РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Дулово, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Ивелина В. Кънева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело №
20223410100263 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба подадена от ТП ДЛС Каракуз, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ****, против С. М. Я., с ЕГН **********, от
****, с правно основание чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.211 КТ и чл.45 от ЗЗД, да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 18 330.72 лв., която представлява причинени
имуществени вреди ведно със законната лихва, изчислена от деня на констатирането –
08.12.2021 г. до пълното погасяване на задължението.
Представя писмени доказателства претендира разноски.
В исковата молба са сочи, че ответникът работил по силата на Трудов договор № ***
г. на длъжност „***” в ТП ДЛС Каракуз.
Съгласно длъжностната характеристика, горският стражар се явявал и материално
отговорно лице за добитата дървесина до приключване на експедирането от временен
склад. Установени липси на добита дървесина от временен склад, която не е експедирана по
установения ред, навеждали на извода, че е налице неизпълнение на основни трудови
задължения, за което следвало да бъде потърсена съответната отговорност. С приемо-
предавателен протокол № *** г. ответникът приел от друг горски стражар М. Г. дървесина
на временен склад в отдел *** в обем 629,72 пл. куб. м., а с приемо–предавателен протокол
от *** г. ответникът е предал на замествания горски стражар М. Г. дървесина на временен
склад в отдел *** в обем 385,00 пл. куб. м. С оглед установяване на точния размер на
липсващата дървесина и отговорните длъжностни в отдел *** била извършена проверка.
Резултатите от проверката били отразени в рапорт № *** г., като се установило, че
ответникът в качеството му на МОЛ бил отговорен за липса на дървесина в общ размер от
233,16 плътни кубически метра, а по счетоводни данни бил отговорен за 239, 92 пл. куб. м.
дървесина /топола/ на стойност 18 330.72 лв. с ДДС.
Според ищеца ответникът не е изпълнил основните си трудови задължения по
опазване на поверените му материални ценности, както и на горите, като от това му
неизпълнение са произтекли имуществени вреди за предприятието в общ размер от 18
330.72 лв. с ДДС.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
1
който оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че правото на ищеца да търси
обезвреда на имуществени вреди /щети/ като материално право никога не е възниквало, а
представените по делото като доказателствени средства /частни/ документи, са негодни да
удостоверят материалното притезание, предмет на всеки един от исковете, поР. което
оспорва всеки един документ, изходящ от ДЛС Каракуз, без изключение и изцяло. Твърди,
че не са налице кумулативните предпоставки за успешно реализиране на търсената
имуществена отговорност, тъй като неоснователността поР. липса на доказателства е пречка
пред евентуалното успешно водене на исковете.
Иска от съда да постанови решение, с което да остави предявените исковете без
уважение като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Не представя писмени
доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
По делото безспорно е установено, че по силата на сключен между страните трудов
договор № *** г. ответникът бил назначен на длъжността „***“ като към датата на исковата
молба трудовото правоотношение между страните не е прекратено.
Не се спори между страните, че с приемо-предавателен протокол № *** г. /л.31 от
делото/ ответникът, в качеството на заместващ, е приел от замествания *** М. Й. Г.
дървесина в общ обем от 629,72 пл. куб. м., намираща се на временен склад в отдел ***.
Безспорно се установява по делото, че предаването на дървесината не е станало
реално на терен след замерване, а е станало в една от канцелариите на предприятието –
ищец. Това обстоятелство не бе оспорено от ищеца и бе потвърдено от показанията на
разпитаните по делото свидетели К. С. К., Р. Р. Н., О. О. А. и М. и М. Й. Г., които заявиха, че
приемането на дървесина между ответника и излизащия в отпуск *** М. Г., на когото е
поверен отдел ***, е станало с протокол в ТП ДЛС Каракуз без да са влизали на терен да
мерят.
От Рапорт № **** г., изготвен от инж. Д.С., се установява, че след извършена
проверка ответникът в качеството на МОЛ е отговорен за установени липси в отдел ***. в
размер на 233,16 пл. куб. м. дървесина, тъй като с полагането на подпис на приемо-
предавателен протокол № *** г. той се е съгласил с предадените му от М. Г. количества
дървесина.
Разпитана по делото в качеството на свидетел, Д. С. заяви, че до направените изводи
в Рапорт № **** г. е достигнала само и единствено на базата на документална проверка.
От Длъжностна характеристика на длъжност „***“ от *** г., подписана от ответника,
става ясно, че същият се явява МОЛ за добитата дървесина в държавните гори от район до
приключване на експедирането и от временните складове, включително и на зачисленото му
имущество.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която дава
заключение, че стойността на липсващата дървесина по ценоразпис, който е в сила от *** г. е
18 330.72 лв. с ДДС, а по ценоразписа, действал към момента на изготвяне на Рапорт вх. №
**** г., стойността на липсващата дървесина е 15 686.76 лв. с ДДС.
От правна страна, съдът приема следното:
Спорните по делото въпроси са: дължи ли ответникът на ищцовото дружество сумата
за възстановяване на причинените имуществени вреди в отдел *** по времето, когато е
замествал *** М. Г. и може ли претенцията да бъде реализирана по реда на чл. 211, вр. чл.
203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД, като му бъде търсена пълна имуществена отговорност.
Съдът е сезиран с искова молба от работодател да бъде осъден работникът да заплати
на ищеца сума в общ размер от 18 330.72 лв. с ДДС имуществени вреди, представляваща
сбор от липсващата дървесина оставена на временен склад в отдел ***.
Твърдението за нанасяне на имуществени вреди и търсенето на пълна обезвреда за тях
сочи, че се търси реализация на пълна имуществена отговорност на основание чл. 211 вр. чл.
2
203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 ЗЗД.
За да бъде уважен иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира пълната
имуществена отговорност на работника/служителя, е необходимо да са налице елементите
на фактическия състав на деликта, а именно: наличие на деяние, чийто автор е ответникът,
деянието да е противоправно, да е причинена вреда и да е налице причинна връзка между
деянието и вредата. Следва да са налице и елементите от фактическия състав на чл. 203, ал.
2 КТ, като деянието следва да е осъществено не при или по повод възложената работа и
съответно деецът да е действал виновно и при условията на умисъл.
Съгласно чл. 203, ал. 1 КТ, когато вредата е причинена на работодателя по
небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността на
работника или служителя може да бъде само ограничена и да се реализира по реда
предвиден в раздел втори, глава десета от КТ, а не по общия ред.
Основно правило е, че ограничената имуществена отговорност има договорен
характер, тъй като възниква при неизпълнение на задължение по конкретно трудово
правоотношение, а пълната имуществена отговорност има деликтен характер, тъй като има
своето основание в неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Според
разрешенията на т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК
хипотезите на пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ касаят деликт,
отговорността за който се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, както е прието и в
практиката на ВКС (Решение № 9 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2017 г., IV г. о.;
Решение № 65 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г., III г. о.).
По делото безспорно е установено, че по силата на сключен между страните трудов
договор № *** г. ответникът бил назначен на длъжността „***“, а понастоящем тази
длъжност вече е наименувана „***“, която длъжност изпълнява и към момента.
Безспорно е, че ответникът е замествал своя колега М. Г., на който е поверен отдел
***, че за спедиция на дървесината от този отдел. Приемо-предавателният протокол е
подписан „на доверие“ без преди това да са извършени проверка и замерване на терен, които
да удостоверят, че записаните в протокола количества са налични във временния склад в
отдел ***.
Това буди основателно съмнение, че липсващото количество дървесина, за което се
търси пълна имуществена отговорност на ответника, може да не е налично към момента на
подписване на приемо-предавателния протокол от *** г.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорност за ответника по чл. 45 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже, че е извършено вредоносно деяние, в резултат на което са му
причинени вреди, вредоносното деяние е противоправно, т. е. нарушава предписани от
нормативните актове и правила за поведение, причинена е имуществена вреда, която е
реално настъпила, налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като
вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното
поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител. Налице е
законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно
разпоредбата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл.203, ал.2 КТ, „за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на
престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения,
отговорността се определя от гражданския закон“. Основанието за възникване на тази
отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването . От данните по
делото не може да се направи извод, че ответникът е действал при умисъл, защото липсват
доказателства да е целял или допускал настъпване на вредоносния резултат. Всички
предпоставки за реализиране на тази отговорност са в доказателствена тежест на
работодателя, който не установи по безспорен начин в настоящото производство изобщо
причиняване на вредата умишлено, както и че същата е причинена от престъпление,
извършено от ответника или че е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения от ответника.
3
ПоР. това отговорността на работника може да бъде ангажирана само и единствено по
реда на чл.203, ал.1, вр. чл.210 КТ.
За да бъде уважен иска и да се ангажира пълната имуществена отговорност на
работника/служителя, е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав
на деликта.
От изложеното по- горе следва да се приеме за безспорно установено липсата на
първата предпоставка, а именно - извършено противоправно деяние, което да е осъществено
от страна на работника-ответник, което да е противоправно деяние и е в причинна връзка с
причинената на работодателя вреда.
Предвид вида и характера на предявения иск, в тежест на ищцовата страна е да
докаже, че умишлено и в резултат на виновни и умишлени действия от страна на работника-
ответник по предявения иск ищецът е претърпял имуществени вреди, които са му причинени
умишлено и в резултат на виновни и умишлени действия от страна на работника.
Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ, пълната имуществена отговорност може да бъде
реализирана, когато вредата е причинена умишлено, т. е за да се ангажира пълна
имуществена отговорност на работника, следва да се установи субективно отношение на
дееца към деянието и неговите последици, както и че деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал
настъпването им. По делото липсват доказателства ответникът по предявения иск да е целял
или допускал настъпването на вредите. В хода съдебното производство не са събрани
доказателства, че ответникът С. Я. е целял или допускал настъпване на вредоносния
резултат за ищцовото дружество и умишлено е причинил този резултат. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал или допускал настъпването на тези последици. Деянието е непредпазливо, когато
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди, или когато с предвиждал настъпването на тези последици, но е
мислил да ги предотврати / чл. 11, ал. 3 от НК/.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства, в т. ч. и от изложеното в
самата искова молба не може да се направи извод, че ответникът е действал умишлено,
защото липсват каквито и да е данни той да е целял или допускал настъпване на
вредоносния резултат. Самият ищец в исковата си молба посочва, че „установените сериозни
липси на дървесина в отдел ***, сочат на неизпълнение на основните трудови задължения на
ответника по опазването на поверените му материални ценности…”.
Въз основа на събраните по делото по делото доказателства и при съобразяване на
неблагоприятните последици на доказателствената тежест възложена на ищеца, съдът
приема за недоказан в пълнота фактическия състав за реализиране на търсената от ответника
пълна имуществена отговорност.
С оглед изложеното следва да се приеме,че ищецът в чиято тежест е да установи и
докаже вината на ответника не е провел необходимото пълно и главно доказване за
наличието на вина у ответника. Не се налице елементите от фактическия състав на чл. 203,
ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД и след като не се установява, че ответникът е причинил вредите
умишлено, предявеният срещу него иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед установените по делото факти и обстоятелства, съдът счита, че
отговорността на работника може да бъде ангажирана, както бе посочено по-горе
единствено по реда на чл. 203, ал. 1, вр. чл. 210 от КТ.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника направените от него
деловодни разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235, ал.5 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
Отхвърля предявения от ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО - КАРАКУЗ”, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, срещу С. М. Я., ЕГН **********, от
****, осъдителен иск с правно основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 КТ и чл.45 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 18 330.72 лв. (осемнадесет хиляди
триста и тридесет лева и седемдесет и две стотинки) с ДДС, представляваща причинени
имуществени вреди при изпълнение на трудовите задължения на ответника, ведно със
законната лихва, изчислена от деня на констатирането – 08.12.2021 г. до пълното
погасяване на задължението като неоснователен.
Осъжда ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО - КАРАКУЗ”, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ****, да заплати на С. М. Я., ЕГН **********, от ****,
сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5