Протокол по НАХД №901/2025 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1649
Дата: 19 декември 2025 г. (в сила от 19 декември 2025 г.)
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20255220200901
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1649
гр. Пазарджик, 19.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
и прокурора Б. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Административно
наказателно дело № 20255220200901 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Подсъдимият Б. А. – редовно призован, явява се лично.
Явява се адв. С. – редовно уведомена от предходното съдебно
заседание.
За РП-Пазарджик се явява прокурор П..
Явява се вещото лице Д. Б. – редовно призован.
СЪДЪТ докладва постъпило допълнително заключение.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОЧЕТЕ СЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на допълнителната Съдебно-
финансово икономическа експертиза изготвена от вещото лице Д. Б..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Б. –
Поддържам допълнителното заключението.
1
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме въпроси към вещото лице, да се
приеме заключението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на допълнителната Съдебно-финансово
икономическа експертиза изготвено от вещите лица д-р Д. Б..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Д. Б. в размер общо на
982.25 лева, от които 40.00 лева за явяване и изслушване на експертизата в
днешното съдебно заседание и 942,25 лева съобразно представената справка-
декларация, платими от бюджета на Районен съд – Пазарджик.
СТРАНИТЕ/ПООТДЕЛНО/: Нямаме искания по доказателствата. Да се
приключи делото.
СЪДЪТ на осн. чл. 378, ал.2, във връзка с чл. 283 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото:
предоставената информация от ТД на НАП София - офис Сердика относно Н.
Ю., ревизионно производство относно „НиА Транс“ ЕООД в три тома,
информацията за Н. Ю. в два тома, както от ДП следните материали от НАП и
ТР – стр. 3 до 103, справка за съдимост на Б. А., ДСМПИС, постановление и
отговор от НАП - стр. 139-157, материали от КАТ, от МДТ, банка, ТР и НСИ,
стр. от 158 до 186, пълномощно на лист 197, както и от съдебното
производство – писмо на Агенция по вписванията ведно с удостоверение на
лист от 53 до 80.
СТРАНИТЕ/ПООТДЕЛНО/: Нямаме други искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението както е внесено. На първо
място несъмнено се доказа, че дружеството което представлява подсъдимият
2
на посоченото от вещото лице дата е спряло плащанията по смисъла на закона
и е следвало в рамките на 30- дневен срок да подаде заявление до Окръжен
съд - Пазарджик за откриване производство по несъстоятелност. Всички
документи несъмнено сочат основанието, за което са държани паричните
средства. Считам, че само обективния елемент на престъплението
подсъдимият независимо от състоянието, което е посочено, както в СППЕ,
така и от впечатлението на съда, от разпита на самия подсъдим, на мен ми
дават основания да твърдя, че той съзнава много добре това какво прави,
поради което е налице субективния елемент на престъплението. Първото което
прави много голямо впечатление, че когато е закупувал дружеството от
предишния собственик Н. Ю. забележете продавачът, който продава
дружеството дава 1300 лева на купувача. Всички разбираме, че това е
напълно нелогично и противоречи на всякакви норми и правила. Вместо
купувача да заплати на дружеството което купува, продавача му дава 13000
лева. Самият подсъдим заяви в съдебно заседание „Фирмата я купих заради
децата, заради тези 1300 лева, защото няма какво да ядът и затова купих тази
фирма“. От там нататък очевидно е, че подсъдимият е проявил пълно
дезинтересиране, какво става с тази фирма. Той каза аз нищо не знам, не съм
купувал, не съм продавал, нищо не знам какво става с тази фирма, какво има и
какво няма. Но пък много добре е уведомен лично от НАП, прочетени са му
всички документи които имат значение за това какво следва. Така, че колкото
и да се опитва да се представи почти като невменяем подсъдимият не можем
да приемем, че не извършил престъплението още повече, че не е знаел изобщо
какво става. СППЕ, която приехме подробно е описала психологичния статус
на подсъдимия, посочени са, че не разбира това, не разбира онова,
юридическите термини и т. н. Той не е длъжен да ги разбира юридическите
термини, но вещите лица имат съществен извод, който е посочен, както в
обстоятелствената част, а именно това, че Б. А. е неграмотен икономически от
правно естество и т.е. и по никакъв начин не изключва вменяемост. Той
съзнава много добре по време на сделката, какво се случва, знае какво е добро
какво е зло, знае че престъпленията се наказват и независимо от това както е
посочено действа първоинстинктивно благодарение на това, че ще има
материална изгода от цялото това нещо. На следващо място в заключението
вещото лице също каза, че все пак подсъдимият е осъзнал много добре, че в
НАП са му връчени съответните документи, с които го уведомяват какви
3
задължения има дружеството и че незнанието на всички тези термини, факти
и събития които са посочени не прави лицето автоматично невменяемо.
Незнанието на закона също не означава, че лицето не е извършило
престъпление и че няма субективен елемент на престъплението. Ако следваме
тази логика тогава за всяко едно престъпление, всеки един от извършителите,
ако заяви, че аз не знаех да оневиняваме наред хората само за това, че заявяват
че не били знаели. Според мен подсъдимият много добре е знаел цялата схема
за която става въпрос, защото няма как да взимаш дружеството с което ти
нищо не правиш с него, изобщо не се интересуващ и на всичко отгоре ти дават
пари заради това че са ти продали дружеството. Считам, че с всички тези
факти ясно говорят, че подсъдимият е знаел какво става незнанието на закона,
че следва в 30 дневен срок от изпадането в неплатежоспособност и спиране на
плащанията да подаде заявление до Окръжен съд - Пазарджик. Считам, че
следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода с определен от съда изпитателен срок и определен размер на
наказание лишаване от свобода. В този смисъл моля да се произнесете.
АДВ. С.: Моля да постановите решение, с което да оправдаете Б. Атанас
по така повдигнатото обвинение, защото накратко от фактическа и правна
страна не са налице основанията за неговото осъждане. Обвинението срещу
него е за това, че като управител и едноличен собственик на фирма „НиА
Транс“ ЕООД в 30- дневен срок от спиране на плащанията по публични
задължения в размер на 55 599.79 лева, не е поискал от Окръжен съд –
Пазарджик да открие производство по несъстоятелност, като това бил
извършил умишлено с пряк умисъл като форма на вина, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Това е накратко диспозитива на ОА. Основните
доказателства на които обвинението подшива са данните от ТР, че той е
собственик и управител на тази фирма. Данните от РА, че са налице публични
вземания, които не са платени от фирмата, публични задължения на фирмата,
които са установени с РА и от които е образувано изпълнително дело по което
изпълнително дело е установено, че фирмата и собственика на тази фирма
няма никакви активи и няма възможност тези задължения да бъдат платени.
Основание за това е и СИЕ, която била установила, че е налице спиране на
плащането към 03.08.2024 г. две години след прехвърлянето й. Още на ДП е
изяснено, че фирмата преди да бъде прехвърлена на подсъдимия е била
собственост и управлявана от Н. Ю. и че прехвърлянето е станало на
4
08.09.2022 г. От данните в РА и от изпълнително дело е установено, че
фактически са налице задължения на фирмата, обаче тези задължения
произхождат от периода преди прехвърляне на фирмата. И от РА и от
показанията на публичния изпълнител стана ясно, че това са задължения от
корпоративен данък от 2018 г. и неплатено ДДС за период от април до август
2022 г. т. е. това е период преди прехвърляне на фирмата. Наистина РА е
връчен на подсъдимия и той не го е обжалвал. Обаче разпитано вещото лице в
съдебното заседание, което е изготвило първата СИЕ, той посочи, че
посочената дата в това заключение е 03.08.2024 г. не е датата на която фирмата
е спряла плащанията си. Той заяви, че на тази дата подсъдимият е получил РА
от НАП, на тази датата е разбрал, че фирмата има неплатени задължения и
счита, че на тази дата фирмата е изпаднала в несъстоятелност, обаче не
потвърди, че това е датата когато са спрени плащанията на фирмата. Един от
елементите на деянието за което е обвинен подсъдимия, че фактически на
03.08. след като било спряно плащането и той е следвало в 30- дневен срок да
подаде молба за обявяването в несъстоятелност. Вещото лице в показанията
си в съдебна зала заяви, че първото неплатено задължение на фирмата е
станало изискуемо на 15.12.2018 г. и продължи, че това било констатирано от
РА, той точно така от органите по приходите и че тези данни ги е взел на
готово от техните констатации. Също така той заяви, че впоследствие
ревизионния екип е установил, че за периода 2018-2019 г. има и други
задължения, които не са платени, задължения на фирмата. Разпитан като
свидетел Н. Ю. заяви, че бил прехвърлил фирмата без задълженията, но
призна че срещу него е имало ревизия от НАП по реда на чл. 19 от ДОПК при
която ревизия са били установили дребни неиздължения, които той бил
издължил. Тези твърдения на Ю. се опровергават, както от данните на РА и
заключението на ССЕ, така и от изпратените материали от НАП за ревизията
срещу него по чл. 19 от ДОПК. В резюме тези резултати са отразени в
приложения доклад от 15.05.2024 г. и се потвърдиха от второто заключение на
ССЕ. В тези материали е отразено, че към 30.08.2022 г. – датата на която е
прехвърлена фирмата, фирмата е имала задължение към държавата в размер
на 32892,77 лева без начислените лихви за закъсняло плащане. Установено е,
че преди тази датата фирмата е имала пари в банката които са изтеглени от
Ю., както и 5 броя МПС, които Ю. е продал главно на себе си като физическо
лице. В тези материали се съдържат данни в заключение затова, че Ю. се е
5
разпоредил неправомерно с активите на фирмата – парични средства и МПС,
които не са използвани за погасяване на публичните задължение на фирмата, а
са отчуждени с цел да се възпрепятстват органите на НАП за събиране
задължението на дружеството. С оглед на тези констатации е установено, че
са налице обстоятелствата по чл. 19, ал.1, ал. 2, т.1 от ДОПК, съгласно които
Ю. следва да отговаря за констатираните задължения във фирмата. С оглед на
тези допълнително установени обстоятелства, аз считам че се установи, че
задълженията на фирмата произхождат от периода преди прехвърлянето на
тази фирма на подсъдимия, и че спиране на плащанията на тези задължения е
станало също преди прехвърлянето на фирмата на подсъдимия. Както и че
фирмата е изпаднала в несъстоятелност преди прехвърлянето й и това е
станало въз основа на действията на свидетеля Ю.. Независимо от това се
установи, че подсъдимият е неграмотен, безработен и няма никакво
имущество. Той не демонстрира никакви знания свързани с
неплатежоспособност, свързани с задълженията на собственика и евентуално
управителя във връзка с тази неплатежоспособност, във връзка със спиране на
плащания. Наистина той е вменяем и разбира, какво е добро и какво е зло.
Изстина е, че той при прехвърлянето на фирмата е получил 1300 лева и че
това прехвърляне е станало именно, защото той е получил някаква облага за
това което е необичайно наистина, тъй като при продажба на нещо купувача
плаща, а не продавача, както е в настоящия случай. Той обаче няма никакви
доказателства за това, че той е знаел и е могъл да научи, че всичко това става,
защото прехвърлителя е имал интерес от тази сделка. Защото интереса от
сделката се вижда, че е на Ю. и тя се изразява в това да не заплати публичните
задължения, които фирмата е имала към онзи момент. Действително
незнанието на закона не означава, че може да се оправдае дадено лице, обаче
незнанието на детайлите на специфичен закон какъвто е настоящия случай е
нещо друго. Деянието за което е обвинен подсъдимия не е елементарно. Това
не е кражба за която и малките деца знаят, че е престъпление елементарните
престъпления, които нямат сложен състав и за които за извършването не се
изисква някакви специални умения и знания. За извършва на настоящето
деяние са необходими знания и умения в интелектуалната сфера и един
неграмотен човек, който не е прочел нито един закон и няма знания и умения
за конкретно деяния които са сложни и за които се изисква особени умения и
особени знания. Защото в случая съгласно чл. 628, ал.1 от ТЗ молбата за
6
обявяване в несъстоятелност следва да бъде заедно с доста документи да
бъдат приложени към нея - заверен одит от годишния финансов отчет и
баланс списък и оценка на активите и пасивите на фирмата, списък на
кредиторите и длъжниците, доказателства за изпадане в
неплатежоспособност, доказателства за уведомяване на НАП. Тези
доказателства са извън възможностите да ги прецени подсъдимия, да бъдат
научени, преценени и осигурени и извън неговата преценка е необходимостта
за внасяне на тази молба в съда. В този смисъл е и заключението на
психиатричната експертиза и затова аз считам, че тъй като деянието е
умишлено престъпление и обвинението, че е осъществено при наличие на
пряк умисъл с целени резултати не се събраха никакви доказателства за
умисъл у подсъдимия да извърши това деяние. Напротив, налице са
достатъчно доказателства, които установяват, че той не е знаел и не е разбирал
какви действия е следвало да предприеме след като е узнал за задълженията
на фирмата, поради което не може да му се вмени във вина, че е извършил
престъплението за което е обвинен. Считам, че от една страна спирането на
плащането и изпадането на фирмата в несъстоянието е станало преди
прехвърлянето на фирмата, поради което не може да се търси отговорност на
подсъдимия затова, че не е предприел действията които изисква чл. 628 от ТЗ
и от друга страна не е имал информация и знания за преценка и за
предприемане на действия, след като е разбрал че фирмата има задължения да
предприеме необходимите действия за обявяването в несъстоятелност. На тези
две основания считам, че не може да му се търси отговорност и че
отговорността е следвало да му се търси у друго лице.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА – Първо по обективния елемент - това е
възникнало от така нареченото спиране на плащането и изпадането в
състояние на неплатежоспособност. Не може да се отрече, че предишният
собственик е бил недобросъвестен, но все пак след анализ на всички
документи вещото лице, както в първото, така и във второто заключение ясно
дава отговор, че към 31.08.2022 г. независимо от всичко което заяви адв. С.,
дружеството по времето на Н. Ю. е разполагал при което, ако той е желаел е
би могъл да ги заплати тези дължими суми, които са към 55 000-56 000 лева.
Това говори само по себе си, че спирането на плащането по смисъла на закона
е настъпил в момента, когато управител и собственик на дружеството е бил
подсъдимият, не е настъпило преди това. Изискуемостта наличието на едно
7
задължение не следва да се приравнява на спирания на плащанията по
смисъла на закона. По отношение на субективния елемент очевидно тук е най
-спорен по това дело. Ако прочетем внимателно всички доказателства по
делото- устните, писмените, заключението на експертизата и стигаме до
извода, че подсъдимият е проявил пълна незаинтересованост за това какво
става с това дружество. Той го е купил и има задължението да знае какво
става с това дружество. Твърдението, че той не е знаел изобщо какво се
случва, считам, че би могло да бъде изтълкувана и като един евентуален
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предложение последно, което също е
умишлено. Това означава, че престъплението е извършил умишлено, но не при
пряк, а евентуално при евентуален умисъл. Което означава, че все пак той
трябва да бъде признат за виновен и няма пречка съдът, ако прецени, че се
касае за такъв евентуален умисъл, т.е. подсъдимият е допускал настъпването
на всички тези опасни последици, защото както казват експертите, той прави
разлика между добро и зло, не е в такова състояние, че да не може да разбира
елементарни неща, бил е собственик на фирма, всяка една фирма, всяко едно
физическо лице е длъжен да плаща данъци и задължения към държавата, ако
не ги плаща знае какво трябва да направи. За пореден път пледирам да
признаете, че подсъдимият е виновен за това престъпление и го е извършил,
ако не с пряк умисъл, то с евентуален умисъл.
АДВ. С. – Считам, че не е налице евентуален умисъл, защото за да е
налице той трябвало да е знаел нещо и да се е отнесъл нехайно, и че
фактически първо да е знаел, че фирмата е имала дългове още при
прехвърлянето и някой да му е казал, че ако има задължение трябва да обяви
фирмата в несъстоятелност. Той не е имал това знание и не е имал възможност
да го разбере. Вярно е, че елементарно може да прецени, че една фирма, ако
има дейност и има разни печалби трябва да се плащат данъци. Но той е бил
със съзнанието, че няма никаква дейност фирмата и заради това не е плащал и
данъци. Неплащането на данъци е нещо обичайно и може да се разбере. Обаче
този състав на деянието, че ако фирмата е спряла плащане и той трябва в 30 -
дневен срок да внесе молба за обявяване в несъстояние с всички изброени в
чл. 628 от ТЗ той не е имал възможност това да го осъзнае и да е проявил
нехайство и да е решил няма да го правя пък каквото ще да става. Обаче нито
пряк, нито евентуален умисъл има.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:- Няма какво да
8
кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ: Нямам последна дума.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, за да постанови решението си,
след което обяви същото на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14:25 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9