Определение по дело №2449/2013 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2015 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20133100102449
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ .........

гр. Варна, 16.01.2015г.

 

     ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII - ми състав, в закрито заседание, проведено на шестнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2449 по описа на ВОС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от А.Р.Р. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Търговище, ул. „Вит” № 18 и със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Парижка комуна” № 2, ет. 2 срещу „МАНУС КОМЕРС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Горна Студена”, бл. № 5, вх. Б, ет. 2, ап. 16, представлявано от управителите Т.В.Г. и Пламен Маринов Балинов съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 743.30 евро, представляваща договорна неустойка за забава в изпълнение на задължението за строителство и въвеждане в експлоатация по чл. 7 от сключен между страните предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот и строителство от 24.11.2007г.; да заплати сумата от 2 743.30 евро, представляваща договорна неустойка за забава в изпълнение на задължението за прехвърляне правото на собственост върху изградения обект по чл. 4 от същия договор, както и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. II вр. чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 27 600 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения по чл. 17 и чл. 18 от договора за необременяване на имота, предмет на предварителния договор с вещни тежести.

В исковата молба и уточняващите я молби са наведени твърдения, съобразно които сумата по третия иск е дължима от ответника под формата на договорна неустойка за пълно неизпълнение.

С оглед констатираните нередовности на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК същата е оставена без движение с определение от 05.12.2014г. На ищеца са дадени указания да уточни конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му от ответника по третия иск, а в случай, че твърди понесени вреди от неизпълнението – да уточни по вид и размер произтеклите за нея вреди и чието обезщетяване претендира.

В уточняваща молба от 14.01.2015г. ищецът твърди, че сумата е дължима като обезщетение за вреди от неизпълнението на задължения за необременяване на имота с вещни тежести по чл. 17 и чл. 18 от договора, доколкото с договор за учредяване на договорна ипотека от 05.03.2008г. по НА № 103/2008г. /т. 2.24 от него/, ответникът учредил ипотека върху имота, предмет на предварителния договор за сумата от 27 600 евро за обезпечаване на свое парично задължение към трето лице. Самият факт на обременяване на имота с тежест представлява вреда, а нейният размер е равен на размера на обезпеченото вземане. Тези вреди са реални, поради което моли за постановяване на решение за обезщетяването им от неизправния длъжник.

При така наведените твърдения, съдебният състав приема, че указаните нередовности на исковата молба не са отстранени в срок липсват наведени твърдения за вида и характера на понесените от ищцата вреди. Обезщетението по чл. 82 от ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора, а пропуснатите ползи са само определяеми въз основа на опита и обичаите в практиката – при тях вредата произтича от нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора. Неимуществените вреди по чл. 52 от ЗЗД, приложима по аналогия при договорната отговорност, от друга страна, представляват засягане на защитими права, които нямат парична оценка. Твърденията за характера и вида на понесените вреди съставляват съществен елемент от обстоятелствената част на исковата молба за обезщетяване на вреди от виновно неизпълнение на договорно задължение. Същите предопределят както релевантните факти, включени в предмета на доказване по делото, така и рамките на ответниковата защита по иска. Учредяването на ипотека върху имота, предмет на договора за продажба, с което твърденията на ищеца за настъпили вреди в случая се изчерпват, дори и да съставлява неизпълнение на договорно задължение на продавача, само по себе си не представлява вреда в горния смисъл.

Следва да се посочи също, че съгласно приетото разрешение в задължителната практика на ВКС /Решение № 1 от 21.05.2014г. т.д. № 592/2012г. на ВКС, II ТО, Решение № 32 от 25.03.2013г. на ВКС по т.д. № 126/2012г., I ТО, ТК и др./, евентуалните негативни последици за купувача по предварителен договор от учредяването на договорна ипотека върху имота, предмет на предварителната продажба, от страна на продавача, биха представлявали предпоставка за възникване и успешно упражняване на потестативното право на купувача за разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗД, ако съобразно конкретните договорени условия, към момента на предаване на имота ипотеката не е била заличена.

Предвид така констатираните нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и неотстраняването им в срок и в цялост, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК и на това основание исковата молба по третия иск подлежи на връщане.

Тъй като цената на първите два иска е под 25 000 лв., то на основание чл. 104, т. 4 вр. чл. 103 от ГПК спорът по тях е родово подсъден на Районен съд, гр. Варна. На основание чл. 118, ал. 2 от ГПК образуваното пред ВОС производство в тази част следва да бъде прекратено, като делото бъде изпратено на родово компетентния да разгледа спора съд.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК исковата молба на А.Р.Р. с ЕГН ********** срещу „МАНУС КОМЕРС” ООД, ЕИК ********* В ЧАСТТА по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. II вр. чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 27 600 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения по чл. 17 и чл. 18 от договора за необременяване на имота, предмет на предварителния договор с вещни тежести и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2449/2013г. на ВОС, VII – ми състав в тази част.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК производството по гр. дело 2449  по описа за 2013г. на ВОС, VII – ми състав В ЧАСТТА по предявените от А.Р.Р. с ЕГН ********** срещу „МАНУС КОМЕРС” ООД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, всеки с цена от 2 743.30 евро.

ИЗПРАЩА делото по тези искове на Варненски районен съд по подсъдност, на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 103 от ГПК.

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението от ищеца, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.   

Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца с Приложение № 9 към чл. 2, т. 9 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: