Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №

Ардино, 19.09.2018 г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД- Ардино, в публично съдебно заседание на 19.09.2018 г., в състав:

                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ

 

при секретаря Неше Исмаил, като разгледа докладваното от съдията Петров АН Дело № 46 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V, чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0238-000060 от 26.03.2018 година на Началника на група към ОД МВР- Кърджали, РУП- Ардино, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., с което на С.М.М., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 лева;

Недоволен от така издаденото НП е останал жалбоподателят М., който чрез депозираната въззивна жалба до първоинстанционния въззивен районен съд, моли за пълна отмяна на атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, издадено при грубо нарушаване на процесуалните правила. В жалбата навежда доводи, че не е извършил вмененото му в нарушение, че не е присъствал на извършване на това нарушение, че не му е бил предявен съставения против него АУАН и не е получил екземпляр от него, както и че не притежава и никога не е управлявал посоченото в НП МПС- во на просецните дата и място.

В СЗ жалбоподателят се явява лично и не се представлява. Поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Ангажира допълнителни писмени доказателства, освен приложените към АНПр, които съдът е приел. В ход по същество развива доводи за недоказаност на описаното в атакуваното НП нарушение, към момента на неговото установяване, от една страна, от друга посочва съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на страната за адекватна защита в процеса.

Въззиваемата страна и АНО- Началника на група към ОД МВР- Кърджали, РУП- Ардино, не изпраща представител в СЗ. От същия не е  постъпило становище относно основателността на жалбата и разглеждането на делото.

Районна прокуратура– Ардино, не изпраща представител и не взема становище.

 

След преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 16.00.2018 г., Е.В. Митев- полицейски служител при РУП- Ардино, в присъствието на св. Е.М.К.,***, съставили АУАН № 62 от същата дата, бланков № 594864. АУАН бил съставен против лице с имена Сейфан М.М., ЕГН: **********, от с. Върбен, махала „Зорница“ № 17, област Кърджали, затова че на същата дата, около 14,45 ч. на път ІІІ- 865, при разклона за с. Стоянов мост, община Ардино, управлявал лек автомобил „Пежо- 406“ с рег. № СТ 2287 ВА, собственост на Милен Стайков Колев от Стара Загора, като управлението на МПС- во е било извършвано след като на водача са били наложени глоби с фиш, незаплатени в законоустановения едномесечен срок. Било преценено от актосъставителя, че това съставлява виновно нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, за което той съставил на водача на лекия автомобил АУАН № 62/16.03.2018 г.

При съставянето на акта нарушителя не вписал възражения по съставянето му. Съставения АУАН бил предявен лично на нарушителя в деня на съставянето му. Възражение по него не било депозирано и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

При тази фактология, наказващият орган преценил, че деянието извършено от нарушителя следва да бъде административно санкционирано, тъй като поведението му било в нарушение правилата за движение по ЗДвП. Преценил, че нарушението е категорично установено и издал НП № 18-**********/26.03.2018 г., предмет на настояща проверка. В обстоятелствената част на същото обаче описал фактическа обстановка, коренно различна от тази в АУАН, а именно че на 16.03.2018 г. С.М.М., ЕГН: **********,***, около 14,45 ч. на път ІІІ- 865, при разклона за с. Стоянов мост, община Ардино, управлявал лек автомобил „Пежо- 306“ с рег. № СТ 2287 ВА, собственост на Милен Стайков Колев от Стара Загора, като управлението на МПС- во е било извършвано след като на водача са били наложени глоби с фиш, незаплатени в законоустановения едномесечен срок. Преценил, че с това си деяние същият е нарушил разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, за което на основание чл. 185 от ЗДвП, му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 лева.

Тази фактическа обстановка, съдът прие за установена от писмените доказателства приобщени по делото, които са  взаимно допълващи се и непротиворечиви относно релевантните за нарушението факти.

 

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

 

Жалбата, е подадена от лигитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва издадените против него наказателни постановления, чрез административно- наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗАНН, като е спазен седемдневния преклузивен срок за обжалване на административния акт, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с което същата е предизвикала своя деволутивен и суспензивен ефект, при което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество се явява основателна с оглед установената по делото фактическа обстановка и приетите доказателства.

Въпреки че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 и чл. 47, ал. 1, б.”а”, вр. ал. 2 от ЗАНН, съдът констатира, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съобразно разпоредбата на чл. 40, чл. 42, т. 3 и 6, чл. 43, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, водещо до ограничаване правото на нарушителя да разбере за какво извършено от него нарушение е санкциониран, както и до организиране на неговата защита, поради което същото се явява неправилно и незаконосъобразно и ще следва да се отмени.

Както се установи от събраните писмени доказателства в производството по обжалване на издаденото НП пред въззивната съдебна инстанция и най- вече от представеното в СЗ такова от жалбоподателя, както и от извършената служебна проверка от съда на подписите на нарушителя в съставеният АУАН и на документа за самоличност на жалбоподателя и неговия точен постоянен адрес, се установява, че, административнонаказателното производство е било образувано с АУАН, който не е бил съставен при нарушение на изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 42, т. 3 от ЗАНН на лице, чиято самоличност не съвпада с тази на жалбоподателя, за нарушение извършено от него на процесната дата посочена в АУАН. В приетото писмено доказателство- Уведомление Образец 1 от дата 28.06.2018 г. се удостоверява от Началник сектор ПП при ОД МВР- Кърджали, че процесното НП № 18- 0238-000060/26.03.2018 г. не е било издадено против жалбоподателя, а против лицето С. Фикрет М., ЕГН: **********,***.

На следващо място, АУАН № 62/16.02018 г. е бил съставен в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 6 от ЗАНН, като за точен адрес на нарушителя е посочено от с. Върбен, махала „Зорница“ № 17, област Кърджали, а съобразно извършената служебна проверка в СЗ на точния адрес на жалбоподателя по негова лична карта, той е Кърджали, ж.к. „Възрожденци“, бл. 16, вх. А, ет. 4, ап. 26.

АУАН № 60/16.03.2018 г. е бил съставен и в нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е бил предявен на жалбоподателя, подписан от него, респективно не му е бил връчен екземпляр от него срещу подпис. Категорично се установи от извършената служебна проверка в СЗ на подписа в личната карта на жалбоподателя и този положев за нарушител и лице получило екземпляр от АУАН, както и от предявяване на писменото доказателство на жалбоподателя при условията на чл. 284 от НПК, че подписите положени от лицето посочено като нарушител и подписало АУАН № 60/2018 г. и лицето, което е получило екзепляр от същия този акт, видимо и коренно се различават от подписа на жалбоподателя в неговата лична карта, т. е. съдът достига до извод, че не е било изпълнена и процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.

Следва да се отбележи също така, че съществува неяснота и в данните на нарушителя и в обстоятелствената част на атакуваното НП, съставляващи абсолютни процесуални нарушения по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, които сами си по себе си представляват самостоятелни основания за отмяна на това НП, без съдът да се произнася по съществото на спора.

За виновното лице в атакуваното НП № 18-0238-000060/26.03.3018 г. от АНО е посочен точен адрес различен от този посочен в АУАН № 62/16.03.2018 г., което е нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН.

Също така в процесното НП е налице нарушение относно точното описание на нарушението. В акта по установяване на нарушението е отразено, че на инкриминираната дата, място и час, нарушителя е управлява МПС- во лек автомобил „Пежо 406“, рег. № СТ 2287ВА, а след това в издаденото НП е отразеноот АНО, че нарушението е било извършено от жалбоподателя на процесните дата, място и час, при управление на МПС- во лек автомобил „Пежо 306“, рег. № СТ 2287ВА.

 Допуснатите процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП, съобразно разпоредбите на чл. 40, ал. 1, чл. 42, т. 3 и 6, чл. 43, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, се явява съществено, тъй като това нарушение само по себе си води до ограничаване правото на страната да разбере за какво нарушение е санкционирана и да организира адекватна соя защита, което прави атакувания акт процесуално недопустим. Предвид характера на констатираните нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, всяко едно от тях поотделно и в съвкупност се явяват абсолютна процесуална предпоставка за цялостна отмяна на това издадено НП. По този начин на жалбоподателя е нарушено правото на защита, което е съществено и винаги води до отмяна на наказателното постановление.

По тези съображения, Съдът в настоящия си състав счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Поради наличието на посочените формални предпоставки за отмяна на атакуваното НП, Съдът прие, че е безпредметно обсъждането на правилността на издаденото НП, респективно на това извършено ли е административно нарушение, как следва посоченото нарушение да бъде квалифицирано в НП, както и дали е правилно наложеното наказание.

 

Ето защо съдът намира атакуваното наказателно постановление за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО, и като такова следва да го отмени.

 

 

Мотивиран по горните съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на РС- Ардино, разгледал делото,

 

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0238-000060 от 26.03.2018 година на Началника на група към ОД МВР- Кърджали, РУП- Ардино, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., с което на С.М.М., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 лева;

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :