Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 48
гр. ВРАЦА, 18.02.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в публично заседание
на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участие на секретаря
Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N` 736 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид:
Адв. В.Л. от ВрАК ,в качеството
си на особен предтавител на ответницата З.Д.А.
*** , е подал въззивна жалба
против решение №955/11.11.2019 г по гр.д.№1942/19 г по
описа на РС-Враца, с което
решение е признато за установено по отношение на З.А.,че дължи на ”Агенция за събиране на вземания”ЕАД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.София бул.***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,сумите
по издадената по ч.гр. дело №392/ 2019 г. на ВРС заповед за изпълнение
№288/06.02.2019 г.,а именно :
-3614.24лв.-главница,дължима по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги №CREX-15056058, сключен на 12.07.2017 г. с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД,вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г.;
-715.96 лв. договорна лихва от 20.08.2017 г. до 20.10.2018 г.;
-525.09 лв. обезщетение за забава от 21.08.2017 г. до 01.02.2019
г.;
-законната лихва върху главницата,считано от 01.02.2019 г. до
изплащането на главницата.
С жалбата се навеждат доводи ,че
решението на ВРС е неправилно, което води
и до неговата необоснованост, поради неправилното приложение на
материалния закон.
Твърди се ,че решението противоречи на чл. 5 от ЗПКредит както и на чл. 143
т.9 от ЗЗПотребителите, поради наличие на неравноправни клаузи в сключения
потребителски договор. Освен това липсвал самия застрахователен договор, а
представения сертификат имал само
удостоверителен , но не и доказателствен
характер. Липсвала методиката по която се изчислявал ГЛП и ГПР.
Моли се отмяна на решението на
ВРС и постановяване на друго решение от въззивния съд с изцяло
отхвърляне на предявените искови претенции или алтернативно прилагане на чл. 23
ал.3 от ЗПК и уважаване иска само за главницата.
С жалбата не се правят нови доказателствени
искания пред въззивния съд.
В срока за отговор на въззивната
жалба "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София е подала писмен отговор , с който оспорват въззивната
жалба изцяло като неоснователна, и
заявяват че а решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано.
Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна , а решението на
ВРСъд потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С отговора не се правят нови доказателствени искания.
Съд. състав приема ,че въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с
право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по
същество същата е н е о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд ”Агенция за събиране на
вземания”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.София бул.***,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,чрез юк.М.П.М., е предявен против против З.Д.А. с ЕГН ********** *** и настоящ
адрес Австрия, иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и
124 от ГПК.
В ИМ се твърди,че на 13.02.2018 г. било
подписано приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 27.07.2017 г.,сключен между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД
и ищеца,настоящ ответник ,по силата на който вземането на ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД по договор за кредит за покупка на стоки или услуги
№CREX-15056058/12.07.2017 г. било прехвърлено на ищеца,ведно с всички
привилегии и обезпечения.”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД било упълномощило
ищецът от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за цесията.
До ответницата било изпратено писмо,ведно с покана за доброволно
изпълнение,чрез ”Български пощи”.Писмото било върнато в цялост,с отбелязване,че
пратката не била потърсена.На 07.05.2019 г. ищецът бил изпратил второ писмо до
длъжника,отново върнато в цялост, като ищецът представя копие от уведомлението
за извършената цесия,ведно с покана за доброволно изпълнение,за връчване на
ответницата.
На основание сключения договор за
кредит приложен по делото ,заемодателят предал на заемателя сума в размер на 3
614.24 лв.,която сума заемателят следвало да върне ведно с договорна лихва в
размер на 715.96 лв.,на 15 равни месечни вноски от по 288.68 лв. всяка,считано
от 20.08.2017 г. до 20.10.2018 г..
С подписването на договора,страните били уговорили и лихва за забава
плащането на погасителните вноски в размер на законната.От 21.08.2017 г. до
датата на подаването на заявлението/за издаване на заповед за изпълнение/,на
ответницата била начислена лихва в размер на 525.09 лв.,а по договора ответницата не била пратила нито една вноска.
Ищецът е подал заявление по
чл.410 от ГПК и е образувано ч.гр. дело №392/2019 г. на ВРС,приложено към
настоящето дело като ответницата не била
открита,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.
С предявения иск е заявен петитум:да бъде признато за установено,че З.Д.А. дължи на ищеца сумите по заповедта за
изпълнение : 3 614.24 лв.-главница,дължима
по договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-15056058,сключен на
12.07.2017 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от
27.07.2017 г.; 715.96 лв. договорна
лихва от 20.08.2017 г. до 20.10.2018 г.;525.09
лв. обезщетение за забава от 21.08.2017 г. до 01.02.2019 г.;законната лихва
върху главницата,считано от 01.02.2019 г. до изплащането на главницата както и
разноски за заповедното и първоинстанционни производства.
Пред първоинстанционния съд на
осн. чл. 47 от ГПК на ответницата е назначен особен представител адв.В.Л.,
който на осн. чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор на ИМ ,с който оспорва
иска. Твърди се в отговора ,че договора за кредит съдържал неравноправни клаузи,
поради което бил нищожен,респ. искът бил недопустим.
По делото липсвали доказателства преди сключването на договора на
ответницата да е бил връчван Стандартен европейски формуляр,с което било
нарушено изискването кредиторът да предостави подробна преддоговорна
информация.Съответни уговорки не се съдържали и в договора-за общите
разходи,метода на изчисляване на лихвата и др..В този смисъл била налице
неравноправност.
Навежда доводи за неравноправност и на други клаузи в договора.Не бил представен
и застрахователния договор, а само сертификат за същия. Възразява и че
ответницата не била надлежно уведомена за цесията.
С оглед гореизложеното от факт. страна съд. въззивен състав приема
следното: от приложеното ч.гр.д.№392/2019 г по описа на ВРСъд се установява ,че
ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответницата за : 3 614.24 лв.-главница,дължима по договор
за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-15056058,сключен на 12.07.2017
г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД,вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 27.07.2017
г.;715.96 лв. договорна лихва от 20.08.2017 г. до 20.10.2018 г.;525.09 лв.
обезщетение за забава от 21.08.2017 г. до 01.02.2019 г.;законната лихва върху
главницата,считано от 01.02.2019 г. до изплащането на главницата;разноските по
делото-97.11 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Издадена
е Заповед№288 на 06.02.2019 г.от ВРСъд и е била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 24.04.2019 г.
По делото е приложен стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити от 12.07.2017 г.по който ответницата е
кандидатствала пред ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.София за отпускане на
потребителски кредит в размер на 3 614.24 лв.,със срок на погасяване-15 м. и с
размер на месечната погасителна вноска-288.68 лв..В този формуляр са посочени
още общ размер на кредит,лихви и разходи 4 430.20 лв.,лихвен процент
27.22,годишен процент на разходите/ГПР/ 30.89 и лихва за забава ОЛП+10%.
Видно от представения договор за
потребителски кредит №CREX-15056058,на 12.07.2017 г. ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД гр.София е предоставило на ответницата сума в размер на 3 614.24
лв.,с размер на погасителната вноска/вкл. главница,лихви и разходи/ 288.68
лв.,с брой на месечните погасителни вноски 15,с годишен лихвен процент 27.22% и
с ГПР 30.89%.Дължимата сума по кредита е в общ размер на 4 430.20 лв.
Съгласно чл.3 от договора,при
забава плащането на погасителна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва.При просрочване на две или повече
вноски,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо автоматично.
От приложения рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г. и приложение
№1/13.02.2018 г. към договора /вземането на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД
гр.София по договора с ответницата е било прехвърлено на ищеца, а от
представеното пълномощно ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.София е
упълномощило ищецът от негово име да уведоми длъжницата за цесията. От
представените уведомителни писма от 16.02.2018 г. и от 07.05.2019 г. и известия
за доставяне /обратни разписки към писмата,ищецът е направил опит да уведоми
ответницата за цесията и да я покани да изпълни доброволно задължението си по
договора ,но не е била открита на адреса,
който е дала при сключване на договора.
При гореизложената факт.
обстановка се налагат следните правни
изводи:
1.Предявен е установителен иск от кредитора след възражение на длъжника при проведено заповедно производство по чл.
410 от ГПК. С договор за цесия
кредиторът ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.София ,който е
предоставил на ответницата сумата от 3
614.24 лв ,е прехвърлил вземането си на настоящия ответник. Решаващият съдия
законосъобразно е приел , че ответницата е уведомена за цесията с връчването на
ИМ на назначения й по делото особен
представител - адв. В.Л. от ВрАК.
2. Безпорно е по делото ,че праводателят
на ищеца представлява финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ/Закона
за кредитните институции/ и е кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК/Закона за
потребителския кредит/.Доколкото
отпуснатият кредит представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на
§13 т.12 от ДР на ЗЗП/закона за защита на потребителите/,ответницата има
качеството на потребител по смисъла на т.1.Като потребител,ответницата
разполага със защита против неравноправни клаузи,уредена в гл.VІ от ЗЗП,за
наличието на каквито съдът следи служебно.
Определение за неравноправна клауза в договор
със страна потребител се съдържа в чл.143 от ЗЗП.Такава е всяка уговорка във
вреда на потребителя,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя,като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 20 бр. точки.Съгласно чл.146 ал.1 от
ЗЗП,неравноправните клаузи в договорите са нищожни,освен ако не са уговорени
индивидуално,като в ал.2 е посочено,че не са индивидуално уговорени
клаузите,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им,особено в случаите на договор
при общи условия.
Първоинстанционния съд не е
констатирал клаузи в договора за кредит, които да са неравноправни, за да бъдат
нищожни като накърняващи добрите нрави. Видно е ,че ГПР не е прекомерен както и законната лихва за забава. Неоснователно особеният представител твърди ,че евр.
стандартен формуляр не бил подписан от
ответницата. Да,не е подписан от ответницата, но такъв подпис не е бил
предвиден,защото формуляра е само за информация, която е приповторена на стр.1 в самия договор за потребителски кредит, където е
изписан и лих.% и % на ГПР и е погасителния план с необходимите парични вноски.Няма доказателства ,че
ответницата не е била запозната с условията в предложения й договор за потр.
кредит, тъй като лично го е подписала.
3.Видно е ,че срока за погасяване дължимата сума по
договора за кредит е изтекъл преди подаване заявлението по чл. 410 от ГПК пред ВРСъд, не е налице предсрочна изискуемост. Търсените от ищеца
обезщетения за забава не са оспорени от
ответницата и са дължими.
От приложения фин. бон е видно ,че тя е
усвоила сумата по потр.
кредит като е закупила три артикула
посочени в договора за потр. кредит и общата им стойност е равна на тази в приложения фин. бон Ирелевантно е твърдението
на особения представител на ответницата пред ВОС,че е налице разминаване в
артикулите в договора , за които се отпуска потр. кредит и тези посочени във фин. бон. Видно е при съпоставяне,че те са изписани със същата
стойност и индивидуализация.
По горните съображения,въз.
съд счита ,че решението но ВРС е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено с всички законни
последици.
Ответницата дължи на жалбоподателя
направените от него разноски пред
въззивната инстанция в размер на 569,87 лв за особения представител както 100
лв юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съд. състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение№955/11.11.2019 г по гр.д.№ 1942/19
г по описа на ВРСъд.
ОСЪЖДА
З.Д.А. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес Австрия да заплати на ”Агенция за
събиране на вземания”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.София
бул.***,представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.,сумата от 669,87
лв представляващи юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция и хонорар на особения представител пред въззивната
инстанция.
На осн.
чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението е
окончателно.
Председател
:
Членове:1/ 2/