РЕШЕНИЕ
№985
13.12.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Гергана Мазгалова….......…...……….........................… в присъствието на
прокурора Невена Владимирова ............……................………………………... като разгледа докладваното от съдия Димитрова КАД № 998 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §19 от ПЗР на ЗИДАПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията по чл.37и, ал.6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) при Община Маджарово, представлявана от Председателя Ж. Г.Г., против Решение №60 от 27.03.2019г., постановено по гр. д. №591 по описа за 2018г. на Районен съд – Харманли, в частта, с която се обявява нищожността (частично) и се отменя (частично) протокол от 31.05.2018г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019 година за землището на гр. Маджарово, връща се преписката на комисията и е осъдена Община Маджарово да заплати разноски на жалбоподателката.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част било неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, противоречащо на материалния закон и необосновано.
На първо място се сочи, че в частта, с която се обявявала нищожността на протокол от 31.05.2018г. частично за разпределяне на общински имоти с №000***, 0075 и 000267, решението било неправилно поради нарушение на материалния закон и поради съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че изводите на съда противоречали на материалноправни разпоредби в Закона за задълженията и договорите, като се цитират нормите на чл.89 и чл.73 от същия закон. Твърди се, че в настоящия случай било безспорно, че договорът е сключен с оглед личността на другата страна, доколкото подобен договор се подчинявал на строго регламентиран ред и било изискуемо качеството на лицето на земеделски производител и на лице с регистриран животновъден обект. Видно от договора, наемател била П. Н. И. – собственик на животновъден обект №6480-0070, регистриран в Интегрираната информационна система на БАБХ. Сочи се, че регистрирането на животновъден обект на определено лице ставало също по строго определен ред, въведен в чл.137 и сл. от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Удостоверението за регистрация на животновъден обект било лично неимуществено право. Същото не можело да се наследи, починалото лице било допуснато да подаде заявление за разпределяне на пасища и мери, (а впоследствие сключило договор за наем), като едно от условията да бъде допуснато било да докаже наличието на регистриран животновъден обект. В този смисъл се твърди, че изводът за наличие на договор, който не бил сключен с оглед личността, е неправилен. Със смъртта на лицето договорът бил развален по право и не можело наследниците да встъпят в правата и задълженията на наследодателката си по този договор. Същите не можело да наследят удостоверението за регистрация, а следвало по определения в ЗВМД ред да поискат издаване на нови удостоверения. В този смисъл според касатора, към 31.05.2018г. договор за наем №17 от 22.05.2015г. е бил прекратен по право. Навеждат се доводи, че съдът следвало при постановяване на решението си да не зачита и цени приетата в предишно съдебно заседание графологична експертиза, вместо което се позовавал на нея, за да формира изводите си. Независимо от това, видно от дадените показания от свидетеля Стефан Калайджиев (син на жалбоподателката) в с. з. от 27.02.2019г. се установявало, че „майка ми даде молбата подписана и аз отидох да я занеса от нейно име“. Сочи се, че към 30.04.2018г. не било извършено отбелязване в Агенция по вписванията гр. Харманли на обстоятелството, че вписания договор за наем е прекратен, поради което комисията преценила, че същите имоти не следва да участват в разпределението, извършено на 30.04.2018г. и едва след отбелязването същите били разпределени с протокола от 31.05.2018г. Предвид изложеното се твърди, че решението в тази му част било неправилно по посочените основания.
На второ място се навеждат твърдения, че решението било неправилно и в отменителната си част, с която се отменял протокола от 31.05.2018г. в частта за разпределение на имот №027029 и се връща преписката за изпълнение на указанията в мотивите на решението. Вярно било, че протоколът може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд от лице, недоволно от разпределените му имоти, но в случая по отношение на имот №027029 в землището на гр. Маджарово, разпределен на Д.Д., жалбоподателката не претендирала неговото разпределение. Видно от нейната жалба, същата не конкретизирала каква именно площ е неправилно разпределена или неразпределена. В този смисъл се сочи, че за същата липсвал правен интерес от обжалването на разпределението именно за имот №027029, за който имот не заявила претенции със заявлението си. Предвид изложените съображения се твърди, че решението в тази му част било неправилно по посочените основания.
На трето място се сочи, че решението било неправилно и по отношение на присъдените разноски. Същите били възложени изцяло на Община Маджарово, независимо от направеното възражение за прекомерност и не само за това. Оттегленото оспорване и отмененото определение за откриване производство по оспорване на доказателства по делото налагали разноските за вещо лице да бъдат възложени на лицето, поискало съдебно-графологична експертиза. На следващо място, производството било прекратено поради недопустимост на жалбата против протокол от 30.04.2018г., т.е. съдът не съобразил изискването на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от жалбоподателя разноски за адвокат да се присъдят съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения се моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и по отношение на протокола от 31.05.2018г. В случай, че не се възприемат доводите, изложени на първо и второ място в жалбата, се моли да се приеме, че по отношение на присъдените разноски не следва Община Маджарово да бъде осъдена да заплати възнаграждението за вещо лице в размер на 200 лв., а същото да бъде възложено на жалбоподателката, както и заплатените от жалбоподателя разноски за адвокат да се присъдят съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът по касационната жалба – К.Я.К., в представено по делото чрез пълномощник писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство, представляващи адвокатски хонорар в размер на 450 лв.
Заинтересованата страна – Г.А.К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Заинтересованата страна – И.А.К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Заинтересованата страна – Д.Д.Д., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Заинтересованата страна – Д.Н.Й., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Харманли като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, но не по наведените в нея съображения.
Производството пред Районен съд - Харманли е образувано по повод подадена жалба от К.Я.К. против Протокол от 31.05.2018г. и Протокол от 30.04.2018г. на Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово за землището на гр. Маджарово.
С оспорения протокол от 30.04.2018г. на Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, във връзка с изпълнение на Решение №176/07.03.2018г. на Общински съвет гр. Маджарово, прието с Протокол №23 от 07.03.2018г. и на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.3 от ППЗСПЗЗ, комисията, назначена със Заповед №57 от 20.04.2018г. на Кмета на Община Маджарово, разпределила ползването на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за пчелини и временни постройки за животни, както следва: на Г.К. и И.К. е предоставен имот с №000408 с обща площ 2,000 дка; на К.К. са предоставени имоти с №000422, 000178, 024001, 024006 с обща площ 12,918 дка, а на останалите, подали заявления – Д.Д. и Д.Й., няма разпределени общински имоти.
С оспорения протокол от 31.05.2018г. на Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, във връзка с изпълнение на Решение №176/07.03.2018г. на Общински съвет гр. Маджарово, прието с Протокол №23 от 07.03.2018г., и на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.3 от ППЗСПЗЗ, комисията, назначена със Заповед №57 от 20.04.2018г. на Кмета на Община Маджарово, е разпределила ползването на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за пчелини и временни постройки за животни, както следва: на Д.Д. са предоставени имоти с №№000***, 000*** и 027029 с обща площ 11,919 дка и на Д.Й. е предоставен следния имот с №000267 с площ 33,812 дка. В протокола е посочено, че заявление е подала и К.К., като с този протокол не са ѝ предоставени имоти за ползване (посочено е, че на същата са били разпределени 4 имота – общо 12,918 дка, описани в първия протокол от 30.04.2018г.).
В обжалваните протоколи са отразени броя на отглежданите животни на всеки заявител, както следва: Д.Д. – 51 бр. говеда над 2 г. възраст и 10 бр. телета до 2 г. възраст, отговарящи на 57.0 животински единици (ЖЕ); Д.Й. – 36 бр. говеда над 2 г. възраст и 4 бр. телета до 2 г. възраст, приравнени на 38.4 ЖЕ; К.К. – 32 бр. говеда над 2 г. възраст и 10 бр. овце, отговарящи на 32.5 ЖЕ; за Г.К. и И.К. не е посочено да отглеждат животни. Отразено е, че всички заявители са регистрирани като земеделски производители. В протокола от 30.04.2018г. е визирано, че заявленията на Г.А.К. и И.А.К., са за ползване на 1.000 дка пчелин.
С Решение №60 от 27.03.2019г., постановено по гр. д. №591 по описа за 2018г. на Районен съд – Харманли, съдът е оставил без разглеждане, като недопустима жалбата на К.К. против Протокол от 30.04.2018г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за землището на гр. Маджарово и е прекратил в тази му част производството по гр. д. №591/2018г. на РС – Харманли.Със същото решение е обявена нищожността на Протокол от 31.05.2018г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за землището на гр. Маджарово в частта, в която в землището на гр. Маджарово са разпределени следните общински имоти: на Д.Д.Д. – имоти с №№000*** и 000*** и на Д.Н.Й. – имот №000267 и е отменен Протокол от 31.05.2018г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за землището на гр. Маджарово в частта, в която на Д.Д.Д. *** е разпределен общински имот №027029, като е върната преписката на Комисията по чл.37и, ал.6 от ППЗСПЗЗ при Община Маджарово за изпълнение на дадените задължителни указания по прилагането на закона – чл.37и от ЗСПЗЗ и за мотивиране на административния акт съгласно чл.59, ал.2, т.4, вр. ал.1 от АПК. Със съдебният акт е осъдена Община Маджарово, ЕИК:0009*****, с адрес гр. Маджарово, ул. „Петър *.“ №*, представлявана от Кмета на Общината – инж. М. А., да заплати на К.Я.К., ЕГН:********** ***, разноските по делото в размер общо на 720 лв.
Касационната инстанция намира решението в обжалвана му част за валидно. Доводите на касатора, че решението е недопустимо в отменителната му част не се споделят. За преценка налице ли е правен интерес жалбоподателя да оспори протокол на комисия по чл. 37и от ЗСПЗЗ относимо е обстоятелството е дали лицето е участник в процедура по чл. 37 и от ЗСПЗЗ Нито в разпоредбите на чл. 37и, ал.1-ал.12 от ЗСПЗЗ, нито в нормите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ, в приложимата им към подаване на заявлението редакция е съществувало изискване заявителят изрично да сочи, кои имоти желае да му бъдат разпределени за ползване, респ. съществуване на насрещно задължение за назначената комисия да разпределя на конкретния участник в процедурата само посочените от него имоти. Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че К.К. е участник в процедурата проведена по чл. 37и от ЗСПЗЗ, за разпределяне на имоти, приключила с протокол от 31.05.2018г. Ето защо и доколкото подадената пред районния съд жалба е подадена в законоустановения срок и срещу акт подлежащ на оспорване, а по изложените по –горе съображения и от лице с правен интерес, то същото е и допустимо в частта с която протоколът на комисията от 31.05.2018г. е бил отменен и преписката върната за ново произнасяне. Настоящата инстанция намира, че съдебният акт е неправилен в частта, с която се обявява нищожността (частично) на протокол от 31.05.2018г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019 година за землището на гр. Маджарово. Съображенията за това са следните:
С протокол от 30.04.2019. на комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ на касационния ответник-К.Я.К. са разпределени 4 бр. земеделски земи, с начин на трайно ползване пасища–мери от общинския поземлен фонд на община Маджарово, находящи се в землището а община Маджарово, а именно: имот с № 000422 от 1,117 дка, имот с № 000178 от 5,966 дка, имот с № 024001 от 1,735 дка и имот с № 024006 от 4, 100 дка или общо са й разпределени за ползване площи в размер на 12,918 дка.
С оспорения пред Районен съд, гр.Харманли-Протокол на комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ при Община Маджарово от 31.05.2018г., е извършено разпределение на общински пасища мери и ливади в землището на община Маджарово. Със същия, на заинтересованото лице Д.Д. Д. са разпределени три имота, с начин на трайно ползване пасища мера находящи се в землището на гр.Маджарово, а именно с № 000*** от 6,7000 дка, с № 000*** от 3.062 дка и с № 027029 от 2,157 дка или общо 11.9191 дка площ, а на заинтересованото лице Д.Н.Й. е разпределен имот № 000267- пасище мера, находящ се в землището на Община Маджарово с площ 33, 812 дка. В протокола е посочено, че на К.Я.К. ***, са били разпределени 4 имота – от общо 12, 918 дка, които са описани н протокол на същата комисия от 30.04.2018г.
За да приеме, че протоколът от 31.05.2018г. е нищожен в частта му с която на Д.Д.Д. са разпределени за ползване имот с№ 000*** и имот с № 000*** , а на Д.Н.Й. –имот с № 000267, съдът е счел, че касателно тези три имота оспореният акт е с невъзможен предмет. Същите имоти са предоставени за ползване на П. Н. И.- майка на К.К. с договор за наем № 17 от 22.05.2015г., за срок от 5 години, т.е. до 2020г. Според съда, смъртта на наемателя по този договор не е довела до валидно и надлежно прекратяване на процесния договор за наем, т.к. същият не е бил сключен с оглед личността й.Същевременно не са налице условията на т.4 от договора същият да бъде прекратен едностранно от наемодателя поради това, че наемателят е нарушавал задълженията си или е променил предназначението на наетата земя, а както и не е било отправяно едномесечно предизвестие за прекратяването му. С оглед установения в производството пред въззивния съд факт, че молба с вх. № 321/07.02.2018г. отправена до Кмета на Община Маджарово, с която наследниците на поч. П. И.са поискали прекратяване на наемните правоотношения, не е била подписана от К., то според съда не е било налице и взаимно съгласие на страните за прекратяване на цитираният наемен договор. Съответно съдът е възприел, че той е бил валиден и действащ и към датата на изготвяне на протокола от 31.05.2019г., и с посочване в оспорения акт на вече отдадени под наем имоти и предоставянето им за ползване на други лица, административният орган е допуснал особено съществен порок водещ до нищожност на акта.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на районния съд. Договорът за наем №17/22.05.2015г. с Петра Нейкова К. е бил сключен на основание чл. 37и, ал.12 от
ЗСПЗЗ, след проведена специална процедура за разпределяне на свободните
общински пасища от общинския поземлен
фонд на Община Маджарово по реда на
същата норма. Характерно за
същата е, че административният орган е
длъжен да сключи договор за наем на
база и в съответствие с изготвения и
влязъл в сила протокол на комисията,
т.е. само с конкретното правоимащо лице, на което този/тези имот/имоти е/са разпределен/и за ползване с влязъл в сила
протокол на комисията по чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 101, ал.2 от ППЗСПЗЗ
договорите по чл. 100, ал. 9 се прекратяват преди
изтичането на срока – при промяна на условията по чл.
37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, освен в случаите на настъпили форсмажорни обстоятелства.
Същото условие за прекратяване е посочено и в
т.3 на Раздел V
Прекратяване на договора от Договор за наем № 17/22.05.2015г. Смъртта на
наемателя по така сключен договор
безспорно представлява промяна на условията по чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, при
което същият подлежи на прекратяване, което е сторено от Кмета на Община Маджарово
със Заповед №18/09.2018г.,изменена със
Заповед № 39/23.03.2018г. Доколкото административният орган –Кмета на община
може да прекрати договора по този ред
едностранно, то дали е отправена
надлежно подписана молба от наследник на починалия наемател е иррелевантно обстоятелство.
Ето защо следва да се приеме, че договорът за наем сключен между Община Маджарово и П. И.е бил валидно прекратен и не е бил действащ към датата на изготвяне на протокола от 31.05.2018г. на Комисията по чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Съответно оспореният акт не е бил с невъзможен предмет по отношение разпределението на имоти с №№ 000***, 000*** , 000267.
Същевременно правилни и обосновани са изводите на районния съд, че процесният протокол е немотивиран и по отношение на него са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т.2 от АПК. В съответствие с приложимия закон са изводите на районния съд, че преди да бъде осъществено разпределяне на имотите комисията следва да определи каква площ е необходима на всеки кандидат в процедурата. За преценка съответствието на разпределението е необходимо в протокола да бъдат изложени адекватни и подробни мотиви обосноваващи нуждата на всеки кандидат от ползване на определени площи, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост и от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади. В случая това не е сторено от комисията по чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ и това, както правилно е посочено в проверяваното решение, е довело до липса на мотиви. Макар изложеното от районният съд да касае отменената част на оспореният протокол, те в пълна степен според касационната инстанция са относими и за протокола, в частта която същият е бил обявен за нищожен от съда.
Това обстоятелство налага, проверяваният съдебен акт да бъде отменен в частта в с която се обявява нищожността (частично) на протокол от 31.05.2018г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019 година за землището на гр. Маджарово, вместо което последният да бъде отменен в тази му част и бъде върната преписката на комисията за ново произнасяне съобразно мотивите на съда.
В останалата му част, с която частично е отменен протоколът на комисията по чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ е отменен и преписката в тази й част е върната за ново произнасяне, по-гореизложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При новото си произнасяне комисията по чл.37и от ЗСПЗЗ
следва да изложи надлежни фактически съображения, като съобрази вече разпределените за ползване с влязъл в
сила протокол от 30.04.2018г. площи от
земи от общинския поземлен фонд на Община Маджарово.
Оспореното решение следва бъде коригирано и в частта на
присъдените разноски в размер на 720.00 лева на жалбоподателката. Правилно, при
постановеният от него резултат, районният съд е осъдил Община Маджарово да
заплати разноски на спечелилата страна
за адвокатски хонорар от 500.00 лева-представляващ минимален такъв по
Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, 200.00 лева представляващи внесен депозит
възнаграждение на вещо лице, назначено именно с оглед оспорването на
протокола от 31.05.2018г. и внесена държавна такса от 10.00 лева–внесена държавна такса по
оспорването на един административен акт. Неправилно е осъдена Община Маджарово
да заплати на К.К. сума от 10.00 лева, представляваща внесена държавна такса по
оспорването на протокола на комисията от 30.04.2018г. В тази част жалбата на К.
е оставена без разглеждане, поради просрочие и при този изход на спора,
касателно това конкретно обжалване
разноските за внесена ДТ следва да са в тежест на загубилата страна.
Що се касае до разноските сторени от страните пред
настоящата инстанция, чието присъждане се иска :
По делото
не са представени доказателства за осъществени разходи от страна на
административния орган, а и такива не се претендират. Касационният ответник
претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски в размер
на 450.00
лева – възнаграждение за един адвокат, заплатено по банков път, за което се
представя платежно нареждане от 450.00 лева.
При частичната основателност на касационната жалба, на
касационният ответник се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска. Ето защо ще следва да бъде осъдена Община Маджарово да заплати на К.Я.К.
разноски по водене на делото в настоящата инстанция в размер на 225 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №60 от 27.03.2019г., постановено по гр. д. №591 по описа за 2018г. на Районен съд – Харманли, в частта, с която се обявява нищожността (частично) на протокол от 31.05.2018г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019 година за землището на гр. Маджарово, като вместо това :
ОТМЕНЯ протокол от 31.05.2018г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019 година за землището на гр. Маджарово в частта, с която в землището на гр. Маджарово са разпределени следните общински имоти: на Д.Д.Д. – имоти с №№000*** и 000*** и на Д.Н.Й. – имот №000267 и връща преписката на комисията по чл.37и,ал.6 от ЗСПЗЗ при Община Маджарово за ново произнасяне в тази част, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания.
ИЗМЕНЯ Решение №60 от 27.03.2019г., постановено по гр. д. №591 по описа за 2018г. на Районен съд – Харманли, в частта му имаща характер на определение за разноските, като ОСЪЖДА Община Маджарово да заплати на К.Я.К., с ЕГН ********** *** дължими разноски за първоинстанционно производство в размер на 710.00 (седемстотин и десет) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №60 от 27.03.2019г., постановено по гр. д. №591 по описа за 2018г. на Районен съд – Харманли в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Община Маджарово да заплати на К.Я.К., с ЕГН ********** *** разноски за настоящата инстанция в размер на 225.00 (двеста двадесет и пет) лева
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.