Решение по дело №49382/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9976
Дата: 27 май 2024 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20231110149382
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9976
гр. С, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря А А
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110149382 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от Н. Н. Р., ЕГН:**********, с постоянен
адрес: гр.С, ул.“..... срещу “М” ЕООД, дружество вписано в ТРРЮЛНЦ при
АВ към МП, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.С,
1000, р-н “К С”, ул...... с която се иска осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумите както следва:
Сумата в размер на 60.86 (шестдесет лева и 86 стотинки) лева - дължима
разлика до пълния размер на възнаграждението за месец януари 2022г.
заедно със законната лихва в размер на 9.26 лева (девет лева и 26
стотинки) за периода 21.04.2022г. - 04.09.2023г.
Сумата в размер на 1226.83 (хиляда двеста двадесет и шест лева и 83
стотинки) лева - неизплатено месечно нетно трудово възнаграждение за
месец февруари 2022г. заедно със законната лихва в размер на 196.05
(сто деветдесет и шест лева и 05 стотинки) лева, за периода 25.03.2022г.
- 04.09.2023г.;
Сумата в размер на 1226.83 (хиляда двеста двадесет и шест лева и 83
стотинки) лева - неизплатено месечно нетно трудово възнаграждение за
месец март 2022г.заедно със законната лихва в размер на 185.48 (сто
осемдесет и пет лева и 48 стотинки) лева, за периода 25.04.2022г. -
04.09.2023г.;
Сумата в размер на 1226,83 (хиляда двеста двадесет и шест лева и 83
стотинки) лева - неизплатено месечно нетно трудово възнаграждение за
месец април 2022г. заедно със законната лихва в размер на 175.26 (сто
седемдесет и пет лева и 26 стотинки) лева, за периода от 25.05.2022г. -
04.09.2023г.;
1
Сумата в размер на 1226.83 (хиляда двеста двадесет и шест лева и 83
стотинки) лева - неизплатено месечно нетно трудово възнаграждение за
месец май 2022г. ведно със законната лихва в размер на 164.69 (сто
шестдесет и четити лева и 69 стотинки) лева за периода 25.06.2022г. -
04.09.2023г.;
1188 (хиляда сто осемдесет и осем) лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите, представляваща обезщетение за неизплатено от
работодателя допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и опит, за периода: 03.02.2021г. - 01.06.2022г.;
1429.58 (хиляда четиристотин двадесет и девет лева и 58 стотинки) лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, представляващо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;
сумата от 240,59 лева законната лихва върху забавените трудови
възнаграждения дължими за месеците февруари 2021 до януари 2022г. за
периода 25.03.2021г. – 20.04.2022г.
ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба.
Ищецът твърди, че сключил писмен трудов договор с ответника с №
№027/02.02.2021 г. на длъжност “Брокер, спедиторски услуги”, код по
НКПД: 33243002, пълно работно време от осем часа, основно трудово
възнаграждение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, с периодичност
на изплащане веднъж месечно, до 25-то число на следващия месец и с
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит 0.06% за всяка година трудов стаж при работодателя “М” ЕООД. Сочи
че работодателят редовно не изпълнявал задължението си да изплаща
месечното трудово възнаграждение. Твърди, че за периода от 03.02.2021г. до
01.06.2022г., работодателят е изплатил на служителя трудови възнаграждения
в общ размер на 14 577.64 (четиринадесет хиляди петстотин седемдесет и
седем лева и 64 стотинки) лева. За същия период от време (03.02.2021г. -
01.06.2022г.), работодателят е следвало да изплати на служителя трудовите
възнаграждения за 16 месеца в общ размер на 24 000 (двадесет и четири
хиляди) лева, изчислени както следва (16 месеца х 1500 лева = 24 000 лева).
Следователно, неизплатена на доверителя ми остава сумата в общ размер на
9422.36 (девет хиляди четиристотин двадесет и два лева и 36 стотинки) лева,
представляващи разликата между общия размер на трудовите възнаграждения
(24 000 лева), които работодателят е следвало да изплати на служителя за
периода: 03.02.2021г. - 01.06.2022г., и размера на изплатените за същия
период суми (14 577.64 лева), които дружеството е превело по банковата
сметка на Н. Н. Р.. Сочи, че със Заповед №024/31.05.2022г., издадена от С К М
управител на “М” ЕООД, ЕИК:********, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ,
по взаимно съгласие, било прекратено трудовото правоотношение на ищцата.
След прекратяването останали незаплатени трудови възнаграждения, както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ето защо за нея е налице
2
правен интерес от предявяването на настоящите искове.
Препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 50 ГПК.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 221, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86
ЗЗД.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи, че между
ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение и полагането на
труд за твърдения, период, за който твърди да му се дължи трудово
възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение, както и
изпадането в забава на работодателя за заплащане на последното.
От представените по делото документи – трудов договор от 02.02.2021г.
и трудова книжка се установява, че между ищцата и ответникът било налице
трудово правоотношение.
Видно от приложения по делото препис от Заповед № 024/31.05.2022г.
трудовото правоотношение на ищцата било прекратено по реда на чл. 325,
ал.1, т.1 КТ. В заповедта било предвидено на ищеца да се изплатят
обезщетения за неспазено предизвестие и за неизползван платен годишен
отпуск.
За установяването на размера на неизплатеното трудово
възнаграждение и неизплатеното допълнително трудово възнаграждение за
придобит стаж и опит ищецът е поискал допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която след проверка в счетоводството на ответника, да установи
има ли неизплатени трудови възнаграждения и какъв е техният размер и за
кои периоди се отнасят.
Ответното дружество не е оказало съдействие на вещото лице и съдът е
предупредил ответника, че ще счита за установени обстоятелствата за които е
допусната експертизата. Ответникът отново не е оказал съдействие на вещото
лице.
При това положение настоящият състав намира, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 161 от ГПК, съгласно която с оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
Възпрепятстването на доказването по смисъла на чл. 161 ГПК е
основание съдът да приеме недоказания факт за съществуващ. Съгласно
установената съдебна практика, последиците на чл. 161 от ГПК могат да
3
бъдат приложени по отношение на страна в производството само когато е
налице нейно поведение, което създава пречки за допуснати доказателства.
Касае се до санкция за несъобразено със закона поведение на страната,
поради което се изисква то да е съзнателно. Последното предполага страната
да е била уведомена за допускането на доказателството от съда, но да създава
пречки за събирането, а такива пречки са налице и при неоказване на
съдействие на вещите лица от допуснатата по делото експертиза. В този
смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 539 ОТ 29.08.2017 Г. ПО Т. Д. № 966/2017 Г., Т.
К., ІІ Т. О. НА ВКС.
В случая страната е уведомена за назначената съдебно-счетоводна
експертиза с призовка връчена на 22.03.2024г. към която е приложено
протоколно определение с указания за оказване на съдействие на вещото
лице. С протоколното определение ответната страна е уведомена за
последствията от неуказването на съдействие на вещото лице и е указано, ако
експертизата не е изготвена до следващото заседание разглеждането на
делото ще продължи без нея.
Ето защо настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.
161 от ГПК.
При това положение съдът намира, че са установени всички елементи за
ангажирането на отговорността на ответното дружество по предявения иск по
чл. 128, ал.2 КТ по отношение на искът за неизплатено трудово
възнаграждение и искът за неизплатено възнаграждение за придобит стаж и
опит.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 224, ал.1 КТ.
За уважаването на предявения иск ищецът следва да установи, че за
посочения период между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което в негова полза е възникнало правото на ползване на платен
годишен отпуск и неговия размер, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение.
Изложеното по горе за предходният иск се отнася и за втория иск –
ищецът е установил че е бил в трудово правоотношение с ответника, а
ответникът е възпрепятствал доказването на ищеца по отношение на дните
неизползван платен годишен отпуск. Ето защо и при приложение на
разпоредбата на чл. 161 ГПК искът следва да се уважи.
По отношение на искът по чл. 86 ГПК.
Основателността на главния иск от своя страна води до основателност и
на акцесорния иск за наказателна лихва от датата на връчената нотариална
покана до датата на депозирането на исковата молба.
По отношение на претенцията за законната лихва за забавено плащане
на трудовото възнаграждение съдът намира, че същият се явява установено от
приложеното от ищцата извлечение от банковата си сметка така и по вече
4
разгледаната презумпция на чл. 161 ГПК.
Ето защо искът следва да се уважи.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищцата.
Същата е представлявана по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв от адв. В. И., която е
оказала безплатна адвокатска помощ. Поради което на нея се следва
възнаграждение, определено на база минимума в Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1250 лева с ДДС.
Следва да бъдат присъдени и разноските в полза на съда за държавна
такса.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА “М” ЕООД, дружество вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ към
МП, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.С, 1000, р-н “К
С”, ул...... ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Р., ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.С, ул.“....., на основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД
сумите както следва:
Сумата в размер на 60.86 (шестдесет лева и 86 стотинки) лева - дължима
разлика до пълния размер на възнаграждението за месец януари 2022г.
заедно със законната лихва в размер на 9.26 лева (девет лева и 26
стотинки) за периода 21.04.2022г. - 04.09.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата от 05.09.2023г. - датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
Сумата в размер на 1226.83 (хиляда двеста двадесет и шест лева и 83
стотинки) лева - неизплатено месечно нетно трудово възнаграждение за
месец февруари 2022г. заедно със законната лихва в размер на 196.05
(сто деветдесет и шест лева и 05 стотинки) лева, за периода 25.03.2022г.
- 04.09.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от
05.09.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането;;
Сумата в размер на 1226.83 (хиляда двеста двадесет и шест лева и 83
стотинки) лева - неизплатено месечно нетно трудово възнаграждение за
месец март 2022г.заедно със законната лихва в размер на 185.48 (сто
осемдесет и пет лева и 48 стотинки) лева, за периода 25.04.2022г. -
04.09.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от 05.09.2023г.
- датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането;;
Сумата в размер на 1226,83 (хиляда двеста двадесет и шест лева и 83
стотинки) лева - неизплатено месечно нетно трудово възнаграждение за
месец април 2022г. заедно със законната лихва в размер на 175.26 (сто
седемдесет и пет лева и 26 стотинки) лева, за периода от 25.05.2022г. -
04.09.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от 05.09.2023г.
5
- датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането;;
Сумата в размер на 1226.83 (хиляда двеста двадесет и шест лева и 83
стотинки) лева - неизплатено месечно нетно трудово възнаграждение за
месец май 2022г. ведно със законната лихва в размер на 164.69 (сто
шестдесет и четити лева и 69 стотинки) лева за периода 25.06.2022г. -
04.09.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от 05.09.2023г.
- датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането;;
1188 (хиляда сто осемдесет и осем) лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите, представляваща обезщетение за неизплатено от
работодателя допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и опит, за периода: 03.02.2021г. - 01.06.2022г. ведно със законната
лихва от 05.09.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;;
1429.58 (хиляда четиристотин двадесет и девет лева и 58 стотинки) лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, представляващо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ведно със законната
лихва от 05.09.2023г. - датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;;
сумата от 240,59 лева законната лихва върху забавените трудови
възнаграждения дължими за месеците февруари 2021 до януари 2022г. за
периода 25.03.2021г. – 20.04.2022г.
ОСЪЖДА “М” ЕООД, дружество вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ към
МП, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.С, 1000, р-н “К
С”, ул...... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. И. от САК с № **********, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв сумата 1250 лева
представляващи възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищцата в производството.
ОСЪЖДА “М” ЕООД, дружество вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ към
МП, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.С, 1000, р-н “К
С”, ул...... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, на основание
чл. 78, ал.6 ГПК сумата 343,11 лева държавна такса в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6