ОПРЕДЕЛЕНИЕ 260830/16.9.2021г.
16.09.2021 г.,
гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХІ състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
Като разгледа гр.д.№ 605/2016 г. на ЯРС, взе предвид следното:
Подадена е молба от 10.09.2018 г. от ответника-частен
жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса
за частна жалба вх.№ 10437/2018 г.
срещу Разпореждане № 2242/05.06.2018 г. на ЯРС. Тъй като молбата не е била
подкрепена с изискуемите от чл. 83 ал.2 от ГПК доказателства, съдът е дал
указания на страната да представи такива.
В дадения срок, изтекъл на 12.03.2020
г., са представени справки от НАП от 11.03.2020 г. за актуално състояние на
трудовите договори и за изплатени доходи (различни от трудови) на физически
лица за 2018 г..
Съдът намира, че липсата на данни в
представените справки за получени доходи не означава, че са налице
доказателства за невъзможност за заплащане на държавната такса от 15 лв.
Ответникът не е представил изтъкнатата в Молба от 16.03.2020 г. от него като
релевантна декларация по чл. 83 ал.2 от ГПК- разпоредба, цитирана в молбата, с
която страната е добре запозната от многобройните указания на съда, давани по
множеството й искания по делото за освобождаване от такси за различни жалби.
Съдът не може да формира категоричен
извод, че лицето не разполага със средства за заплащане на държавната такса,
предвид обсъжданите нееднократно по делото в аналогични производства
обстоятелства.
Едно от тях е посоченото в исковата
молба и признато в отговора - че лицето притежава недвижим имот в гр.София,
представляващ търговски обект (магазин), за ползваната в който топлинна енергия
се претендира от ищеца процесното вземане. Т.е.
налице са данни за наличието на имущество, от което може да се реализират
доходи от наем, при това в столицата, където общоизвестен факт е, че се
заплащат по-високи наеми. В същия смисъл
е постановено Определение № 484/12.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 3691/2017 г. на ВКС
по частна жалба на Б.Я.М., с което е потвърдено определение на АС-Бургас. Освен
това на съда е служебно известно, че към 2018 г.-релевантен според молителя период
за преценка на възможностите за заплащане на таксата, посочен в Молба от
16.03.2020 г.- същият е притежавал вземане към „Юробанк
България“ по издаден от ВКС изпълнителен лист за разноски в размер на 2027,15
лв., направени в касационното производство по т.д.№ 2439/2016 г. на I т.о., съгласно Решение №
216/17.10.2018 г. (по обжалван съдебен акт по т.д.№ 128/2013 г. на ЯОС).
Поради гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не уважава искането на Б.Я.М. за
освобождаване от внасяне на държавна такса за частната жалба срещу Разпореждане
№ 2242/05.06.2018 г. на ЯРС по делото.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: