Определение по дело №579/2016 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 752
Дата: 23 август 2018 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20162100900579
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 декември 2016 г.

Съдържание на акта

                                                               ОПРЕДЕЛЕНИЕ  №752

гр. Бургас, 23.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев

 

като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело  № 579 по описа за 2016 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от К.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против  „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, бул. „Христо Ботев“ № 49, ет. 3, представлявано от С.А.Т., с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че клаузите на чл.2.3 /с/ и /d/, чл.2.2 /d/ и /е/, чл.2.4 /е/, чл.5.2 и чл.6.6 от договор за заем бизнес кредит “Бъркли“ от 18.09.2014 г. са нищожни, както и с искане да бъде признат за недействителен договор, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт № 67, том 1, дело № 1458, вх.рег. № 2371, дв.вх.рег. № 2369 от 18.09.2014 г. на Служба по вписванията – гр. Поморие, с който е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ищцата. Претендира се и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

С определение № 318 от 21.03.2017 г. производството по делото е прекратено поради недопустимост на исковите претенции. Същото е потвърдено от Апелативен съд – Бургас с Определение № 306 от 15.08.2017 г. по ч.т.д. № 231/2017 г. по описа на съда, като е прието, че неподаването на възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповед за изпълнение, включително такова по чл. 423, ал. 1 от ГПК и непредявяването на иск по чл. 424, ал. 1 от ГПК, в сроковете, съответно по чл. 413, ал. 2, чл. 423, ал. 1 и чл. 424, ал. 2 от ГПК, лишава длъжника по договора за заем от възможността да поиска по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК прогласяването му за недействителен. По отношение на въведената с исковата молба нищожност на договора за ипотека върху недвижим имот, с който е обезпечено вземането на заемодателя, е прието, че тя може да бъде само изначална. Окръжен съд – Бургас следва да се съобрази с Определение 120 от 09.03.2018 г. на ВКС по частно търговско дело № 276 по описа за 2018.г., с което посочените по-горе съдебни актове са отменени в частта за прекратяване на производството по иска за установяване на недействителност на договор за учредяване на ипотека от 18.09.2014 г., делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по посочения иск.

За разглеждането на настоящия иск, с оглед предмета му  – установителен иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, обезпечаващ вземане по търговска сделка, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и следователно следва да се разгледа по правилата на този особен исков процес на ГПК. След изправяне на указаната с разпореждане № 3558/14.12.2016 г. нередовност на исковата молба е последвала констатация на съда при последваща проверка на основание чл.129 от ГПК, че исковата молба е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и въз основа на разпореждане на основание чл. 367 и сл. от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото, ответникът е подал отговор своевременно. В предоставения двуседмичен срок по чл. 372 от ГПК, ищцата не е депозирала допълнителна искова молба. Допълнителен отговор по чл. 373 от ГПК също не е депозиран от ответника в законоустановения срок.

В изпълнение на разпореждане № 1020 от 02.05.2018 г.  ищцата е депозирала молба с вх. № 7013/16.05.2018 г., с която изрично заявява, че поддържа исковата си молба за прогласяване на нищожността на процесния нотариален акт за учредяване на договорна ипотека спрямо правоприемника на „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – „Ленно“ АД, ЕИК *********, като ответник по настоящото дело, на основание чл. 227 от ГПК. Необходимо е да се посочи, че в разпореждане № 1174 от 17.05.2018 г., с което е конституиран като ответник в производството „Ленно“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Мария Луиза“ № 2, ет. 5, представлявано от Александър Георгиев Тонков, е допусната грешка като е прието, че е налице правоприемство между дружествата „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД – „Ленно“ АД. Установява се след служебна справка от съда, извършена в ТР по партидата на „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, че по заявление А5 20171221163717 с вписване 20180102141951 е променено фирменото наименование на дружеството от „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД на „Ленно“ АД, като видно от справката дружеството има идентичен ЕИК. Съдът счита, че при това положение не е възникнал напълно нов правен субект, юридическото лице, което е страна в съдебното производство, не е престанало да съществува, нито са налице предпоставки за изследване наличие на правоприемство и пр., поради което и не са налице пречки за участието му в производството.

Воден от горното, а и с оглед надлежното връчване на книжа по делото до ответника „Ленно“ АД (с предишно наименование „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД), проявената от него активност във връзка с получаването им, вземане на становище с молба вх. № 7959/05.06.2018 г., съдът счита, че книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно. При проверка на допустимостта на предявения иск, съгласно предл. 2 на ал. 1, чл. 140 от ГПК, съдът констатира следното: Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104, т. 4 и чл.109, изр. 2 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, който е и съд по местонахождението на недвижимия имот, обект на предявената претенция. Искът е подаден от активно легитимирано лице, което е страна по договора за учредяване на ипотека. До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора.

Не е констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявения такъв. При това положение предявения иск е допустим.

Бургаският окръжен съд, като съобрази етапа, на който се намира настоящото производство съобразно дадените от касационната инстанция указания, изразените от страните становища, извършените по делото до настоящия момент съдопроизводствени действия и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, намира, че следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Твърди се в исковата молба, че ответното дружество и ищцата са страни по договор за заем от 18.09.2014г., който последната е подписала в качеството си на солидарен и ипотекарен длъжник, като за обезпечение вземането на „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“АД на същата дата е сключен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Д.,***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.501.261.1.15 съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-36/29.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, с адрес на имота: гр. Поморие, п.к. 8200, ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 2, бл. А, ет. 0, обект 1, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.501.261, който самостоятелен обект е със застроена площ от 42.00 кв.м., брой нива на обекта: едно, състоящ се от търговско помещение, склад и баня с тоалетна, при граници на самостоятелния обект в сграда: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 57491.501.261.1.1, самостоятелен обект с идентификатор 57491.501.261.1.2, ведно със съответните идеални части от общите части на секция „А“ и съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, заедно с всички подобрения и приращения в имота.

          Изразено е становище за нищожност на договора за ипотека, като ищцата се позова на разпоредбата на чл. 167 от ЗЗД, регламентираща законовите изисквания и необходимите реквизити за учредяване на договорна ипотека. Излага твърдение за недействителността на договора поради сключването му в нарушение на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД, съгласно която учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Според ищцата, видно от представения договор за заем и процесния договор за учредяване на ипотека, липсва тъждество на обезпеченото вземане, както и на сумата, за която е учредена ипотеката. Уточнява, че съгласно чл. 2.3 заемополучателят дължи на заемодателя фиксирана лихва в размер на 33 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата на предоставения заем, а съгласно ипотечния договор „за усвоения заем до крайния срок на издължаването му заемополучателят дължи годишна лихва в размер на 33 %. Счита, че е налице съществено разминаване между клаузите на договора за кредит и договора за учредяване на ипотека, което от своя страна влияе на определяне сумата, за която е учредена ипотеката. Посочва, че идентичност и неяснота има и относно определената в чл. 2.3.е/ от договора неустойка и тази записана в процесния нотариален акт, което отново е в нарушение на законовите изисквания по чл. 167 от ЗЗД и води до недействителност на ипотеката по смисъла на чл. 170 от ЗЗД.

          В подадения отговор на исковата молба се навеждат доводи за неоснователност на иска. Ответникът счита твърдението за несъответствие между договор за заем и процесния нотариален акт за учредяване на ипотека за абсолютно неоснователно. Според него ищцата не разбира изцяло понятието „годишен лихвен процент“, като посочва че това е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Твърди се, че видно от съдържанието на двата договора не е налице твърдяното от ищцата несъответствие. Ответникът заявява, че хипотезите на чл. 170 от ЗЗД не засягат лихвения процент, поради което не се прилага в конкретния случай. Сочи, че не съществува и твърдяното от ищцата несъответствие в клаузите от договора за заем и процесия нотариален акт, уреждащи неустойката, като посочва, че текстовете са абсолютни идентични и на двете места. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът е сезиран с установителни претенции за прогласяване нищожността на договора за ипотека на основание чл.124, ал.1, предл. 2 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 167, ал. 2 от ЗЗД и чл. 170 от ЗЗД.

По делото не са налице признания на права.

Признават се следните обстоятелства: „Ленно“ АД (с предишно наименование „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ“ АД) и К.М.Д. са страни по договор за заем от 18.09.2014г., който последната е подписала в качеството си на солидарен и ипотекарен длъжник, като за обезпечение вземането на дружеството - заемодател на същата дата е сключен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт № 67, том 1, дело № 1458, вх.рег. № 2371, дв.вх.рег. № 2369 от 18.09.2014 г. на Служба по вписванията – гр. Поморие, върху недвижим имот собственост на Д.,***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.501.261.1.15 съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-36/29.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, с адрес на имота: гр. Поморие, п.к. 8200, ул. „Поп Сава Катрафилов“ № 2, бл. А, ет. 0, обект 1, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.501.261, който самостоятелен обект е със застроена площ от 42.00 кв.м., брой нива на обекта: едно, състоящ се от търговско помещение, склад и баня с тоалетна, при граници на самостоятелния обект в сграда: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 57491.501.261.1.1, самостоятелен обект с идентификатор 57491.501.261.1.2, ведно със съответните идеални части от общите части на секция „А“ и съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, заедно с всички подобрения и приращения в имота.

Съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. При въведените от страните твърдения и оспорвания, ищцата носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесният договор за учредяване на ипотека е недействителен на заявеното основание като установи, че съдържанието му противоречи на закона.

Ответникът носи тежестта да установи всички свои правоизключващи, провоунищожаващи и правопогасяващи възражения.

Няма обстоятелства, които да са служебно или общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.

По отношение на доказателствените искания:

Страните са представили писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си следва да бъдат приети. Относно направеното от ищцата искане с правно основание чл. 190 от ГПК  - за представяне на намиращ се в насрещната страна документ,  съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание, след като ищцата даде обяснение относно значението му за спора.

По изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА за разглеждане предявения от К.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск против „Ленно“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Мария Луиза“ № 2, ет. 5, представлявано от Александър Георгиев Тонков, да бъде признат за недействителен договор, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт № 67, том 1, дело № 1458, вх.рег. № 2371, дв.вх.рег. № 2369 от 18.09.2014 г. на Служба по вписванията – гр. Поморие, с който е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ищцата.

ДОКЛАДВА на страните т.дело № 579/2016  год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА  приложените от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.

ОБЯВЯВА на страните, че по искането на ищцата с правно основание чл. 190 от ГПК ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за 26.09.2018 г. от 14.30  часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

                

                       СЪДИЯ: