№ 3460
гр. Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично засеД.е на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.а
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110115593 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И. П. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, ******, срещу С. К. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ******, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение
на родителските права по отношение на детето И.И.Д.., ЕГН **********,
определени с решение № ******2018 г., постановено по гр. д. № ******2017 г.
по описа на ВРС, 26 състав, като същите бъдат предоставени на бащата; да
бъде определено местоживеенето на детето при бащата; да бъде определен
режим на лични контакти на момчето с майката; майката да бъде осъдена да
заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 280 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.12.2024 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж всяко пето
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.
В исковата си молба ищецът И. П. Д. излага, че с ответницата са бивши
съпрузи, като бракът им бил прекратен с развод с решение по гр. д. №
******2017 г. по описа на ВРС, 26 състав. От брака си имат едно дете – И.,
родено на ***2015 г. Посочва, че родителските права по отношение на сина им
били предоставени на майката, при която било определено и местоживеенето
му, а в негова полза бил определен режим на лични отношения с детето, като
бил осъден да заплаща издръжка в полза на малолетния. Поддържа, че още
преди развода ответницата поддържала интимни отношения с друг мъж, от
когото родила дете. Новият партньор на майката не приемал добре сина им,
като детето дори има страх от него. Ето защо момчето от години е оставено да
живее при баба му и дядо му по майчина линия. Посочва, че И. не иска да се
прибира в дома им, като детето говорело само за желанието си да живее при
него, че не иска да живее с майка си и баба си. Когато го връща, започва да
1
плаче. Твърди, че през повечето време ответницата е или на работа, или при
партньора си, заедно с тяхното общо дете. По думите на И. я виждал не повече
от един път седмично. Заради неглижирането от страна на майката детето е
със забавен говор и посещава логопед в училище, където често отсъства
поради боледуване. Поддържа, че детето е със занемарена лична хигиена, като
има проблеми и със зъбите. Посочва, че на 25.11.2024 г. И. му позвънил 10
пъти, с молба до го вземе при него. За пореден път се опитал да разговаря с
майката, за да уредят отношенията си извънсъдебно, но тя отказала. Излага, че
при него детето е обгрижено и получава не само обич, развлечения и дейности
извън дома, а семейство, в което я има фигурата не само на бащата, но и тази
на жената – майка, както и по-малка сестра. Излага, че живее заедно с
партньорката си Д. и общото им дете – Д. в имот, предоставен му от неговите
родители. В жилището има всички условия за отглеждането и на двете му
деца. Връзката между сина му и дъщеря му е силна и емоционална. Счита, че е
по-подходящият родител, който може да предостави по-адекватни и системни
грижи за И.. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
Ответницата С. К. В., редовно уведомена, е депозирала отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й
представител – адв. П. В.. Поддържа становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията, че не полага
дължимата грижа за детето, както и изложеното относно поведението й и
отношението й към него. Признава, че има второ дете – К., родена през 2018 г.
Посочва, че с баща й И.И. не живеят заедно от 2-3 години. Живее заедно с
децата си в дома на родителите си. Апартаментът е тристаен, като тя и децата
имат самостоятелна стая, всяко си има легло. Децата се разбират много добре
и играят заедно. Трудово ангажирана е, като работи по график – два дни е
дневна смяна, а след това два дни почива. Излага, че това не й пречи да води
децата на училище и градина, като след работа се прибира в дома си и полага
необходимите за тях грижи. Майка й и баща й са пенсионери и се грижат за
децата, когато тя е на работа. Поддържа, че по никакъв начин не препятства
възможността на бащата да контактува с момчето, дори и извън определения
му режим на лични отношения. Твърди, че напълно тенденциозно ищецът
посочва, че здравословните проблеми на детето са в резултат от нейното
поведение. Заявява, че детето има проблеми с говора още от малко. Посещава
логопед и психолог 2-3 пъти седмично в училището, в което учи. И. няма
заболявания. Проблемите му с болките в стомаха са на психологическа основа,
тъй като става свидетел на разправиите между родителите си по повод
непрекъснатите упреци на бащата към нея. Поддържа, че момчето има добър
успех и поведение в училище. Има приятели и е свикнал със средата си, като
едно откъсване от нея би се отразило негативно на психиката му. Посочва, че
по повод предявения иск домът й е бил посетен от социални работници. Това е
станало повод за негативно поведение на детето към нея, с обвинения, че тя
съди баща му, че иска да прекъсне отношенията му с него. Счита, че
промяната на отношението на детето се дължи на манипулативното
въздействие на бащата, предвид и възрастта, в която се намира то. Твърди, че
няма никакви обстоятелства, налагащи промяна местоживеенето на детето и
упражняването на родителските права по отношение на него. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е предявен насрещен иск с правно
основание чл. 150 СК от И.И.Д.., ЕГН **********, чрез неговата майка и
2
законен представител С. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******,
срещу бащата И. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ******, за
изменение на определената с решение № ******2018 г., постановено по гр. д.
№ ******2017 г. по описа на ВРС, 26 състав, частично потвърдено и отменено
с решение по в. гр. д. № ******2018 г. по описа на ВОС, в негова полза
издръжка, като същата бъде увеличена от 150 лв. на 350 лв. месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.01.2025 г. до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска.
В насрещната искова молба майката поддържа, че бащата заплаща
месечна издръжка за детето И. в размер на 150 лв. месечно, която е
определена преди 7 години. Същата е крайно недостатъчна и не може да
покрие елементарните нужди на детето, като бащата не желае доброволно да я
увеличи. Посочва, че момчето е на 9 години и нуждите му многократно са се
увеличили от 2018 г. насам. Изменили са се и обществено икономическите
условия в страната и е нараснала сумата за месечна издръжка на едно лице,
определена от НОИ. Ето защо моли така предявеният насрещен иск да бъде
уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната
искова молба, подаден от И. П. Д., чрез процесуалния му представител – адв.
К. А.. Поддържа становище за допустимост и частична основателност на
предявения иск. Счита претендирания размер за прекомерно завишен. Заявява
готовност да доставя месечна издръжка от 280 лв.
В проведеното на 17.09.2025 г. открито съдебно засеД.е по делото
ищецът се явява лично и с процесуалния си представител – адв. К. А., която
поддържа становище за основателност на исковата претенция и моли същата
да бъде уважена. В условията на евентуалност моли да бъде изменен режима
на лични контакти между бащата и детето, с оглед по-пълноценните контакти
между двамата.
Ответницата се явява лично и с процесуалния си представител – адв. П.
В., който поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли
същият да бъде отхвърлен. Поддържа предявеният насрещен иск и моли
същият да бъде уважен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК. Приета за съвместно
разглеждане е и насрещната искова претенция с правно основание чл. 150 СК.
По иска за изменение на родителските права и предоставянето им на
бащата съдът намира следното:
По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са обявени за
безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че С. К. В. и И. П. Д. са родители на детето И.И.Д..,
родено на 15.07.2015 г.; че с решение № ******2018 г., постановено по гр. д.
№ ******2017 г. по описа на ВРС, 26 състав, частично потвърдено и отменено
с решение по в. гр. д. № ******2018 г. по описа на ВОС, упражняването на
родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, при
която е определено и местоживеенето му, като бащата е осъден да заплаща в
3
полза на детето месечна издръжка в размер на по 150 лв.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП – гр. Варна, съгласно
който към настоящия момент майката полага основни грижи за момчето И.,
като задоволява напълно неговите физиологични потребности от дом,
рационално хранене, подходящо облекло. Г-жа С. К. В. демонстрира умения
да разпознава и задоволява адекватно образователните и здравословни
потребности на детето. В грижите за него тя среща подкрепа от разширения
семеен кръг. По време на проведеното социално проучване се наблюдава
изградена топла емоционална връзка между детето и неговата майка и не са
констатирани рискови фактори относно неговото отглеждане. По данни на
майката понастоящем момчето прекарва повече време с баща си, извън
режима на личен контакт, определен от съда. Същата изразява становище, че
детето трябва да поддържа контакт с бащата, но желае да продължи да
упражнява родителските права над него.
Изрично в доклада се посочва, че Отдел „Закрила на детето“ към
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна към настоящия момент не
констатира основания за промяна на статуквото.
Предвид обстоятелството, че бащата живее в гр. Добрич, е изготвен
социален доклад и от ДСП – гр. Добрич, съгласно който в резултат на
извършеното социално проучване е установено, че И. Д. разполага с
подходящи жилищно-битови условия, стабилен доход и подкрепяща семейна
среда, които му позволяват да полага грижи за детето. Осигурена е
самостоятелна стая за малолетния, поддържа се добро ниво на хигиена и
налична домашна среда, подходяща за възрастта и нуждите му. Бащата е
заявил ангажираност към възпитанието и развитието на сина си, както и
готовност за сътрудничество с майката в интерес на детето.
В производството са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством показанията на разпитаните по делото свидетели Д.М.М., Д.Д.Г.,
С.М.Д. и П.И.Д...
Съгласно показанията на свидетелката Д. М., съжителстваща на семейни
начала с ищеца, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същата
познава И. от 2018 г. и оттогава двамата живеят заедно. Имат общо дете –
момиченце на 2 г. Знае, че момчето И. е много близко с баща си, двамата имат
силна връзка. Спокоен е при него, постоянно го търси. Когато баща му го
взема, е много доволен, щастлив. Като наближи момента, в който трябва да се
върне, става разстроен, започва да плаче, казва, че не иска да се връща. От
края на 2024 г. детето е при тях всяка събота и неделя. Знае, че И. е ходил през
седмицата в училището на малолетния, защото е имал проблеми. Детето им
разказвало, че живее основно с баба си и дядо си, че често бива увикван, карат
му се, не се чувства спокоен, не се храни. Само от време на време е с майка си
и с по-малката си сестра. Много често имало еднообразна храна. Описва
детето като видимо прекалено слабо за възрастта си. Смята, че отношението
на момчето към самата нея е нормално. Споделя й. И. играе със сестричката
си, среща се и с нейните родители, с нейните баба и дядо, с които се събират
заедно по празници. За училището, основно със задачите му помага бащата.
Не рядко той го води на училище и така става предаването на детето. Ходил е
на родителски срещи – на първата такава в първи клас. Ходил е и на среща с
психолог, който е работил с момчето в училище. Посочва, след известно
мълчание, че детето ходи и при другите си баба и дядо – родителите на И..
Определя отношенията между последните като нормални, както на всеки
4
родител с дете, търсят се.
Съгласно показанията на свидетеля Д.Г., същият познава И. от около
2004-2005 г. Наясно е с отношенията му с ответницата. Посочва, че ищецът
има две деца. Посочва, че преди празниците /има предвид Коледните празници
на 2024 г./ момчето И. не било добре чисто психически, имало депресивни
състояния. От И. знае, че с майката са водели детето на психиатър. Причината
за това състояние отдава на средата, в която живее детето. То не живее с
майка си. Обяснява, че преди години на предходните водени от страните дела е
присъствал по време на вземането на детето, придружавал е бащата, за да
няма обвинения, че ищецът проявява насилие и обиди към ответницата. Знае,
че през 2025 г. момчето имало проблеми с училището. Не искало да го
посещава. Тогава И. по-често започнал да ходи и да взема детето, като сега
има драстична разлика в състоянието му, в държанието му. Към настоящия
момент детето, когато остава повече време при баща си, се чувства много по-
добре, по-обгрижван.
Съгласно показанията на свидетеля С.Д., майка на ищеца, които съдът
цени при условията на чл. 172 ГПК, същата има изключителни впечатления за
майката С., която се грижи за двете си деца и сама се справя с финансовата
страна. Откакто синът й е с втората му приятелка, детето И. въобще не ги
харесва, не му дават да общува с тях /има предвид себе си и съпруга си/, не го
виждат. Синът й и новата му приятелка ги нападат, не им позволяват да влязат
в къщата, поради което били принудени да им кажат да я напуснат. Посочва,
че не поддържа чести контакти със С., но знае, че в училище детето се справя
добре и няма забележки по отношение на нея. Майката винаги е стимулирала
детето да обича и баща си, както и тях като баба и дядо. И. не им е споделял
да има някакви страхове или притеснения от баща си, но веднъж искали да го
вземат, а той им казал, че иска да отиде при тях, но го е страх от баща му.
Заявява, че не прави разлика между двете деца на сина си, но той и
партньорката му не им позволяват да общуват и да виждат и второто си внуче.
Съгласно показанията на свидетеля П.Д., баща на ищеца, които съдът
цени при условията на чл. 172 ГПК, същият заявява, че отношенията между
него и сина му не са добри и не знае защо е така. Искал да разговарят, но той
ги гонел. Ето защо, тъй като къщата е негова, му казал: „Гоня ви от къщата и
това е“. От 1-2 години не е виждал детето и бащата заедно и не може да каже
какви са отношенията между двамата. Един път, през лятото, се видели със С.
и И.. Не поддържа връзка с майката по телефона. Знае, че съпругата му се е
обаждала 1-2 пъти на С..
По делото и на основание чл. 59, ал. 6 ГПК лично са изслушани
страните.
Ищецът заявява, че желае единствено детето да е най-добре. По негови
думи, то се чувства добре при него и желанието му е да живее при него. През
тази учебна година детето постоянно го умолявало да го вземе, не спирало да
плаче. При въпроси от негова страна относно училището момчето казвало, че
там нямо проблем. И. казвал, че вкъщи при майка си повечето време е сам.
Основно бил при баба си и дядо си. Виждал майка си един път седмично или
тя се прибирала късно и той е спял. Не е изпадал в подробности нещо да се е
случило в дома на майката. Напоследък нещата се поуспокоили, защото
започнал да го взима по-често. Преди това обаче било ад. Всеки път, когато го
връщал, И. плачел, дърпали го навътре да го вкарат, а той се дърпал навън да
стои при него. Желае да се грижи за момчето, за да се чувства емоционално
5
спокойно. Посочва, че има условия за това в дома си. Описва като повече от
добри отношенията на И. с новата му партньорка, както и с нейните родители.
Посочва, че винаги е казвал на детето, че може да отиде и при неговите
родители, никога не му се е карал, а камо ли за такова нещо. Не знае защо
детето е казало, че той ще му се скара, ако отиде при баба си и дядо си по
бащина линия.
Ответницата излага, че желае да се грижи за детето. Описва
отношенията си с него като много добри. Заявява, че винаги му е помагала в
училище, за проекти, домашни. Бащата идва само за първия учебен ден и за
завършване на училището. Смята, че трудното отделяне на детето от бащата,
когато той го връща, е на психическа основа. Признава, че трудно го взима, но
след това момчето се успокоява все едно че нищо не се е случило. Оспорва, че
вижда момчето само един път седмично. Работи два дни и два дни почива.
През другото време помощ й оказват нейните родители. Имало е случаи,
когато се прибира от работа късно вечер, И. още да не спи и от вратата да я
посреща с прегръдка. Посочва, че наскоро имала посещение от родители на И.
– бабата и дядото на момчето по бащина линия. Детето искало да отиде при
тях, но се разплакало, че баща му ще му се скара. Излага, че също има
нужните условия да отглежда малолетния. Поддържа, че постоянно живее с
двете си деца в дома на родителите си. Към настоящия момент няма партньор,
разделени са с предишния й такъв от около 2-3 години. Описва сина им като
по-притеснителен, по-чувствителен, затворен. Сега ходи с желание на
училище, като в началото на годината нямал такова желание, искал да е
постоянно при баща си. Искал да ходи на работата му, да работи и да му
помага. Тя му обяснила, че трябва да учи, да се изгради като личност. Имало
периоди, в които трудно го водела до училището, трудно го обличала, тъй като
той не искал. Излага, че при срещата между детето и психоложката то е
казало, че иска и при двамата си родители, а не само при бащата. В
проведеното по делото на 17.09.2025 г. открито съдебно засеД.е посочва, че
детето е започнало учебната година и се чувства много добре. Има приятели
тук, спокоен е.
Детето И.И.Д.. е изслушано лично от съда в т. нар. „Синя стая“ /извън
сградата на гр. Варна/, на основание чл. 15, ал. 4 вр. ал. 1 ЗЗДт. Момчето
обяснява, че е на 10 години и че през тази учебна година ще бъде ученик в
четвърти клас в ОУ „А.С.“. Посочва поименно кои са приятелите му от класа.
Харесва му на училище. От първи до трети клас е учил в това училище.
Лятото изкарал добре – бил и с майка си, и с баща си, и с приятели. При баща
му било много хубаво. Живее близо до училището, ходи сам на училище,
пеша. Живее с майка си, баба си и дядо си. Но понякога майка му отивала при
бащата на сестра му - И., а той заминавал с баща си в петъка. Това било преди
около една година. Един път, когато бил във втори клас, имал нужда от
помощта на майка си за английския, но нея я нямало. Посочва, че живее
заедно и със сестра си К.. Майка му работи до 9 часа. Два дни работи и два
дни почива. През почивните й дни е заедно с него, К., баба му и дядо му.
Понякога му помага за уроците. Баща му също му помага с английския.
Описва ситуация, в която баба му, с която живее, един път го обвинила, че е
взел някаква книга на батерии с капаче. Баба му и дядо му се грижат за него,
но често го обвиняват. Понякога без причина са му удряли и шамари, но не си
спомня точно кога. При баща си също има малка сестричка – Д.. И с двете си
сестри играе. При майка си няма собствена стая, а е заедно с К.. При баща си
има самостоятелна стая, карат заедно колело в парка. Не знае дали майка му
6
има приятел в момента. Посочва, че при баща му му е по-хубаво, защото там
не го обвиняват и не го бият. От доста време всяка събота и неделя е при баща
си. Заявява, че му е добре при майка му през седмицата, а при баща си в
събота и неделя, но предпочита да е с баща си. Приятелката на баща му се
отнася добре с него. Има връзка и с баба си и дядо си по бащина линия. Ходи
и при бабата и дядото на сестра му Д.. В заключение излага, че е мечтаел да
бъде 10 дни при баща си, а при майка си 2 дни, тъй като, като бил малък,
много плачел за него. Иска да прекарва повече време с баща си.
Следва да се отбележи, че решаващо значение при предоставяне
родителските права на единия родител имат интересите на детето. Съобразно
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, при произнасяне по сезиралата съда молба
относно упражняването на родителските права съдът следва да прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите може да измени постановите по-рано мерки и
да определи нови.
Ето защо и основното, което следва да установи ищецът в настоящото
производство е, че е налице изменение на обстоятелствата, налагащи промяна
на титулярството на родителските права по отношение на детето И..
Съобразявайки всичко горепосочено и от съвкупния анализ на
ангажирания в производството доказателствен материал, съдът намира, че към
настоящия момент не са налице основания за изменение на родителските
права по отношение на момчето и определяне на местоживеенето му при
бащата.
Да, действително има данни, че в края на 2024 г. и началото на 2025 г.
детето И. е претърпяло емоционална криза, за която споделят и двамата
родители. Неизяснени са конкретните причини, довели до това състояние на
момчето. Бащата го отдава на средата, в която живее и е отглеждан
малолетния, на честите отсъствия на майката от живота му. Майката пък, от
своя страна, на внушенията, които са отправяни от страна на бащата срещу нея
и на манипулативното му отношение спрямо детето. Важното в случая е, че
детето наистина е било психически разстроено, имало е период, в който не е
искало да посещава училище. Имал е нужда от по-честото присъствие на баща
си и е получил от негова страна нужното внимание. И двамата родители
отговорно са подходили към тази кризисна ситуация, срещали са се с
психолог, който е работил с детето и който им е помогнал в този тежък
момент. Майката също посочва, че много трудно е успявала да накара детето
да отиде на училище, но въпреки това с много усилия от нейна страна е
успявала.
Похвални са действията и на двамата родители, благодарение на които
тази емоционална криза е преодоляна.
Към настоящия момент всички страни са единодушни, че момчето е
спокойно, че с желание посещава учебното заведение, в което и до настоящия
момент се е обучавало.
Съдът намира, че няма причина към настоящия момент дете на
7
относително ниска възраст – едва навършило 10 години, да бъде откъсвано от
обичайната среда, в която се отглежда. Да, майката е работещ родител, но това
не я прави неспособна да задоволява нуждите на сина си, да се грижи за
неговото правилно възпитание и развитие. Още повече, че през тази учебна
година момчето е в четвърти клас, който е изключително важен и от
образователна гледна точка. В гр. Варна момчето има изградена социална
среда – много приятели от училище.
Не бяха установени твърденията в исковата молба, че детето основно се
отглежда от баба си и дядо си, че вижда майка си веднъж седмично. Напротив.
Самото дете посочи, че живее заедно с майка си и със сестра си К. /дъщеря на
майка му/, като в почивните дни на майката всички са заедно в дома им.
Съдът не установи детето по някакъв начин да е тормозено от неговите
баба и дядо по майчина линия, които основно помагат за отглеждането му.
При изслушването си момчето не сподели нещо конкретно /извън една
ситуация през зимата с баба му/, а общо, че е обвинявано без причина, че са
му удряни шамари, без обаче да си спомня кога е било това.
От друга страна, както в исковата молба, така и в показанията на
свидетелката М., се наблюдава една тенденциозност за омаловажаване ролята
на майката в живота на детето и едва ли не посочването, че в дома на бащата
тази фигура може да бъде заместена от втората му партньорка, което съдът
намира за неприемливо. Същата дори посочи, че отношенията между
партньора й и родителите му са нормални, че се търсят, нещо, което
категорично се опроверга от самите свидетели Сияна и П.Д.и.
Свидетелят Г. също беше твърде емоционален и сподели за събития,
които са с голяма давност /преди шест-седем години, по време на предходните
дела между страните/, които по никакъв начин не способстват за
поддържането на сравнително нормални отношения между майката и бащата.
А напротив – връщането към минали събития и моменти само допълнително
натоварва и без това трудната им комуникация.
Съдът сам се убеди, че И. е едно добре изглеждащо, здраво дете, имащо
здравословен вид. Ето защо не цени показанията на свидетелката М., че в дома
на детето храната е некачествена, недостатъчна.
От друга страна, в показанията си самите родители на ищеца посочиха,
че са пожелали той и новото му семейство да напуснат дома им. Тоест, неясно
е къде ще живее бащата, тоест при какви условия евентуално ще бъде
отглеждано детето. В този смисъл не може да бъде ценен и изготвения по
делото социален доклад от ДСП – Добрич, тъй като предстои на ищеца да
обитава ново жилище.
Влошените отношения между ищеца и неговите родители очевидно са
станали по един или друг повод достояние на детето, доколкото през лятото на
2025 г. то е изразило притеснение да последва баба си и дядо си по бащина
линия, именно защото бащата може да му се скара за това.
Следва да се отбележи, че не бива отговорността за това къде да живее
детето да бъде възлагана на самото дете, доколкото то е в крехка възраст и на
този етап е нормално действията му да са емоционални. Да, то е щастливо при
баща си, където обаче няма толкова отговорности, както при майката, която
като отглеждащ родител е този, който определя правилата за поведение.
В случая съдът намира, че липсват каквито и да е основания за
изменение титулярството на родителските права, в който смисъл е и
8
становището на ДСП – Варна, поради което така предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 59, ал. 9 СК обаче съдът намира, че са налице
предпоставките за служебно изменение на определения режим на лични
контакти между бащата и детето, в посока неговото разширяване. Още повече,
че вече около година, всеки уикенд момчето прекарва времето си заедно с
баща си. В същото време съдът счита, че добре е за детето да има и един
уикенд, който да бъде заедно с майка си, в който да прекарват ефективно
време заедно, извън дневния училищен режим. Следва да бъдат регулирани и
срещите през пролетната учебна ваканция, както и ясно да бъдат разписани
дните, в които да се осъществява режима на лични контакти по време на
Новогодишните празници, Коледа и Великден.
Разбира се, контактите между детето и бащата могат да се осъществяват
и извън определения от съда режим на лични контакти при проявена
добросъвестност и общо съгласие между родителите. Съдът стимулира и
насърчава това и смята, че такова поведение на родителите, партньорството
им в името на детето, способства в най-пълна степен за емоционалното здраве
на малолетния и за това то да се чувства добре, да бъде спокойно.
По отношение на насрещната искова претенция с правно основание чл.
150 СК:
От събраните по делото доказателства се установява, че от момента на
първоначалното определяне на издръжката, дължима в полза на детето И., са
изтекли над 7 години, през които е променена икономическата обстановка в
страната /минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2025 г., е
определена на 1077 лв./, както и нуждите на момчето, които с оглед възрастта
му включват освен разходи за храна, лекарства и облекло, но и такива за
различни развлечения, учебни материали и пособия, извънкласни занимания и
др. С оглед изложеното съдът намира, че е налице трайно изменение на
обстоятелствата, налагащи увеличаване на дължимата по отношение на
малолетния издръжка.
Не е спорно, че за учебната 2025/2026 г. детето е записано като ученик в
четвърти клас на Основно училище „А.С.“, гр. Варна.
Предмет на настоящия спор е въпросът за размера на дължимата
издръжка, която бащата следва да заплаща в полза на сина си, съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142,
ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на издръжката
на едно дете /1/4 от размера на минималната работна заплата/, която към
настоящия момент е не по-малко от 269.25 лв.
От представения от ищеца трудов договор от 22.04.2024 г. и изисканата
служебна информация от ТД на НАП – гр. Варна се установява, че бащата
работи на постоянен трудов договор към „М.“ ЕООД, като през м. януари и м.
февруари 2025 г. е получил трудово възнаграждение в размер на 1128.70 лв.
Изрично в изготвения от ДСП – Добрич социален доклад е посочено, че И. Д.
е споделил, че месечният му доход е в размер на 1200 лв., което осигурявало
стабилна финансова основа за посрещане на ежедневните нужди на детето.
Видно от изисканата справка от Агенция по вписванията се установява,
че бащата не притежава имущество на негово име.
9
Притежава моторни превозни средства – два леки автомобила и
мотопед, видно от представената справка от ОД на МВР – гр. Добрич, сектор
„Пътна полиция“.
От представеното от майката допълнително споразумение от 30.12.2022
г. към трудов договор от 30.09.2020 г. и от изисканата служебно справка от ТД
на НАП – гр. Варна се установява, че същата работи по безсрочен трудов в
„Т.П.“ ООД, като през м. януари 2025 г. е получила възнаграждение в размер
на 1862.71 лв., а през м. февруари 2025 г. – 1629.69 лв.
След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и след
като взе предвид възрастта на детето И. – на 10 г. /ученик в четвърти клас/,
обичайните му нужди от храна, облекло и лекарства при грипни и вирусни
заболявания /изключителни нужди не се изтъкват, съответно доказват/,
обичайните разходи за извънкласни занимания и развлечения, необходимостта
периодично да му бъдат закупувани учебни материали и пособия, както и
икономическата обстановка в страната, съдът приема, че общо дължимата от
родителите месечна издръжка следва да бъде определена в размер на 650 лв.,
която следва да бъде разпределена между родителите по следния начин – 350
лв. от бащата и 300 лв. от майката. По-голямото парично участие на бащата е
обусловено от обстоятелството, че преките и непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, при която то
живее. Следва да се отбележи още, че бащата има още едно малолетно дете,
което отглежда в дома си. Няма данни за влошаване на здравословното му
състояние. Няма данни да има задължения за заплащане на наемни вноски. И.
Д. е в работоспособна възраст, работи и реализира доходи.
Следва да се отбележи още, че издръжката в размер на 350 лв. е
изключително близка по размер до минималния такъв на дължимата издръжка
и обуславят предоставянето на средства в размер на около 10-12 лв./ден в
полза на детето от страна на бащата. Този размер съдът намира, че е напълно
във възможностите на бащата и може да бъде заплащан от него. Още повече,
че издръжката не е актуализирана в изключително дълъг период от време, в
който бащата безспорно е спестил разходи и отчитайки предстоящото ново
увеличение на минималната за страната издръжка в началото на 2026 г. с
определянето на нов размер на минималната работна заплата. Наред с това
съдът намира, че определеният нов размер на издръжка следва да е адекватен
за период поне от около 2-3 години.
По изложените съображения съдът приема, че предявената искова
претенция следва да бъде уважена изцяло, така както е заявена.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Относно отговорността за разноски:
Такива претендира само ответницата, като представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в размер на
1500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 09.05.2025 г. Изрично в съдебно засеД.е
процесуалният й представител посочва, че адвокатският хонорар е както по
предявения от ищеца иск, така и по предявения насрещен иск – по 750 лв. за
всеки. Доколкото насрещният иск е уважен изцяло, то в полза на ищцата по
същия се дължат претендираните разноски в размер на 750 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Предвид изхода на спора относно иска с правно основание
10
чл. 59, ал. 9 СК и с оглед задължителните разрешения, дадени в ТР № 3/2023 г.
по тълк. дело № 3/2023 г. по описа на ВКС, ОСГК, съдът намира, че
разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени от
тях, поради което в полза на ответницата не следва да бъдат присъжД.
разноски за защитата й по тази искова претенция.
Тъй като предявеният иск с правно основание чл. 150 СК е уважен в
полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, на основание чл.
83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът по същия следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС в
общ размер от 288 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т.
7 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ******, срещу С. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******,
иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на родителските права по
отношение на детето И.И.Д.., ЕГН **********, определени с решение №
******2018 г., постановено по гр. д. № ******2017 г. по описа на ВРС, 26
състав, като същите бъдат предоставени на бащата, при когото да бъде
определено и местоживеенето на малолетния.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 СК, определения с решение №
******2018 г., постановено по гр. д. № ******2017 г. по описа на ВРС, 26
състав, режим на лични отношения на бащата И. П. Д., ЕГН **********, с
детето И.И.Д.., ЕГН **********, в следния смисъл: бащата има право да
вижда и да взема детето при себе си, както следва:
всяка първа, втора и трета седмица от месеца за времето от 18:00 часа в
петък, съответно след приключване на учебните занятия, до 19:00 часа на
неделния ден, с преспиване;
всяка четна година – през първата половина от пролетната учебна
ваканция, а всяка нечетна година – през втората половина от пролетната
учебна ваканция;
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
всяка четна година – на Коледните празници за времето от 10:00 часа на
24.12. до 19:00 часа на 27.12.;
всяка нечетна година – на Новогодишните празници за времето от 10:00
часа на 30.12. до 19:00 часа на 02.01.;
всяка четна година – по Великденските празници за времето от 10:00 часа
на разпети петък до 13:00 часа на деня Великден /неделя/, а всяка нечетна
година – от 13:00 часа на деня Великден /неделя/ до 19:00 часа на Велики
понеделник;
извън определения режим на лични контакти – при проявена
добросъвестност и общо съгласие между родителите.
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № ******2018 г.,
постановено по гр. д. № ******2017 г. по описа на ВРС, 26 състав, частично
потвърдено и отменено с решение по в. гр. д. № ******2018 г. по описа на
ВОС, издръжка, дължима от бащата И. П. Д., ЕГН **********, в полза на
11
детето И.И.Д.., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
С. К. В., ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от 150 лв. на 350 лв.
/триста и петдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 13.01.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
на основание чл. 150 СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ******, да
заплати на С. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, сумата 750
лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща сторените по делото
съдебно-деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по
насрещния иск за изменение на издръжката, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ******, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата 288 лв. /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща
дължимата държавна такса по иска за увеличение на издръжката, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12