№ 203
гр. Видин, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20241320100650 по описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на Р. Р. Т., ЕГН **********, с
адрес: г*********** против „Био Хоум Инжинеринг" ООД – Видин, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Цар
Александър II“ 3 № 303, с която са предявени искове с правно основание чл.
200 КТ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че между ищецът и ответникът е налице валидно трудово
правоотношение, по силата на коетоработодателят е възложил, а работникът
се е съгласил да изпълнява длъжността „монтьор на вътрешноотоплителни
инсталации“. Твърди се, че на 09.11.2023 г. около 16.30 часа ищецът е
претърпял злополука, която е настъпила при и по повод на извършваната от
него работа. На посочената дата в гр. Видин, на площад „Бдинци“ № 2,
ищецът е монтирал отоплителна/климатична техника. При завършване на
монтажа ищецът, събирайки инструментите, използвани при извършването на
възложената му дейност и слизайки от стълбата, намираща се до прозороц на
стая с височина от около 2.6 метра паднал и при падането ударил главата и
гърба си.
Сочи се, че ищецът непосредствено след инцидента е бил откаран от
екип на ЦСМП в МБАЛ „Св. Петка“ АД – гр. Видин, където е прегледан и с
1
оплаквания от силна болка в областта на главата, кървене от лявото ухо и без
ясен спомен за случилото се. Установено било, че се касае за счупване на
свода на черепа, като пострадалият е бил насочен запродължаване на своето
лечение към УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София, където е хоспитализиран на
09.11.2023 г.
Излага се, че след извършени образни изследвания и консултация със
специалисти е установено, че се касае за: мозъчна контузия вляво темпорално;
травматична субарахноидна хеморагия вдясно темпорално; линейна фрактура
на черепа вляво темпорално; средно разположена интерхемисферна фисура;
интрапаренхимен хематом вдясно с перифокален едем; мозъчна контузия
вдясно париетално, както и в отделни зони на бялото вещество; фрактура на
люспата на дясната темпорална кост с хлътване; фрактура на долния ръб на
дясна орбита с хлътване; силна деформация в контурите на дясната очна
ябълка с хематом, оток и интраорбитален хематом; кръвоизлив в етмоидални
клетки и в двата сфеноидални синуса.
Поддържа се, че след отпадане на необходимостта от денонощно
лекарско наблюдение ищецът е изписан на 15.11.2023 г. за продължаващо
домашно лечение с дадени съвети за спазване на лечебно-охранителен
двигателен режим за 2 месеца, диетичен режим и прием на лекарствени
средства.
Твърди се, че на 28.11.2023 г. поР. появили се на 25.11.2022 г. болки в
областта на лява гръдна половина пострадалияте потърсил нова медицинска
помощ, като ищецът бил насочен за повторна хоспитализация в УМБАЛ „Св.
Анна“ – гр. София. След проведени изследвания и консултации със
съответните специалисти се сочи, че са установени следните травматични
увреждания: фрактури от 3-то до 9-то ребро вляво по средн ааксиларна линия;
фрактури от 1-во до 7-мо ребро вляво по паравертебрална линия; фрактури на
проц. трансверзи вляво от Тх1 до Тх3; контузия на ляв бял дроб; хемоторакс
вляво; субкапсулен спленичен хематом; интаабдоминален хематом.
Посочва се, че е взето решение за провеждане на консервативна терапия
с водносолиеви разтвори, антибиотици и обезболяващи. След отпадане на
необходимостта от лекарско наблюдение ищецът е изписан на 06.12.2023 г. с
дадени указания за спазване нарежим на покой за минимум 30 дена и прием на
лекарствени средства.
2
Излага се, че през периода на провежданото лечение ищецът е бил в
състояние на постоянна интензивна болка. Болките от получените при
инцидента мозъчна контузия вляво темпорално, травматична субарахноидна
хеморагия вдясно темпорално, линейна фрактура на черепа вляво темпорално,
средно разположена интерхемисферна фисура, интерпаренхимен хематом
вдясно с перифокален едем, мозъчна контузия вдясно париетално, както и в
отделни зони на бялото вещество, фрактура на люспата на дясната
темпорална кост с хлътване, фрактура на долния ръб на дясна орбита с
хлътване, силна деформация в контурите на дясната очна ябълка с хематом,
оток и интаорбитален хематом, кръвоизлив в етмоидални клетки и в двата
сфеноиднални синуса са били особено интензивни през първите няколко
месеца от възстановителния период, който продължавал и към датата на
подаване на исковата молба. Сочи, че получените нараняванията на главата и
мозъка и отражението им върху ищеца – гадене, главоболие и световъртеж
могат да са индикация за натовареност със сериозни последствия и късни
прояви на усложнения.
Твърди се, че от своя страна множеството фрактури на ребра вдясно и
ляво, както и фрактурите на израстъците на прешлените от Тх1 до Тх3 са
довели до остри болки в травмираните области, усилващи се до нетърпимост
при всяко едно помръдване и вдишване на ищеца, нестихващи дори и при
покой.
Твърди се, че цялата ситуация принудила пострадалия да спазва
постелен режим през първите няколко седмици от своя възстановителен
период. За задоволяване на ежедневните си нужди /хранене, обличане, тоалет/
той е разчитал на семейството си, което допълнително е засилило чувството за
безпомощност и уязвеност в ищеца, като той се е считал за постоянно бреме за
своите близки и роднини.
Сочи се, че при инцидента пострадалият не е имал двигателни проблеми
и е водил нормален начин на живот. След инцидента са настъпили редица
неблагоприятни промени в ежедневието му – загуба на сън, неспокойство,
унило състояние на духа, трудно придвижване. Инцидентът се е отразил
негативно и в психологически аспект на ищац, който е изживял значителен
емоционален стрес.
Поддържа се, че състоянието му след травмата е квалифицирано като
3
такова на временна неработоспособност /видно от Болничен лист №
Е20231132399/, като 8 дни са прекарани в болничен престой, а 30 – при
домашен режим.
Твърди се, че по повод случилият се на ищеца Р. Т. инцидент, ответникът
и негов работодател „Био Хоум Инжинеринг“ ООД е подал декларация за
трудова злополука до компетентната служба на НОИ. Разпоредено е
извършване на разследване на злополуката. Всички събрани в хода на
административната процедура доказателства сочат за това, ч еинцидентът
следва да бъде квалифициран като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.
1 КСО, за което е издадено Разпореждане № 14 от 22.11.2023 г. по реда на чл.
60, ал. 1 КСО, с което компетентният орган е приел случилият се с ищеца
инцидент за трудова злополука.
Посочва се, че е налице фактическият състав по чл. 200, ал. 1 КТ за
обезщетяване от страна на работодателя на настъпилите в резултат на
трудовата злополука вреди, понесени от пострадалия работник Р. Р. Т.. За
последния тези вреди имат неимуществен характер и се изразяват в търпени
физически болки и душевни страдния вследствие на получените телесни
повреди.
Излага се, че са налице категорични данни затова, че към датата на
злополуката между работника и работодателя е съществувало валидно трудово
правоотношение – факт, който изрично се признава от работодателя чрез
депозираната от него Декларация за трудова злополука с вх. № 5101-05-
15/14.11.2023 г. по описа на НОИ, ТП – Видин.
Поддържа се, че развилата се процедура по реда на чл. 57 и сл. КСО
установява, че инцидентът е настъпил по време и по повод на извършваната
работа, като крайният административен акт, с който е приключило
производството сочи, че събитието има характер на трудова злополука. Спазен
е редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ,
определен в чл. 57 и сл. на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата
заустановяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки. Съгласно този ред, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава
разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по
утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл.
4
60, ал. 1 КСО има двойнствено значение – от една страна то представлява
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова
злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав
на имуществената отговорност на работодателя. Предвид изложеното ищецът
намира, че за него е възникнал правен интерес от компенсиране на търпените
от него вреди чрез рпедявяване на осъдителна искова претенция срещу
работодателя на основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
Ищецът е посочил, че оценява претърпените от него болки и страдания
/неимуществени вреди/, причинени му в резултат на трудовата злополука на
сумата от 100 000.00 /сто хиляди/ лева, като счита, че тази сума се явява
адекватна и справедлива компенсация по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Въпреки, че неимуществените вреди не подлежат на поправяне в
буквален смисъл, справедливото им парично компенсиране се явява единствен
способ за преодоляване на последиците им и облекчаване страданията на
пострадалото лице. Ето защо ищецът намира, че исковата сума се явява
справедлив размер, като в подкрепа на това категорично следва да бъдат
преценени претърпените от ищеца травматични увреди, който е в
работоспособна възраст.
Иска се от съда да постанови решение, с което осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 100 000.00 /сто хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на трудова злополука от 09.11.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на настъпване на увредата, до
окончателното изпълнение на задължението.
Претендират се и направените разноски.
Ответникът в срока за отговор е оспорил основателността и размера на
предявения иск. Посочва, че ищецът е постъпил в дружеството на 12.10.2023 г.
и е пострадал поР. неспазване на изискванията за безопасност на труда на
09.11.2023 г. Направено е възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ съпричиняване на
трудовата злополука от ищеца поР. груба небрежност. Твърди, че при
постъпване на ищеца на работа са му предоставени лични предпазни средства,
а именно каска и др. Видно от правилата за безопасна работа същият е
5
изпълнявал трудовите си задължения без да има каска и е проявил груба
небрежност, като е съпричинил настъпването на вредоносния резултат.
Ищецът е проявил небрежност, като не е положил необходимата грижа да
бъде с каска на обекта, както се изисква по правилата за безопасен труд.
Налице е трудова злополука, тъй като ищецът е извършвал работа без
необходимото и елементарно старание и внимание и в нарушение и
пренебрегване на технологичните правила и на правилата за безопасност, като
е бил без каска и не е спазил заповедта, че не трябва да събира инстументите.
На второ място на него изрично му е било забранено да излиза навън, като
отговорника на обекта го е предупредил да не събира инструментите и да не
слиза по стълбата. Това е направено поР. липсата на опит и личното му тегло.
Монтажите са извършвани на климатичните тела в стаите на сградата на
общинската администрация и не се е налагало въобще да излиза навън и да
слиза по стълба.
Ответникът оспорва твърдението, че ищецът е монтирал климатична
техника. Посочва, че при удара не е ударил гърба си, а само главата и ако е бил
с каска нямало да пострада или единствено по негова вина, поР. неспазване на
изискванията за безопасност е пострадал.
Излага, че са неправилни твърденията, че има счупване на свода на
черепа. Видно от първичният преглед в МБАЛ „Света Петка“ АД има малка
фрактура /а това означава пукване, а не счупване/ на люспата на дясна
темпорална кост с хлътване.
Ответникът поддържа, че не е ясно от къде процесуалния представител
на ищеца има твърдения, че на 09.11.2023 г. в УМБАЛ „Света Анна“ АД гр.
София има констатации за мозъчна контузия вляво темпорално. Ответникът е
посочил, че видно от епикриза № 1042 от 15.11.2023 г. на същата болница е
посочено „В дясно в близост до ламдоидната сутура париеталната кост е леко
хвътнала, без да се установяват фрактури. Същото е посочено и в
компютърната томография на Клиниката по образна диагностика от д-р З. С..
Твърди, че всички посочени увреждания в исковата молба не се
констатират в медицинските документи по делото от 09.11.2023 г., нито от
МБАЛ „Света Петка“ АД – Видин, нито от УМБАЛ „Света Анна“ АД –
София. Сочи, че на ищеца са дадени съвети да спазва диетичен режим не в
резултта на падането, а в резултат на заболяванията, които има и с оглед
6
теглото му.
Ответникът оспорва епикризата от УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София
от 06.12.2023 г. и сочи, че е сезирал ИА „Медицински надзор“ към МЗ и СГП.
Оспорва твърдението, че ищецът е бил в състояние на постоянна
интензивна болка. Твърди, че през периода от 15.11.2023 г. до 28.11.2023 г.
същият не спазвал режима, а е шофирал личната си кола, бил е забелязан да се
движи по града, както и при посещение от работници на дружеството е
заявявал, че е добре и се е движел сам, без да лежи. Не се е оплаквал от гадене,
главоболие и световъртеж. Движел се е свободно, а ако е имал фрактури на от
3-то до 9-то ребро в ляво по средна аксиларна линия и фракутри от 1-во до 7-
мо ребро по параветребрална линия и фрактури на проц. транснерзи вляво от
Тх1 до Тх3, то той не би шофирал и не би заявявал пред колегите си, че е добре
и няма да се движи свободно. Ответникът сочи, че няма как тези фрактури на
ребрата да се появят 19 дни след настъпването на падането и трудовата
злополука и посочва, че най-вероятно същите се дължат на друго падане след
като ищецът свободно се е движел и е шофирал личната си кола. Твърди, че
болката при пукнати ребра е изключително силна и непосредствено след
падането, няма как ищецът да го заболи след 19 календарни дни.
Посочва, че при посещенията в дома на ищеца от колеги и
представители на дружеството, същият е правил изявления, че е добре, няма
болки и е бил в добро психическо състояние на духа. Твърди, че никой не е
забелязал да е в унило състояние на духа и да е трудно подвижен. Твърди, че
посоченото в исковата молба от процесуалния представител на ищеца не
отговаря на обективната истина и има за цел да манипулира фактите и
обстоятелствата.
Ответникът не оспорва факта, че инцидентът е станал по време на
работа, но посочва, че ищецът не е спазил изискванията за безопасност на
труда, като не е използвал лично предпазно средство, предоставено му от
работодателя /каска/ и е предприел действия, които изрично му е казано да не
извършва или е проявил своеволие и груба небрежност по време на работа.
Налице са условията на чл. 201, ал. 2 от КТ, като ищецът е допуснал груба
небрежност по време на работа и е допринесъл с поведението си за
настъпването на инцидента. Посочва, че исковата претенция е силно завишена
и не кореспондира с практиката на ВКС.
7
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и
изслушани са съдебно-медицинска експертиза и съдебно графическа
експертиза.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът намира
за установено следното:
Страните по делото са в трудово правоотношение, по силата на което
ищецът Р. Р. Т. извършва работа на длъжност „монтьор на
вътрешноотоплителни инсталации“ в ответното дружество.
На 09.11.2023 г. около 16.30 часа ищецът претърпял злополука, която е
настъпила при и по повод извършваната от него работа. На посочената дата в
гр. Видин, на пл. „Бдинци“ № 2 ищецът е монтирал отоплителна/климатична
техника. При завършване на монтажа ищецът е слязъл по стълба, намираща се
до прозорец на стая с височина от около 2.6 метра, за да събере
инструментите, при което паднал от стълбата. Същият бил транспортиран в
ЦСМП при МБАЛ „Св. Петка“ АД –Видин, след което бил насочен за
продължаване на своето лечение към УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София,
където е хоспитализиран на 09.11.2023 г. На 15.11.2023 г. ищецът е изписан за
продължаващо домашно лечение. На 28.11.2025 г. поР. болки в областта на
лява гръдна половина ищецът потърсил нова медицинска помощ, като бил
насочен за повторна хоспитализация в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София,
където бил приет и хоспитализиран. Бил изписан на 06.12.2023 г.
Декларираната от ответника пред Териториалното поделение на НОИ -
Видин злополука с Р. Р. Т. е приета за трудова с Разпореждане № 14/22.11.2023
г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО. В мотивите на разпореждането
е посочено, че злополуката е станала по време на работа в интерес на
работодателя. При монтиране на климатична система лицето пада от стълба
върху покрива на сграда, получава линейна фрактура на черепа и
субарахноидална хеморагия и изпада в състояние на временна
неработоспособност. Разпореждането не е обжалвано по реда на чл. 117 и
следващите от КСО и е влязло в законна сила на 11.01.2024 г.
От писмо от НОИ ТП – Видин до ищеца /лист 244 от делото/ е видно, че
не е проведено разследване и няма издаден протокол за разследване на
8
злополуката, тъй като декларираната с декларация вх. № 5101-05-
15/14.11.2023 г. трудова злополука не попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки.
По делото е приложена медицинска документация от ЦСМП гр. Видин
и МБАЛ „Света Анна“ гр. София, въз основа на която е изготвена съдебно-
медицинска експертиза.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
което съдът кредитира като обективно и обосновано дадено, е видно, че:
1.Съгласно медицинската документация, започваща от 09.11.2023 г.
ищецът Р. Т. е получил следните травматични увреждания:
-Закрита черепно мозъчна травма, изразяваща се в оток на меките
тъкани на черепната кутия в дясно теменно и слепоочно, подлежаща
импресионно счупване на люспата на дясна слепоочна кост и подлежаща
мозъчна контузия с местен оток на мозъчния паренхим; мозъчно сътресение,
които увреждания са му причинили разстройство на здравето временно
опасно за живота, с оздравителен период около месец и половина – два при
липса на усложнения и нормален оздравителен процес, като е необходимо
активно проследяване през следващите 6 месеца за късна отпадна
неврологична симптоматика.
-Оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око и меките тъкани около
дясна очница със счупване на долния ръб на дясна очница и кръвоизлив в
етмоидалните клетки и пазухите на криловиднатакост; подкапсулен
кръвоизлив на слезката, които увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около 3-
4 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.
2.Съгласно медицинската документация, започваща от 22.11.2023 г.
-Белодробна контузия на долния дял на левия бял дроб с излив в лява
гръдна кухина, които увреждания са му причинили разстройство на здравето
временно опасно за живота, с оздравителен период около месец и половина –
два при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.
-Счупвания на ребра по две линии вляво общо от 1-во до 9-то;
счупвания на напречните израстъци на 1-ви, 2-ри и 3-ти гръдни прешлени,
9
които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на
снагата, с оздравителен период около 2- 3 месеца при липса на усложнения и
нормален оздравителен процес.
Вещото лице е посочило, че в медицинската документация е посочено,
че лицето Т. след 09.11.2023 г. е било подложено на медикаментозно лечение:
през устата, мускулно /инжекции/ и венозно. След 15.11.2023 г. му е изписано
медикаментозно лечение, приемано през устата: депакин хроно 500 мг. вечер
през устата и аналгин и парацетамол при нужда. След пролежаването от
28.11.2023 г. до 06.12.2023 г., където е лекуван в рингер браун,
декскетопрофен, витамин С и вливания на водно солеви разтвор; при
изписването му не му е предписано друго лечение.
Вещото лице е посочило, че по механизъм уврежданията отговарят да
бъдат получени от действие на твърди тъпи предмети /удар върху твърд тъп
предмет, сътресение/ и могат да бъдат получени по време и по начин,
посочени в делото, т.е. при едноактно падане от високо, като началното
съприкосновение с твърдата повърхност е било в областта на главата и
гръдния кош в ляво.
Вещото лице е посочило, че усещането за болка и продължаваща болка
/страдание/ е строго индивидуално и за това най-общо може да се каже, че Т. е
претърпял болки и страдания, съответстващи на този вид травми.
Вещото лице е посочило, че при така развилите се обстоятелсва и ход на
заболяването /травматично/ прогнозата е благоприятна и се очаква пълно
оздравяване на Т. максимум за време от една година. След този период не се
очакват усложнения, възникнали като резултат от получените травми.
Вещото лице е посочило също, че относно отговорите на въпросите в
писмения отговор са посочени съпътстващи условия, след което да се
отговори на първия въпрос, а по втория – същият е относно неща, които биха
могли да станат. Трябва да се подчертае, че описаната мозъчна контузия, както
и контузията на белите дробове са получени в резултат на сътресенията на
главата и тялото, както и на паренхимните органи, а не в резултат на директен
удар. Параклиничните данни от повторното пролежаване в отделение по
хирургия означава, че се касае за давностна белодробна контузия –
съответстваща към момента на падането на Т.. Всички описани увреждания са
едностранни.
10
При разпита на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза - Р. Н. в съдебно заседание на 21.02.2025 г. същото посочва, че е
извършил преглед на ищеца, че не е назначавал рентгенова снимка на ищеца.
Сочи, че при травматични увреждания от този вид определено има болка,
свързана и със затруднение с дишането. Няма мярна единица за сила на
болката затова най-общо може да каже, че ищецът е изпитвал болки,
съответстващи на този вид травми. С тези увреждания пострадалото лице би
могъл да управлява автомобил. Твърди, че обикновено болката е най-силна в
началото и е възможно да се увеличава поР. отток на меките тъкани. Най-често
сочи, че на третия, четвъртия ден оттокът започва да спада и съответно
болката би трябвало да се усеща като по-слаба. Излага, че специално гръдният
кош представлява една клетка, в която всички кости са взаимосвързани чрез
ставни връзки. Тъканите, в това число и костите по-добре издържат натиск, но
в срещуположната част при разгъване или усукване се получават счупвания
или мекотъканни травми. Костите на ребрата по-лесно се чупят при огъване и
усукване затова може да се падне вдясно и да се счупят кости на
срещуположната страна. Става въпрос за костите на гръдната клетка, по-скоро
ребрата. За да се видят ребрата, трябва да има точен центраж, което означава,
че лаборантът или пулмологът трябва да направят всичко възможно за най-
ясни рентгенови снимки и ако има съмнение уредът, с който се снима да е с
различна дължина от тялото, но пак не е сигурно, посочва, че не всичко се
вижда на рентген.
По делото е приложено копие от Личен Картон за получено работно
облекло и лични предпазни средства на Р. Р. Т. с дата на получаване –
12.10.2023 г.
От заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза,
което съдът кредитира като обективно и обосновано дадено се установява, че
трите спорни подписа, положени в пета колона, в реквизита „Подпис“, в
представения за изследване Личен Картон за получено работно облекло и
лични предпазни средства на 12.10.2023 г. не са изпълнени от Р. Р. Т.. Вещото
лице е посочило, че се касае за един подпис, който е сканиран, компютърно
обработен, три пъти привнесен в квадратчетата на пета колона – под реквизита
„Подпис“ и в последствие документът е принтиран.
При разпита на вещото лице, изготвило съдебно-графическата
11
експертиза – А. Л. в съдебно заседание на 21.02.2025 г. същото посочва, че при
изготвяне на заключението е използвал това, което му е предоставил
ответника като оригинал. При изследването установил, че това не е оригинал с
омастилен подпис, а ксерокопие, компютърно обработено. Сравнителен
образец от подписа на ищеца е използвал, същият е приложен към
експертизата. Посочва, че в случая се отнася до привнесен от друг сканиран
документ подпис към графите на този изследван документ.
По делото са ангажирани гласни доказателства в полза на ищеца, като е
разпитан свидетелят С. П. К., която е във фактическо съжителство с ищеца.
Свидетелят С. К. излага, че е в съпружеско съжителство с ищеца.
Посочва, че на 09.11.2023 г. му звъннял по телефона около 16.00 часа около 10
пъти, но той не вдигал телефона. До 18.00 ч. на същия ден никой не й бил
звъннал, за да й каже къде е ищеца. Твърди, че научила от самия ищец, че се
намира в болницата в гр. Видин, заото е паднал от стълба на сградата на
Община Видин. Същият ден с детето и сестрата на ищеца, която я закарала с
колата отишли в болницата в гр. Видин при ищеца да го видят. Посочва, че
състоянието му било много критично, бил много зле. Имал кръв от ухото,
цялата лява страна на главата била много подута като футболна топка, имало
много кръв, дясното му око било посинено, бил неадекватен, буйствал, бил
много уплашен. Казвал на свидетелката и на сестра си, която била с нея, че го
боли всичко. Твърди, че престоят й с ищеца в ЦСМП в МБАЛ „Св. Петка“ гр.
Видин бил около два часа. Сочи, че искали да му отварят главата в болницата
в гр. Видин, но не посмели и казали, че ще го откарат в болница „Пирогов“ в
гр. София. Закарали го в болница „Света Анна“ гр. София с линейка.
Свидетелката сочи, че ръководителите на ответното дружество я закарали до
гр. София в 21.00 часа вечерта. Твърди, че ищецът бил в болницата две
седмици. На 15.11.2023 г. го изписали за домашно лечение. Излага, че когато
се прибрал в къщи тя била плътно до него и му помагала в къщи. Помагала му
за хранене, за къпане, за обличане, да му дава лекарства, помагала му е за
абсолютно всичко по часове. Посочва, че след изписването за домашно
лечение отишли с ищеца до ДКЦ в гр. Видин, тъй като Р. бил получил силни
болки от лявата страна и не можел да диша, не можел нито да лежи, нито да
седи. Тогава му направили снимка и се оказало, че трябва пак да влиза в
болница. Посочва, че отново отишли в гр. София в болница „Света Анна“.
Свидетелката сочи, че тогава сестрата на ищеца тръгнала с него за болницата,
12
а тя останала във Видин да се грижи за детето. Излага, че след второто
завръщане на ищеца от болницата, отново тя се е грижила за него, като се
грижела за всичко. Този период на грижи продължил 2 – 3 месеца. Посочва, че
това, което се случило с него му се отразило, твърди, че ищецът бълнувал
насън, не спял спокойно, сепвал се, държал се по-неадекватно. Свидетелката
твърди, че не знае имената на докторите и на сестрите в болницата в гр.
Видин, спомня си, че жената, която казала, че трябва да му отварят главата
била с очила. Първият път стояла с ищеца в болницата в гр. София 4 дни.
Посочва, че преди да пострада ищецът е пушел. Посочва, че е ходела при
личната лекарка на ищеца между двете ходения на Р. в болницата и тя му е
давала епикризи и направления. Твърди, че е извикала хора да правят
профилактика на климатика докато Р. бил в къщи вследствие на инцидента,
защото климатикът отказал да работи.
По делото са ангажирани гласни доказателства в полза на ответника,
като са разпитани свидетелите К. Н. Йо. – служител в „Био Хоум Инжинеринг“
ООД, Е. А. В. и В. А. Д..
Свидетелят К. Йо. посочва, че познава ищеца от работата в ответното
дружество. Твърди, че си спомня за инцидента с ищеца на 09.11.2023 г.
Посочва, че тогава работели в Община Видин, като ответното дружество
поставяло климатична инсталация на сградата на Община Видин. Посочва, че
в този ден на обекта – сградата на Община Видин работели трима човека –
свидетелят Йо., ищецът Р. Т. и свидетелят Е. А. В., посочва, че правели
изпитание на климатичната инсталация вътре в сградата. Твърди, че той
самият излязъл на ниското тяло на Община Видин там, където се сключват
гражданските бракове, за да прибере удължителя, кабела. Посочва, че по
принцип този, който слиза от стълбата, придържа стълбата долу на следващия,
който слиза. Излага, че били тримата в сградата на общината и посочва, че за
покрива на ниската част на козирката не може да се излезе от друго място.
Твърди, че не е имало нужда да слиза друг човек на покрива на сградата на
гражданското, тъй като не е имало работа. Посочва, че той самият е бил на 5
метра от стълбата, чул някакъв звук, който не може да го опише, обърнал се и
видял, че ищецът Р. бил в хоризонтално положение на около 1 метър от
покрива, видял го в момента на падането. Свидетелят тръгнал веднага към
него, видял, че краката му били между най-долните две пречки на стълбата и
тръгнал да маха стълбата от краката му. Ищецът не говорел. Свидетелят
13
извадил стълбата от краката му и видял, че проблемът не е в краката. Посочва,
че ищецът бил в безсъзнание. През това време свидетелят Е. В. се показал на
прозореца и му казал, че може ищецът Р. да си е глътнал езика, хвърлил му
отгоре бутилка с вода, отвертка и гайчен ключ, за да му отвори устата и да му
издърпа езика. В този момент служител от Общината изявил желание да
дойде да му помага. Свидетелят посочва, че ищецът Р. Т. не е трябвало да
слиза по стълбата, защото не е имало причина поР. която да слиза. Твърди, че
не знае защо ищецът е тръгнал да слиза по стълбата, не знаел, че въобще
ищецът мисли да слиза. Свидетелят Е. В. извикал „зарежете тези инстР.ти
навън“, но свидетелят К. Йо. вече бил долу.
Свидетелят Е. В. посочва, че познава ищеца Р. Т., работел е с него и със
свидетеля К. Йо. в ответното дружество. Посочва, че дружеството имало обект
– Община Видин. В сградата на Общината трябвало да направят отоплението,
климатизацията. Твърди, че на 09.11.2023 г. на третия етаж в сградата на
Община Видин работили той самият, свидетелят К. Йо. и ищеца Р. Т.. В този
ден трябвало да правят изолация на тръбите във фоайето на този етаж. Около
15 дне преди този ден ищецът Р. Т. бил постъпил на работа при тях във
фирмата. Свидетелят посочва, че бил с ищеца във фоайето. Взел инстР.т да го
пребере в тяхната стая, а ищецът му казал, че ще ходи при свидетелят К. Йо.
отвън. Свидетелят Е. В. му казал да не ходи отвън, а да дойде при него. В този
ден, свидетелят сочи, че навън нямало работа, трябвало да се прибере само
вакуум помпата. Той казал на ищеца Р. Т. да дойде с него, защото нямало за
какво да ходи навън. Посочва, че не е видял ищеца да пада от стълбата, защото
вече бил в стаята на етажа, където си държат инструментите. Посочва, че
ищецът Р. Т. пуши и свидетелят К. Йо. също пуши. Същевременно излага, че в
сградата на Община Видин не се пуши, но като се излезе по стълбата на
козирката може да се пуши.
Свидетелят В. Д. посочва, че е лекуващият лекар, който е приел ищеца Р.
Т. в МБАЛ „Света Анна“ АД - гр. София. Посочва, че било късно през нощта,
месец октомври, ноември 2023 г. Твърди, че си спомня случая. От ЦСМП гр.
Видин го помолили за съдействие, тъй като имали пациент, на който се налага
операция, мозъчна неврохирургична операция, тъй като те нямат специалист.
След одобР.е от началниците, че има места в болницата свидетелят казал, че
могат да го изпратят. При пристигането на ищеца, след извършен контролен
14
скенер, твърди, че те винаги правят нов скенер, който да отрази актуалното
състояние на мозъка на пациента и във връзка с това, че имал болки в гърба,
направили и рентген на бял дроб за проблеми там. От скенера станало ясно, че
описаните промени отговарят на мозъчната контузия. Размерът на контузията
не налага оперативно лечение. След разговор с пациента, който се оказал в
ясно съзнание, преценили, че той няма нужда от настаняване в реанимация, но
има нужда да бъде лекуван в болница и бил настанен в Клиниката по
неврохирургия за лечение, което не изисква операция. При рентгенова снимка
на белия дроб се установило б.о. – без отклонения. При първото постъпване в
болницата ищецът Р. Т. нямал затруднено дишане, но имал болка в гръдния
кош. Неговото оплакване било от болка. Вторият път когато ищецът Р. Т.
дошъл в болницата не го е приел свидетелят Душанов, но бил потърсил
помощ на неговия етаж в болницата. Свидетелят сочи, че той бил дежурен.
След като ищецът му разказал оплакванията си, той преценил, че са от
компетенцията на хирург или пулмолог и го насочил към Спешно отделение,
за да бъде прегледан от съответния специалист.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим: Налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването на иска - ищецът твърди, че е
работил при ответника и че по време на работата му е настъпила трудова
злополука, при която са настъпили множество телесни увреждания, които са
му причинили вреди.
По основателността на предявените искове съдът излага следните
правни изводи:
По силата на чл. 200, ал. 1 от КТ, за вреди от трудова злополука, която е
причинила временна неработоспособност на работник или служител,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването й.
Следователно, отговорността на работодателя има
обективен, безвиновен характер. За да се уважи иска следва да се установи
наличие на трудовоправни отношения между страните по делото, наличие на
трудова злополука и причинената от нея временна неработоспособност, както
и настъпилите вреди за ищеца.
15
Установи се, че страните по делото са били в трудово правоотношение,
по силата на което ищецът Р. Р. Т. извършва работа на длъжност „монтьор на
вътрешноотоплителни инсталации“ в ответното дружество и че на 09.11.2023
г. около 16.30 часа ищецът претърпял трудова злополука, по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от КСО, установена с надлежен акт - Разпореждане № 14/22.11.2023 г.,
издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, влязло в законна сила на
11.01.2024 г.
Този влязъл в сила акт обвързва гражданския съд относно характера на
злополуката.
Установи се от представената медицинска документация и заключението
на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, че трудовата
злополука е причинила на ищеца временна неработоспособност, както и че
ищецът е търпял и търпи болки и страдания от травматичните му увреждания,
причинени от трудовата злополука. От събраните писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на вещото лице (запознало се с всички
медицински документи и извършило личен преглед на ищеца) се установи, че
причинените на ищеца увреждания в резултат на трудовата злополука са
следните:
1.Съгласно медицинската документация, започваща от 09.11.2023 г.
ищецът Р. Т. е получил следните травматични увреждания:
-Закрита черепно мозъчна травма, изразяваща се в оток на меките
тъкани на черепната кутия в дясно теменно и слепоочно, подлежаща
импресионно счупване на люспата на дясна слепоочна кост и подлежаща
мозъчна контузия с местен оток на мозъчния паренхим; мозъчно сътресение,
които увреждания са му причинили разстройство на здравето временно
опасно за живота, с оздравителен период около месец и половина – два при
липса на усложнения и нормален оздравителен процес, като е необходимо
активно проследяване през следващите 6 месеца за късна отпадна
неврологична симптоматика.
-Оток и кръвонасядане на клепачите надясно око и меките тъкани около
дясна очница със счупване на долния ръб на дясна очница и кръвоизлив в
етмоидалните клетки и пазухите на криловиднатакост; подкапсулен
кръвоизлив на слезката, които увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около 3-
16
4 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.
2.Съгласно медицинската документация, започваща от 22.11.2023 г.
-Белодробна контузия на долния дял на левия бял дроб с излив в лява
гръдна кухина, които увреждания са му причинили разстройство на здравето
временно опасно за живота, с оздравителен период около месец и половина –
два при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.
-Счупвания на ребра по две линии вляво общо от 1-во до 9-то;
счупвания на напречните израстъци на 1-ви, 2-ри и 3-ти гръдни прешлени,
които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на
снагата, с оздравителен период около 2- 3 месеца при липса на усложнения и
нормален оздравителен процес.
Вещото лице е посочило, че при така развилите се обстоятелства и ход
на заболяването /травматично/ прогнозата е благоприятна и се очаква пълно
оздравяване на Т. максимум за време от една година. След този период не се
очакват усложнения, възникнали като резултат от получените травми.
Възраженията на ответника, че описаните от вещото лице увреждания
на ищеца: белодробна контузия на долния дял на левия бял дроб с излив в лява
гръдна кухина и счупвания на ребра по две линии вляво общо от 1-во до 9-то;
счупвания на напречните израстъци на 1-ви, 2-ри и 3-ти гръдни прешлени, се
дължат на друго падане, а не на процесната трудова злополука са
неоснователни.
Видно от заключението на вещото лице и от разпита му в съдебно
заседания, същото е посочило, че параклиничните данни от повторното
пролежаване в отделение по хирургия означава, че се касае за давностна
белодробна контузия – съответстваща към момента на падането на Т.. Д-р Р. Н.
в съдебно заседание на 21.02.2025 г. посочва, че при травматични увреждания
от този вид определено има болка, свързана и със затруднение с дишането.
Няма мярна единица за сила на болката затова най-общо може да каже, че
ищецът е изпитвал болки, съответстващи на този вид травми. С тези
увреждания пострадалото лице би могъл да управлява автомобил. Твърди, че
обикновено болката е най-силна в началото и е възможно да се увеличава поР.
отток на меките тъкани. Най-често сочи, че на третия, четвъртия ден оттокът
започва да спада и съответно болката би трябвало да се усеща като по-слаба.
Излага, че специално гръдният кош представлява една клетка, в която всички
17
кости са взаимосвързани чрез ставни връзки. Тъканите, в това число и костите
по-добре издържат натиск, но в срещуположната част при разгъване или
усукване се получават счупвания или мекотъканни травми. Костите на ребрата
по-лесно се чупят при огъване и усукване затова може да се падне вдясно и да
се счупят кости на срещуположната страна. Става въпрос за костите на
гръдната клетка, по-скоро ребрата. За да се видят ребрата, трябва да има точен
центраж, което означава, че лаборантът или пулмологът трябва да направят
всичко възможно за най-ясни рентгенови снимки и ако има съмнение уредът, с
който се снима да е с различна дължина от тялото, но пак не е сигурно,
посочва, че не всичко се вижда на рентген.
Също така видно от разпита на свидетеля В. Д., който е лекуващият
лекар, който е приел ищеца Р. Т. в МБАЛ „Света Анна“ АД - гр. София,
същият посочва, че при първото постъпване в болницата ищецът Р. Т. нямал
затруднено дишане, но имал болка в гръдния кош. Неговото оплакване било от
болка.
С оглед гореизложеното следва да се ангажира обективната отговорност
на ответника за неимуществените вреди, причинени на ищеца.
При определяне размера на обезщетението за причинените
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания от
причинените увреждания на здравето, вследствие на трудовата злополука, се
изхожда от принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД,
съгласно чл. 212 от КТ.
В случая съдът отчете релевантните за делото факти в тяхната
съвкупност-възрастта на ищеца към момента на злополуката – 37 г., в средата
на активния си трудов период от живота; характера и степента на
уврежданията (закрита черепно мозъчна травма, изразяваща се в оток на
меките тъкани на черепната кутия в дясно теменно и слепоочно, подлежаща
импресионно счупване на люспата на дясна слепоочна кост и подлежаща
мозъчна контузия с местен оток на мозъчния паренхим; мозъчно сътресение,
които увреждания са му причинили разстройство на здравето временно
опасно за живота, с оздравителен период около месец и половина – два при
липса на усложнения и нормален оздравителен процес, като е необходимо
активно проследяване през следващите 6 месеца за късна отпадна
неврологична симптоматика; оток и кръвонасядане на клепачите надясно око
18
и меките тъкани около дясна очница със счупване на долния ръб на дясна
очница и кръвоизлив в етмоидалните клетки и пазухите на криловиднатакост;
подкапсулен кръвоизлив на слезката, които увреждания са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен
период около 3-4 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен
процес; белодробна контузия на долния дял на левия бял дроб с излив в лява
гръдна кухина, които увреждания са му причинили разстройство на здравето
временно опасно за живота, с оздравителен период около месец и половина –
два при липса на усложнения и нормален оздравителен процес и счупвания на
ребра по две линии вляво общо от 1-во до 9-то; счупвания на напречните
израстъци на 1-ви, 2-ри и 3-ти гръдни прешлени, които увреждания са му
причинили трайно затруднение на движенията на снагата, с оздравителен
период около 2- 3 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен
процес; периодът на лечение (2 – 3 месаца), през който ищецът
не е могъл да се обслужва сам и е следвало да бъде обгрижван от жената, с
която живее на семейни начала, и прогнозата на вещото лице, според която се
очаква пълно оздравяване на Т. максимум за време от една година; силата и
интензитета на търпените болки и страдания.
Разпитаната по делото свидетелка С. К. е посочила, че при ищеца са
проявени онези ограничения в движението и болки, които вещото лице в
писменото заключение е посочило като типични за общия случай при такъв
тип увреждания. Съдът кредитира показанията на свидетелката, доведена от
ищеца, като логични и последователни, резултат от личните й непосредствени
впечатления от ежедневните контакти с ищеца и грижите, полагани за него
ежедневно, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение
за понесените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на
трудовата злополука от 09.11.2023 г., се съизмерява със сумата от 30 000 лв.
При определяне на обезщетението съдът взе предвид и стандартът на
живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането.
Законната лихва за забава върху обезщетението се дължи съобразно чл.
86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, според която забавата на длъжника при непозволено
увреждане настъпва от датата на увреждането.
19
Претенцията за обезщетение за разликата над този размер до
претендираната сума от 100 000.00 лева е завишена и не съответства на
установените по делото факти и обстоятелства, поР. което следва да се
отхвърли.
Съдът следва да разгледа направеното от ответника възражение за
съпричиняване.
При така депозирания отговор и при така направени възражения от
ответника, вкл. и възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ в негова тежест е да
установи по несъмнен начин наличие на съпричиняване от страна на ищеца,
тоест да ангажира доказателства, че ищецът е проявил груба небрежност и е
провел поведение, което обективно е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, като не проявил грижа за безопасността си.
За да има основание за прилагане на института на чл. 201, ал. 2 от КТ
поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
злополуката, на вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите, като
поведението на пострадалия следва да е противоправно и проведено при
условията на груба небрежност. Грубата небрежност на работника е неговото
субективно отношение към предприетите от него действия, допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат, тоест работникът да е знаел, че с тези
действия би допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги
предотврати – модел на поведение в гражданското право, свързан с
неполагане на дължимата грижа. Само при наличие на такова субективно
отношение на работника, установяващо се от обективните му прояви –
неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от КТ
при установено нарушение на някое от правилата за безопасност на труда.
В конкретния случай по делото се установява от гласните доказателства
– показанията на свидетелите К. Йо. и Е. В., които съдът кредитира като
неопровергани от останалите доказателства по делото, че свидетелите са
преки очевидци на трудовата злополука, същите са колеги на Т. и са били с
него по време на настъпване на злополуката и от показанията им се
установява, че ищецът не е имал конкретна причина да слиза по стълбата. И
двамата сочат в показанията си, че ищецът Р. Т. не е трябвало да слиза по
стълбата, защото не е имало конкретна причина, поР. която да излиза навън и
20
да слиза по стълбата. Видно от показанията на свидетеля К. Йо., същият сочи:
„Не е имало нужда да слиза друг на покрива на сградата на гражданското, тъй
като не е имало работа…..Р. не е трябвало да слиза по стълбата, защото
нямаше защо. Не зная защо Р. е тръгнал да слиза по стълбата, не знаех, че
въобще ще слиза. Емилиян извика: „зарежете тея инстР.ти навън“, но аз вече
бях долу.“ Видно от показанията на свидетеля Е. В., същият сочи: „Около 15
дни преди този ден Р. беше постъпил на работа при нас във фирмата…. Р. каза,
че ще ходи при К. отвън. Казах му да не ходи, а да дойде при мен. В този ден
навън нямаше работа, трябваше да се прибере само вакуум помпата. Аз казах
на Р. да дойде с мен, за какво да ходи там. Р. пуши, К. също пуши. В сградата
на Общината не се пуши. Като се излезе по стълбата на козирката може да се
пуши.“
С оглед гореизложеното, съдът счита, че ищецът е извършил конкретни
действия, които са в причинна връзка с вредоносния резултат, а именно:
въпреки, че не е имал никаква работа навън е слязъл по стълбата, като не е
проявил грижа за безопасността си и от която стълба е паднал, и вследствие на
това падане е получил процесните увреждания.
Съдът намира, че ищецът е бил в състояние да предвиди, че с тези
действия би допринесъл за настъпилия вредоносния резултат, т.е. знаел е че
може да настъпи този резултат, но се е надявал, че ще го предотврати. Т.е.
ищецът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка, а именно не е извикал свидетеля К. Йо., който е бил отвън да му
придържа стълбата, също така не се е обадил и на свидетеля Е. В., че ще
излиза навън, за да може и той да реагира по някакъв начин.
От гореизложеното следва, че поведението на ищеца е било проява на
груба небрежност. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за
настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от
увреждане, той съпричинява вредата. В хипотезата, при която работодателят е
нарушил правила за безопасност на труда и работникът е допринесъл за
настъпване на злополуката, работодателят отговаря само за онези вреди, които
са в причинна връзка с виновното му поведение, но не и за тези, които са
последица от поведението на увредения /ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК,
решения № 302 от 07.10.2013 г. по гр.дело № 3248/2013 г. на ІV г.о., № 202 от
12.12.2014 г. по гр.дело № 1298/2014 г. на ІІІ г.о./. С оглед данните по делото,
21
съдът отчита степента на съпричиняване на вредите, настъпили в резултат на
проявената груба небрежност от страна на работника, поР. което дължимото
обезщетение от работодателя, носещ професионалния риск за травматичното
увреждане, следва да бъде намалено с 50%, което съотношение съответства на
съпричиняването от страна на пострадалия.
Така определеният размер на обезщетението за неимуществените вреди
– 30 000.00 лева на основание чл. 201, ал.2 КТ следва да бъде намалено с
приетия от настоящата инстанция процент на съпричиняване от пострадалия
от 50%, при което обезщетението за ищеца Р. Р. Т. възлиза на 15 000.00 лева.
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е
упълномощил адвокат А. С. В. от Софийска адвокатска колегия, който да го
представлява безплатно - обстоятелство отразено в представения договор за
правна защита и съдействие (л. 277 по делото). Процесуалният представител
на ищеца по делото е поискал заплащане на адвокатски хонорар по реда на чл.
38 от Закона за адвокатурата. Предвид посоченото и на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищеца по делото – адвокат А. С. В. от Софийска адвокатска
колегия, адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 3 от
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и възлизащо на 1750.00 лева за една
инстанция.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на съда държавна такса по уважения иск в размер на 600.00 лева, както
и разноските за възнаграждение на вещи лица и пътни разноски на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза в общ размер на 672.06 лева (съдът
присъжда в цялост размера на възнагражденията на вещите лица, тъй като
заключенията им са относно доказване на иска по основание, а не относно
неговия размер).
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Био Хоум Инжинеринг" ООД – Видин, ЕИК *********, със
22
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Цар Александър II“ 3 № 303,
ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: г*********** сумата от
15 000.00 лева (петнадесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
настъпили в резултат на трудова злополука на 09.11.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2023 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендираната
сума от 100000.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Био Хоум Инжинеринг" ООД – Видин, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Цар Александър II“ 3 № 303,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. С. В. с ЕГН ********** от Софийска адвокатска
колегия, с адрес - гр. София, ул. „Алабин“, № 36, ет. 2, сумата от 1750.00
(хиляда седемстотин и петдесет) лева, съставляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена правна помощ на ищеца по делото Р. Р. Т..
ОСЪЖДА „Био Хоум Инжинеринг" ООД – Видин, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Цар Александър II“ 3 № 303
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Видин държавна такса в размер на 600.00 (шестстотин) лева, както и
разноски за вещи лица в общ размер на 672.06 (шестстотин седемдесет и два
лева и шест ст.) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
23