Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 17130 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск на „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК***, с правно основание чл.422 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че Д.Н.К., ЕГН**********,
дължи на ищеца сумата 2767.37лв. – главница
по договор за кредит №***г.,
ведно със законната лихва
върху сумата от заявлението – 08.06.2018г. до изплащането
й, за което вземане е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №9136/2018г.
по описа
на ВРС.
По
останалите начално предявени искове производството е прекратено с влязло в
законна сила определение по делото.
Ищецът твърди, че по заявление на ищеца
за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение. В законовия срок длъжникът възразил, поради
което за ищеца се породил
правният интерес да предяви исковете.
Твърди
още, че по
силата на договор за кредит
№***г. ответникът
получил от ищеца заем за
сумата 2800.00лв., която се задължил
да върне на 36 месечни вноски,
всяка с размер 229.00лв. и падеж 20-то число.
След като кредитополучателят заплатил първата вноска (изцяло), а втората (частично), той преустановил плащанията, с оглед на което и на
осн. чл.10.3.1 от ОУ към договора останалите
неплатени вноски станали предсрочно изискуеми на дата 05.07.2011г., за което ответникът
бил известен на 06.07.2011г. Евентуално
твърди настъпване краен падеж на договора на 20.02.2014г. В момента твърди, че ответникът
дължи на ищеца стойността на останалата непогасена
изискуема главница, предявена в исковия размер. Моли за уважаване на
иска и за разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
С него той
не оспорва сключването на договора за кредит,
получаването на заемната главница, твърдяното спиране на плащанията и твърдяното настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията на сочената от ищеца
дата – 06.07.2011г.
Исковете
обаче оспорва със следните обобщени
доводи: изтекла давност от предсрочната
изискуемост (06.07.2011г.) до
заявлението (08.06.2018г.); довод
за нищожност на договора за
кредит, поради противоречие със закона, с добрите нрави и с правилата на ЗПК и ЗЗП (абстрактно заявени); множество възражения за нищожност
на възнаградителни лихви и такси
за услуги (но такива по
делото не са предмет на
разглеждане); възражения, че нищожността на клаузи за
лихви и такси води до нищожност на
целия договор; евентуално възражение, че ако се
дължи връщане на остатъчната част от заемната
сума, то не е на договорно,
а на извъндоговорно основание, но каквото
не е заявено. Моли за отхвърляне на
иска и за съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото на осн. чл.410 ГПК е издадена в полза на ищеца
срещу ответника заповед за изпълнение, включваща процесните суми.
Видно от
представения по делото договор за кредит и приложенията към него, на 27.01.2011г. ищецът „П.к.Б.”
ЕООД се е задължил
да предостави на отв. Д.К. сума в размер на 2800.00лв. Срещу това кредитополучателят
се задължил да върне получената
сума, ведно с договорната възнаградителна лихва
за ползването, на 36
броя месечни анюитетни вноски в размер по 229.00лв. Падежи на вноските
в случая не са посочени в договора.
Подписите в
договора не са оспорени.
Представен към
договора е подписан стандартен европейски формуляр.
Представени към
договора са и приложимите за него общи условия.
Няма представен по
делото подписан от страните погасителен план.
Няма ангажирана или
поискана от ищеца ССчЕ.
Видно от приетото
платежно нареждане, на 31.01.2011г. заемодателят е превел в полза на кредитополучателя и по
негова сметка сумата от 2800.00лв.
Прието е извлечение
от сметка, издадено от ищеца през 2018г., което не носи подпис на
кредитополучателя.
Няма представено писмо за предсрочна изискуемост, нито за
връчване.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките на предявения иск се свързва с пълно и главно доказване
от ищеца на: Твърдяната
облигационна връзка с ответника; предоставянето на кредитната главница в полза на длъжника;
изпадането на последния в забава; (предсрочната) изискуемост; размера и основанието на исковите вземания.
В тежест на
ответника е да докаже своята
изправност по
задължението си за плащане, евентуално доводите си за недължимост – в случая изтекла давност за исковите задължения и нищожност на договора
за кредит и/или клаузите му.
По договора: От приобщения по делото договор за кредит и
приложенията към него се установява, че на 27.01.2011г. ищецът „П.к.Б.”
ЕООД се е задължил
да предостави на отв. Д.К. сума в размер на 2800.00лв. Срещу това кредитополучателят
се задължил да върне получената
сума, ведно с договорната възнаградителна лихва
за ползването, на 36
броя месечни анюитетни вноски в размер по 229.00лв. Подписите в договора не са оспорени, поради което се
приема, че са поставени от страните и ги обвързват. А и сключването на договора
не е оспорено от ответника.
При тези данни
съдът приема за доказано правоотношението.
По предаването на
кредита: Видно от приобщеното по
делото платежно нареждане, на 31.01.2011г. заемодателят е превел в полза на
кредитополучателя и по негова сметка сумата от 2800.00лв., с което е изпълнил
основния си дълг по правоотношението с ответника. Този факт също не е оспорен.
По забавата: Не е оспорено от ответника твърдението на ищеца, че
след сключване на договора е извършено само едно цялостно плащане на анюитет, а след това плащанията са преустановени. Поради
това длъжникът е изпаднал и в забава, с всички произтичащи от нея последици.
По предсрочната
изискуемост: В т.18 от ТР
№4/18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС се прие, че в хипотезите на искове по чл.422 ГПК ефектът на предсрочната изискуемост на договори за кредит настъпва след
като потестативното изявление на банката достигне до
длъжника, като последното следва да се удостовери чрез официален или изходящ от
длъжника частен свидетелстващ документ.
В случая няма
никакви доказателства за реалното или презюмираното
по правилата на ГПК връчване на изявлението на кредитора по чл.60, ал.2 ЗКИ на
ответника, поради което и предсрочна изискуемост няма.
По изискуемостта: След като вече се мотивира, че от една страна е налице
несъмнено неизпълнение от ответника и негово изпадане в забава, но от друга –
че не е налице предсрочна изискуемост, то следва да се отчете крайната дата на
договора. И тъй като тя, видно от материалите, е настъпила преди да се образува
съдопроизводството (на 27.01.2014г., тоест 36 месеца след сключването), то без
всякакво съмнение към образуване на делото (08.06.2018г.) е настъпила пълната
изискуемост на процесните вземания.
По давността: С оглед изложените в предходните два абзаца мотиви,
няма как да се сподели възражението за погасяването по давност на задълженията,
от деня на автоматичната по договора обща изискуемост, щом тя не е обявена.
Актуалната съдебна
практика приема, че при договори за кредит възниква за кредитополучателя едно
общо и единно задължение за връщане на сумата, но което само е разсрочено по волята на
страните. Поради това отделните вноски не са периодични платежи и за това
погасителната давност за тях не е три, а е пет години. Доколкото обаче всяка
вноска става изискуема, считано от уговорения за нея падеж по погасителен план,
като от този момент върху същата се начислява и лихва за забава при
неизпълнение, то и петгодишната погасителна давност ще следва да тече от
съответния падеж на всяка отделна вноска. Именно по същите съображения и
актуалната практика на ВКС приема, че при ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост, настъпилата отделна изискуемост на падежиралите преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК или чл.417 ГПК вноски следва да бъде
зачетена от съда, като сборът им бъде присъден в производството по чл.422 ГПК (така например Определение №212/16.03.2016г.
по т.д. №1786/2015г. на ВКС, 2-ро ТО; Определение №302/13.04.2016г. по т.д.
№2587/2015г. на ВКС, 1-во ТО; и много други). От което следва и извода, че
погасителна давност следва тече от падежа на всяка анюитетна
вноска по погасителен план.
В случая
заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 08.06.2018г., с оглед на което погасени
по давност са вноските с падежи преди 08.06.2013г. Те обаче са абсолютно
недоказани кои са, колко са, с какви размери и с какви компоненти на анюитетите са, тежстта за което е
на ищеца. По делото изобщо няма представен двустранно подписан от страните
погасителен план, който да съдържа ясно изписване на компонентите, които
формират общия размер на всяка погасителна вноска, както и падежа й. Не е
ангажирана и не е поискана също и ССчЕ за тези обстоятелства. Единственият по
делото документ в тази насока е представеното извлечение от сметка, което обаче е издадено от ищеца и
то едва на 09.11.2018г., при вече образувано дело, а и то не носи подпис на
кредитополучателя. Ето защо документът не може да се противопостави валидно на
ответника и е абсолютно недостатъчен за да докаже не само размера, но и
периодите и основанията на погасените и непогасените по давност части от
процесния дълг – които е добре известно и дори по твърдения на самия ищец са
променливи (главницата - чрез поетапно увеличаване, а лихва за ползване - чрез
поетапно намаляване). Тежстта за което доказване
безусловно е на ищеца. Това съдът намира за достатъчно за отхвърляне изцяло на
исковете, защото съдът е в невъзможност да установи кои са погасените по
давност вноски и какви части от главницата те съдържат.
В случай, че
последните съображения на съда не се споделят, то следва да се присъдят
максимално стойностите на непогасените по давност вноски, тоест на тези с
падежи след 08.06.2013г., с което възражението на ответника отново би било
частично основателно, а искът – подлежащ на частично отхвърляне.
В обобщение съдът намира за недоказани предпоставките на предявения
иск, който поради това следва да бъде отхвърлен без разглеждане на останалите
възражения срещу него. Все пак за пълнота следва да се посочи, че тъй като към
момента предмет на иска е само кредитната главница, доводите за нищожност на
лихви и такси от всякакъв характер, вкл. ГПР, ГЛП и други, за неотносими.
По разноските: Предвид изхода по спора на ответника се следват разходи
за адвокатски хонорар – в минимален размер (уважен довод за прекомерност) или
сума в размер на 423.72лв.
Разноски за
заповедното дело не се следват, предвид резултата.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК***, за
установяване
в отношенията между страните, че Д.Н.К., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата 2767.37лв.
– главница по договор за
кредит №***г.,
ведно със законната лихва
върху сумата от заявлението – 08.06.2018г. до изплащането
й, за което вземане е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №9136/2018г.
на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК***, да заплати на Д.Н.К., ЕГН**********, сумата 423.72лв. –
разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………