РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1999
гр. Пловдив, 06.11.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря С. С. и участието
на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2007
по описа за 2020 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, Н.А.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Д., иска ответникът Областна Дирекция
на МВР - Ямбол да бъде осъден да заплати сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по АНД № 1009/2019г., по описа на Районен съд- Ямбол, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, както и сторените съдебни и деловодни
разноски в настоящото производство.
Исковата
претенция се основава на факта, че на
Н.А.П. е издаден Електронен фиш /ЕФ/, Серия Г № 5612, от ОД на МВР-Ямбол, с
който е наложена глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1
вр. чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховането КЗ/, който е обжалван от П., и е
бил отменен с Решение № 314 от 19.12.2019 г. по АНД № 1009/2019г. по описа на Районен
съд-Ямбол. Решението на ЯРС е обжалвано и е оставено в сила с Решение № 37 от
28.02.2020 г. на Административен съд гр. Ямбол. За да упражни правото си на
защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за правна защита
и съдействие от 22.11.2019г. по АНД № 1009/2019г. на Районен съд-Ямбол (лист
22 по АНД
№ 1009/2019г. на Районен съд-Ямбол). По този договор, П. е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., представляващ размера на причинените му имуществени
вреди. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за
претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът – ОД НА МВР ЯМБОЛ не изразява становище по допустимостта и основателността на иска
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по
делото се установява, че на Н.А.П. е издаден Електронен фиш /ЕФ/, Серия Г №
5612 от ОД на МВР-Ямбол, с който му е наложена глоба в размер на 250 лв. за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховането
/КЗ/. Посочения ЕФ е обжалван от П. пред Районен съд -Ямбол, за което е
образувано АНД №1009 по описа за 2019г. (приложено по настоящото
дело). По това дело е постановено Решение от 314 от 19.12.2019г., с което
процесния ЕФ е отменен. Последното (решение на РС – гр.
Ямбол) е обжалвано от страна на П. пред Административен съд – Ямбол, който с
Решение № 37/28.02.2020г. постановено по КАНД № 17/2020г. (приложено по настоящото дело) е оставил в
сила решението на РС – гр. Ямбол. Пред ЯРС П. е представляван от адв. М. Т.- Д., съгласно пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 22.11.2019 г.(приложен в оригинал на л.22
от АНД № 1009/2019г. по описа на ЯРС), като съответно П. е заплатил по договора изцяло и в брой
дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Пред настоящата
съдебна инстанция е представен и втори договор за правна защита и съдействие и
пълномощно от 22.10.2020г. (лист 25 по настоящото дело), за процесуално
представителство по настоящото дело, по който ищецът е заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Съгласно установената съдебна практика
подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално
плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в
т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на
ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването
за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер
на разписка.
Истинността на въпросните документи не
е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства,
опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение
доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като
достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от
клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и
съдействие.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид
отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността
на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се
касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по
чл.128, ал.1, т.5 от АПК.
В
разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост
на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за
допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл.
204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт
по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на
ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл
в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на
административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или
бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл.204, ал.3 и 4 от АПК
нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието
се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В
настоящият случай, съобразно твърденията в исковата молба се претендират вреди,
произтичащи, от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния
ред – с Решение № 314 от 19.12.2019г.,
постановено по АНД № 1009/2019г. на Ямболски
районен съд, с което е отменен ЕФ, Серия Г № 5612 на ОД на МВР-Ямбол, с който на
П. е наложена глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр.
чл.638, ал.4 от КЗ.
Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като
ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая такова юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР е ОД НА МВР -Ямбол,
като правилно искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице.
При така
изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковите претенции са
процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от активно легитимирано лице,
притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата молба, че
като гражданин Н.А.П. е претърпял вреди от незаконосъобразен административен
акт, издаден от административен орган по
смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледани по същество същите са ОСНОВАТЕЛНИ.
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление /ЕФ/, следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен
съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета,
а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото
на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко,
кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) каза се е
административният акт да бъде отменен по съответния ред (в
конкретния случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да
се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл,
каза се, предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че ЕФ, Серия Г № 5612, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който
на П. е наложена глоба в размер на 250
лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 от КЗ, е отменен по
съответния ред (с Решение№ 314 от 19.12.2019г., постановено по АНД №1009/2019г.
на Ямболски районен съд, което решение е
оставено в сила с Решение №37 от 28.02.2020г. по КАНД №17/2020 г. на
Административен съд -Ямбол).
От материалите по приложените АНД
№1009/2019г. на Ямболски районен съд и
КАНД №17/2020 г. на Административен съд -Ямбол и според констатациите на съда,
изложени в отменителното решение, ЕФ,
Серия Г № 5612, издаден от ОД на
МВР-Ямбол, с който на П. е наложена глоба в размер на 250 лв. за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 от КЗ, е издаден в нарушение на закона и
като такъв се явява незаконосъобразен. Решението на ЯРС е влязло в законна сила
на 28.02.2020г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за
обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от
страна на администрацията, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и
спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесния ЕФ. В случая ищецът не би заплатил адвокатско
възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при
осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе
съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда. В този смисъл, както бе
казано е Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според
което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон.
В обсъждания контекст следва да се
посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и е регламентирана дейност със Закона за
адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за
определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва
възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който
прецени, че не е в състояние сам да упражни своевременно и в пълнота правото си
на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на ЕФ. Правото на обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите
и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член
4 от този закон предвижда, че „държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице“. Едно от условията на чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране
на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза
се, е административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване
по административен или/и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде
осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не
изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от
условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези
производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл по
някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
/в случая ЕФ/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска
помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издадения ЕФ, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено правно средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и
че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този
смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се
възприеме като израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне
между равнопоставени страни, което не е било задължително и неизбежно. (Така
и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен
съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело № 2210/2016 г. и други).
Все в обсъждания контекст и, е необходимо да се посочи още следното:
В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 50 лв. Съответно в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, (в приложимата
редакция,преди изменението с ДВ,бр.45 от 2020г.), е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън
случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г.- сега отменена, но
действала към процесния период).
В конкретния случай, оказаната от
адвокат Д. правна помощ по АНД № 1009/2019г. на ЯРС се изразява както в
предоставяне на юридически консултации и правна помощ, така и в изготвяне на жалба срещу НП, и осъществено
процесуално представителство в проведените по делото две открити съдебни
заседания и представяне на писмена защита,
в която са изложени подробни съображения по същество на спора. В случая
минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на жалба срещу
НП, с оглед размера на санкцията по АНД № 1009/2019г.на ЯРС (250,00 лв.), е 125,00лв.,
а от своя страна, минималният размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство, с оглед материалния интерес по АНД № 1009/2019г.
на ЯРС (250,00
лв.),
съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,в приложимата редакция,
е 300лв. Само за пълнота следва да се посочи, че минималният размер на
адвокатските възнаграждения е долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на
адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента.
Ето защо, в процесния
случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение за предоставяне на
юридически консултации и правна помощ, изготвяне на жалба и осъществено
процесуално представителство по
АНД № 1009/2019г.на ЯРС, който е ориентиран към минималния
размер, следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразния ЕФ (отменен по съответния ред), за
ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди в размер на 500 лв.,
изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 1009/2019г.на
ЯРС. Казано с други думи, тази искова претенция е доказана по основание и
размер и като такава ще следва да бъде уважена.
Настоящият състав намира за основателно и
направеното акцесорно искане, което следва съдбата на основното, за присъждане
на законна лихва върху обезщетението, което ще се присъди, като с оглед
заключението по т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на
администрацията, началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението е влизането в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, а при нищожните – моментът на издаването
им. В случая се претендира законна лихва от по-късен от определения с
посоченото ТР момент, а именно завеждането на исковата молба пред настоящия
съд, поради което и следва да се уважи така, както е поискано, като от 12.08.2020
г. се присъди законната лихва върху сумата на обезщетението.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се
констатираха в размер на 300 лева - заплатените държавна такса (10 лв.) и
адвокатско възнаграждение (300лв.).
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Ямбол да заплати на Н.А.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди
в размер на 500 (петстотин) лв., в
резултат на отмяната по съдебен ред на Електронен фиш, Серия Г № 5612, издаден
от ОД на МВР-Ямбол, и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване
(по АНД № 1009/2019 г. по описа на Ямболски районен съд), разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 12.08.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Ямбол
да заплати на Н.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 310 (триста и
десет) лв., представляваща направените по делото
разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: