РЕШЕНИЕ

№240

гр. Перник, 29.01.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №01881 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

              По изложените в исковата молба обстоятелства  "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пощ.код 1407, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, представлявана   заедно от  А.В.А.- Изпълнителен директор и Прокуриста - М.Т.П.- Прокурист, е поискало да бъде установено със сила на пресъдено нещо спрямо ответниците при условията на солидарност К.Н.Д. и В.И.Д., съществуването и изискуемостта на вземания, произтичащи от Договор за банков кредит от **.**.****г. Анекс №* **.**.****г., Анекс №***.**.****г. и Анекс № ***.**.****г., съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 5710/ 2018 г. на Районен съд - гр.Перник, а именно:  изискуема главница с настъпил падеж в размер на 658,99 лв., формирана по месечни погасителни вноски с падежи от 10.05.2017 г. до 10.07.2018г.; предсрочно изискуема главница в размер на 6 548,94 лв., дата на настъпване на предсрочната изискуемост - 27.07.2018 г.; изискуема възнаградителна лихва в размер на 669,39 лв., начислена за периода от 10.05.2017 г. до 26.07.2018 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 127,45 лв. (сто двадесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки), начислена за периода от 10.05.2017 г. до 12.08.2018г., включително; Изискуема комисиона за управление, дължима съгласно чл. 4.8, във връзка чл. 4 от Договор за банков кредит от 10.08.2017г., за периода от 10.09.2016 г. до 10.09.2017 г. вкл. в размер на 35.07 лева; Такса за подновяване на ипотека в размер на 121.04 лева, като да бъдат присъдени направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство. 

В условията на евентуалност ищеца моли да бъдат осъдени ответниците К.Н.Д. и В.И.Д. да заплатят солидарно на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, горните искови претенции с всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева (сто петдесет лева) на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 78. ал.8 от ГПК. В случай, че исковете бъдат уважени частично, искаме изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация.

Ответниците са подали отговорна исковата молба, чрез процесуалния си представител, като оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.  Излагат се и доводи, че поради заболявания нямат възможност да погасяват вноските по кредита.   

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: 

             Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на сключен Договор за банков кредит от **.**.****г., "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ("Банката"), между страните е отпусната на кредитополучателя К.Н.Д., кредит в размер на 14920,50 лв. Кредитът е отпуснат с цел - за потребителски нужди. Не се спори по делото, че ищеца е изпълнил задълженията си по процесния договор, включително задължението да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума, което се установява и от заключението на вещото лице, по изслушаната поделото съдебно счетоводна експертиза.   

               От т.3 от титулната част на Договора е видно, че ответникът В.И.Д. е поел солидарно задължение да изплаща всички задължения на Кредитополучателя по Договор за банков кредит от **.**.****г. при условията, размера и сроковете, определени в Договора за кредит и последващо сключените анекси към него. Уговорена е пасивна солидарност между длъжниците, които са страни в правоотношението още от неговото възникване. Солидарността е уговорена изрично в договора, като е препратено към нормата на чл.121 от ЗЗД. Тук говорим за уговорка за обща солидарност - между банката и длъжниците, от една страна и между самите длъжници - от друга.

                От чл. 4.1 от Договора е видно, че между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит. Постигнато е съглашение по смисъла на чл.92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита (клауза чл. 4.5 от Договора). Съгласно чл.5.1 от Договора, Кредитополучателят и Солидарния длъжник се задължават да погасяват усвоената и непогасена част от кредита по следния начин: 71 (седемдесет и една) анюитетни месечни вноски, всяка в размер от 273,79 (двеста седемдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки), дължими на 25-то число на съответния месец.

              Вноските по кредита са договорени като анюитетни и включват както дължимата за месеца главница, така и дължимата лихва, съгласно договорените лихвени проценти в Договора за кредит.  

              Договорът за кредит е бил изменен и допълнен с Анекс №* **.**.****г., Анекс №***.**.****г. и Анекс № ***.**.**** г. Съгласно клауза 4 от Анекс №3, крайният срок за връщане на кредита е 10.08.2026 година. Ищцовата страна твърди, че впоследствие ответниците изпаднали в забава на плащането по отношение на периодичните платежи - противоправно закъснение, което се явява неизпълнение на договора, за което отговаря.

               Ищцовата страна обосновава с обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита (включително предсрочната изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита), както следва :

               На датите на падеж от 10.05.2017 г. до 10.07.2018 г. кредитополучателят и съдлъжникът не са заплатили дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва) към банката в необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение по Договора за кредит на основание чл. 9.1 от Договора. Поради настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с чл.10.2 от Договора за кредит и във връзка с чл. 432 от Търговския закон, банката надлежно упражнила възникналото потестативно (преобразуващо) право да обяви (направи, трансформира) изцяло в предсрочно изискуем целия ползван кредит, уговорен като дължим в условията на разсрочено плащане (всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита) и да постави длъжника в забава по отношение на предсрочно изискуемите вземания, преди подаване на настоящото Заявление, съгласно нормативното тълкуване, дадено в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №.4 / 2013 г. по въпросите на заповедното производство . До задължените лица били изпратени писма за обявяване на случай на неизпълнение и предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договор за банков кредит от **.**.****г. и Анекс №* 1 8.11.2009г., Анекс №* **.**.****г. и Анекс № 3 /**.**.****г.

               Ответника К.Н.Д. е бил уведомен за предсрочната изискуемост на вземането по Договор за банков кредит от **.**.****г., с писмо с изх.номер ИЗХ***-***** 24.07.201 8 г., получено от съпругата му на 27.07.2018 г., съответно В.И.Д. е била уведомена за предсрочната изискуемост на вземането по Договор за банков кредит от **.**.****г., с писмо с изходящ номер ИЗХ***-*****24.07.2018 г., получено лично на 27.07.2018 г.

               Видно от заключението на вещото лице В.П., се установява, че ищеца е предоставил банков кредит по Договор от **.**.****г. на кредитополучателя К.Н.Д. при договорен размер 14920.50 лв., усвоен на **.**.****г. еднократно цялата сума е усвоена по сметка на кредитополучателя в Банката с IBAN ***. Вещото лице сочи , че непогасените задължения на длъжника по Договора за банков кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /13.08.2018 г./ са в размер на 8160.88 лв. в т.ч.: усвоена и непогасена изискуема главница    7207.93 лв., в т.ч. редовно падежирала главница 658.99 лв.,  предсрочно изискуема главница 6548.94 лв., изискуема редовна (възнаградителна) лихва 669.39 лв., за периода/10.05.2017 г. - 26.07.2018 г./ в т.ч. предсрочо изиск. възнагр. лихва 22.27 лв. за периода 10.07.2018 г. - 26.07.2018 г., редовно падеж, възнагр. лихва 647.12 лв. за периода 10.05.2017 г. - 26.07.2018 г., изискуема наказателна лихва 127.45 лв., в т.ч. наказ. лихва в/у предср. изиск. глави. 53.20 лв., за периода/27.07.2018 г. - 12.08.2018 г./ наказателна лихва в/у падеж, вноски 74.25 лв., за периода/10.05.2017 г. - 12.08.2018 г./ изискуема комисионна за управление 35.07 лв., такса за подновяване на ипотека 121.04 лв.

              В заключение вещото лице сочи, че просрочените задължения на длъжника по Договора за банков кредит към датата на проверка на данните /10.01.2020 г./, са в размер 8888.42 лв., от които :  усвоена и непогасена изискуема главница 7207.93 лв., в т.ч. редовно падежирала главница -  658.99 лв., предсрочно изискуема главница - 6548.94 лв., изискуема редовна (възнаградителна) лихва за периода/15.12.2017 г. - 15.08.2018 г./ 669,39 лв. в т. ч. предсрочо изиск. възнагр. лихва - 22.27 лв., редовно падеж, възнагр. лихва - 647.12 лв., изискуема наказателна лихва в т. ч. наказ. лихва в/у предср. 127.45 лв., изиск. глави.- 53.20 лв., за периода /05.09.2018 г. - 27.09.2018 г./ наказателна лихва в/у падеж, вноски - 74.25 лв. за периода/15.12.2017 г. -27.09.2018 г./, законна лихва 508.56 лв., съдебни разноски 375.09 лв., Дните в просрочие към 10.01.2020 г. са 975 дни.

               Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи законна лихва от деня на забавата. Солидарният длъжник е задължен за сумите към банката. Също така съгласно нормата на чл.122 от ЗЗД - кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, страни по сключения валиден Договор за банков кредит.

              Задължението на кредитополучателя да върне на банката сумата по кредита и да заплати уговорената лихва в рамките на уговорените частични срокове и до изтичане на крайния договорен срок е парично, носимо и срочно задължение с изрично определен от страните срок, съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ. Настъпването на уговорените частични срокове за плащане само по себе си подканя задълженото лице към незабавно и несъмнено изпълнение, самият срок „кани" длъжника и при неизпълнението от негова страна (щом не е предложил изпълнение по начина, уговорен в Договора), той е изпаднал във  забава. Извънсъдебна или съдебна покана за плащане на падежиралите вземания не се изисква и няма нужда от известяване, за да се постави длъжника в забава, тъй като денят на изпълнението е точно определен като календарен ден - чл.84, ал.1, изречение първо от ЗЗД.  

               Съгласно Тълкувателно решение №4/2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Следователно е необходимо банката да е обявила процесният кредит за предсрочно изискуем, независимо от съдържащата се в договора клауза за автоматична предсрочна изискуемост.

   Налице са предпоставките за уважаване на предявеният по чл.79 от ЗЗД иск. Ищцовата страна е следвало да докаже съществуването на договора за заем и факта, че заемодателя и бил изправната страна по него,  както и че е обявил на ответниците неговата предсрочна изискуемост. Усвояването на кредита се установява с предаването на сумата, което не се оспорва от ответника, като се установява и от вещото лице, като по този начин заемодателя е изпълнил задължението си по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Същия не е длъжен да доказва неизпълнението, тъй като то е отрицателен факт и не би могло да се докаже от твърдящия го. На доказване подлежи положителния факт на изпълнението,  но доказателства в тази насока е следвало да представи ответника, нещо което той не е направил.

 Предвид изложеното съдът намира исковете за основателни а с оглед заключението на вещото лице и доказани по размер.

Съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство и в настоящето производство са в общ размер на 524.80 лева, съобразно представените доказателства.  Ищцовата страна не е представила по делото списък с разноските по реда на чл.80 ГПК. В тази връзка следа да бъде посочено, че предвид правната сложност на делото при определяне разноските на ищцовата страна, съдът присъжда юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.    

  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

 

Р Е Ш И :

            

           

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.Д. ЕГН ********** и В.И.Д. ЕГН: ********** ***, че дължат солидарно на  "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пощ.код 1407, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, представлявано  заедно от  А.В.А.- Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист,  че дължат на ищеца следните суми произтичащи от Договор за банков кредит от **.**.****г. Анекс №* **.**.****г., Анекс №***.**.****г. и Анекс № ***.**.****г., а именно:  изискуема главница с настъпил падеж в размер на 658,99 лв., формирана по месечни погасителни вноски с падежи от 10.05.2017 г. до 10.07.2018г.; предсрочно изискуема главница в размер на 6 548,94 лв., от дата на настъпване на предсрочната изискуемост - 27.07.2018 г.; изискуема възнаградителна лихва в размер на 669,39 лв., начислена за периода от 10.05.2017 г. до 26.07.2018 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 127,45 лв. (сто двадесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки), начислена за периода от 10.05.2017 г. до 12.08.2018г., включително; изискуема комисиона за управление, дължима съгласно чл. 4.8, във връзка чл. 4 от Договор за банков кредит от 10.08.2017г., за периода от 10.09.2016 г. до 10.09.2017 г. вкл. в размер на 35.07 лева и такса за подновяване на ипотека в размер на 121.04 лева, ведно със законната лихва за забава за върху главницата за периода от датата на завеждането на заявлението за изпълнителен лист – 15.08.2018г., до изплащането и.

ОСЪЖДА   К.Н.Д. ЕГН ********** и В.И.Д. ЕГН: ********** ***, че дължат солидарно на  "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пощ.код 1407, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, представлявано  заедно от  А.В.А.- Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист, сумата от  524.80 лева, направени разноски по настоящето дело и направени разноски в заповедното производство по гр.дело №  *****/**** г., по описа на ПРС.                             

                 След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  №   *****/**** г., по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: