ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87
гр. Бургас, 23.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х. Диамандиева
Членове:Кирил Гр. С.
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно частно гражданско
дело № 20232000500045 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на А. К. А.,
ЕГН **********, гр.София, чрез пълномощника адв.П., против определение
№ 2382/08.10.2022г. по гр.дело № 948/2022г. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е прекратено производството по предявения от нея против С. П.
З., Н. Т. Г., Е. Н. Г., О. Х. С., Р. Х. С., Д. Я. Ц., З. Я. Д., Р. С. Х. и „ЕС ЕН
ЕЙ“ООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.2 ЗС за приемане за установено спрямо ответниците, че ищцата е
станала собственик чрез десетгодишна придобивна давност на имот с
идентификатор *****.***.***.* – сграда със смесено предназначение в
гр.Несебър, находяща се в имот с идентификатор *****.***.***.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно
и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския
окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
За да прекрати производството, предходната инстанция е изследвала
воденото между част от ответниците и ищцата производство по съдебна делба
по гр.дело № 1188/2011г. по описа на НРС относно сградата и имота, в който
е построена. Искът за делба е отхвърлен с решение по делото. По
образуваното гр.дело №529/2014г. по описа на БОС въззивно производство
решението на НРС е частично отменено и делбата е допусната между
съделителите С. З., Т. Г., М. С., Д. Ц., З. Д., Р. Х. и „ЕС ЕН ЕЙ“ООД, ЕИК
*********. Потвърдено е решението на НРС в отхвърлителната по отношение
на А. А. част. Решението не е допуснато до касационно обжалване с
определение №54/29.01.2015г. на ВКС.
1
С последващо решение № 154/30.06.2016г. на ВКС, постановено по реда
на чл.303, ал.1, т.1 ГПК решение № 37/16.05.2014г. по гр.дело №529/2014г.
по описа на БОС е отменено в частта, с която е допусната делба на процесната
сграда и делото е върнато на Бургаския окръжен съд за повторното му
разглеждане. Според жалбоподателката, решението на НРС досежно нея, с
което е отречено правото и на съсобственост, е потвърдено с решение №
37/16.05.2014г. по гр.дело №529/2014г. по описа на БОС. Намира, че
предходната инстанция превратно е тълкувала решение № 154/30.06.2016г.
на ВКС и е приела, че с него решение № 37/16.05.2014г. по гр.дело
№529/2014г. по описа на БОС не е отменяно в частта, с която е отхвърлен
предявеният от С. З. иск за делба и неправилно е приел, че за процесния имот
то е влязло в сила.
Поддържа, че за нея делбеното производство е приключило през 2014г.,
и предвид отхвърления спрямо нея иск за делба, всички действия досежно нея
са заличени с обратна сила, тя не е съделител и страна по гр.дело №1188/2011
г. по описа на НРС и фигурира само формално като такава. Сочи, че съдът
неправилно е интерпретирал развитието и резултата на делбата и поради това
погрешно е прекратил настоящото производство.
Страната счита, че изложеното обосновава разглеждане на предявения
от нея иск, тъй като съгласно тълкуването на ВКС, когато искът не е уважен с
влязло в сила решение, се счита, че няма прекъсване на давностния срок по
чл.116, б“б“ ЗЗД и времетраенето на процеса бива прибавено към теклия до
предявяване на иска срок.Горното разрешение следва да бъде прилагано и в
хипотезата на прекратяване на производството независимо от основанието за
прекратяване.
На следващо място се сочи, че искът, предмет на настоящото
производство е основан на други факти и правни доводи - приключилото
спрямо А. А. производство по гр.дело №1188/2011г. по описа на НРС,
правните последици от което не я обвързват, изтеклия период на придобивна
давност спрямо ответниците, знанието у тях за извършваните от ищцата
действия по своене на имота и непротивопоставянето им на тези действия.
Твърди се липса на идентитет между двете производства поради липса
на идентичност на фактическите действия на ищцата, заявени във всяко от
тях. Сочи се, че периодът, предмет на настоящото дело, е различен от
изследвания в гр.дело №1188/2011 г. по описа на НРС.
Намира цитираната в прекратителното определение съдебна практика за
неотносима .
В обобщение сочи, че доколкото по време и след приключване на
производството по делба по отношение на А. А. теклата в нейна полза давност
не е спирана и прекъсвана, а десетгодишният придобивен срок е изтекъл след
постановяване на решение № 37/16.05.2014г. по гр.дело №529/2014г. по
2
описа на БОС, придобиването на собствеността върху имота от ищцата е
нововъзникнал факт, който сочи допустимост на иска. Претендира разноски
за настоящото производство по реда на чл.38 ЗА.
Отговор на частната жалба е подаден от С. П. З., чрез нейния
пълномощник адв.А.. Иска се оставянето и без уважение като неоснователна.
Намира, че в обжалваното определение Бургаският окръжен съд правилно е
изложил хронологията на производството по делба – гр.дело №1188/2011г. по
описа на НРС. Твърди, че искът в настоящото производство е недопустим на
основание чл.299, ал.1 ГПК, тъй като с решение № 1127/03.08.2020г., по гр.д.
№ 985/2019г. на Окръжен съд - гр.Бургас /първоинстанционно гр.дело
№1188/2011.HPC/ е признато, че е налице съсобственост върху процесната
сграда с идентификатор ****.***.***.* между ответниците - физически лица
по силата на наследяване от общия им наследодател К. А., а по отношение на
„Ес енд Ей“ООД в резултат на прехвърлителна сделка, както и че ищцата и
нейните праводатели не участват в съсобствеността и не притежават
противопоставими на съсобствениците вещни права. Установена е и
съсобствеността между същите лица по силата на приращение върху
построената в имота сграда с идентификатор *****.***.***.* – имот, записан
понастоящем на името на „Ес енд Ей“ООД без да са налице данни за
апортирането му в патримониума на дружеството по съответния ред.
Предвид допускането на имота до делба с решение № 27 от 03.08.2020г.
по в.гр.д.№ 985/2019г. на Окръжен съд – Бургас на процесната сграда между
следните съделители - С. П. З., „ЕС ЕНД ЕЙ „ООД, Т. П. Г., М. Я. С., Д. Я. Ц.,
З. Я. Д., и Р. С. Х., при квоти по 61/500 ид.части от сградата за С. П. З., Т. П.
Г., М. Я. С., Д. Я. Ц., З. Я. Д., и Р. С. Х. и 134/500 ид.части за "ЕС ЕНД ЕЙ"
ООД, недопуснато до касационно обжалване с Определение №
60440/09.12.2021г. по гр.дело №579/2011г. по описа на Второ гражданско
отделение на ВКС, счита, че е налице въведената с чл.299, ал.1 ГПК забрана
относно настоящия иск, тъй като съгласно решение № 112 от 07.11.2014г. по
гр.д №1394/2014г.,по описа на Второ гражданско отделение на ВКС,,
постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, „решението по чл. 344, ал. 1 ГПК
/чл. 282, ал. 1 ГПК-отм./ формира сила на пресъдено нещо по въпросите за
наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял
в съсобствеността и размера на правата им“. В посочения смисъл е и
задължителната практика на ВКС относно допустимостта на предявяване на
искове за собственост по общия исков ред след влизане в сила на решението
по допускане на делбата, съгласно която споровете между съделители по
въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на
делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл.346 ГПК с което
се допуска делбата, /решение № 66/16.06.2014г. по гр. д № 5605/2013г., 1 г. о.
на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК/.
3
На следващо място се излагат доводи по неоснователността на
претенцията. Сочи се, че не е налице твърдяното от ищцата владение на имота
за сочения от нея период от 2009г. или най – късно от 03.11.2011г., тъй като
тя държи процесната сграда в качеството и на наемател на ответника „ЕС
ЕНД ЕЙ" ООД съгласно приложените договор за наем от 23.02.2009г. и
анекс към него от 29.12.2017г. Фактът на сключването им не е спорен между
страните по делото. Съгласно текста, с Анекс от 29.12.2017 г. страните
уговарят, че „във връзка със спора за собственост и делба на имота предмет на
договора за наем от 23.02.2009г. и предмет на гр.д. 1188/2011 г. на НРС”,
действието на Договор за наем от 23.02.2009г. е удължено „при същите
условия и начин на плащане до постановяване на влязло в сила решение по
посоченото дело“. Посоченият договор за наем и анексът са представени в
производството по делбата от „ЕС ЕНД ЕЙ" ООД от управителя на
дружеството А. А.. Решението по допускане на делба, по гр.д. 1188/2011г. на
НРС, влиза в сила на 09.12.2021г., а решението по извършване на делбата все
още не е постановено, с оглед на което от посочените документи безспорно се
установява, че през периода 23.02,2009г. до настоящия момент /но не по-рано
от 09.12.2021г./ ответникът “ЕС ЕНД ЕЙ" ООД е отдавал под наем проявения
имот на управителя на дружеството А. А. като физическо лице и последната
се явява държател, а не владелец на имота.
Друга индиция за липсата на намерение у ищцата А. да свои имота са
приложените към отговора на исковата молба, подаден от Р. Х. нотариална
покана №1532/16.05.2014г. и Констативен протокол от 07.05.2015г. на
нотариус Ч., отправени от “ЕС ЕНД ЕЙ" ООД, чрез неговия управител А. А. с
предложения да му бъде предадено владението на конкретен обект от
сградата, чиито ключове управителката държи от името на дружеството.
Намира, че неизпълнението на задължението на управителя на „“ ЕС
ЕНД ЕЙ „ООД да впише извършения апорт на сградата в капитала на
дружеството в Имотния регистър за ирелевантен и да предприеме промяна в
кадастралните регистри е ирелевантно за намеренията и за своене на имота.
Идентично е и подаването на данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ от нейна
страна два месеца преди завеждане на настоящото производство.
На следващо място се излагат съображения, че не е изтекъл
предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок, тъй като
посоченото от ищцата начало на претендирания давностен период е 2009г., а
исковата молба за делба против нея е входирана на 03.11.2011г. С подаването
и, съгласно практиката на ВКС, давността бива прекъсната и не тече – в
случая до влизане в сила на решението по допускане на делбата – 09.12.2021г.
На последно място се твърди, че между съдружник/ управител на
търговско дружество и дружеството давност не тече по аналогия с чл.115,
ал.1, б“г“ ЗЗД вр. с чл.46 ЗНА.
4
Отговор на частната жалба е подаден и от Р. С. Х., чрез неговия
пълномощник адв.Г.. Моли да бъде потвърдено определението като правилно
и законосъобразно. Сочи решенията по проведеното за имота производство по
делба. Счита, че с крайния съдебен акт по допускането и е установено със
сила на пресъдено нещо, включително по отношение на А. А., че ответниците
в настоящото производство са съсобственици на процесния имот. Излага
хронологията на производството по допускане до делба. Предвид, че ищцата
е страна в това производство, силата на пресъдено нещо по влязлото в сила
решение преклудира всички незаявени от нея права, които биха били от
значение за постановяване на решението по него.
Излага доводи, че А. А. не е трето за делбеното производство лице, тъй
като е страна в първата фаза на делбата, изключена от нея поради това, че не
е съсобственик в имота. Оспорва твърденията в частната жалба, че поради
отхвърлянето на иска за делба против А. А. всички действия спрямо нея били
заличени с обратна сила. Твърди, че действието на решението по допускане
на делбата има характер на решение по уважен положителен установителен
иск за собственост за съответните идеални части за всеки от съделителите и
спрямо страните в производството, чиито права в съсобствеността са
отречени с решението.
Намира, че с исковата молба по настоящото дело не се твърди
настъпване на нови правопораждащи факти, следващи решението по
допускане на делбата. Твърди се начало на придобивната давност,
предхождащо датата на производството по допускане на делбата, т.е налице е
забраната, въведена с чл.299, ал.2 ГПК.
Оспорва твърденията в частната жалба за противоречие на
определението със задължителната съдебна практика, която счита за
последователна и безпротиворечива относно прилагането на разпоредбата на
чл.299, ал.2 ГПК.
Сочи, че според задължителната практика на ВКС по въпроса за
допустимостта на предявяване на искове за собственост по общия исков ред
след влизане в сила на решението по допускане на делбата, с влязлото в сила
решение по допускане на делбата, с което искът за делба е уважен, въпросите
за наличие на съсобственост между страните по делбеното дело върху
имотите, чиято делба се иска и какви са техните делбени части, са разрешени
между страните по делото със сила на пресъдено нещо."/така в Решение №
244 от 15.12.2014г. погр. д. № 7696/2013г., Г. К, IГ. О. на ВКС, постановено
по реда на чл.290 и сл. ГПК/. Моли да бъде потвърдено определението и да
му бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция.
Горните съображения за неоснователност на частната жалба и за
правилност и законосъобразност на обжалваното определение са споделени и
от Н. Т. Г. и Е. Н. Г. в отговора на частната жалба, подаден от тях по делото.
5
Поддържат изводите за наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.299,
ал.1 ГПК - основание за прекратяване на делото предвид проведеното
производство по допускане на имота до делба, в която настоящата ищца е
била активен участник лично и в качеството си на управител на „ЕС ЕН ЕЙ“
ООД. В необичайно продължителния срок на делбеното производство А. А. е
използвала всички процесуални възможности за защита на своите и на
представляваното от нея дружество интереси.
По същество се излагат доводи, аналогични на изложените в отговора
на частната жалба, подаден от С. З., по основателността на спора – че ищцата
не е била владелец на имота през заявения период, а негов държател по силата
на договор за наем с „ЕС ЕН ЕЙ“ ООД и поради неизтекъл срок на
претендираната придобивна давност.
В отговор на частната жалба, подаден от „ЕС ЕН ЕЙ“ ООД, чрез
пълномощника адв.К. – П.. Счита я за основателна, поддържа доводите в нея
и моли да бъде потвърдено определението като правилно и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата, становищата на
ответните страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за
установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против
акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да
бъде разгледана.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по исковата
молба на А. К. А. против С. П. З., Н. Т. Г., Е. Н. Г., О. Х. С., Р. Х. С., Д. Я. Ц.,
З. Я. Д., Р. С. Х. и „ЕС ЕН ЕЙ“ ООД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.2 ЗС за приемане за установено спрямо
ответниците, че ищцата е станала собственик чрез десетгодишна придобивна
давност на имот с идентификатор *****.***.***.* – сграда със смесено
предназначение в гр.Несебър, находяща се в имот с идентификатор
*****.***.***.
Ищцата твърди, че е придобила правото на собственост върху
процесната сграда в периода 2001 – 2008 г. посредством редица
прехвърлителни сделки. Твърди, че на 23.02.2009г.е апортирала сградата в
капитала на „ЕС ЕНД ЕЙ“ ООД, без да отрази апорта в имотния регистър.
Сочи, че на 03.11.2011г. против нея и други лица, включително
дружеството „ЕС ЕНД ЕЙ“ ООД е предявен от С. З. иск за делба на имота –
гр. дело № 1188/2011г. по описа на НРС. С решение № 27/03.08.2020г. по
гр.дело № 985/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд е прието, че тя не
следва да вземе участие в делбата въз основа на извършения от нея апорт на
имота през 2009г.
Изложени са твърдения, че ищцата владее процесната сграда като
собствена от датата на построяването и на груб строеж – 25.06.2001г.
6
съгласно Констативен акт №234/25.06.2001г. Периодът на владение за нея
върху сградата до 2009г. е предмет на гр.дело №1188/2011г. на НРС и не е
засегнат в исковата молба.
Твърди се, че ищцата владее имота и след апортирането му в
капитала на „ЕС ЕНД ЕЙ“ ООД и през времетраенето на гр.дело
№1188/2011г. на НРС, като владението е демонстрирано спрямо
съделителите, посочени в решение № 27/03.08.2020г. по гр.дело
№985/2019г. по описа на БОС. Според страната, от края на 2009г. , най –
късно от началото на 2011г. за нея е започнал да тече нов срок на
придобивна давност за имота в съответствие с приложените към
исковата молба доказателства и останалите фактически твърдения в
подкрепа на основателността на иска.
С обжалваното определение, постановено след размяна на книжата по
делото, Бургаският окръжен съд е намерил предявеният иск за недопустим на
основание чл.299, ал.1 ГПК и е постановил прекратяване на производството
по делото. За да достигне до този извод, съдът е изследвал хронологията на
образуваното за делба на процесния имот гр.дело №1188/2011г. по описа на
НРС до окончателното му приключване с влязъл в сила съдебен акт по
допускане на делбата – решение № 27/03.08.2020 г. по гр.дело №985/2019г .
по описа на Бургаския окръжен съд, с което е определен кръгът на
съделителите, отхвърлен е искът за делба против К. А., А. А., ЕТ“РОС – Р.
Х.“,“ КОРАЛ 2000“ ООД, Е. Х. и Община Несебър и е постановено
заличаването им с нарочно определение №2041/24.10.2019г. Прието е, че с
отхвърлянето на иск за делба на вещ със силата на пресъдено нещо се отрича
правото на собственост на страната върху идеална част от тази вещ и този
въпрос не може да бъде пререшаван в нов исков процес между същите страни.
Не е спорно, че процесния имот е предмет на производство по делбата
- гр.д. №1188/2011г. по описа на РС – гр.Несебър, образувано по исковата
молба на С. П. З. против А. К. А., „Ес енд Ей“ ООД, К. П. А., Т. П. Г., М. Я.
С., Д. Я. Ц., З. Я. Д., Община Несебър, „Корал 2000“ООД, Р. С. Х., Е. Е. Х., ЕТ
„Рос – Р. Х.“.
С Решение № 90 от 13.05.2013г., постановено по гр. дело№ 1188/2011г.
искът за делба на имота е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че ответната
страна е установила наличието на твърдяното основание за придобиване на
собствеността върху процесната постройка. С изграждането на постройката в
груб вид е бил създаден годен обект на собственост.
Решението е обжалвано пред Бургаския окръжен съд , който с решение
37 от 16.05.2014г., постановено по въззивно гр.дело № 529/2014г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е постановил отмяната му както и тази на
допълнително Решение № 1028/13.12.2013г., постановени по гр. дело
№1188/2011г. по описа на Районен съд – Несебър в частите, отхвърлящи иска
7
за делба и вместо него е постановил ново решение по съществото на спора, по
силата на което е допуска делба на недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор *****.***.***.* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Несебър, ведно с построената в него „Бизнес
сграда с партер за търговски цели“, между следните съделители - С. П. З., Т.
П. Г., М. Я. С., Д. Я. Ц.,З. Я. Д., Р. С. Х. и „Ес енд Ей“ ООД.
Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен
искът за делба на С. З. против ответниците К. А., А. А., ЕТ „Рос – Р. Х.“,
„Корал 2000“ ООД, Е. Х. и Община Несебър. Така постановеното решение не
е допуснато до касационно обжалване с Определение № 54 от 29.01.2015г.,
постановено по гр. дело № 6920/2014г. по описа на ВКС.
С Решение № 154 от 30.06.2016г., постановено по гр. дело № 939/2016г.
по описа на ВКС е отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК влязлото в
сила Решение № V-37 от 16.05.2014г., постановено по гр. дело № 529/2014г.
на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен иска за делба,
предявен от С. П. З. против Т. П. Г., М. Я. С. и Д. Я. Ц., З. Я. Д., Р. С. Х. и
„Ес Енд Ей“ ООД със седалище гр.Несебър, като е допусната делба между
тези лица на намиращата се в поземлен имот с идентификатор *****.***.***
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър „Бизнес
сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за обслужващ персонал и
басейн“ с идентификатор *****.***.***.* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на курортен комплекс Слънчев бряг, Община
Несебър. С цитираното решение делото е върнато в тази му част за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, което да започне от действия по
приемане на представените с молбата за отмяна писмени доказателства.
След връщане на делото в Окръжен съд – Бургас е образувано въззивно
гр. дело № 1126/2016г. по описа на БОС. С Решение № ІІІ-12 от 27.02.2017г.,
постановено по него е отменено първоинстанционното решение и вместо
него е допусната съдебна делба между посочените лица, сред които не е
настоящата ищца, по отношение на процесния недвижим имот – „бизнес
сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за обслужващ персонал и
басейн“ с идентификатор *****.***.***.* по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на курортен комплекс „Слънчев бряг“ , Община
Несебър.
С Определение № 164 от 27.03.2018г., постановено по гр. дело №
2410/2017г. по описа на ВКС на РБ не е допуснато до касационно обжалване
горепосоченото решение по касационна жалба на „Ес енд Ей“ ООД.
С Решение № 63 от 06.06.2019г., постановено по гр. дело № 4581/2018г.
по описа на ВКС на РБ на основание чл. 303, ал. 1 от ГПК са отменени
влезлите в сила Решение № ІІІ-12 от 27.02.2017г. на Окръжен съд – Бургас,
постановено по гр. дело № 1126/2016г. и Решение № ІІІ-205 от 14.03.2017г.,
8
постановено по същото дело за поправка на допусната в основното решение
очевидна фактическа грешка и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Бургаския окръжен съд. Изрично в цитираното решение е посочено,
че са налице новооткрити доказателства – оригиналите на представените по
делото в копия – Констативен протокол № 234 от 25.06.2001г. и Акт № 200 от
25.06.2001г., които са от съществено значение, тъй като изследването на
вещото лице по допусната съдебно-графологическа експертиза е извършено
не по оригинала, а по копие от копие на този протокол и именно поради това
заключение на вещото лице, основано на липсата на оригинала на протокола
от 25.06.2001г. въззивният съд е приел, че материалната доказателствена сила
на констативния протокол от 25.06.2001г. е накърнена и че този протокол не
може да бъде преценен като достатъчно убедително доказателство, че към
25.06.2001г. делбеният имот е бил завършен в „груб строеж“, с оглед на което
е счел за неоснователно направеното от „Ес енд Ей“ ООД възражение за
придобиването на имота на основание давностно владение, осъществявано
непрекъснато в периода от завършването на сградата в „груб строеж“ през
2001г. до завеждането на исковата молба за делба на 03.11.2011г.
С влязло в сила решение №27/03.08.2020г. по гр. дело№ 985/2019г. по
описа на БОС окончателно е отменено решение № 90/13.05.2013г. и решение
№ 1028/13.12.2013г. и двете по гр.д.№1188/2011г. на НРС, в частите, с които е
отхвърлен искът за делба на С.П. и е допусната делба между посочените лица
при описаните там квоти.
По отношение на А. К. А. искът за делба на процесния имот е
отхвърлен окончателно с Определение № 54 от 29.01.2015г., постановено по
гр. дело № 6920/2014г. по описа на ВКС, с което не е допуснато до
касационно обжалване решение 37 от 16.05.2014г., постановено по въззивно
гр.дело № 529/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас, тъй като с
последващите производства по чл.303 ГПК решението в тази част не е
отменяно.
Съгласно решение № 244/15.12.2014 г. по гр.дело 7696/2013 г. по описа
на Първо гражданско отделение на ВКС, за да допусне делбата, съдът трябва
преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, и
размера на идеалните им части. По тези въпроси решението, с което делбата
се допуска, ще съставлява сила на пресъдено нещо, макар в диспозитива си да
не съдържа изрично установителна част. Ако не бъде призната
съсобствеността, искът за делба ще се отхвърли, и с влязлото в сила решение
ще се отрече правното твърдение на ищеца да е налице съсобственост, или
правото на ищеца на дял в съсобствеността. Възможно е в този случай да се
формира сила на пресъдено нещо и по правното твърдение на някой от
съделителите, който отрича допускането на делбата, защото възразява, че е
индивидуален собственик на вещта - ако това твърдение той предяви за
9
установяване в делбеното в производство чрез инцидентен установителен
иск, но не и чрез възражение. Следователно, формирането на силата на
пресъдено нещо ще е в зависимост от процесуалното оформяне на спора
относно липсата на съсобственост.
Претендираната от настоящата ищца еднолична собственост върху
процесната сграда не е отречена с влязло в сила решение в делбеното
производство поради липса на такъв предявен иск съгласно постановените
съдебни решения. Същата не е призната и за съсобственик в имота с влязъл
в сила съдебен акт и не е сред лицата, посочени като съделители, но предвид,
че е страна в производството по гр.дело № 1188/2011 г. е обвързана от
решението, с което имотът е допуснат до делба е обвързана от
постановеното в това производство решение. Правото и на собственост в това
производство е отречено поради осъществения в полза на „ЕС ЕД АЙ“ апорт
на имота, извършен преди предявяване на иска.
За да е налице основание за прекратяване на производството поради
наличие на предпоставките на чл.299, ал.1 ГПК следва да е налице идентитет
между спора, разрешен с влязло в сила решение и по – късно заведеното
производство.
Направеното по гр.дело №1188/2011г. по описа на НРС възражение за
изтекла в полза на А. А. придобивна давност за процесния имот касае
периода , предшестващ предявяване на иска за делба – 03.11.2011г. В
настоящото производство се претендира придобиване на сградата по давност
след извършване на апорта и в капитала на „ЕС ЕНД АЙ“ЕООД, през
времетраене на първата фаза на делбата до датата на предявяване на исковата
молба с правно основание чл.124 ГПК вр.с чл.79, ал.2 ЗС , т.е касае се за
период, част от който следва дата на постановяване на решението за
допускане на делба на имота, следователно искът е допустим и следва да бъде
разгледан.
При горните констатации частната жалба е основателна и следва да
бъде уважена – обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото –
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Що се отнася до направеното искане за присъждане на разноски – то
същите следва да бъдат присъдени с окончателния съдебен акт по делото в
полза на правоимащата страна.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2382/08.10.2022г. по гр.дело № 948/2022г. по
описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по
10
делото.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съгласно констатациите в настоящото
определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11