№ 17976
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110121302
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 19 575,87 лв.,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.12.2021 г.,
отчитан по кредитна сметка № 11/28645665, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК – 06.12.2022 г. до окончателното плащане; 621,17 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 09.10.2022
г.; 24,85 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 01.04.2022 г. до
09.10.2022 г., 288,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.10.2022 г. до
01.12.2022 г., както и 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, за които
суми по ч. гр. дело № 66717/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г. и въз основа на нея изпълнителен
лист от същата дата.
Ищецът ... твърди, че между него като кредитодател и ответника М. К. А., като
кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление от 15.12.2021 г.,
отчитан по кредитна сметка № 11/28645665, по силата на който му е предоставил банков
кредит в размер на 20 000 лв., за срок от 120 месеца, т. е. до 15.12.2031 г., при падежно
число всяка една от погасителните вноски – 1-во число на месеца. Поддържа, че кредитът се
олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 5,25 % годишно или 0,01
% на ден и ГПР от 5,49 %, като същият се усвоява и погасява по разплащателна сметка на
кредитополучателя с IBAN: BG89STSA93000028032652. Сочи, че неразделна част от
договора за кредит са Условия за ползване на преференциален лихвен процент по кредити за
текущо потребление за клиенти с пакет Премиум, Общите условия към договора за кредит
за текущо потребление и погасителен план към него, които кредитополучателят е получил и
приел с подписването му. Твърди, че последният е допуснал неплащане на 7 броя месечни
погасителни вноски, поради което на основание чл. 16.2 от Общите условия са се
осъществили предпоставките за обявяването му за предсрочно изискуем. В тази връзка
посочва, че банката е упражнила това свое право, като с писмо с изх. № 01-20-
18420/05.10.2022 г., получено на 10.10.2022 г., ответникът е уведомен лично, с което
1
обосновава и правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. К. А. не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 02.11.2023 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. Димитрова е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът, на когото препис от исковата молба и приложенията към
нея са връчени лично на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, доколкото
пълномощията на адв. Л., представлявала го в рамките на производството по ч. гр. дело №
66717/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, не обхваща извършването на процесуални
действия от негово име в рамките на последвалото исково производство по реда на чл. 422
ГПК, а освен това същата не е посочена като съдебен адрес по делото, не е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.
238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно
призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата
молба обстоятелства и писмените доказателства по делото – договор за кредит за текущо
потребление от 15.12.2021 г., отчитан по кредитна сметка № 11/28645665, погасителен план
към него и уведомление за обявяването му за предсрочно изискуем, получено от ответника
на 07.03.2023 г., може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените установителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени
изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК – 06.12.2022 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 66717/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от предявените искове, които
съответно възлизат на 462,60 лв., от които: 412,60 лв. – платена държавна такса и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, както и на 512,60 лв., от които: 412,60 лв. – платена
държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
2
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, липсата на фактическа и правна сложност на
делото, пасивното процесуално поведение на ответника, както и приключването му в
рамките на едно съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ... срещу М. К. А., ЕГН **********, с адрес: ...., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, че М. К. А. дължи на ... сумите, както следва: 19 575,87 лв., представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.12.2021 г., отчитан по кредитна
сметка № 11/28645665, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК – 06.12.2022 г. до окончателното плащане; 621,17 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 09.10.2022 г.; 24,85 лв.,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 01.04.2022 г. до 09.10.2022 г.,
288,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.10.2022 г. до 01.12.2022 г.,
както и 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, за които суми по ч. гр.
дело № 66717/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.12.2022 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от
същата дата.
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 462,60 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 66717/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 512,60 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3