Р Е Ш Е Н И Е
№636
гр. Хасково, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на деветнадесети
ноември, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
участието на секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №1022 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба, подадена от К.Ф.А. ***
чрез адв. Ч., срещу решение №1012-26-424-1/04.10.2021г. на директора на ТП на
НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на К.А., срещу разпореждане № **********/2140-26-654/07.09.2021г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.68, ал.1 -3 и чл.69б, ал.1, ал.2 и ал.5 от КСО му е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане поради неправилно
приложение на материалния закон. Сочи се, че неправилно от страна на пенсионния
орган е приложен материалния закон, относно незачитане периода на редовна
военна служба от 14.09.1973г. до 01.11.1975г. – 02 години 01 месец и 18 дни,
като действителен стаж. Твърди се, че нормата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО
няма ретроактивно действие и определянето му като такъв следва да бъде съгласно
нормативната уредба действаща към момента на полагането му. Обжалваното решение
установявало, че безспорният доказан трудов стаж на жалбоподателя е 16 год. 00
месеца и 03 дни, включващ зачетения стаж от редовна военна служба, като това
доказвало наличието на повече от 15 години общ трудов стаж. Предвид изложеното
се моли за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с
него разпореждане и се иска връщане на административната преписка на директора
на ТП на НОИ – Хасково, с указания за правилното прилагане на материалното
право и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски. Допълнителни съображения се излага и в
представени по делото от пълномощника на жалбоподателя писмени бележки.
Ответникът,
директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Сочи, че от
доказателствата в административната преписка е видно, че жалбоподателя няма
необходимия стаж, за да придобие право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Хасково, като взе предвид становищата на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с
изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата,
като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е и основателна.
От данните по административната преписка се установява,
че жалбоподателя К.Ф.А. ***
заявление с вх. № 2113-26-680/10.05.2021г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно с необходимите документи за това.
С разпореждане № **********/2140-26-654 от
07.09.2021г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково е
отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя, поради липса на предпоставките по чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 и
ал.5 от КСО. Съгласно мотивите към разпореждането на А. е зачетен осигурителен
стаж от втора категория труд – 06г. 04м. 22дни и осигурителен стаж от трета
категория труд – 09г. 07м. 11дни, от които наборна военна служба - 02г. 01м. 18дни.
Прието е, че общия осигурителен стаж за А. съгласно чл.104 от КСО превърнат към
трета категория труд е 17г. 07м. 09 дни, от които действителен осигурителен
стаж 13г. 10м. 15 дни. Към дата на подаване на заявлението 10.05.2021г. А. има
навършена възраст 67г. 07м. 23 дни, като сбора от осигурителен
стаж и възраст е 85г. 03м. 02 ден. По отношение приложимостта на разпоредбата
на чл.69б от КСО длъжностното лице по пенсионно осигуряване е посочило, че
съгласно ал.2 на чл.69б от КСО през 2021г. лицата, които са работили 15 години
при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са
навършили възраст 58г. и 08 м. за втора категория труд и ако имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Съгласно чл.69б, ал.5 от КСО пенсия
по ал.1-4 се отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия по чл.168
или са променили осигуряването си по чл.4в. Приело е, че съгласно чл.69б, ал.2
от КСО на А. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на
втора категория труд, тъй като има навършена възраст 67г. 07м. и 23 дни, но
няма 15 г. втора категория труд, а има 06г. 04м. 22 дни и няма сбор от
осигурителен стаж и възраст 100, а има 85. По отношение приложимостта на
разпоредбата на чл.68, ал. и ал.2 от КСО длъжностното лице по пенсионно
осигуряване е посочило, че
за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2021г.
лицето следва да има навършена възраст 64г. и 04 м. за мъжете и придобит
осигурителен стаж 39г. В случая А. не отговарял на условията на посочения
текст, тъй като има навършена възраст 67г, 07м. и 23 дни, но няма изискуемия
осигурителен стаж 39г., а има 17г. 07м. и 09 дни. Длъжностното лице по
пенсионно осигуряване е приело, че жалбоподателя не отговаря и на условията на
чл.68, ал.3 от КСО, тъй като съгласно посочената разпоредба в случай, че лицата
нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2 на чл.68 от КСО през 2021г. те придобиват
право на пенсия при навършена възраст 66 години и 08 месеца за жените и за
мъжете и не по-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Посочило е, че
съгласно чл.15, ал.4 от НПОС, при преценяване правото на пенсия по чл.68, ал.1
и ал.2 от КСО осигурителният стаж от първа и втора категория труд се превръща в
трета категория труд, но така цитираната разпоредба не се прилагала при
преценяване правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, т.е. осигурителния стаж не
се превръща към трета категория труд. В разпореждането е съобразена и легалната
дефиниция на понятието „действителен стаж“ дадена в §1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО. Съгласно която действителен стаж е действително изслуженото време по
трудово или служебно правоотношение, времето през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Поради
това пенсионният орган е приел, че зачетеният стаж за времето, през което А. е
отбил редовната си военна служба за периода от 14.09.1973г. до 01.11.1975г. с продължителност
02г. 01м. 18 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО. При което е обосновал извода, че на А. не се следва пенсия
по условията на чл.68, ал.3, тъй като същия има навършена възраст 67г., 07м. и
23 дни, но няма изискуемия действителен осигурителен стаж – 15 години, а има
13г., 10м. и 15 дни.
Горепосоченото
разпореждане е обжалвано от К.А. пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с
решение
№1012-26-424-1/04.10.2021г.
е отхвърлил жалбата срещу него, споделяйки изводите на ръководителя
на пенсионното осигуряване, че военната служба не попада в хипотезата на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО и следва да бъде изключена от общия действителен
осигурителен стаж на лицето.
Решението на директора на ТП на НОИ – Хасково е съобщено
на жалбоподателя чрез адв. Ч. на 06.10.2021г., който в
законоустановения срок го е обжалвал пред Административен
съд Хасково.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Оспореното решение е постановено от компетентен
административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма,
при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно
приложение на материалния закон.
За да откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от
КСО, административният орган е приел, че жалбоподателя
няма 15 години действителен осигурителен стаж, като не е зачел за действителен осигурителен стаж времето,
през което той е отбивал редовната си военна служба. Следователно няма спор по
делото, че А. има осигурителен стаж от втора категория труд – 06г. 04м. 22 дни
и осигурителен стаж от трета категория труд – 09г. 07м. 11дни, от които военна
служба - 02г. 01м. 18дни, както и че притежава изискуемата по чл.68, ал.3 от КСО възраст. Спорът между страните се концентрира единствено върху това дали
наборната военна служба на жалбоподателя за периода 14.09.1973г. – 01.11.1975г.
се приравнява на действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.68,
ал.3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и
ал.2, до 31 декември 2016 г. те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта
се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67 – годишна възраст.
По силата на чл.9, ал.7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като съгласно чл.44 от НПОС за
осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство, независимо кога са положени. С тези норми законодателят ясно е изразил волята си да се зачете за
осигурителен стаж при пенсиониране наборната военна служба, аргумент за което е
и препращането към действащото по време на изпълнението й законодателство.
Съгласно приложимата редакция на чл.24 от ЗВВСНРБ (отм.) срокът на редовната
военна служба за релевантния период във всички родове войски е 24 месеца, а за
специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана – три
години. С оглед на това положената от К.А. задължителна военна служба от 2г. 01м.
18 дни следва да бъде зачетена за осигурителен стаж от трета категория.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО (обн. ДВ, бр.107/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) е дадена легална
дефиниция на понятието „действителен стаж“, съгласно която това е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. В случая е налице стаж,
придобит през времето от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., поради което и на
основание §9, ал.1 от ПЗР на КСО той следва да се преценява и квалифицира
съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата
към този период разпоредба на чл.81 от ППЗП (отм.) изслужената наборна военна
служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Наборната служба е
задължителна и действителна служба във въоръжените сили съгласно чл.9 от
ЗВВСНРБ (отм.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през
което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено
правоотношение, се зачита за трудов стаж при пенсиониране по действащото
законодателство до 31.12.1999 г., поради което се признава за осигурителен стаж
по КСО съгласно §9, ал.1 от ПЗР на същия кодекс. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива съдебна практика - решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020
г.; решение № 4930 от
26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018
г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о.; решение № 6234/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1300/2019 г.; решение № 15587/13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13944/2017 г., VІ о.; решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2856/2018 г., VІ о. и др.
Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО
периодът на редовна военна служба се зачита за трудов и осигурителен
стаж при пенсиониране. Към военната служба е неприложимо разграничението по §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО, поради
което неправилно и незаконосъобразно административният орган е отказал да я
зачете за действителен осигурителен стаж. След признаване на периода на наборната военна
служба (02г.01м.18дни) общият действителен осигурителен стаж на К.А. надвишава 15 години към
датата на подаване на заявлението. С оглед на това и с оглед на навършената
възраст от 67 г. 07 м. 23 дни следва
да се приеме, че по отношение на жалбоподателя са налице условията за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Като е приел обратното, директорът
на ТП на НОИ Хасково е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт, който противоречи на
приложимите материалноправни разпоредби. Поради това обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, а преписката да бъде изпратена на
административния орган за ново
произнасяне съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в
мотивите към настоящото решение.
Съобразно изхода от спора и на основание чл.143, ал.1
от АПК, във връзка с чл.120, ал.2 от КСО, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 550 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, както и на основание чл.172,
ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1012-26-424-1/04.10.2021г.
на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане № **********/2140-26-654/07.09.2021г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на К.Ф.А.,
на основание чл.68, ал.1 -3 и чл.69б, ал.1, ал.2 и ал.5 от КСО е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
заявление с вх. №2113-26-680/10.05.2021г.,
подадено от К.Ф.А.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при съобразяване
на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на К.Ф.А.
с ЕГН ********** ***, сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, направени по
делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: