РЕШЕНИЕ
№ 2133
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. Ц.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110204471 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
028887 от 24.01.2023 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Г. Т. , ЕГН: ********** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба срещу процесното НП и чрез надлежен
процесуален представител се инвокират подробни съображения против
атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и
съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, като
се представлява от защитник, поддържащ жалбата по изложените в нея
съображения. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
1
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Н. Г. Т. е правоспособен водач на МПС.
На 09.11.2022 г., около 12:15 часа в гр.С., на бул. „Ц. Б. III“ срещу номер
258 с РСОД с посока на движение от улица „Р. г.“ към бул. „Н. П.“
жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил „П.****“ с рег. №
***********, негова собственост. Жалбоподателят Т. не е знаел, нито е бил
уведомен от СДВР-ОПП, че въпросния автомобил е имал служебно
прекратена регистрация. На посочената дата и място жалбоподателят Т. бил
спрян за проверка от свидетеля Р. Н. П. – автоконтрольор по ЗДвП към СДВР-
ОПП. По време на проверката се установило, че инкриминирания автомобил е
имал служебно прекратена регистрация към 09.11.2022 г. Жалбоподателят Т.
узнал за първи път това обстоятелство след проверката. Бил му съставен
АУАН.
Срещу него било съставено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
(НП) № 22-4332-028887 от 24.01.2023 г. издадено Началник ГРУПА към
СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Г. Т. , ЕГН:
********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в
размер на 200.00 лева и административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, въз основа на които е издадено обжалваното НП,
както и въз основа на показанията на свидетеля Р. Н. П. , които съдът
кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и
на останалия доказателствен материал. Предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
2
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че оспорваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, довели до
ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на
предявената му отговорност.
Абсолютно задължително е както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление,
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена правна норма. Освен това следва да е налице съответствие
между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна
квалификация. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза. Липсва пълно
очертаване на съставомерните факти.
Административното нарушение се явява и недоказано, с оглед тежестта
на доказване, лежаща върху административно-наказващият орган. Липсват и
писмени доказателства. Съдът намира, че административно-наказващият
орган не доказва не само обективната страна на твърдяното нарушение, но и
субективната страна.
Не са приложени доказателства дали самият жалбоподател Т. е бил
уведомен от СДВР-ОПП, че регистрацията на МПС е била служебно
прекратена. Ако е бил уведомен за това обстоятелство от административно-
наказващия орган с доказателства и въпреки това, е управлявал МПС при
ясно съзнание за служебно прекратена регистрация на МПС, тогава би имало
основание съдът да изследва доказаността на субективната страна на
нарушението. Но за да се пристъпи към това, следва административно-
наказващият орган да е доказал предикатно обективната страна. В случая това
липсва. Административно-наказващият орган и актосъставителя е следвало
законосъобразно да приложат своите правомощия по ЗАНН и ЗДвП в
съответствие с принципите на правовата и демократична държава, които този
съдебен състав на съда споделя безусловно.
В заключение съдът се позова изцяло на Тълкувателно постановление
№ 2 от 05.04.2023 г. на ОСНК на ВКС и ОС на ВАС по тълкувателно дело
№ 3/2022 г., според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата,
без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
По тези съображения НП следва да бъде отменено от съда изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
3
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР – ОПП следва да понесе разноските за адвокат на основание
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата в размер от 400.00 лева. Според
посочената процесуална норма – когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-028887 от
24.01.2023 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Н. Г. Т. , ЕГН: ********** му е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР – ОПП чрез законния й
представител с адрес гр.С., ул. „Л. С.“ № ******** да заплати на защитника
адвокат С. Д. – член на САК с личен № ********** със съдебен адрес гр.С.,
ул. „О. П.“ № *****, ет.*******, офис ***** на основание чл.143, ал.1 от
АПК вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата сумата от 400.00 лева за
дължимо адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4