№ 15034
гр. София, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20241110124807 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. М. А., Д. Д. В. и В. Д. В.
(последните две конституирани като ответници по делото на основание чл. 227 ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса – на 09.10.2024 г. първоначален ответник Д. И. В., с
определение на съда от 14.11.2024 г.) субективно пасивно и обективно съединени
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество – при
условията на разделност следните суми: 4749,56 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим
имот с адрес: /адрес/, с абонатен № /номер/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното
изплащане, сумата от 818,72 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 10.10.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 41,74 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от
9,67 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г.,
начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми по
ч. гр. дело № 57407/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, които суми се разпределят
между ответниците, както следва:
- за ответницата Н. М. А. – ½ част от общо дължимите суми или: 2374,78 лева - цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023 г.
до окончателното изплащане, 409,36 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
10.10.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, 20,87 лева - цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
1
18.10.2023 г. до окончателното изплащане и 4,85 лева - лихва за забава за периода от
15.11.2020 г. до 10.10.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия;
- за ответниците Д. Д. В. и В. Д. В. – по ¼ част от общо дължимите суми или: по
1187,39 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане, по 204,68 лева - лихва за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, по
10,43 лева - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023г. до окончателното изплащане и по 2,41 лева
- лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г., начислена върху главницата за
дялово разпределение на топлинна енергия.
Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2020 г. – месец април 2022 г.
между него, в качеството му на доставчик и първоначалните ответници, в качеството им на
собственици на недвижим имот, находящ се в /адрес/ № /номер/, а с това и на потребители –
клиенти за битови нужди, е съществувало облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва се, че през
релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са
изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството,
извършващо дялово разпределение – в случая „Бруната“ ООД в края на отчетния период на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят
стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Същите не са погасили в срок дължимите суми в общ размер от 5619,69 лева, от която:
4749,56 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., 818,72 - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г. върху
задължението за цена на топлинна енергия, 41,74 лева - цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от
9,67 лева - лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г., начислена върху
главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Поддържа, че от общо
начислените суми всеки от ответниците дължи по ½ част, като отговорността им е разделна.
С молба от 12.11.2024 г. уточнява, че конституираните на мястото на починалия в хода на
процеса ответник Д. В. и В. В. дължат по ¼ от общо дължимите суми. Ищцовото дружество
уточнява, че за тези вземания в хода на производството по ч. гр. дело № 57407/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като след дадени от съда указания по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД предявява процесните искове. Намира за дължима и
претендира и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези доводи ищецът
обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на всеки от ответниците
2
на 11.06.2024 г., като в указания и законоустановен едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответниците Д. И. В. и Н. М. А. не са подали писмен отговор. В писмени възражения по чл.
414, ал. 1 ГПК по образец, депозирани от всеки от тях в хода на производството по ч. гр.
дело № 57407/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав, процесните
вземания са оспорени с липсата на конкретни доводи по същество срещу дължимостта им.
В проведеното на 10.04.2025 г. открито съдебно заседание особеният представител на
ответницата Д. В. – адв. П., назначен с определение на съда от 27.02.2025 г. на основание чл.
47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените срещу нея искови претенции и конкретно качеството на
ответницата и на нейния наследодател на потребител на топлинна енергия. Посочва, че не са
налице доказателства същите да са ползвали имота и действително да са потребили
начислената топлинна енергия, чието качество и количество оспорва. Въвежда възражение за
погасяване по давност на процесните вземания за главница и лихва.
Подпомагащата страна „Далсия“ ООД не изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни
искове за признаване за установено съществуването в полза на ищеца и срещу ответниците
на вземания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че възраженията на длъжниците срещу заповедта за изпълнение
са депозирани в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и съдържат оспорване на удостоверените в
същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във
връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните
установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на
правен интерес от търсената защита.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена за
дяловото й разпределение предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение
между него и ответниците (обусловено от притежавано от ответната страна, при съответните
идеални части, право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно
основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко –
продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за
заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата,
в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
3
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и
влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с
топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
собствени битови нужди. Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“,
съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на
ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия,
предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху
топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за замяна
на недвижими имоти от 31.07.1990 г., обективиран в Нотариален акт № 35, том III, дело №
840/1990 г. по описа М.М. – районен съдия при Ботевградския районен съд, Н. М. В. и
съпругът й Д. И. В. прехвърлят на третите за процеса лица Ш.Е.Д., Ш.Е.Д. и С.Е.М. следния
свой недвижим имот – вилна сграда на етаж и половина, състояща се от мази, дневна-
спалня, антре, баня-тоалетна и две спални на полуетажа, построена върху държавен вилен
парцел II-151 в кв. 45 по плана на курорт „Золин“ край Ботевград, с урегулирана площ от
600 кв.м., заедно с правото на строеж върху парцела, както и върху парцел XII-151. По
силата на договора, в замяна на прехвърления им имот, третите за процеса лица Ш.Е.Д.,
Ш.Е.Д. и С.Е.М. прехвърлят на Н. М. В. и Д. И. В. следния свой недвижим имот:
апартамент-кантора, състоящ се от стая, хол, кухня, антре, баня-клозет и ползването на
цялата заобикаляща го и граничеща с него тераса, находящ се на II-б надпартерен етаж на
/адрес/, със застроена площ от около 36 кв.м., заедно с избено помещение с площ от 3 кв.м.,
находящо се в общата изба на сградата, заедно с таванско помещение от 4 кв.м. и с
прилежащите към жилището 20/1000 ид.ч. от общите части на сградата, вкл. и портиерското
помещение на тавана на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е
построена сградата – парцел X в кв. 303, местност „Центъра“ в град София.
Установява се, че със заявление – декларация с вх. № 3948/28.09.2010 г. до
„Топлофикация София“ ЕАД, топлорайон „София“, Д. И. В. е отправил искане за откриване
на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
имот на адрес: /адрес/. В заявлението е отразено, че домакинството на заявителя се състои от
1 член. Заявлението съдържа и писмено съгласие от лицето Н. М. А. от 28.09.2010 г.
(обстоятелство, неоспорено от ответницата в хода на производството) партидата към
топлофикационното дружество да бъде на името на Д. В..
Изяснява се, че в списък на собственици (възложители) – приложение към Протокол от
проведено ОС на ЕС с адрес: /адрес/ с взето решение за сключване на договор с фирма
„Бруната България“ ООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители,
индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти съгласно система за
индивидуално измерване, в графа за абонатен номер /номер/ е вписана Д. Д. В., с отразени
три броя разпределите и три броя вентили в имота.
Данните, следващи от приобщените като писмени доказателства по делото
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 2038/03.09.2024 г.,
Удостоверение за наследници с изх. № 1152/31.10.2024 г., Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки с изх. № 183/28.03.2025 г. и Удостоверение за семейно положение,
съпруг/а и деца с изх. № 182/28.03.2025 г., всички издадени от Столична община, район
Триадица, сочат, че имената Н. М. А. и Н. М. В. са имена на едно и също лице. Изяснява се,
че първоначалният ответник по делото Д. И. В. е починал на 09.10.2024 г. към който момент
е със семейно положение „разведен“, като е оставил за свои законни наследници дъщерите
си Д. Д. В. и В. Д. В. (конституирани като ответници по делото). Установява се и, че
4
ответницата Н. М. А. е със семейно положение „разведена“.
Съдът, при анализ на така събраните писмени доказателства, достига до извод, че
процесният недвижим имот – апартамент-кантора, находящ се на адрес: /адрес/, е придобит
от ответницата Н. А. и първоначалния ответник Д. В. по силата на вещно-транслативния
ефект на договора за замяна от 31.07.1990 г., за който имот впоследствие със заявление от
28.09.20210 г. Д. В., със съгласието на Н. А., е отправил и искане до ищцовото
топлофикационно дружество за откриване на партида за ползване на топлинна енергия.
Същевременно от отразеното в нотариалния акт, обективиращ придобивната сделка, следва,
че имотът е придобит от лицата по време на брака им, а с това и в режим на бездялова
съпружеска имуществена общност - арг. чл. 19, ал. 1 СК /обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в
сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./. Последната е
прекратена с развод между страните – арг. чл. 27, ал. 1 СК, за който по делото единствено се
установява, че е настъпил като факт, но не и момента на това – предвид отразеното семейно
положение „разведен“ по отношение на Д. В. в издадените удостоверение за наследници и
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, респ. „разведена“ по отношение на Н. А. в
издаденото удостоверение за семейно положение, съпруг и деца. С прекратяване на
съпружеската имуществена общност всеки от съпрузите е придобил по ½ от собствеността
върху имота – арг. чл. 28 СК, до която част, като собственик на топлоснабден имот, носи
отговорност за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия. Този извод
следва и дори и да се приеме, че през процесния период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. брачното
правоотношение между първоначалните ответници не е било прекратено чрез развод, с оглед
настъпилата смърт на ответника Д. В. на 09.10.2024 г., представляваща самостоятелно
основание за прекратяване на брака – арг. чл. 44, т. 3 СК.
Следователно, през исковия период, между ищцовото топлофикационно дружество, от
една страна, в качеството му на доставчик и ответниците Н. М. А. и Д. И. В., в качеството
им на потребители, като съсобственици на процесния топлоснабден имот, е съществувало
облигационно правоотношене във връзка с доставката на топлинна енергия до имота, по
силата на което за потребителите е възникнало задължение за заплащане на стойността й,
при доказана реална доставка.
След смъртта на съсобственика Д. В., настъпила на 09.10.2024 г. в хода на процеса,
обстоятелство, което следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
негови законни наследници съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, са дъщерите му Д. Д. В. и В. Д. В., които
по силата на настъпилото универсално правоприемство са станали носители на по 1/2 ид.
част от наследството на своя наследодател, включващо вече възникналите задължения, в т.ч.
във връзка с доставената до имота топлинна енергия, както и ½ ид. част от собствеността
върху недвижимия имот, при равни квоти – по ¼ идеална част (по ½ част от притежаваната
от наследодателя им ½ част от имота).
Следователно, отговорността на ответницата Н. А. за заплащане на дължими суми по
възникналото правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД се равнява на ½ част,
съответна на правата й в собствеността върху имота, а на ответниците Д. В. и В. В. на по ¼
ид.ч., съответна на придобитата от тях част от наследството на своя баща.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
5
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
За изясняване на обстоятелството, касаещо доставката на топлинна енергия в
процесния имот, по делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническата
експертиза. От изводите на вещото лице, обективирани в последното се установява, че
абонатната станция на процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: /адрес/ е индиректна, автоматизирана. Изяснено е, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост е измервана чрез средство за
измерване – общ топломер, отчитан по електронен път, всеки месец, чрез електронно
устройство. Технологичните разходи (загубите на топлина в самата абонатна станция от
топлоподаване на съоръженията, намиращи се в нея) са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество, а между абонатите е разпределяно само „чистото количество“ топлоенергия.
Топломерът е преминал през необходимите метрологични проверки, като последната такава
е от 30.06.2023 г. Експертизата изяснява, че макар тази проверка да е извършена след
изтичане на законовия 24-месечен срок, то от техническа гледна точка наличието на
метрологична проверка, при резултат от последната „съответства“ дава основание за извод,
че за този период общият топломер е бил годно средство за търговско измерване.
На база на данните от изравнителните сметки и главните отчети, издадени от ФДР,
вещото лице достига до извод, че през процесния период не е осигурен достъп за отчет на
уредите и водомера. Начислени като дължими са суми за отопление – служебно по
максимален специфичен разход за 3 бр. радиатори с ИРРО (индивидуален разпределител на
разходите за отопление) и 1 бр. радиатор без ИРРО. Начислени са и суми за битово горещо
водоснабдяване (БГВ) – служебно „на брой лица“ с разходна норма 140л./денонощие за 2 бр.
потребители, както и стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределена между всички абонати пропорционално пълните отопляеми обеми на имотите
им по проект, като стойността й се определя от ФДР по нормативно установена формула
съгласно Методика за дялово разпределение на топлинна енергия за сгради етажна
собственост и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. В случая начислените суми за абоната са
според отопляемия обем на процесното жилище – 85 куб. м., следващ от Акт за изключване
на отоплението от 01.11.1996 г., представен от топлорайон София. При изслушването си
пред съда вещото лице посочва, че понякога ФДР върху самия отчет отразява броя на хората
в имота, но в конкретния случай се касае за неосигурен достъп за отчет. Изяснява, че броят
на живеещите в жилището се отразява в документ, като при промяна същата се декларира от
собствениците на жилището. В случая не може да се отговори дали е подаван такъв
документ, а изводите са на база на изравнителните сметки. Експертизата достига до извод,
че дължимата за процесния период стойност на доставената до имота топлинна енергия
възлиза на 4858,80 лева, включваща сумите за отопление, за сградна инсталация и за БГВ,
при съобразяване на сумата от изравнителните сметки (като сума за възстановяване на
абоната от -127 лева), без предишни просрочени суми, без изравнявания извън процесния
период, без суми за дялово разпределение и без лихви. Заключението посочва, че тези суми
са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и
обосновано изготвено, от съответен специалист, въз основа на материалите по делото и
допълнително представени от ФДР и от съответния топлорайон, отговорило на всички
поставени задачи и по същество неоспорено от страните.
С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на
същата в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства, в частност
представените от подпомагащата страна констативни протоколи за извършени отчети,
съответно на 14.06.2021 г. и 19.06.2021 г., на 13.06.2022 г. и 25.06.2022 г., и индивидуални
справки за изполпвана топлинна енергия за периода от м.05.202 г. до м.04.2021 г. и от
6
м.05.2021 г. до м.04.2022 г. (с отразяване, че се касае за служебно начислени суми за
отопление за 3 бр. отоплителни тела – поради неосигурен достъп, 1 отоплително тяло по
мощност, сградна инсталация и топла вода – на брой лица), съобразявайки и данните в
списъка на етажните собственици към протоколното решение на ОС на ЕС за 3 бр.
разпределители в имота, съдът намира за установено по делото, че поначало ищецът е
изпълнил задължението си, произтичащо от процесното правоотношение и е доставил до
имота на ответниците топлинна енергия – за отопление, за сградна инсталация и за БГВ, с
което за последните е възникнало насрещното задължение за заплащане на стойността й.
Експертно се установи, че в настоящия случай се касае за начислени два вида служебен
разход – за отопление и за битовото горещо водоснабдяване, както и за сградна инсталация.
По отношение на служебно начислените суми за топлинна енергия за отопление и за
битово горещо водоснабдяване следва да се отбележи, че предпоставките за
законосъобразното начисление на суми по норматив следват, както от изводите по СТЕ, така
и от представените от подпомагащата страна констативни протоколи за извършен отчет по
отношение на жилищна сграда с адрес: /адрес/, свидетелстващи, че на определените дати за
отчет, сред апартаментите с неосигурен достъп за това, е и процесният апартамент – кантора
№ 17, обстоятелство по същество неоспорено по делото.
Ето защо, съдът намира, че в случая е било налице основание за служебно
начисляване, представляващо изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 144 ЗЕ и в
чл. 141 ЗЕ принцип за заплащане на реално доставената и потребена топлинна енергия,
определена въз основа на отчетените единици от средства за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището, както и на реално изразходваните количества
гореща вода, определени по данните, отчетени от водомерите.
Това изключение следва от разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба Е-РД
04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, издадена въз основа на законова делегация.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата изразходваното количество гореща вода от
отделните потребители се определя при норма за разход на гореща вода 140 л. потребление
за едно денонощие на всеки обитател, когато не са монтирани индивидуални водомери за
топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба
или не е осигурен достъп за отчитане. Същевременно съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди.
Следователно, при неосигурен достъп за отчет до помещенията и отоплителните средства за
отчитане, респ. на водомерите в имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който
изключва принципа на реално потребление и който е приложен при наличието на
предпоставките за това.
При определяне стойността на доставената топлинна енергия съдът намира, че от
страна на ищцовото дружество не е установено, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на основание за начисляване на служебен разход за битова гореща вода на базата
на двама потребители. Изясни се, че в заявлението – декларация за откриване на партида,
подадено от Д. И. В. от 28.09.2010 г. е отразено, че домакинството му се състои от 1 член,
като по делото не е представен друг документ, който да удостовери, че действително през
процесния период имотът е обитаван от две лица. Предвид това, съдът намира, че дължима е
само ½ част от стойността за битова гореща вода, равняваща се на нормативно определения
разход на базата на максимално потребление за 1 обитател и възлизаща на сумата от 845,23
лева / ½ от общата стойност на БГВ за периода в размер от 1690,46 лева/.
По отношение на разхода на топлинна енергия за сградна инсталация следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост се извършва от ФДР при спазване изискванията на Наредбата и
7
на приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд, постановено по
к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната инсталация в сграда – етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то всеки следва да участва и в
разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия,
отдадената от сградната инсталация.
Изясни се, че съгласно изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в
процесния случай топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, където се
намира процесният имот, е определена именно по реда на т. 6.1.1 от приложението към
Наредбата и е разпределена между индивидуалните потребители по реда на т. 6.1.3 –
3
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, а именно 85 м.
Следователно, общата дължима стойност за доставена топлинна енергия през
релевантния период възлиза на сумата от 4013,61 лева, включваща сума за БГВ в размер от
845,23 лева и сума за отопление в размер от 3168,38 лева (за отопление на имот и за сградна
инсталация).
С оглед установения по делото обем на отговорността на всяка от ответниците, следва,
че ответницата Н. А. дължи ½ част от общото задължение или сумата от 2006,81 лева, а
ответниците Д. В. и В. В. по ¼ част или сумата от по 1003,40 лева.
По делото не се твърди от ответната страна да е извършвано плащане на суми за
погасяване на процесните задължения. Същевременно, от изводите на вещото лице по
приетата съдебносчетоводна експертиза се установява, че няма данни за плащане на
процесните суми по създадената от ищцовото дружество съдебна сметка за исковите
вземания, нито такива на основание издаваните месечни фактури по прогнозни данни.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира, че предявените от ищеца претенции по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явяват доказани по
основание и до размера, съответно от 2006,81 лева по отношение на ответницата Н. А. и от
1003,40 лева по отношение на ответниците Д. В. и В. В., до които размери следва да бъдат
уважени, а за разликата до пълния предявен размер, съотв. до 2374,78 лева или за сумата от
367,97 лева (за ответницата Н. А.), и до 1187,39 лева или за сумата от 183,99 лева (за
ответниците Д. В. и В. В.) исковете следва да бъдат отхвърлени. В тази връзка съдът взе
предвид изводите на вещото лице по СТЕ, доколкото същите се основат на данните от
издаваните фактури за процесния период и на изравнителните сметки от ФДР за процесния
период.
Изясни се, че в проведеното по делото о.с.з. от особения представител на ответницата
Д. В. е релевирано възражение за погасяване по давност на претендираните суми. Съдът
намира така въведеното правопогасяващо възражение за преклудирано, като несвоевременно
заявено съгласно чл. 133 ГПК – извън преклузивния едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
тъй като е могло да бъде направено от ответника, на чието място е конституирана
ответницата В., като възражение в срока за отговор на исковата молба, но това не е
осъществено, поради което не следва да бъде разглеждано и обсъждано от съда в настоящия
съдебен акт, предвид и липсата на позоваване на особени и непредвидени обстоятелства по
см. на чл. 133 ГПК.
Към стойността на задължението за неплатена топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за дялово разпределение в общ размер от 41,74 лева, чиято
стойност следва от заключението на ССчЕ. С оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба
8
Е-РД 04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването и клаузата на чл. 36 от приложимите към
правоотношението Общи условия, таксите за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение. Следователно, тази
услуга, включваща дейността по отчитане на изразходеното количество топлинна енергия и
разпределението му, е възмездна такава, поради което и потребителят дължи заплащането на
цената.
От последната ответницата Н. А., според обема на правата си в имота, ответницата Н.
А. дължи сумата от 20,87 лева, а ответниците Д. В. и В. В., според обема на отговорността
си, по ¼ част или сумата от по 10,44 лева.
Предвид изложеното, предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от уважаване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 18.10.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., изцяло
приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за периода м. май 2020 г. – м. април 2022
г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна
на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Върху дължимата главница в общ размер на сумата от 4013,61 лева ответната страна
дължи лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. – 10.10.2023 г. в общ размер от 691,85 лева
(определена от съда на основание чл. 162 ГПК, при съобразяване на уважената част от иска
за главница, общия размер на претендираната и дължима лихва съгласно експертното
заключение на съдебносчетоводната експертиза и периода, за който е дължима).
От тази сума, според обема на правата си върху процесния имот, ответницата Н. А.
дължи ½ част или сумата от 345,93 лева, до който размер предявеният срещу нея иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 409,36 лева или за сумата от 63,43 лева да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ответниците Д. В. и В. В. дължат по ¼ част или сумата от по 172,96 лева, до който
размер предявеният срещу всяка от тях иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
204,68 лева или за сумата от 31,72 лева да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в общ размер на 41,74 лева за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2021 г. липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.10.2023 г. и касаеща
посочения период, поради което предявените акцесорни искове за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явяват неоснователни и
9
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата
от 137,17 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство (от която, според обема на отговорността си в спора по същество,
ответницата Н. А. дължи 68,59 лева, а ответниците Д. В. и В. В. по 34,29 лева) и сумата от
1000,39 лева – разноски за държавна такса, тауси за съдебни удостоверения, депозит за
особен представител, за съдебно-техническата експертиза и за съдебносчетоводната
експертиза, и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство (от която, според
обема на отговорността си в спора по същество, ответницата Н. А. дължи 500,19 лева, а
ответниците Д. В. и В. В. по 250,10 лева).Съдът определи юрисконсултското възнаграждение
на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца –
подаване на искова молба и процесуално представителство в съдебните заседания, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
поначало право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, имат и
ответниците. Такива не са претендирани и няма доказателства за реалното им извършване,
поради което и не подлежат на присъждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б
срещу Н. М. А., с ЕГН: ********** и адрес: град София, /адрес/, ет. 3, ап. 17 установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. М.
А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2006,81 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до
топлоснабден недвижим имот с адрес: /адрес/, с абонатен № /номер/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023 г.
до окончателното изплащане, 345,93 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2021 г. до 10.10.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, 20,87 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми по ч. гр. дело № 57407/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 2006,81 лева до пълния предявен
размер от 2374,78 лева или за сумата от 369,97 лева – главница за доставена топлинна
енергия; за разликата над уважения размер от 345,93 лева до пълния предявен размер от
10
409,36 лева или за сумата от 63,43 лева - лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия, както и изцяло за сумата от 4,85 лева - лихва за забава за периода от
15.11.2020 г. до 10.10.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б
срещу Д. Д. В., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ и срещу В. Д. В., с ЕГН: ********** и
адрес: /адрес/ (конституирани като ответници по делото на основание чл. 227 ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса – на 09.10.2024 г. първоначален ответник Д. И. В., с
ЕГН: **********) установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Д. В. и В. Д. В. дължат – всяка от тях на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: по 1003,40 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес:
/адрес/, с абонатен № /номер/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане, по 172,96
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г. върху
задължението за цена на топлинна енергия, по 10,43 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело №
57407/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата
над уважения размер от по 1003,40 лева до пълния предявен размер от по 1187,39 лева или
за сумата от по 183,99 лева – главница за доставена топлинна енергия; за разликата над
уважения размер от по 63,43 лева до пълния предявен размер от по 204,68 лева или за сумата
от по 31,72 лева - лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, както и
изцяло за сумата от по 2,41 лева - лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г.,
начислена върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Н. М. А., с ЕГН: ********** и адрес: град София, /адрес/, ет. 3, ап. 17 да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 68,59 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
57407/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав, както и сумата от
500,19 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. Д. В., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ и В. Д. В., с ЕГН: ********** и
адрес: /адрес/ (конституирани като ответници по делото на основание чл. 227 ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса – на 09.10.2024 г. първоначален ответник Д. И. В., с
ЕГН: **********) да заплатят – всяка от тях на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от по 34,29 лева, представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 57407/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 51-ви състав, както и сумата от по 250,10 лева, представляваща сторени разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12