Р Е Ш Е Н И Е №160
15.04.2022
г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря: Ива Атанасова
изслуша докладваното от
съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №28 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.Ж.Т.,
чрез адв. В. Х.и адв. И. В., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ №21-0348-000169 от 28.11.2021 г., издадена от Началник
на група към ОД на МВР-Кюстендил, РУ – Дупница, с която на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП във връзка с чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя, за виновно
извършено от него нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, била
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на
притежаваното от него свидетелството за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че процесната
заповед била незаконосъобразна, издадена при наличието на допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и в противоречие, и при
неправилно прилагане на материалния закон. Отделно се навеждат доводи за
нищожността на административния акт, поради липсата на материална компетентност
на длъжностното лице, издало ЗППАМ. Твърди се, че при налагане на процесната
ПАМ, не бил анализиран въпросът за наличието на изследване от дадена кръвна
проба във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно и
своевременно призован в съдебно заседание, се явява лично и чрез процесуален представител
адв. П.П. от АК-Стара Загора, който поддържа изцяло депозираната жалба и
наведените с нея възражения. Чрез представено по делото писмено становище
излага допълнителни съображения в подкрепа на основната защитна теза на
жалбоподателя. Твърди, че по административната преписка не са налице достатъчно
доказателства, които да доведат до ангажиране отговорността на И.Т. за
извършено от него нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което от своя
страна да обуславя прилагането на
административна принуда по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Сочи, че
наличният по делото Талон за изследване №0017295 не бил подписан от
жалбоподателя в частта му, обективираща отказ да му бъде извършен тест на място
за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Същевременно се навеждат доводи, за наличието на
нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 8 от Наредба
№1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, доколкото изрично заявеният от жалбоподателя
отказ да му бъде връчен талонът за изследване не бил удостоверен с подписа на
един свидетел. Като цяло се оспорва приложимостта на образеца на визирания
талон, използван в конкретния случай, като се акцентира върху използването на
погрешна бланка – Приложение №1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба
№1 от 19.07.2017
г., вместо Приложение №1 към чл. 3,
ал. ал. 2 от същата наредба. Твърди се също, че изготвеният на 28.11.2021 г.
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества също не съдържа подписа на И.Т.. Жалбоподателят заявява, че с действията си
полицейските органи нарушили законните му права и интереси, доколкото не му
била предоставена реална времева възможност да се яви в медицинско заведение за
вземане на кръв и/или урина за химическо или химико-токсикологично медицинско
изследване. Отправя искане за отмяна на ЗППАМ №21-0348-000169
от 28.11.2021 г., както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и
възнаграждение за един адвокат.
Ответникът – Началник Група към ОД на МВР –Кюстендил, РУ -Дупница, редовно и своевременно
призован в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, както и не
взема становище по жалбата.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със ЗППАМ №21-0348-000169 от
28.11.2021 г., издадена от началник Група към ОД на МВР –Кюстендил, РУ -Дупница /л. 16/ на И.Ж.Т. била наложена ПАМ – „временно отнемане на притежаваното от него свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца”. Заповедта била издадена на основание и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и чл. 22
от ЗАНН. Като
фактическо основание за издаването й били изложени констатираните в мотивите на
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „АА“ №232644 от 28.11.2021 г. /л. 12/, съставен
против И.Ж.Т.,
а именно, че на 28.11.2021 г., около
19,10 часа в Община Сапарева баня, на път втори клас №62, от гр. Дупница в
посока гр. Самоков при км. 52+544, като водач на МПС жалбоподателят управлява
лек автомобил Мерцедес ЦЛ 500 4 матик с ХХХХ, собственост на „Димс“ ООД.
Водачът отказва да бъде изпробван за упойващи вещества и техните аналози с
техническо средство – Drug
Check 3000. При извършената проверка
бил издаден талон за медицинско изследване №0017295. В ЗППАМ било посочено, че
като отказал „да му бъде извършена проверка за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, И.Т. виновно нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, поради което му била наложена процесната ПАМ.
По делото се представя АУАН серия „АА“ №232644 от 28.11.2021 г., съставен от Б. Г. Д. на длъжност младши автоконтрольор към ОД на
МВР-Кюстендил, РУ-Дупница, подписан от него и от двама свидетели, присъствали
при извършване на проверката, съответно при съставянето на акта. АУАН бил
подписан от жалбоподателя и връчен на 28.11.2021 г., като в акта няма отбелязани
конкретни възражения или обяснения, изложени от Т.. Въз основа на акта било
издадено наказателно постановление /НП/ №21-0348-000719 от 10.12.2021 г. на
Началник Група към ОД на МВР –Кюстендил, РУ -Дупница /л. 15/, с
което на Т., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДвП били наложени съответно парична
глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца. По делото няма представени доказателства за обжалване на НП, респективно
за влизането му в законна сила.
По делото има представен и
талон за изследване №0017295 /л. 13/, в първата част на който ясно се отразява,
че жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка на място за упойващи
вещества и техните аналози с техническо средство – Drug Check 3000. Тази част на талона била подписана от съставителя му - младши
автоконтрольор към ОД на МВР-Кюстендил, РУ-Дупница Б. Г. Д., като на
определеното място за полагане на подпис на провереното лице е наличен графично
изпълнен такъв. Във втора част от талона се съдържа указание на полицейския
орган за явяване на жалбоподателя в ФСМП – гр. Дупница до 21.00 часа, като на
мястото за подпис на провереното лице е записано „отказва“. Приложената по
делото бланка-образец на талона за изследване е Приложение №1 към чл. 4, ал. 3
от Наредба №1 от 19.07.2017
г. /в
редакция до изменението й с Наредба за
изменение и допълнение на Наредба №1 от 2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, ДВ, бр. 81 от 2018 г./.
По делото е наличен и
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества /л. 14/, без отбелязан рег. № и дата, съставен и подписан от младши
автоконтрольор Б. Д. и неподписан от проверяваното лице.
Процесната заповед №21-0348-000169 от 28.11.2021 г. била връчена на Т. на 21.12.2021 г., а жалбата срещу нея депозирана в
деловодството на Административен съд
– Кюстендил на 30.12.2021 г.
Част от доказателствата са и: удостоверение рег.
№277р-1801 от 16.02.2022 г., издадено от ОД на МВР-Кюстендил в уверение на
това, че Р. Р. С. /посочен, като издател на процесната ЗППАМ/, считано от
18.06.2016 г. е назначен на длъжност началник на група „Пътен контрол“ в сектор
„Охранителна полиция“ към Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил,
която длъжност изпълнявал и към 16.02.2022 г.
По делото бе разпитана, като свидетел К. И.-Т. – съпруга на жалбоподателя. Свидетелката заявява, че на 28.11.2021 г. около 19.00 часа, по околовръстния път на гр. Дупница в посока Сапарева баня, пътувайки със съпруга си, който шофирал въпросния лек автомобил, двамата били спрени от полицейски служители за извършване на проверка, в хода на която полицейските органи разпоредили извършването на проверка на място за употреба на алкохол и наркотици на жалбоподателя. Свидетелката заявява, че посъветвала съпруга си да не дава проба с оглед факта, че той на скоро претърпял медицинска интервенция, при която бил подложен на две упойки, а към момента непосредствено вземал болкоуспокояващи. Отрича да знае, какво точно казал съпругът й на проверяващите. Независимо от това заявява, че Т. не отказал получаването на талон, дори поискал такъв, за да може да извърши медицинско изследване, но до последно, въпреки наличието на издаден талон, такъв не бил връчен на съпругът й, поради което двамата не посетили медицинско заведение.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът установява следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.
Разгледана по съществото си, Съдът я намира за неоснователна.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществи
цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния
административен акт.
Процесната Заповед №21-1228-000547 от 05.08.2021 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а”, т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка и за установяване наличието на компетентност за издаване на процесния акт от страна на неговия автор, по делото е приложена Заповед №277з – 1046 - 300617 на Директора на ОД на МВР – Кюстендил, с която на изброените в нея служители, сред които и началници на групи в сектор „Охранителна полиция“ към РУ при ОД на МВР-Кюстендил е предоставено правомощието да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 от т ЗДвП. Визираната заповед е издадена във връзка със заповед №8121з-48 от 16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят службите за контрол, сред които попада и ОД на МВР. От приложеното по делото удостоверение рег. №277р-1801 от 16.02.2022 г. е видно, че именно лицето, издало процесната ЗППАМ, е назначено на длъжност Началник на група „Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил и е заемало тази длъжност към датата на издаване на ЗППАМ.
С оглед така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност и същата
не се явява нищожна на това основание.
Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
В случая, видно от констатациите, съдържащи се в АУАН
серия „АА“ №232644 от 28.11.2021 г., съставен от Б. Г. Д. на
длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР-Кюстендил, РУ-Дупница при
извършената проверка на 28.11.2021 г. жалбоподателят отказал да бъде изпробван
за упойващи вещества и техните аналози с техническо средство – Drug Check 3000, което представлява
по същността си реализирано изпълнително деяние, обхванато от хипотезата на административно-наказателната
норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Видно от АУАН, същият е редовно връчен на И.Т.
на 28.11.2021 г., за което нарушителят е положил подпис – обстоятелства, които
не се спорят по делото. Както бе споменато по-горе, в акта не се съдържа
изложени от нарушителя обяснения и/или възражения.
С оглед дотук изложеното, Съдът приема за
безспорно установена, описаната в АУАН фактическа обстановка, съответно и
констатираното от актосъставителя, в присъставието на двама свидетели,
извършено нарушение по смисъла на чл. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП –отказ от страна
на водача на МПС - И.Ж.Т. да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. По делото
не се ангажираха доказателства от страна на жалбоподателя за наличието на
различна фактическа обстановка от установената в АУАН, като в т. ч. такива не
се установиха и посредством проведения по делото разпит на св. К. И.-Т.. Изложените
доводи на жалбоподателя са по-скоро насочени към недействителността на
извършения от него отказ да разпише, съответно да получи талона за изследване,
при лансирането на явна защитна теза за нереализирана по независещи от него
причини възможност същият да извърши медицинско изследване за употреба на
упойващи вещества. В тази връзка липсват каквито и да било изложени аргументи,
подкрепени с относими и допустими доказателства, които да водят до извод,
противен на този възприет от актосъставителя, съответно от издателят на ЗППАМ.
Конкретната ЗППАМ съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б“, предл. второ от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е
мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН за фактическите
обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС и респективно извършен отказ
водачът да бъде проверен на място с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Независимо от това,
че при конкретното описание на извършеното нарушение, административният орган допълнително
и според съда неправилно е отбелязъл, че изпълнителното деяние се свежда, освен
до извършен изричен отказ за тестване, но и до неизпълнение на дадено
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, не следва да се приема, че
това води до вътрешна противоречивост и неяснота на мотивите, послужили за
издаване на акта, доколкото според този състав, от една страна има правилно
определена правна квалификация на извършеното нарушение – чл. 174, ал. 3,
предл. второ от ЗДвП, а от друга, в обстоятелствената част на ЗППАМ ясно и
недвусмислено е възприето и описано извършеното деяние – „отказ за тестване с
техническо средство Drug
Check 3000“. Дори и да се допусне, че
е налице известна неточност при формулировката на извършеното нарушение от
страна на Т., то тя не представлява такова нарушение на изискването за
мотивираност на административния акт, което да бъде приравнено на изначална
липса на мотиви. Още повече, че в нормата от чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП са
предложени различни, алтернативни хипотези на изпълнителни деяния, като
осъществяването на която и да било от тях предпоставя прилагането на ПАМ, а в
случая в АУАН и ЗППАМ непротиворечиво и ясно е описано в какво се изразява извършеното
от жалбоподателя деяние, определяно като административно нарушение – заявен отказ
за проверка с тест на място.
Административният орган е
изпълнил и
задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата,
необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти, като в тази връзка следва да
се отбележи, че в
диспозитива на обжалвания административен акт е индивидуализирано по номер отнетото
свидетелство за управление на МПС с №*********. Съдът
не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед други нарушения на административно-производствените правила,
които да бъдат характеризирани като съществени такива и да обусловят
формирането на самостоятелен извод за незаконосъобразност на акта само на това
основание.
Съгласно чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. При анализ на
цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които законодателят е предвидил алтернативно, а не
кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава
възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел
преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата.
Същевременно съгласно
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, където са разписани изпълнителните деяния, извършването
на които водят до ангажиране на административнонаказателна отговорност, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Тук отново ясно и отчетливо законодателят
установява едно алтернативно изброяване, независими една от друга на отделни
хипотези, като осъществяването на която и да е от тях води до ангажирането на административно-наказателна
отговорност на дееца.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на Министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
като в случая това е Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техните
аналози. Именно по отношение
прилагането на тази наредба в конкретния случай са основните възражения на
жалбоподателя.
Според чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания – т. е. всеки от тези начини е възможен за ползване, без да е необхоД. всички те да се ползват едновременно или последователно, за да се установи употреба на наркотици и аналози у водача на МПС. В случая от полицейските органи са предприети действия по използване на полеви тест - Drug Check 3000, което е изрично предвидено като възможност във визираната разпоредба, както и в чл. 3, ал. 1 от наредбата. Съгласно чл. 3, ал. 2 и 3 от същата наредба при съставянето на АУАН и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение №1, като талонът се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8.
В действителност
представеният по делото талон за изследване с №0017295 е образец приложение №1
към чл. 4, ал. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017
г. /в
редакция до изменението й с
Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1 от 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, ДВ, бр. 81 от 2018 г./, но с оглед съдържанието на преходната разпоредба, на §25 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№1 от 2017
г., бланките
на талон за медицинско изследване по приложение
№1 към чл. 3,
ал. 2 от отменената Наредба
№30 от 2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /обн., ДВ, бр. 63 от 2001
г.; изм. и доп., бр. 23 от 2006 г.; отм., бр.
61 от 2017 г./ и на
талон за изследване по приложение №1 към
чл. 4, ал. 3, отпечатани
преди влизане в сила на тази наредба,
се използват до изчерпване на отпечатаните количества. Поради последното се явява и неоснователно
възражението на жалбоподателя в насока използването на невалиден образец на
талон за изследване.
С оглед заявения отказ
от страна на Т. да бъде проверен на място с полеви тест за наркотици, което
като обективен факт не се опроверга по делото от страна на жалбоподателя, е
ирелевантно обстоятелството дали на него в действителност надлежно са дадени
предписания и за извършване на медицинско изследване, и дали му е връчен талона
за изследване, както и дали надлежно е удостоверен отказът за подписване,
получаване на талона или отказът от избор на алтернативни начини за изследване.
Това е така, поради обстоятелството, че на преценката на проверяващите органи,
а не на проверяваното лице е оставена възможността да бъде избран способът за
изследване на упойващи вещества или техни аналози – с тест на място или с
изпращане за медицинско изследване. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл. 5, ал. 1 от Наредба №1 от 19.07.2017
г., според която при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на
МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка
с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. В случая е била
използвана първата възможност – проверка с тест, което е достатъчно, тъй като
нормата предвижда вариантите за изследване при условия на алтернативност. При заявен отказ от тестване напълно ирелевантно към законосъобразността на
ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е дали лицето е изпратено за медицинско
изследване, съответно дали му е предоставен избор за вида изследване, както и
дали му е връчван талон, притежаващ реквизитите по чл. 3, ал. 3 от наредбата.
Подобно действие би било оправдано от гл. т. на закона в случай, че лицето бъде
тествано и не приеме резултатите от теста.
Следва да се отбележи, че приложената ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП има за цел да преустанови
опасността водачът, който отказва да бъде проверен да продължи да управлява
МПС, точно както и водачът, за който при проверка на място е установено, че
управлява след употреба на наркотични вещества или с по-висока от допустимата
концентрация на алкохол в кръвта. Извършването на двете деяние – управление
след употреба на алкохол или наркотици, както и отказ да бъде извършена
проверка съобразно указанията на контролните органи на място с техническо
средство или тест, е приравнено по правни последици от законодателя, както в
административно-наказателния състав на
нарушението /чл. 174, ал. 3 от ЗДвП/, така и при
формулиране състава на ПАМ. Всяка една от формите на изпълнителното деяние е състав на ПАМ, който се завършва с
обективиране на отказа да бъде извършена проверка на място с тест за употреба
на наркотични вещества, като дори контролните органи нямат право на избор на средството,
когато се извършва проверка на място, освен ако състоянието на водача не
позволява това.
По аргумент от горното, Съдът намира, че не е допуснато твърдяно от жалбоподателя нарушението на чл. 5, ал. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. по отношение липсата на подпис в протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества, доколкото в него се отразява само резултатът от извършения тест. Когато тест не е проведен, както е и в случая, поради отказ на водача да бъде тестван, протокол въобще не следва да се издава, тъй като издаването му е безпредметно - липсва резултат, който да бъде вписан. Ето защо не може да се допусне, че твърдяното в случая нарушение е съществено.
Вземайки предвид изложената
нормативна рамка и съобразявайки конкретните факти и обстоятелства по
административната преписка и наличните за осъществяването им доказателства, Съдът намира, че заповедта е
издадена в
съответствие с материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед административният
орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Както бе не веднъж
посочено, самостоятелното осъществяване на която и да е от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото
основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи
правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка
за законосъобразността на властническото произнасяне. В случая, за да приложи
ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като
фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал МПС, съответно е отказал извършването на тест за
установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Необходимата
предпоставка за налагане на процесната ПАМ към момента на издаване на заповедта
действително е била налице, тъй като по надлежния ред, чрез АУАН е установено извършването на отказ за тестване с полеви тест Drug Check 3000.
Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се налага от административния орган при условията на
обвързана компетентност. Това означава, че при установяване на фактическите
основания, визирани в хипотезата на правната норма, съобразявайки се с
разпоредбата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП,
същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи
принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. Издаването й преследва
дисциплиниращ, превантивен и предупредителен ефект, каквито са и целите на
ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от този закон. Предвиденият в нея срок /до решаване на въпроса за отговорността на
нарушителя, но не повече от 18 месеца/ е съобразен с целта на закона, като
очевидно не се явява необоснован и неоправдано завишен от гл. т.
зависимостта му от сбъдването на
определени факти и обстоятелства.
Въз основа на изложеното, относно преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, Съдът намира за установено фактическото и материално-правно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП по отношение на И.Ж.Т.. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по издаването й. Заповедта е издадена при наличие на соченото правно и фактическо основание, както и при спазване на предвидената в закона цел - за преустановяване на извършването на административно нарушение. Във връзка с това същата е законосъобразна, като не са налице основание по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК за оспорването й. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът не претендира разноски, нито доказва такива.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предложение последно от
АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.Ж.Т. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0348-000169 от 28.11.2021 г., издадена от Началник на група към ОД на МВР-Кюстендил, РУ – Дупница.
Решението на осн. чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: