РЕШЕНИЕ
№
398
гр. Враца,
17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 27.10.2020
г. /две хиляди и двадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело
№ 363 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК,
вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ
„Л.Г.“***, чрез адв. Е.М. ***, против Решение № 47/05.06.2020 г., постановено
по АНД № 496/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра. С оспореното решение е изменено
Наказателно
постановление № ВР-26-ДНСК-100/14.11.2019 г. на Зам. Началника на Дирекция за
национален строителен контрол гр.София, с
което на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева за нарушение на чл.
168, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 154, ал. 2, т. 5, вр. с чл. 137, ал. 3, предложение
второ от ЗУТ, като размера на
имуществената санкция е намален на 1 000 /хиляда/ лева, на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
В касационната жалба се твърди, че
въззивният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, при
съществени нарушения на процесуалните норми и в несъответствие с материалния
закон. Сочи се противоречие с нормата на чл. 34 от ЗАНН. Изтъква се, че не са
установени и доказани твърденията на АО за наличие на съществени отклонения от
одобрените проекти. Освен това, санкционния акт е обоснован със Заповед №
ДК-09-Вр-3/29.07.2019 г., която към датата на издаване на НП не е влязла в
законна сила, а към настоящият момент е отменена с влязло в сила решение,
постановено по адм. дело № 648/2019 г. по описа на АдмС – Враца.
Иска се отмяна на решението и измененото с
него наказателно постановление. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски за двете съдебни инстанции, въз основа на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение по два броя договори за правна защита и
съдействие.
Ответникът по касационната жалба – ДНСК
– София, чрез процесуалния си представител – гл. експерт Ц.Х. в РДНСК – Враца, с
юридическо образование, в проведеното съдебно заседание, ангажира становище за
неоснователност на жалбата. Подробни съображения се съдържат в представените по
делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 120,00 лева, съобразно приложен списък на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
В настоящото производство не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение
№ 47/05.06.2020 г., постановено по АНД № 496/2019 г. по описа на Районен съд –
Мездра, с което е изменено Наказателно постановление №
ВР-26-ДНСК-100/14.11.2019 г. на Зам. Началника на Дирекция за национален
строителен контрол гр.София, като наложената на касатора имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 168, ал. 1,
т. 3, вр. с чл. 154, ал. 2, т. 5, вр. с чл. 137, ал. 3, предложение второ от ЗУТ, е намален на 1 000 /хиляда/ лева.
За да измени Наказателното
постановление, съдът е приел, че от осъществената на 25.06.2019 г. проверка на
място, обективирана в Констативен протокол № СН-Вр-163 от 25.06.2019 г., е
установено, че строежът се изпълнява при съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2,
т. 5 от ЗУТ отклонения от одобреният на 18.09.2008 г. /за кота над +3,80/
инвестиционен проект и допълнително одобрения на 13.02.2019 г. /за коти 0,00 и
+3,80/ инвестиционен проект, подробно описани в АУАН и НП. Счел е за нарушен
основния принцип за проектиране и строителство, регламентиран със ЗУТ, а
именно: първо да се одобряват инвестиционните проекти, след това се разрешава
строителството и накрая се изпълняват СМР по вече одобрените проекти. Изложил е
мотиви, че нарушителят е допуснал изпълнение на строежа в отклонение на
одобрения през 2008г. инвестиционен проект, без наличие на нов одобрен проект
за промяната, което прави строежа над тези нива +3,80 такъв, който попада в
хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Изложени са мотиви защо приема
отклоненията за съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, като е отчетено
и че изцяло новата конструкция е отразена в одобрен на по-късен етап проект от
27.08.2019 г.
Съдът е обсъдил и Заповед №
ДК-09-Вр-2/18.03.2019 г., издадена по повод спряното със Заповед
ДК-09-Вр-1/14.02.20119 г. на началника на РО „НСК“ – Враца към РДНСК – СЗР
/сега РДНСК – Враца/ строителство, като е приел, че едва след получаване на одобрените
на 13.02.2019г. инвестиционни проекти за коти +0,00 и +3,80, участниците в
строителството, в т.ч. и лицето, упражняващо строителен надзор са имали
законово основание за започнат реализирането на строежа на тези коти. До
13.02.2019 г. те не са имали право да извършват СМР на тези нива, затова
актосъставителя, а впоследствие и административнонаказващия орган, определяйки
периода на извършване на нарушението са възприели именно датата на одобряване
на проектите от 13.02.2019 г. за начало на периода. Съда е констатирал
наличието на два различни в конструктивно отношение проекта, които са
одобрявани от главния архитект на Община Мездра, като първият е проекта от
18.09.2008 г., с който е издадено разрешение за строеж и проекта одобрен на
13.02.2019 г. за коти 0,00 и +3,80 и одобрен на 27.08.2019 г. за коти +6,80, +9,80,
+12,80, както и че промяната осъществена през 2019 г. е съществена
Въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин са установени и доказани описаните в НП
нарушения и извършването им от санкционираното лице, като наказанието е
определено в законово регламентиран размер.
Анализирайки индивидуалните особености
на казуса, а именно, че нарушението е първо, без данни за други правонарушения
на жалбоподателя, в т.ч. и такива предходно санкционирани по реда на ЗУТ, съдът
е обосновал извод, че справедлива и адекватна на целите на чл. 12 от ЗАНН е
санкция в предвидения от закона минимум от 1 000 лева.
Решението на районният съд
е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. Наведените с касационната жалба доводи
са неоснователни.
Настоящият касационен
състав споделя изводите на Районен съд Мездра за формална и материална законосъобразност
на наказателното постановление. Съдът е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил цялостен и задълбочен
контрол за законосъобразност на обжалвания санкционен акт. Противно на
твърдяното в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил възраженията и
доводите на наказаното лице, като е достигнал до правилни изводи за тяхната
неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и на
основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
При разглеждане на делото
съдът е събрал допустими и относими писмени и гласни доказателства, които е
анализирал в цялост и въз основа на тях е извел правилни и обосновани правни
изводи за процесуална законосъобразност на АУАН и НП. Настоящият състав на
касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, която съответства и на описаната в АУАН и НП, както и изведените от
районния съд правни изводи.
Не са допуснати твърдените
от касатора съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
обжалваното решение, респективно до отмяна на наказателното постановление.
Установената от районния
съд фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните доказателства.
Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че процесното наказателно
постановление и съставения АУАН, поставил началото на
административнонаказателното производство,
са издадени от компетентни органи и в предвидените срокове по чл. 34 от ЗАНН и
специалната разпоредба на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ .
Решението на първоинстанционния съд е
мотивирано в достатъчна степен, съобразено със
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По същество на спора, съдът намира фактът
на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Правилни и
логични са и изложените от въззивния съд мотиви, довели до изменение на
определения от органа размер на имуществената санкция в предвидения от закона
минимум.
При извършена служебна
проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба
оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци
във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход от
производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в размер на 120 лева, на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 47/05.06.2020
г., постановено по АНД № 496/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра.
ОСЪЖДА
ЕТ „Л.Г.“*** ДА ЗАПЛАТИ на ДНСК –
София сумата от 120 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.