№ 4406
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20251100506798 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. П. Р. и С. П. Р. срещу Решение №
8086/07.05.2025 г., постановено по гр. дело № 7613/2024 г. по описа на
Софийския районен съд, 89 състав, с което е издадена заповед, на основание
чл. 15 ЗЗДН, срещу С. П. Р. и И. П. Р., като са задължени да се въздържат от
извършване на домашно насилие по отношение на С. К. В., предупредени са,
на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта,
полицейският орган е длъжен да задържи нарушителя и незабавно да уведоми
органите на прокуратурата, осъдени са, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, да
заплатят в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 50,00
лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Моли се да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна С. К. В. оспорва въззивната жалба и моли
1
първоинстанционното решение да се остави в сила.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН
от ответниците в първоинстанционното производство, имащи правен интерес
от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.
258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. К. В. срещу
И. П. Р. и С. П. Р. – за защита от домашно насилие, подробно описано в
молбата от 12.02.2024 г. и в нейното уточнение от 28.02.2024 г.
Ответниците са оспорили твърденията в подадената молба за наличие на
домашно насилие.
С Решение № 8086/07.05.2025 г., постановено по гр. дело № 7613/2024 г.
по описа на Софийския районен съд, 89 състав, е издадена заповед, на
основание чл. 15 ЗЗДН, срещу С. П. Р. и И. П. Р., като са задължени да се
въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на С. К. В.,
предупредени са, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, че при неизпълнение на
заповедта, полицейският орган е длъжен да задържи нарушителя и незабавно
да уведоми органите на прокуратурата, осъдени са, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН, да заплатят в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер
на 50,00 лв.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие
за установено следното:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните
насилнически актове са доказани. Представената от молителката декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е негодно доказателствено средство, защото не съдържа
описание на конкретните обидни думи, които ответниците отправяли към
молителката, в декларацията е посочено само „..обиждаха ме, крещяха и ме
пращаха при съпруга ми“, но това описание е твърде общо – не са посочени
конкретните изрази, които ответниците са употребили и в този смисъл
действията им не са посочени по достатъчно ясен и конкретен начин.
Съдът няма право да указва на молителя да представи декларация,
съдържаща всички индивидуализиращи белези на актовете на домашно
2
насилие, тъй като би нарушил своето безпристрастие.
Разпитаните от Софийски районен съд свидетели К.Я. и Р.Д. не са били
очевидци на твърдяното насилие.
Св. Я. е посочил, че не е присъствал на случая от 26.01.2024 г., а знае за
него от „леля С.“, а св. Д., която живее на около 30 метра от къщата на С., е
заявила, че не е чувала С. и И. да обиждат С. с нецензурни думи, като на
26.01. не е присъствала на случая, била в къщи, защото било лошо времето, не
е виждала да идват полицаи в къщата на С..
Видно от писмо, постъпило в СРС на 11.03.2025 г., подредено на лист
202 по делото, депозирано от Дирекция „Национална система“ 112, на дата
26.01.2024 г. в базата данни на НС 112 не е открита информация за обаждания
на телефон 112 относно инцидент, касаещ лицата С. К. В., И. П. Р. и С. П. Р. в
с. Волуяк.
Доказателства за извършен акт на домашно насилие не се съдържат и в
представената пр. преписка № 6424/2024 г. Видно от материалите по
посочената преписка, във връзка с подадена жалба от С. В. до СРП на
02.02.2024 г., относно случая на 26.01.2024 г., са снети сведения от И. П. Р. и от
С. П. Р., като същите са посочили, че не разговарят с нея, И. й направил
забележка за полИ.ето на цветята и влагата, но заплахи и закани не били
отправяли. Посочили са, че С. е подавала жалби срещу тях, след като
започнали да се снабдяват с документи за делба на къщата, това притеснило
С., която повтаряла, че няма да се връща в Кричим.
Видно от сведенията, дадени от кмета на село Волуяк, Й.И.Й., С. В.
идвала няколко пъти в кметството да се оплаква от вербален тормоз от И. Р.,
като кметът разговарял с И. Р. по повод всяко оплакване от С. В., но същият
заявявал, че С. страда от някаква параноя, както и че не разговаря с нея по
никакъв повод. С. В. била подавала сигнали и до районния инспектор.
От материалите по същата преписка се установява, че с постановление
от 02.04.2024 г. е отказано образуване на ДП, тъй като описаните закани и
заплахи касаят евентуално извършено престъпление от частен характер.
Ето защо, след като не са налице доказателства за извършен акт на
домашно насилие, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени,
а молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.
3
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата С. К. В. да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 50 лева за молбата й за
защита /срещу двама ответници/, както и държавна такса в размер на 25 лв. за
въззивната жалба, изхождаща от двама въззивници.
Процесуалните представители на страните в открито съдебно заседание,
проведено на 30.06.2025 г. пред Софийски градски съд заявиха, че не
претендират разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос с
решението си.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8086/07.05.2025 г., постановено по гр. дело №
7613/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 89 състав, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. К. В., ЕГН **********, за
издаване на заповед за съдебна защита срещу С. П. Р., ЕГН **********, и И.
П. Р., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА
ЗАЩИТА, с която на ответниците да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1
от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. К. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавни такси в размер на 75 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4