Р Е Ш Е Н И Е
№ 260056 / 04.04.2022 год., град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година
в публично
заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 1283 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на
Районна прокуратура - гр.Бургас против З.А.Т., Ж.В.Т., П.В.Т., А.Ж.Т., М.Т.Б., К.П.Н.,
М.Т.Г., П.Т.Р., Г.Н.Г., Б.П.Б., Г.П.Б., К.Т.К., Ц.П.П., П.П.П., П.Т.К., Я.М.Т.,
М.Т.В., И. М* Т., А. М*Т., Г.П.Д., Д.П.Д., П.Б.И., И.Т.Б. и С.Б.Б., за
унищожаване на брака, сключен между наследодателите на ответниците - А.Т. К*,
б.ж. на с.С*, поч. на **** год. и Т* Т. К*, б.ж. на с.С*, поч. на ****** год.
Така
предявен, искът е с правно основание в чл.7, ал.1, т.1 вр. с чл.46, ал.1, т.1 и
чл.47, ал.3 от СК (чл.22 от ЗЛС, Обн.ДВ, бр. 90 / 09.11.1956 год.) и в съдебно заседание
се поддържа от представителя на Районна прокуратура - гр.Бургас, който ангажира
доказателства и претендира деловодните разноски.
Ответницата
Д.Д. оспорва иска; ответницата З.Т. го счита за основателен; ответниците М.Г., П.Р.,
К.Н., А.Т., И.Т., М.В. и Я.Т., също считат иска за неоснователен.
След
като се запозна със събраните по делото доказателства и ги обсъди поотделно и в
тяхната съвокупност, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа
страна следното:
Ответниците
са наследници на А.Т. К*, б.ж. на с.С*, поч. на *** год.
По
заявление на единия от ответниците - А.Ж.Т., в Районна прокуратура - гр.Бургас
е образувана преписка с вх.№ *****/20 год., по която е възложено на Отдел „ИП“
при ОДМВР-Бургас да извърши проверка, с цел събиране на данни за наличие на
предходен брак на наследодателя - такъв с А* Н. К*.
Проверката
е приключила с докладна записка от извършилия я инспектор и констатация, че
липсват данни към датата на сключване на гражданския брак между А.Т. К* и Т* Т.
К*, предходният му брак с А* Н. К* да е бил прекратен.
В
кориците на преписката, образувана по повод проверката, се съдържа
удостоверение за наследници на А.Т. К*, в което като наследници на съпрузите от
втория по ред брак (от който съпрузите са нямали деца), са посочени наследниците
от четвърти ред, от страната на преживялата съпруга Т*К*, редом с низходящите
на съпруга от първия брак с А* К*, а именно - дъщеря и двама сина, съотв.
техните съпрузи/низходящи.
В регистъра
на актовете за гражданско състояние, воден от Община М* Т*, под № **** / ****
год. е вписан акт за брак, сключен между А. К* и А* К* на *** год. от свещеник
С* П*.
А. К*
не фигурира в регистъра на населението на Община М* Т*.
А* К* е
починала на ******* год. и в личния си регистрационен картон е била записана като
вдовица, бивша съпруга на починалия А. К*.
Така
фигурира и в АИС „БДС“, съгласно представената справка от системата.
Бракът
между А. К* и Т* К* е сключен на ***** год. в с.Д*, за което е бил съставен акт
за брак с № **** от същата дата. Този брак, втори по ред за съпруга, е прекратен
с неговата смърт.
Въз
основа на така установените факти, съдът намира предявения иск за основателен.
Към
датата на сключване на брака между А. К* и Т* К* на ******** год., съпругът е
бил обвързан с друг, сключен на *** год. и непрекратен към момента брак - този
с А* К*. По - ранният брак е сключен по реда на действащия Екзархийски устав.
До приемането на Наредба-закон за брака (обн.ДВ, бр.108 / 12.05.1945 год., в
сила от 28.05.1945 год.), сключването и прекратяването на браковете се е
извършвало по реда на част V от Екзархийския
устав - от Епархийския духовен съвет, но винаги с писмено решение.
С
влизане в сила на наредбата-закон е призната действителността на браковете,
сключени при действието на Екзархийския устав, но прекратяването им отново е
изрично уредено в чл.69 вр. с чл.30 и сл. - след съдебна санкция.
Наредбата
- закон за брака е отменена с влизане в сила на Закона за лицата и семейството
(Обн.ДВ, бр. 182 / 09.08.1949 год.), а уредбата, относно сключване и прекратяване
на брака, е запазена - раздел II.
Т.е.
наличието на предходен и неразтрогнат брак, всякога е било пречка за сключване
на друг такъв, а самото разтрогване на брака се е подчинавало на строго формална
процедура, приключваща с решение на епархийски съвет или на компетентен
български съд. Затова, при прекратен брак, независимо от действалата уредба,
прекратяването подлежало на отразяване в личния картон на лицето, респ. в
регистъра за гражданско състояние или на населението. А както се каза, до
смъртта си, съпругата от първия брак е била вписана в личния си картон като
вдовица - преживяла съпруга на А. К*, от което явствува, че към 1987 год.
(много след сключване на брака с Т* К*) бракът им не е бил прекратен.
И понеже
по делото е установено по безспорен начин наличието на два сключени брака от
страна на А. К*, а липсват доказателства първият по ред - този с А* К* да е
прекратен, то вторият, като сключен в нарушение на действалата при сключването
му забрана - чл.22, т.1 от ЗЛС, е унищожаем.
Изложеното
налага предявеният от Районна прокуратура - гр.Бургас иск да се уважи, поради
което, на основание чл.7, ал.1, т.1 вр. с чл.46, ал.1, т.1 и чл.47, ал.3 от СК,
както и чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА, по иск на Районна
прокуратура - гр.Бургас,
гражданския брак, сключен на *** год. между А.Т. К*, род. на *** год. в с.К*, М*околия,
и Т* Т. К*, род. на *** ***, ЕГН - **********, за което е съставен акт за
сключен граждански брак № ***** / *** год. в с.Д*, общ.Р*, обл.Бургас.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:
/п/