Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                     №  260108     

                   Б.град, 15.10.2021г.

                    

            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Б.ГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.

при секретаря-Т. Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.

гражданско дело № 2269 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

       Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.

         Ц.Д.К. ***, с ЕГН: ********** и В.Д.М. ***, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. В.Й. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на В.В.И. ***Х. Б. *, с ЕГН: **********, на М.Г.Н. ***, с ЕГН:********** и на В.Н.Н. ***, с ЕГН:**********, че са собственици на недвижим имот, който са придобили по наследствено правоприемство от баща им Д. Ц. К.,***, починал на 27.11.1962г. и възстановен по ЗСПЗЗ, а именно върху следния имот: поземлен имот от 403кв.м., който е част от лозе, шеста категория, находящо се в урбанизираните територии на с.Т., община Б.град, Софийска област, м. „С.“, съставляващо част от имот пл. № * в кв. * по плана на с.Т., в.з.“Л.“, участващ в УПИ *-*,* в кв.* по регулационния план на в.з.“Л.“ на с.Т., община Б.град, целият с урегулирана площ от 731кв.м., при съседи на тази част: имот *, имот *, имот *, УПИ-* и нереализирано озеленяване, както и ответникът В.В.И. да бъде осъден да предаде владението на ищеца върху описания по-горе недвижим имот.

Ищците молят ответниците да заплатят направените по делото разноски, за които представят списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.198/.

В с.з. ищците, чрез пълномощник адв.В.Й. от САК/пълномощно от 02.12.2019г.-л.2/ поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло. Представя писмени бележки……….

      ОТВЕТНИКЪТ-В.В.И. ***, чрез пълномощник адв. М.Н. от САК/пълномощно от 23.03.2020г.-л.50/ е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 1922 от 25.03.2020г., изпратен по пощата с п.кл. от 24.03.2020г., в предвидения в закона срок.

   В писмения отговор ответникът И. оспорва иска. Твърди, че е собственик на УПИ *-*,* в кв.* по регулационния план на в.з.“Л.“ на с.Т., община Б.град, целият с урегулирана площ от 731кв.м., който е придобил чрез договор за продажба, обективиран в нотариален акт №*, том *, рег. № *, дело № * от 2019г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б.град. Заявява, че праводателите му също са били собственици на имота, който са придобили по наследство от Н. В.Н., който заедно със съпругата си М.Г.Н. са владели необезпокоявано и след смъртта на Н. В.Н. това владение е продължило да се осъществява от М.Г.Н. и сина му В.. През годините са прокарали водопровод за питейна вода и никой не се е противопоставял. Прави възражение, че са придобили имота и на основание кратката погасителна давност, както и че не е приключила административната процедура по възстановяване на имота по ЗСПЗЗ.

В с.з ответникът В.В.И. ***, чрез пълномощник адв.М.Н. от САК оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли иска срещу него като неоснователен и недоказан и да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.200/.

 ОТВЕТНИЦИТЕ-М.Г.Н. и В.Н.Н. ***, чрез пълномощник адв. Р.С. от САК/пълномощно от 16.03.2020г.-л.41/ са направили възражение по иска и са представили писмен отговор с вх.№ 1903 от 23.03.2020г., изпратен по пощата с п.кл. от 20.03.2020г., в предвидения в закона срок.

    В писмения отговор ответниците М. и В. Н. твърдят, че наследодателят им Н. В.Н. през 1996г. с нотариален акт № 14/14.10.1996г. на нотариус при РС-Б.град е признат за собственик по силата на покупко–продажба и придобивна давност на УПИ *-*,* в кв. * с площ от 731 кв. м. Придобивната давност престанала да тече едва след изменението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ от 06.12.1996г. 10-годишната придобивна давност е изтекла в полза на ответниците преди на ищците да се възстанови правото на собственост. Регулационните сметки за спорната част са уредени. От момента на възстановяване на процесния имот на 23.03.1999г. с решение но ОСЗ-Б.град до подаване на исковата молба на  30.12.2019г. в полза на самите ответници е изтекла нова 10 – годишна придобивна давност. По същество се иска отхвърляне на иска.

В с.з ответниците М. и В. Н. лично и чрез пълномощник адв.Х.Я. от САК/пълномощно от 27.04.2021г.-л.174/ оспорват иска и молят да се отхвърли като неоснователен и недоказан и да се присъдят направените по делото разноски, за които представят списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.199/.

     От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

     ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

     Ищците са наследниците по закон на Д. Ц. К.,***, починал на 27.11.1962г., като негови деца.

     Горното се установява от приложеното копие от удостоверение за наследници на Д. Ц. К., издадено на 26.11.2019г. от Кметство с.Т..

     Предмет на иска е поземлен имот от 403кв.м., който е част от имот пл. № * в кв. * по плана на с.Т., в.з.“Л.“, участващ в УПИ *-*,* в кв.* по регулационния план на в.з.“Л.“ на с.Т., община Б.град, целият с урегулирана площ от 731кв.м.

     Ищците се легитимират като собственици в равни части  или по ½ идеална част от описания по-горе поземлен имот, който е част от лозе от 1.248 дка в м.С., което е бивша земеделска земя, която сега се намира в границите на урбанизираните територии на вилна зона Л., в с.Т., Соф. обл.,  представляващ имот пл.№* в кв.*  в УПИ *  и нереализирано озеленяване от кадастрален план, изработен през 1973г., със следните писмени доказателства: оригинал на скица №202/29.11.2019г. и скица № 58/10.04.2006г., презаверена на 11.04.2014г., издадени от Техническа служба с.Т., копие от Решение №13100 от 23.03.1999г. на ОСЗ-Б.град, копие от удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ от 20.03.2006г. на Кметство с.Т., копие от удостоверение за наследници на Д. Ц. К. с изх.№334 от 26.11.2019г. на Кметство с.Т. и копие от съдебно решение от 09.02.1998г. по гр.д.№ 1108/1995г. на РС-Б.град.

       От приложените писмени доказателства в административната преписка на ОСЗ-Б.град от 30.09.2020г., се установява, че е налице завършено административно производство по възстановяване на правото на собственост на наследниците по закон на Д. Ц. К. в съществуващи /възстановими/, стари, реални граници върху лозе от 1.248 дка, шеста категория, местност С., имот № * в кв.* , попадащ в УПИ *  и нереализирано озеленяване  с решение №* от *.*.1999г. на ОСЗ-Б.град и скица№ 202 от 29.11.2019г. на Кметство с.Т., на основание съдебно решение с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ по гр.д.№ 1108/1995г. по описа на РС-Б.град. Имотът е идентифициран на място, за което е издадено горното удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ със скица на имота.

         От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. В. М. и М. Ц. И., водени от ищците, се установява, че процесният имот във в.з. Л. в с.Т. е бил собственост на бащата на ищците, имотът е представлявал лозе, което до 1974г. е обработвано от ищеца Ц.К.. След 2000лв. имотът е обрасъл и никой не го е ползвал. 

         От друга страна ответникът В.В.И. твърди, че владее от 24.10.2019г. година УПИ * -*,* в кв. * по плана на в.з.“Л.“ в с.Т., Соф. обл., с площ от 731кв.м., който е придобил чрез договор за продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. №*, дело №* от 24.10.2019г. на нотариус № *-Д.Г., с район на действие РС-Б.град, приложен като писмено доказателство  по делото. От същия се установява, че ответниците М.Г.Н. и В.Н.Н. са продавачи по описания по-горе договор за продажба. Праводателите са придобили собствеността върху имота по наследство от Н. В.Н., който е починал на 22.09.2016г. като ответникът М.Н. е негова съпруга, а ответникът В.Н. е негов син.  Съгласно приложеното копие от нотариален акт, издаден на основание извършена обстоятелствена проверка, а именно нот. акт № *, том *, дело №* от 14.10.1996г. на нотариус при РС-Б.град се установява, че Н. В.Н. е признат за собственик на УПИ * -*,* в кв. * по плана на в.з.“Л.“ в с.Т. на основание давностно владение и покупко-продажба.

           От показанията на разпитаните по делото свидетели-Н. М. Н. и М. И. Н., се установява, че сега процесният имот се владее от ответника В.И., който е копал основи в имота. От техните показания и тези на свидетелите Н. Н. Д. и М. П. В., се установява, че след парцелиране на имотите във в.з. Л. в с.Т. през 1974г. процесният имот е ползван от дядо В. и баба М., който са родители на Н. Н. като са го обработвали като лозе и в една част са садели зеленчуци, направили със съседа чешма. След това имотът е работен от Н. и съпругата му М., като лозето е изкоренено и от 3-4 години е засадено с люцерна, която се коси от М. и В., което е продължило до продажбата на ответника В.И.. Четиримата свидетелите са категорични, че имотът не е бил изоставян и пустеещ от 2000г. до 2019г. и никой не е оспорвал собствеността на ответниците Н. върху него.

           Съгласно приетите по делото съдебно-техническа експертиза с вх.№ 265093 от 18.09.2020г. и допълнителна съдебно-техническа експертиза с вх.№ 261537 от 12.03.2021г. изготвени от в.л. П.П., се установява, че процесният имот е с площ от 403кв.м., който е част от УПИ * -*,* в кв. * и през 1973година е включен в регулационния план на в.з.Л. в с.Т., като по разписен лист се води собственост на ТКЗС. Този имот е идентичен с част от имота, описан в нотариален акт № * от *.*.20**г. на нотариус №*.

           ОТ ПРАВНА СТРАНА:

           Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответниците М. и В. Н. и предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответника В.И., имащи за предмет бивша земеделска земя-лозе, което сега се намира в границите на урбанизираните територии на вилна зона Л. в с.Т., община Б.град, са допустими, тъй като ищците претендират, че са собственици в равни части на поземлен имот от 403кв.м., представляващ част от им. пл.№ * в кв.* , която част от имота участва в УПИ * -*,* в кв. * по регулационния план на в.з.Л. в с.Т., за което  представят позитивно решение на ОСЗ-Б.град, издадено на наследниците заедно със скица, с която имотът е индивидуализиран съгласно регулационния план на в.з.Л.. Съдът намира, че е налице завършено административно производство по възстановяване на собствеността на ищците върху процесния имот от ОЗС-Б.град. Материалният спор за собствеността върху имота се решава в исковото производство, каквито са настоящите искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.

           Поради гореизложеното неоснователно е възражението на ответника В.И., че исковете са недопустими поради незавършено административно производство по възстановяване на собствеността върху бившия земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ.

           Неоснователно е и възражението на ответниците М. и В. Н., че ищците нямат правен интерес от предявяване на установителния иск за собственост срещу тях, тъй като същите са отчуждили собствеността в полза на ответника В.И. преди подаване на исковата молба, тъй като съгласно т.3Б от ТР №4 от 14.03.2016г. по т.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС- налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.   

            Разгледан по същество искът по чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответниците Н. и искът по чл.108 от ЗС срещу ответника И., всеки един от тях е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

            Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът /в това число и съсобственикът/ може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на доказване на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание.

           В случая страните спорят кой е собственик на поземлен имот от 403кв.м., който е част от УПИ * -*,* в кв. * по регулационния план на в.з.Л. в с.Т., като ищците заявяват, че е част от бивш земеделски имот, който е възстановен по силата на ЗСПЗЗ на баща им Д. Ц. К., докато ответниците М. и В. Н. се легитимират като собственици на целия УПИ * -*,* в кв. * с нотариален акт № * от *.*.19**г. на нотариус при РС-Б.град и удостоверение за наследници на Н. В.Н., както и твърдят, че наследодателят им е придобил имота и по давност, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение за период от повече от 10 години от реституирането на имота по ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ-Б.град от 1999г. до деня на продажбата на имота на 24.10.2019г., като са продали имота на ответника В.И. с нотариален акт № *, том *, рег. №*, дело №* от 24.10.2019г. на нотариус № *-Д.Г., с район на действие РС-Б.град.

           Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.

           Ищците твърдят, че са съсобственици в равни части на процесния имот от 403кв.м., представляващ част от имот пл.№ * в кв.*  по плана на в.з.Л., като са придобили собствеността на основание наследство от баща им и възстановяване на собствеността върху земеделския имот по ЗСПЗЗ с решение №* от *.*.1999г. на ОСЗ-Б.град, с което имотът е идентифициран на място и с това решение е завършено административното производство по възстановяването на имота.

          От приетите по делото писмени доказателства-решение на ОСЗ-Б.град и скици, издадени от Кметство с.Т. заедно със заключението по приетите съдебно-технически експертизи се установява, че процесната част от 403кв.м. е част от УПИ * -*,* в кв. * във в.з.Л., който не е застроен.

           Ревандикацията на имотите се претендира на основание действието на решението на административния орган за възстановяване на собствеността.

           Реституционният ефект на решението на ОСЗ-Б.град № 13100/23.03.1999г. настъпва с издаването на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Правото на собственост в производството пред ОСЗ е доказано съгласно приложеното съдебно решение по чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ по гр.д.№ 1108/1995г. по описа на РС-Б.град.

          В исковото производство при спор за собственост на лицата, които се позовават на реституция по ЗСПЗЗ може да се противопоставят само собствени права, които изключват реституцията.

           Неоснователността на иска по чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответниците М. и В. Н. произтича от това, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства се установява, че от постановяване на окончателното решение на ОСЗ-Б.град, с което се реституира процесната част от УПИ * -*,* в кв. 37, а именно  на  23.03.1999г. до деня на отчуждаване на целия УПИ на 24.10.2019г. в полза на ответника В.И., ответниците Н. са придобили собствеността върху процесния имот, който е част от УПИ * -*,* в кв. * във в.з.Л. по наследство от Н. Н., починал през 2016г., който е придобил имота по давност, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години, след като е приключило административното производство по реституиране на процесния имот от ОСЗ-Б.град на наследниците на Д. Ц. К.. Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. М. Н., Н. Н. Д., М. И. Н. и М. П. В., които съдът кредитира като конкретни, безпротиворечиви, последователни, че процесният имот след реституирането и идентифицирането на място през 1999г. от ОСЗ-Б.град, т.е. целият УПИ * -*,* в кв. * във в.з.Л. е владян като свой собствен само от Н. Н., наследодател на ответниците Н., като преди това същият е владял имота, а именно от 1986г., за което съдът приема, че същият е придобил по давност УПИ * -*,* в кв. * във в.з.Л. в периода на фактическо владение от 23.03.1999г. до смъртта си през 2016г.

         Няма данни и доказателства по делото ищците да се отблъснали владението му след възстановяване на имота през 1999г. и Н. Н. да е престанал да го ползва в периода 2002г.-2003г. съгласно изложеното от ищците в исковата молба. Напротив от показанията на свидетелите Н. М. Н., Н. Н. Д., М. И. Н. и М. П. В. се установява, че това владение е продължило като първоначално имотът е ползван като лозе и градина, а след това е засят люцерна.

         Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

         По настоящето дело ответниците Н. и ответникът И. се позовават на 10-годишно недобросъвестно владение, упражнявано в периода след реституирането на 23.03.1999г. на земеделския имот по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, който се намира в урбанизираните територии на вилната зона, тъй като УПИ * -*,* в кв. * не е застроен и владението на наследодателя Н. Н. продължава до смъртта му през 2016г. В случая се установи, че владението е било непрекъснато, явно, необезпокоявано, спокойно, несмущавано.

       Основните признаци на владението са обективен и субективен.

       Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено  манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /ПП-6-74/. Субективният елемент на владението-намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция по чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността/ТР №1/2012г. на ОСГК/.

       Намерението, че ответниците Н. са владели урегулирания поземлен имот като собственици е извършената разпоредителна сделка, а именно сключването на договор за продажба с ответника И. съгласно приложения нотариален акт */*на нотариус № 371.

       Неоснователни са възраженията на ищците, че наследодателят на ответниците Н. Н. е бил само държател на имота за периода от 23.03.1993г. до  смъртта му през 2016г., тъй като от събраните доказателства се установи, че се касае до владението върху имота, което е непрекъснато, необезпокоявано и със собственически намерения, обективирани в приложените по делото нотариални актове от 1996г. и по-късно наследниците му са се разпоредели с имота като собствен с нотариален акт от 2019г.

       Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

       По настоящето дело ответниците се позовават на 10-годишно недобросъвестно владение, упражнявано в периода след реституирането на 23.03.1999г. на земеделския имот по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, който се намира в урбанизираните територии на вилната зона, тъй като УПИ * -*,* не е застроен и това владение е продължило от наследодателя на ответниците Н. до смъртта му през 2016г., след което същите са продължили да го владеят до разпореждането им със собствеността чрез продажба на 24.10.2019г. В случая се установи, че владението е било непрекъснато, явно, необезпокоявано, спокойно, несмущавано.

           Трайна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, според която владението може да бъде смутено само и единствено чрез подаване на иск или предявяване на възражение по съдебен ред, но не и чрез други действия.

        Ищците са били пасивни в периода от възстановяването на процесния имот по ЗСПЗЗ след 23.03.1999г. до деня на предявяване на настоящите искове на 30.12.2019г., в който период от време първоначално наследодателят на ответниците Н. е придобил собствеността върху имота, който е част от УПИ * -*,* в кв. * от 731кв.м. във в.з.Л. по давност или съгласно чл.79, ал.1 от ЗС.

       Поради гореизложеното установителният иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответниците Н. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

        Разгледан по същество ревандикационният иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответника В.И. е също неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, по следните правни съображения:

        От събраните по делото гласни доказателства се установи, че към момента на подаване на исковата молба на 30.12.2019г. и при приключване на съдебното дирене, процесният имот, който е част от УПИ * -*,* в кв. * във в.з.Л. в с.Т., се владее от ответника И.. Съдът намира, че ответникът И. владее имота на правно основание, тъй като се легитимира като собственик на деривативно основание- договор за продажба, отразен в нотариален акт */*на нотариус № 371. От изложените по-горе правни съображения се установи, че праводателите му или това са ответниците Н. са собственици на имота към момента на продажбата на 24.10.2019г.

            Поради гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответника В.И. следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

            ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

            С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да заплатят на ответниците Н. сумата от общо 600лв., включващи направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат/400лв./ съгласно приложения договор за правна защита и заплатен депозит за вещо лице /200лв./, както да заплатят и на ответника В.И. сумата от 350лв. за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложените списъци за разноските по чл.80 от ГПК.

             Водим от горното съдът

                       Р    Е    Ш   И:

 

         ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС от   Ц.Д.К. ***, с ЕГН: ********** и  от В.Д.М. ***, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. В.Й. от САК, срещу В.В.И. ***Х. Б. *, с ЕГН: **********, М.Г.Н. ***, с ЕГН:********** и В.Н.Н. ***, с ЕГН:**********, за признаване на установено, че Ц.Д.К. и В.Д.М. са собственици на недвижим имот, който са придобили по наследствено правоприемство от баща им Д. Ц. К.,***, починал на 27.11.1962г. и възстановен по ЗСПЗЗ, а именно върху следния имот: поземлен имот от 403 кв.м., който е част от лозе, шеста категория, находящо се в урбанизираните територии на с.Т., община Б.град, Софийска област, м. „С.“, съставляващо част от имот пл. № * в кв. * по плана на с.Т., в.з.“Л.“, участващ в УПИ *-*,* в кв.* по регулационния план на в.з.“Л.“ на с.Т., община Б.град, целият с урегулирана площ от 731кв.м., при съседи на тази част: имот *, имот *, имот *, УПИ-* и нереализирано озеленяване, както и ответникът В.В.И. да бъде осъден да предаде владението на Ц.Д.К. и В.Д.М. върху описания по-горе недвижим имот, като неоснователни и недоказани.

       ОСЪЖДА Ц.Д.К. ***, с ЕГН: ********** и В.Д.М. ***, с ЕГН:********** да заплатят на М.Г.Н. ***, с ЕГН:********** и В.Н.Н. ***, с ЕГН:********** сумата от 600лв./шестстотин лева/ за направени разноски по делото.

       ОСЪЖДА Ц.Д.К. ***, с ЕГН: ********** и В.Д.М. ***, с ЕГН:********** да заплатят на В.В.И. ***Х. Б. *, с ЕГН: ********** сумата от 350лв./триста и петдесет лева/ за направени разноски по делото.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                            /И.Ц./