РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. Благоевград, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210100456 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С****, ****, Офис сграда ****, представлявано от Изпълнителния директор ****на, чрез
юрисконсулт Б. Л. Д. против С. А. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: обл. *****.
Твърди се в исковата молба, че на 21.06.2024 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 21.06.2024 г. на основание чл. 99 от
ЗЗД, между „Ай тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
по силата на което вземането, произтичащо от Договор за предоставяне на поръчителство от
22.08.2022 г. между „Ай тръст“ ЕООД и С. А. Р. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99, ал, 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от името
на „Ай тръст“ ЕООД. В случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за
цесията и за предсрочната изискуемост за ненадлежно, се представя Уведомително писмо с
изх. № УПЦ-С-КРС-АТ/2626811 от дата 27.01.2025 г. и се прави искане да бъде връчено на
ответника. Твърди се, че на 22.08.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитор и С. А. Р.
като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № 2626811, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които
Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за
потребителски кредит. Сочи се, че размерът на предоставения с този договор кредит е равен
на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 4500.00 лв. Сочи се, че
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 31.08.2024 г. на 24
броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план при първа погасителна вноска
30.09.2022 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска, а крайният срок за издължаване на всички
1
задължения по кредита е 31.08.2024 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/. Твърди, че между „Ай Тръст“
ЕООД и С. А. Р. e сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с
възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.
На същата дата между „АЙ Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за
поръчителство по силата на който поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с
кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2626811. Поради неизпълнение
на задължение си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя,
същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст“ ЕООД.
Заемополучателят не е възстановил платената сума но договора за заем на своя поръчител,
поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от
предявяване на претенциите си по съдебен ред. Сочи се, че „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е депозирало в Районен съд - Благоевград заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника С. А. Р., въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 3515/2024 г. по описа на PC - Благоевград, по което е издадена заповед
за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.
С оглед на горното, се иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника С. А. Р., че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *********
следните суми: 4 133, 70 лв. (четири хиляди сто тридесет и три лева и седемдесет стотинки)
представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за
потребителски кредит № 2626811; 1433, 09 лв. (хиляда четиристотин тридесет и три лева и
девет стотинки) - възнаградителна лихва за периода 30.12.2022 г. до 12.06.2024 г. във връзка
с договор за потребителски кредит № 2626811; 829, 94 лв. (осемстотин двадесет и девет лева
и деветдесет и четири стотинки) - представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода 31.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане
на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който се
оспорва предявения иск по основание и размер. Счита се, че прехвърлянето на вземането по
процесния договор за потребителски кредит не е произвело своето действие, тъй като е
нищожно като противоречащо на закона. На следващо място се твърди, че не дължи
претендираните от ищеца суми. Оспорват се изцяло предявените искове за присъждането на
главница и лихви по основание и размер. Прави се възражение за нищожност на договора за
потребителски кредит № 2626811/22.08.2022 г, поради непосочване на ГПР съгласно чл. 19,
ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между
него и „Ай Тръст“ ЕООД, е недействителен, поради липса на действително съгласие,
предвид че потребителят не е бил надлежно информиран за икономическата тежест и
възнаграждението по поръчителството. Тази липса на прозрачност и пълна информация
нарушава изискванията на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите, което опорочава
съгласието и прави договора недействителен. Поради недействителността на основния
договор и договора за поръчителство, последващата цесия на вземането към ищеца следва
да бъде призната за правно неоснователна. Относно твърдението за неизпълнение на
задължението по договора за потребителски кредит № 2626811 от 22.08.2022 г. от страна на
Кредитополучателя сочи, че солидарната отговорност на „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител
е поставена в зависимост от действителната валидност и законосъобразност на основния
договор, който поради посочените в изложението причини е недействителен и следователно
не поражда задължение за изпълнение. Възстановяването на платената от поръчителя сума
от страна на кредитополучателя не е настъпило, тъй като задължението по договора е
оспорено като нищожно и недействително, което обезсилва и претенциите на ищеца за
търсене на правата му по съдебен ред. Не се оспорва сключването на двата договора, но
предвид изложеното от фактическа и правна страна в отговора на исковата молба моли
2
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна
следното:
Ответникът не оспорва сключването на 22.08.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД, като
кредитор и С. А. Р. като Кредитополучател договор за потребителски кредит с № 2626811 и
на Договор за предоставяне на поръчителство от 22.08.2022 г. между „Ай тръст“ ЕООД и С.
А. Р., което се установява и от приетите по делото писмени доказателства - общи условия за
предоставяне на кредити, договор за потребителски кредит № 2626811/22.08.2022 г.,
Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 2626811, договор за
поръчителство към дата 22.08.2022 г., договор за предоставяне на поръчителство от
22.08.2022 г.
Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.06.2024 г.,
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД Д-24 - 00195-1/21.06.2024
г. към Д-24-00192-1 и Д-24-00194-1/21.06.2024 г. към Д-24 00192-1, Приложение № 1 от
21.06.2024 г. вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
2626811/22.08.2022 г.и Договор за предоставяне на поръчителство от 22.08.2022 г. между
„Кредисимо“ ЕАД; „Ай тръст“ ЕООД и С. А. Р. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
Към исковата молба е приложено Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-КРС-
АТ/2626811 от дата 27.01.2025 г. до ответника от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД чрез
ищеца за настъпилата цесия на задължението на ответника по процесните договори за
кредит и поръчителство.
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 3515/2024 година по описа
на РС – Благоевград в полза на ищеца в производството срещу ответника е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение за сумите – предмет на производството, срещу която
длъжникът в срок е възразил. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК, поради което
исковете са допустими.
От приетото по делото заключение на назначената съдебна – счетоводна експертиза
се установява, че предявената от ищеца сума в размер на 6 396, 73 лева включва дължима
главница - 4 133,70 лева; дължима договорна лихва - 1 433, 09 лева; и дължима неустойка -
829, 94 лева. Датата, на която „Ай Тръст“ ЕООД е заплатил (чрез прихващане) на кредитора
„Кредисимо“ ЕАД суми е 21.06.2024г., заплатената сума е в размер на 5 953, 87 лева,
представляваща общо дължима сума от С. Р. по Договор за потребителски кредит №
2626811/22.08.2022г към 21.06.2024г., по отделни елементи, както следва: - дължима
главница - 4 133,70 лева; - дължима договорна лихва - 1 433, 09 лева; и дължима неустойка -
387, 08 лева. Размерът на задължението към „Кредисимо“ ЕАД от датата на последното
плащане по договора до датата на заплащане на дълга от „Ай Тръст“ ЕООД - 21.06.2024г е за
5 932, 80 лева, от които: главница - 4 133, 70 лева; договорна лихва - 1 499, 92 лева; и лихва
за забава - 299, 19 лева. Размерът на задължението по Договор за потребителски кредит №
2626811/22.08.2022г към датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
30.12.2024г. е за 6 233, 46 лева, по отделни елементи, както следва: сумата по Договор за
потребителски кредит № 2626811/22.08.2022г в размер на 4 500 лева е усвоена от ответника
- С. Р. на 22.08.2022г. по следния начин: - сумата от 3274, 56 лева с отнесена за погасяване на
задължения по стар заем с отпуснатата сума по текущия заем (частично от 4 500 лева); -
сумата от 1225, 44 лева е платена чрез Разписка за извършено плащане №
2000000315671565/22.08.2022г към „Изи Пей“ АД, в полза на С. **** Р.. Ответникът С. Р. е
извършил плащания към „Кредисимо” ЕАД по Договора за кредит в общ размер на 807, 62
лева, разпределени както следва: за погасяване на главница - 366, 30 лева; за погасяване на
3
договорна лихва - 394, 27 лева; - за погасяване на лихва за забава - 7, 05 лева; за
административни разходи - 40,00 лева, а по Договора за поръчителство в общ размер на 640,
38 лева. Размерът па ГПР по кредита при включване на всички разходи по него от 5 524, 58
лева, от които: 1 925, 44 лв. - договорна лихва; 3 559, 14 лв. - неустойка за липса на
обезпечение; и 40, 00 лв. - административни разходи е 209, 38 % и надвишава 4, 19 пъти
петкратния размер на MP3 към датата на сключване на Договора за кредит - 22.08.2022г.
Разлики таблица.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание: чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното погасяване и за договорна лихва; - чл. 422, ал. 1 във вр.
с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за лихва за забава
по договор за заем.
От страна на ответника е направено възражение за нищожност и неравноправност на
клаузи от договора с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Ответникът не оспорва сключването на 22.08.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД, като
кредитор и С. А. Р. като Кредитополучател договор за потребителски кредит с № 2626811 и
на Договор за предоставяне на поръчителство от 22.08.2022 г. между „Ай тръст“ ЕООД и С.
А. Р..
Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение на длъжника. По иска с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК ищецът следва да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение, създадено между ответника и
цедента по силата на процесния договор за заем, от който за ответника е възникнало
задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница по заема;
наличието на твърдения договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено в полза
на ищцовата страна, и уведомяване на длъжника за извършената цесия.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - наличие на главен дълг, произтичащ от процесния заемен договор,
уговорка, според която задължението за главница става изискуемо на определена дата, или
наличието на отправена покана до длъжника, периода и размера на претендираната лихва.
Ответникът следва да докаже погасяване на претендираното от ищеца вземане,
представляващо главница и лихва по заемния договор, както и възраженията си, направени в
отговора на исковата молба.
В настоящият случай съдът намира, че процесната - чл. 12 в договора за предоставяне
на потребителски кредит, сключен между страните по делото, е недействителна, както и
сключеният въз основа на нея договор за поръчителство. С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП,
законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. В случая, съдът намира, че са спазени
изискванията, уредени от законодателя в чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12, както и че чл. 11,
ал. 1, т. 8 и т. 9а и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на
делото.
4
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.
19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения
и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя“
е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по
този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на
договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за
кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение № 1 начин. Според съда посочения в договора ГПР
- 42, 58 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като
предвиденото в чл. 12 от Договора, условие за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство и дължимата по него сума, следва да се включи в ГПР,
съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена
разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването
на ГПР по кредита. В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените
в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване
на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна
стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило
на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 12 от Договора, получаването на кредита е обвързано с условие за
предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство. С тази сума кредитът се
оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи, свързани с него и същите са били
известни на кредитора. В чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Заплащането на такса за
поръчителство води до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще надхвърли допустимия
петкратен размер на законната лихва. В конкретния случай при посочване на ГПР в размер
на 42, 58 % в договора, не са включени разходите, извършени от Кредитополучателя
представляващи възнаграждения за поръчителство по договора за поръчителство с
поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно
много източници на информация, да оцени предварително кредитоспособността на
5
потребителя (чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави
кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор. В случая, включването на клаузата за
обезпечаване на задължението по кредита в Договора за предоставяне на потребителски
кредит, чрез поръчителство на посочено и одобрено от кредитора дружество, за което се
дължи отделно възнаграждение противоречи освен на закона и на добрите нрави, а също е
налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. На практика
тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за
предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Посоченото в съвкупност и
поотделно обуславя извод, че клаузата на чл. 12 от договора за кредит, изискваща
предоставяне на поръчителство от кредитополучателя е сключена в условията на
неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, а също и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Фактът, че ищецът е
избрал поръчителя да бъде предварително одобреното от кредитодателя лице и договорът за
кредит да бъде сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя извода, че
сключване на договор за поръчителство е задължително условие за получаване на кредита.
От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – „Обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. С това допълнително плащане за поръчителство се покриват разходи във връзка
със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение. Посочването в
договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна информация и следва
да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно
чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването
на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява
да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл:
Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение №
682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г. / ГПР
не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно
изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването
на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При
включването на сумата за поръчителство, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и
представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според
изчисленията на вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза
6
при включване на всички разходи по него от 5 524, 58 лева, от които: 1 925, 44 лв. -
договорна лихва; 3 559, 14 лв. - неустойка за липса на обезпечение; и 40, 00 лв. -
административни разходи е 209, 38 % и надвишава 4, 19 пъти петкратния размер на MP3 към
датата на сключване на Договора за кредит - 22.08.2022г. Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 и ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В
случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният
размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му
признава и гарантира.
С оглед изложеното и основателността на възраженията на ответника за нищожност на
процесните договори за кредит и поръчителство по смисъла на разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други
разходи по кредита. Или кредиторът може да претендира от кредитополучателя връщане
само на главницата по кредита /решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о., решение
№ 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о.
В случая ответникът е получил по процесния договор за кредит сумата в размер на
4 500 лева на 22.08.2022г. по следния начин: - сумата от 3274, 56 лева е отнесена за
погасяване на задължения по стар заем с отпуснатата сума по текущия заем (частично от 4
500 лева); - сумата от 1 225, 44 лева е платена чрез Разписка за извършено плащане №
2000000315671565/22.08.2022г към „Изи Пей“ АД, в полза на С. **** Р., от която сума
oтветникът С. Р. е извършил плащания към „Кредисимо” ЕАД по Договора за кредит в общ
размер на 807, 62 лева, разпределени както следва: за погасяване на главница - 366, 30 лева;
за погасяване на договорна лихва - 394, 27 лева; - за погасяване на лихва за забава - 7, 05
лева; за административни разходи - 40,00 лева и по Договора за поръчителство в общ размер
на 640, 38 лева, общо 1 448, 00 лева, поради което на ищеца се следва сумата от 3 052 лева,
представляваща остатъка от получената от ответника сума като главница.
В тази връзка следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на ответника
във връзка с цедиране на задължението му на ищеца в настоящото производство. Съгласно
практиката на ВКС връчването на исковата молба и приложенията към нея се счита за
уведомяване на длъжника за цедиране на задължението му.
По отношение на законната лихва:
Върху сумата в размер на 3 052 лв. се дължи законна лихва за периода от 30.12.2024 г.
7
(датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане.
Исковете за възнаградителна лихва в размер на 1 433, 09 лева за периода 30.12.2022 г.
до 12.06.2024 г. и за обезщетение за забава, начислено за периода 31.12.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда в размер на 829, 94 лв. следва да се отхвърлят, тъй като
същите не са част от чистата стойност на кредита.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски имат и двете страни.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. На ищеца са присъдени разноски в
заповедното производство в размер на 127, 93 лв. - заплатена държавна такса и 75, 00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 96, 82 лв., представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство съобразно уважената част от исковете. По отношение
на разноските в исковото производство ищецът e сторил разноски както следва: 144, 74 лева
- заплатена държавна такса; 400, 00 лева възнаграждения на вещи лица, като съдът определя
юрисконсулство възнаграждение в размер на 150, 00 лв., тъй като юрисконсулта не се е явил
в съдебно заседание или общо сумата от 694, 74 лв. Съразмерно на уважената част от
исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 331, 47 лв. Ответникът
също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, претендирал е разноски в
исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 650, 00 лева и е ангажирал
доказателства за извършването им, от които съобразно отхвърлената част от исковете му се
следва сумата в размер на 339, 87 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Р., ЕГН **********, с
настоящ адрес: обл. *****, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С****, ****, Офис сграда ****,
представлявано от Изпълнителния директор ****на следните суми, които са предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1668 от 30.12.2024 г., издадена по ч. гр. д. №
3515/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, както следва: - сумата от 3 052 45
лева –главница, неизплатена по Договор за потребителски кредит № 2626811, сключен
между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и С. А. Р. като Кредитополучател, като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено на полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 21.06.2024 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, ВЕДНО със
законната лихва върху сумата от 30.12.2024г. г. (датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда) до окончателното изплащане на вземането, като
за разликата на иска за главница над уважения размер от 3 052 лева до пълния предявен
размер от 4 133, 70 лева или за сумата от 1 081, 70 лева за главница ОТХВЪРЛЯ иска,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено в правоотношенията
между страните, че С. А. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: обл. ***** дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
8
на управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор *****, следните суми,
които са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1668 от 30.12.2024 г.,
издадена по ч. гр. д. № 3515/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, както следва:
1433, 09 лв. (хиляда четиристотин тридесет и три лева и девет стотинки) - възнаградителна
лихва за периода 30.12.2022 г. до 12.06.2024 г. по Договор за потребителски кредит №
2626811, сключен между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и С. А. Р.; 829, 94 лв. (осемстотин
двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки) - представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода 31.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда -
30.12.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. А. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: обл. ***** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор ***** сумата от 96, 82
лева, представляваща сторени разноски в заповедното производство – по ч.гр. дело №
3515/2024 г. по описа на РС – Благоевград съразмерно на уважената част от исковете и
сумата от 331, 47 лева, представляваща сторени разноски в настоящото исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор
***** да заплати на С. А. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес: обл. ***** сумата от 339, 87
лева, представляваща сторени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9