О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
10.08.2022 |
град |
Кърджали |
|||||
|
|
||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
На |
10.08. |
година |
2022 |
|||||||
|
|
||||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||||
|
|
||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
административно
дело |
номер |
291 |
по описа за |
2022 |
година |
|||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.197 – чл.202 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и и
във вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба
от М.Ю.Ю., с ЕГН **********, с посочен в жалбата
адрес *** и посочен адрес за призоваване – *** - адв.М.А.,
против Разпореждане №2113-08-564#5 от 06.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2,
т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство по Заявление
Вх.№2113-08-564 от 20.04.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от М.Ю.Ю. от ***, с ЕГН **********.
Жалбоподателят М.Ю.Ю. заявява в жалбата, че на основание чл.197 и сл. от АПК,
в законоустановения 14-дневен срок, обжалва изцяло
постановеното Разпореждане №2113-08-564#5 от 06.07.2022 год., издадено от
ръководителя „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - град Кърджали, като счита,
че издаденият административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен
в противоречие с материалноправни разпоредби и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Излага съображения за това, като сочи, че неправилно и
незаконосъобразно административният орган е приел, че са налице предпоставките
на чл.27, ал.2, т.1 от АПК и че заявлението, с което е поискал да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е недопустимо и
пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл
в сила индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни.
Сочи също, че за да достигне до този извод, административният орган се е
позовал на факта, че е налице влязло в сила Разпореждане №2113-08-1238#4/05.10.2021
год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, с което му е отказано
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Развива довод, че съгласно
чл.105, ал.1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и че всяко
лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната
пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Твърди, че длъжностното лице по
пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде
разпореждане по него и че от съществено значение е обстоятелството, че влязлото
в сила Разпореждане №2113-08-1238#4/05.10.2021 год., с което е отказано
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или
задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица, както и че това
разпореждане не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното
право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено
нещо и така, въпросът дали жалбоподателят има право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО не е решен и не е налице
абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа. Излага и
довод, че правото му да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано и по това заявление компетентното длъжностно
лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните
права на жалбоподателя и че в този смисъл следва да се приеме, че влязлото в
сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2 от АПК за
ново упражняване на правото и така, изричният отказ на административния орган
да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен. С
оглед това, жалбоподателят счита, че не
е налице твърдяната от пенсионния орган пречка или абсолютна отрицателна предпоставка
за допустимост на производството, а именно - липса на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни, като сочи, че съгласно чл.27,
ал.2 от АПК, административният орган е задължен, преди да развие производство
за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни, но в случая, административният
орган неправилно е приел, че влязлото в сила разпореждане, с което е отказано
отпускането на пенсия на жалбоподателя, представлява влязъл в сила административен
акт със същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК,като
твърди, че това е така, тъй като се касае за индивидуален административен акт,
с който, както вече било посочено, не се признават права, а напротив – отказват
се, поради което не може да се говори за преразглеждане на предмета с влязъл в
сила административен акт. С оглед на изложеното, жалбоподателят счита, че като
е прекратил производството по заявление с Вх.№2113-08-564/20.04.2022 год.,
административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който следва да
бъде отменен, а преписката да му бъде върната за разглеждане на заявлението по
същество. Предвид горното, с жалбата моли
да бъде отменено Разпореждане №2113-08-564#4 от 06.07.2022 год., издадено от ръководителя
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - град Кърджали, с което е прекратил
производството по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст с Вх.№2113-08-564/20.04.2022 год., като неправилно и
незаконосъобразно, а преписката да бъде изпратена на административния орган, за
продължаване на административно производствените действия във връзка със
заявлението на жалбоподателя. С жалбата моли съща така, да му бъдат присъдени
направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така подадената
чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, жалба, е
изпратена на съда със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-564#2 от 18.07.2022
год., като към същата е приложена в заверен препис административната преписка
по издаване на оспореното разпореждане, постъпили в Административен съд – Кърджали
с Вх.№1772 на 18.07.2022 година.
Към изпратената в
съда административна преписка е приложено и писмено становище от З. Б. - старши
юрисконсулт в ТП на НОИ - Кърджали, упълномощена с пълномощно №1039-08-2 от
08.03.2022 год. от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
Кърджали, като в това становище, неясно защо е посочено, че е „относно подадена
жалба от Х. Ю. М., ЕГН **********, от ***, срещу Разпореждане №2113-08-751#4 от
30.06.2022 год. на за ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
Кърджали.”. В становището се твърди, че така подадената жалба е неоснователна,
като за развити подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното
Разпореждане №2113-08-564#4 от 06.07.2022
год., издадено от ръководителя „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - град
Кърджали, с което е прекратено производството по заявлението за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Вх.№2113-08-564/20.04.2022 год.,
подадено от М. Ю.Ю. от ***. В становището моли съда,
като има предвид изложеното в него и като се съобрази с актуалната практика на
Върховния административен съд, да постанови определение, с което да отхвърли
жалбата на М.Ю.Ю., като неоснователна. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта на
жалбата:
В разпоредбата на чл.117,
ал.1 от КСО е направено изчерпателно
посочване на разпорежданията, по които ръководителят на териториалното
поделение на НОИ е овластен да се произнесе при
подадена жалба по административен ред, в съответствие с правомощията си, дадени
му с разпоредбата на чл.117, ал.3 от .
В конкретната хипотеза, процесното разпореждане не
попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва
да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния
контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл.117, ал.3 от . При това положение обжалваното разпореждане
подлежи на съдебен контрол по правилото на чл.56, ал.4 от АПК и съответно по
реда на чл.197 и сл. от АПК, тъй като с него се прегражда развитието на
административното производство по подаденото второ заявление за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, поради което постановеният отказ да се издаде индивидуален
административен акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл.197 от АПК.
Съгласно тази норма, изричният отказ на административния орган да разгледа по
същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ
административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило
искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.
В настоящия случай,
в оспореното разпореждане също е указано, че може да бъде обжалвано по реда на глава
Х раздел IV от АПК/чл.197 и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването
му, чрез ТП на НОИ - Кърджали, пред Административен съд - Кърджали.
Видно от
приложеното по административната преписка известие за доставяне, обр.243, на „Български пощи” ЕАД ***/л.13/,
Разпореждането №2113-08-564#5 от 06.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, е получено на датата 08.07.2022
год., срещу подпис, от упълномощено от жалбоподателя лице/адв.М.А./.
Жалбата против това разпореждане е подадена по пощата, на датата 14.07.2022
год., видно от положеното клеймо върху пощенския плик/л.11/,
чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана
в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-564 от 15.07.2022 год.,
видно от положения и попълнен щемпел на същата/л.7/. От това следва, че жалбата е
подадена на 6-ия/шестия/ ден след получаване на разпореждането от
жалбоподателя, с което е спазен законоустановения
14-дневен срок за обжалване, изрично указан и в самото разпореждане. Ето защо
съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по
предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма, с
необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с
който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на
гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени
доказателства, поотдселно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление с Вх.№2113-08-1238 от 01.09.2021 год на ТП на НОИ –
Кърджали/л.53-л.54/, жалбоподателят М.Ю.Ю. от ***, е поискал отпускането на пенсия за ОСВ
по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като е представил набор от документи. По това производство, образувано по повод посоченото
заявление, е
постановено Разпореждане №2113-08-1238#4 от 05.10.2021 год. ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ
– Кърджали/л.46/, с което е отказано
отпускането на искана лична пенсия за ОСВ. Отказът е постановен поради липсата на изискуемия се действителен
осигурителен стаж, а именно – най-малко 15 години, съгласно разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО. С това разпореждане е зачетен действителен осигурителен
стаж от 13 години, 01 месец и 08 дни, като не е зачетен за такъв действителен
осигурителен стаж периодът на отслужената от жалбоподателя наборна военна
служба, с продължителност от 2 години, 00 месеца и 22 дни – от 10.10.1973 год.
до 01.11.1975 година. Поради горното е прието от пенсионния орган при ТП на НОИ
- Кърджали, че жалбоподателят М.Ю. няма 15 години действителен осигурителен
стаж.
Това разпореждане е било получено от жалбоподателя М.Ю. на 19.10.2021
год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне/л.47/, като против същото са били подадени
в срок три възражения, с характер на жалби, до директора на ТП на НОИ –
Кърджали, съответно с Вх.№1012-08-656 от 27.10.2021 год./л.42-л.43/, с Вх.№1012-08-656#1 от
27.10.2021 год./л.44-л.45/ и с Вх.№1012-08-668 от 03.11.2021 год./л.38-л.39/.
По повод тези три възражения, с характер на жалби, е било постановено Решение
№2153-08-294 от 24.11.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.36-л.37/, с което са били отхвърлени
възраженията на М.Ю.Ю. против Разпореждане №2113-08-1238#4 от 05.10.2021 год. ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ
– Кърджали. В мотивите към това решение директорът на ТП на НОИ – Кърджали
подробно е обосновал, защо периодът на наборната военна служба не следва да се
зачита за действителен осигурителен стаж, за придобиване право на пенсия по
чл.68, ал.3 от КСО.
Това Решение №2153-08-294 от 24.11.2021 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали е било обжалвано в законоустановения срок, с жалба
Вх.№2153-08-294#1/06.12.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.33-л.34/, подадена чрез директора на
ТП на НОИ – Кърджали, пред Административен съд - Кърджали. По повод тази жалба
е било образувано административно дело №344/2021 год. по описа на
Административен съд – Кърджали, като с Определение №192 от 30.12.2021 год.,
постановено по това дело/л.30-л.32/, е била оставена без разглеждане жалбата на М.Ю.Ю.
против Решение №2153-08-294 от 24.11.2021 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали и е било прекратено производството по това административно дело
№344/2021 год. В мотивите към определението съдът е приел, че е налице
нередовност на жалбата по смисъла на чл.151, т.2 от АПК, която норма изрично
изисква към жалбата да е приложено пълномощно, т.е. жалбата до съда е била
подадена без наличието на надлежна представителна власт у лицето, което е
подписало и подало жалбата до съда. Тази нередовност на жалбата не е била
отстранена в указания на жалбоподателя 7/седем/-дневен срок, поди което и
същата е била оставена без разглеждане, като недпустима. Това определение не е
било обжалвано в законоустановения 7/седем/-дневен срок и съответно е влязло в
законна сила на 12.01.2022 год., от което следва, че на същата дата е влязло в
сила и Разпореждане №2113-08-1238#4 от 05.10.2021 год. ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Кърджали.
С последващо Заявление с Вх.№2113-08-564 от 20.04.2022 год. до директора
на ТП на НОИ – Кърджали/л.22-л.23/, жалбоподателят М.Ю. отново е поискал
отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, като към
заявлението не е представил никакви други или нови документи за придобит осигурителен
стаж.
По повод това заявление е издадено процесното Разпореждане
№2113-08-564#5 от 06.07.2022 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали/л.12/, с което, заявлението на жалбоподателя М.Ю., с Вх.№2113-08-564
от 20.04.2022 год., е оставено без разглеждане, на основание чл.27, ал.2, т.1
от АПК и е прекратено производството по това заявление. Административният орган
в мотивите е приел, че към така подаденото второ заявление не са представени
други документи за осигурителен стаж, представляващи нови писмени доказателства
по инициираното административно производство от заявителя. При това положение и
след направената проверка административният орган е приел, че след постановения
отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ на заявителя, не е налице различна
фактическа обстановка, установена с предходното разпореждане за отказ, поради
което е налице основанието по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, а именно - налице
е влязъл в сила административен акт със същия предмет и същите страни - Разпореждане
№21130-08-1238#4 от 05.10.2021 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ - Кърджали. С оглед на това е прието, че искането е недопустимо и
на основание чл.98, ал.1 от КСО и чл.27, ал.2, т.1 от АПК, администпивният орган
е оставил без разглеждане Заявлението с Вх.№2113-08-564 от 20.04.2022 год. и е прекратил
административното производство.
При така установеното фактическо положение, което
е безспорно, съдът достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
След извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че оспореното разпореждане е издадено от
компетентен орган. Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за
ОСВ, респективно на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в
правомощията на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, в случая - ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали,
в обхвата на осъществяваната специализираната дейност по чл.30, ал.1, т.1 от ПОДНОИ,
във връзка съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО.
Следователно и по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган
е да извърши проверката за допустимост на административното производство на
всички основания по последно посочената норма и съответно - да прекрати
административното производство, ако счете, че е налице някое от тези основания.
Оспореният акт е издаден в изискуемата се писмена
форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на фактическите
обстоятелства, обосновали постановяването му. Предвид изложеното съдът намира,
че не се установяват основания за нищожност на оспореното разпореждане.
По отношение на оспорената законосъобразност
на административния акт, съдът намира следното:
В административното производство, свързано с
издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган
следва да се съобразява с установените в специалния процесуален закон, т.е. в
АПК правила, включително следва да провери предпоставките за допустимостта на
искането за издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27,
ал.2 от АПК, преди да започне производството административния орган
задължително следва да провери за наличието на положителните и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за издаването
на съответния индивидуален административен акт, като в тях е включена и липсата
на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, съгласно т.1
от ал.2 на чл.27 от АПК.
В конкретния случай, с влязлото в сила на
12.01.2022 год. Разпореждане №2113-08-1238#4 от 05.10.2021 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, въпросът дали жалбоподателят
има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО,
съобразно представените от него документи за придобит осигурителен стаж към
заявлението му за отпускане на лична пенсия, е решен. С последващото
Заявление с Вх.№2113-08-564 от 20.04.2022 год. жалбоподателят Ю. отново е
поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ, но към това заявление не са
представени никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от него
осигурителен стаж, т.е. налице е искане с предмет и страни, по което вече има
издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За
идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови
данни, т.е. на нови писмени доказателства за придобит осигурителен стаж от
страна на жалбоподателя М.Ю., тъй като по отношение на наличните такива,
удостоверяващи придобития осигурителен стаж, представени от него с първото му
заявление, пенсионният орган е направил преценка още при издаването на предходното
Разпореждане №2113-08-1238#4 от 05.10.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ - Кърджали. Подаденото ново второ заявление на 20.04.2022 год.,
без наличието на нови писмени доказателства, т.е. на документи, установяващи
нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на жалбоподателя, няма
как да новира производството за преценка на правото
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към второто заявление са
приложени същите документи, които са били приложени към първото заявление, а от
това се налага изводът, че при наличие на влязъл в сила административен акт със
същия предмет и страни, е налице основанието по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос, е
абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа, разбира
се, при идентичност на предмета и на страните, какъвто е и настоящия случай.
Разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, приложима в настоящия случай, въвежда
като абсолютна процесуална пречка за провеждане на административното
производство, наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет
и страни, като в случая, влязлото в сила предходно разпореждане на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали се ползва със стабилитет, тъй като с
издаването му компетентността на административния орган по конкретния въпрос е
изчерпана и той не може да издаде искания от жалбоподателя нов акт, по същия
въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства.
Следва да бъде посочено, че изминалият период
от време между подаването на двете заявления – в случая 7 месеца и 20 дни, не е
основание пенсионният орган да се произнесе по същество по депозираното второ
искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ. С предходното разпореждане, с което
е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя, пенсионният орган
е отказал не защото жалбоподателят Ю. е нямал изискуемите се навършени години,
а защото не са били налице доказателства, установяващи изискуемият се по чл.68,
ал.3 от КСО минимален действителен
осигурителен стаж от 15 години. При това положение, подаденото по-късно второ
заявление, с оглед изминалия период от време, не обуславя задължението за
органа да се произнесе по същество, по последващото
заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Следва да се има предвид, че при
повторно образуваното пенсионно производство по повод Заявлението с Вх.№2113-08-564/20.04.2022
год., жалбоподателят М.Ю.Ю. не е представил никакви нови
доказателства за друг осигурителен стаж, освен вече заявения с предходното
заявление.
Съдът намира за неоснователно и твърдението
на жалбоподателя, че доколкото не е осъществен съдебен контрол върху Разпореждане
№2113-08-1238#4 от 05.10.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ - Кърджали, то спорът не е бил решен със сила на присъдено нещо и не било
налице основанието по чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Следва да се посочи, че
оспорването на един административен акт, който засяга правата, задълженията и
интересите на дадено лице, е право, а не задължение, включително и по отношение
на постановените актове от пенсионните органи по реда на чл.98 и чл.117 от . На второ място, независимо от спецификата
на настоящото производство, то приложима е разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, в която законодателят не е въвел изискването, по отношение на
административния акт задължително да е бил осъществен съдебен контрол. Въведена
е като предпоставка за допустимост на искането за издаването на съответния
индивидуален административен акт липсата на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни, без задължението този акт да е бил контролиран от
съд.
На следващо място, дори и да се приеме, че
разпореждането по чл.98 от не се
ползва със стабилитет и че същото може да бъде изменено или отменено при
условията и предпоставките на чл.99 от
от органа, който го е издал и че тази норма създава специално правило, което дерогира общите такива, посочени в АПК, то следва изрично
да се посочи, че в случая се касае за разпореждане, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това положение,
следва да се има предвид нормата на чл.99, ал.1, т.2, б.„г” от КСО, която изрично регламентира, че влязлото в
сила разпореждане по чл.98 от , с
което е отказано отпускането на пенсия, може да се отмени по инициатива на
органа, който го е издал, когато се установи, че отпускането на пенсията е
неправилно отказано, но не и по заявление на лицето, както е сторено в
настоящия случай. Ясно е, че при тази хипотеза, правото да инициира
административното производство по изменение или отмяна на разпореждането е предоставено
единствено и само на органа. Ако се възприеме обратното становище, прилагането
на същото в практиката би довело до многократно и неограничено във времето
произнасяне на административния орган по едно и също искане на лицето, основано
на вече установена в предходен административен акт фактическа обстановка, което
е в разрез с принципите на бързина, процесуална икономия и предвидимост
в административното производство.
Отделно от всичко изложеното по-горе, следва
да се отбележи, че чл.105, ал.1 от КСО регламентира, че правото на пенсия не се
погасява по давност. Като юридически факт погасителната давност е период от
време, определен от закона, през който субективното право не е прекратено по
някой от предвидените за това начини. Това, че правото на пенсия не се погасява
по давност означава, че по отношение на всеки, който е придобил такова право на
пенсия, не тече давностен срок за подаване на
заявление за отпускане на такава. Естествено обаче, това заявление трябва да
съдържа нови или различни доказателства от приложените при предходно подадено
заявление за отпускане на пенсия. Обратното би означавало, че всеки, на когото
е отказано отпускане на пенсия, може да подава заявления и да изисква
произнасяне по същество от пенсионния орган всеки месец или прим.
- на всеки две седмици, а пенсионният орган ще трябва да разглежда заявленията,
въпреки че към тях няма да са приложени никакви нови доказателства. Това при
всички случай противоречи на принципа за процесуалната икономия, а и на
нормалната житейска логика.
Следователно, подаденото второ заявление от
жалбоподателя М.Ю.Ю. за отпускане на лична пенсия за
ОСВ, с Вх.№2113-08-564 от 20.04.2022 год., към което не се представени никакви нови
доказателства и липсват нови факти и обстоятелства, които да налагат
преразглеждане за отмяна или изменение на влязлото в сила предходно разпореждане,
е недопустимо и компетентният орган законосъобразно е отказал да разгледа по
същество заявлението и да се произнесе с ново разпореждане. В т.см. е налице
актуална практика на ВАС - Определение №5132 от 31.05.2022 год. по адм. дело №4599/2022 год. по описа на ВАС – VI отд.; Определение №12852 от
15.12.2021 год. по адм. дело №9904/2021 год. по описа
на ВАС – VI отд.;
Определение №996 от 03.02.2022 год. по адм. дело №712/2022
год. по описа на ВАС – VI отд. и др.
Така, предвид всичко изложено по-горе и при така установеното фактическо и правно положение
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган
и в изискуемата се форма и съдържание, спазени са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, като същият
е съобразен и с целта на закона, поради което се явява законосъобразен, а
жалбата против него, подадена от М.Ю.Ю. от ***, като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и предвид
своевременно изразената претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в депозираното писмено становище, съдът счита, че на основание чл.143,
ал.3, предл.I/първо/
от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл.24, предл.I/първо/
от Наредбата за заплащане на правната помощ,
което регламентира, че по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 240 лева, а т.к.
административният орган, издал процесното
разпореждане, се намира в структурата на Териториално поделение на НОИ –
Кърджали, именно в полза на същото, следва да бъдат присъдени разноските по
делото.
Водим от горното и на основание чл.200, ал.1
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ю.Ю., с ЕГН **********,
с посочен в жалбата адрес ***, против Разпореждане №2113-08-564#5 от 06.07.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което,
на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното производство
по Заявление Вх.№2113-08-564 от 20.04.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от М.Ю.Ю. от ***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.Ю.Ю. от ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Териториално поделение на НОИ – Кърджали, с адрес – ***, сумата
в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
На основание чл.200, ал.2 от АПК,
определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7/седем/-дневен срок от
съобщаването или връчването му, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд на Р България, като съгласно ТР №2 от 24.03.2021
год., постановено по тълк. дело №10/2019 год. на ОСС
на ВАС, определението е окончателно за ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ - Кърджали.
С Ъ Д И Я: