РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Карлово, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320100248 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с
предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град С., район „М.“ ж.к. „М.“ *, Б. П. С.,
сграда *, със законни представители: Д. К. К. и М. С., чрез адв. З. Ц., съдебен
адрес: гр. С., ж.к. „Г. М.“, ул. „А. Ж.“ № *, ет. * против А. Г. П., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр. Б., обл. П., ул. „С.“ № *.
В исковата молба се твърди, че ответникът сключил с „Йеттел
България“ ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) следните
договори:
- Договор за мобилни услуги № ********* и Заявление за пренасяне
на номер/а в мрежата на GLOBUL от 22.04.2013г. Съгласно договора на
клиента е предоставен мобилен номер *********и мобилен телефонен апарат
N. ***, пренесен от друга мрежа в „Йеттел“;
- Договор за мобилни услуги № ********* от 05.10.2017г. Съгласно
договора на клиента е предоставен мобилен номер *********;
- Договор за мобилни услуги № *********, Заявление за пренасяне на
номера в мрежата на „Теленор“ и Приложение към него от 22.08.2019г.
Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер **********, със
стандартна месечна абонаментна такса 19.99 лв. с вкл. ДДС или 16.66 лв. без
вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 16.99 лв. с вкл. ДДС или 14.16 лв. без вкл. ДДС.
1
Съгласно приложението към договора на клиента е предоставен мобилен
номер ***********;
- Допълнително споразумение № ********* от 05.09.2019г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер ************влиза в сила нов абонаментен
план, със стандартна месечна абонаментна такса 16.99 лв. с вкл. ДДС или
14.16 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 13.99 лв. с вкл. ДДС
или 11.66 лв. без вкл. ДДС;
- Допълнително споразумение № ********* от 13.10.2020г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер ***********влиза в сила нов абонаментен
план (със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или
20.82 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 20.99 лв. с вкл. ДДС
или 17.49 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен телефонен
апарат A. ******D. G.;
- Допълнително споразумение № ********* от 27.11.2020г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер *************влиза в сила нов абонаментен
план, със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или
20.82 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 21.99 лв. с вкл. ДДС
или 18.32 лв. без вкл. ДДС.
Твърди се, че към процесния период спрямо ползваните от А. Г. П.
мобилни номера се прилагат следните условия:
- за мобилен номер *********** – условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 22.04.2013г., изм. с Допълнително
споразумение № 27.11.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги;
- за мобилен номер ************ – условията, договорени в Договор
за мобилни услуги № ********* от 05.10.2017г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 05.09.2019г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги;
- за мобилен номер ******************** – условията, договорени в
Договор за мобилни услуги № ********* от 22.08.2019г.;
- за мобилен номер *********** – условията, договорени в
Приложение към Договор за мобилни услуги № ********* от 22.08.2019г.
Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3
бр. фактури, издадени в периода м. август 2021г. – м. ноември 2021 г. Във
всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.
1. Фактура № **********/01.08.2021 г. била издадена за отчетния
2
период 01.07.2021 г. – 31.07.2021 г. и включвала следните задължения на
клиента за посочения период:
- за мобилен номер ****************– месечна абонаментна такса
14.16 лв. и международни разговори 1.85 лв., или общо 16.01 лв. без вкл. ДДС
и 19.21 лв. с вкл. ДДС;
- за мобилен номер *********** – месечна абонаментна такса 17.49
лв. и допълнителни услуги 1.00 лв., или общо 18.49 лв. без вкл. ДДС и 22.19
лв. с вкл. ДДС, такса за допълнителна услуга – 3.49 лв. с вкл. ДДС;
- за мобилен номер ************ – месечна абонаментна такса 18.32
лв. без вкл. ДДС и 21.99 лв. с вкл. ДДС;
- за мобилен номер ************* – месечна абонаментна такса 11.66
лв. без вкл. ДДС и 13.99 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума начислена във фактурата, е 80.87 лв., като след
приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен
период в размер на 23.16 лв., претендираната сума по фактурата е 57.71 лв.
2. Фактура № **********/01.09.2021г. била издадена за отчетния
период 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. и включвала следните задължения на
клиента за посочения период:
- за мобилен номер *************** – месечна абонаментна такса
16.66 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., или общо 17.41 лв. без вкл. ДДС
и 20.89 лв. с вкл. ДДС;
- за мобилен номер *********** – месечна абонаментна такса 17.49
лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и допълнителни услуги 1.00 лв., или
общо 19.24 лв. без вкл. ДДС и 23.09 лв. с вкл. ДДС, такса за допълнителна
услуга – 3.49 лв. с вкл. ДДС;
- за мобилен номер ************* – месечна абонаментна такса 18.32
лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., или общо 9.07 лв. без вкл. ДДС и
22.89 лв. с вкл. ДДС;
- за мобилен номер ************ – месечна абонаментна такса 11.66
лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., или общо 12.41 лв. без вкл. ДДС и
14.89 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума начислена във фактурата, е 85.25 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
сключени между „Йеттел България“ ЕАД и А. Г. П., при условията на които са
ползвани процесиите номера ************ и ****************, по вина на
потребителя поради изпадането му в забава, операторът издал Фактура №
**********/01.11.2021г., включваща задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното им прекратяване в общ размер на 229.94 лв.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или
инициатива на потребителя, били уредени от страните в изрични клаузи с
3
идентично съдържание от съответните договори, а именно: за номер
**************в р. 4, т. 2 от Допълнително споразумение № ********* от
13.10.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; за номер
*************в р. 3, т. 2 от Допълнително споразумение № ********* от
27.11.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Съгласно посочените клаузи, които имали идентично съдържание, в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок
до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2)
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на
неустойката за номер ************била в размер на 153.01 лв. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС (по 20.82 лв. всяка), ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора и с добавена разликата в размер на 70.64
лв. между стандартната цена на A. ******D. G. без отстъпка съгласно
актуалната към 13.10.2020 г. ценова листа на оператора и преференциалната
му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на
оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за
мобилни услуги.
Размерът на неустойката за номер ********************** била в
размер на 76.93 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20.82 лв. всяка), ведно с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план, съответстваща на оставащия срок до края на договора.
Общата сума начислена във фактурата, е 229.94 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България“ ЕАД по всяка от
фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение
на паричните му задължения, от страна на „Йеттел България“ ЕАД било
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Карлово. По
образуваното частно гражданско дело № 1778/2023 г. била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
4
Тъй като издадената заповед била връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК и в изпълнение на дадените от съда указания, за ищеца бил налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи следните
суми, за които по ч. гр. д. №1778/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно:
- 372.90 лева, включваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови
вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, за
което са издадени фактури № **********/01.08.2021г.; №
**********/01.09.2021 г. и № **********/01.11.2021г.;
- законната лихва за забава върху вземането, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 10.07.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се и разноските по делото, включително и направените в
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
особения представител адв. М. Р., който оспорва иска.
Твърди, че договорите и допълнителните споразумения за мобилни
услуги са нищожни. Същите били с шрифт по-малък от 10 пункта, каквито
били изискванията на Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, преди
изменението в сила от 15.01.2014г.
Ведно с горното, нямало приложени Общи условия към договорите за
мобилни услуги, каквито били изискванията на закона. Потребителят следвало
да се запознае с общите условия, като същите трябвало да бъдат поставени на
видно място, достъпно за всеки потребител. По делото нямало данни това
условие в закона да е било спазено.
От представените фактури за заплащане на отчетения период били
отбелязани, като данъчна основа разговори, данни, съобщения и други
таксувани услуги, както и месечни и еднократни такси в т. ч. абонаменти и
допълнителни пакети. Как били формирани тези суми и на какво основание,
не ставало ясно за потребителя. В договорите нямало условия за
начисляването на такива такси и услуги. Това от своя страна било основание
за недействителност на договорите.
„Йеттел България“ ЕАД, гр. София, претендирали общо сумата от
229,94 лева, представляваща компенсаторна неустойка по процесните
договори за мобилни услуги, поради предсрочно прекратяване на същите по
вина на ответника. Уговорката за неустойка била изцяло нищожна, като
противоречаща на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и разпоредбите за
защита на потребителя, като в този смисъл била и практиката на ВКС.
Неустойката, която била начислена за едностранно прекратяване на договора
5
по вина на абоната, била регламентирана в ОУ към договорите. Същите не
били приложени към исковата молба и особеният представител не можел да
вземе становище в настоящия отговор.
Договорите били нищожни и поради противоречие с добрите нрави,
за което съдът следял служебно, каквато била и практиката на ВКС /решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържали в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС. Клаузата за неустойка предвиждаща задължение, за
длъжника, за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на
договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси,
независимо от момента на разваляне на същия, била нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Неустойката излизала извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше развален, без да има престация от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл било
решение № 219/09.05.201бг. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о.
Ведно с горното, уговорената клауза във връзка с гореизложените
съображения се явявала и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Ответникът имал качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а ищецът бил търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката
за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на
договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславяло
необосновано висока неустойка, тъй като предварително давало възможност
на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя.
От горните съображения следвал единственият извод, че клаузата била
нищожна към датата на сключването на договора, отсъствието на валидно
съглашение за заплащане на неустойка водело до частична недействителност
на сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави било налице още при сключването на
договора, то следвал изводът, че в конкретния случай не е налице валидно
съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал.
4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не породил правно действие, а
нищожността на тази клауза била пречка за възникване на задължение за
неустойка в какъвто и да било размер.
Също така приложените към исковата молба част от Допълнителните
споразумения били подписани от пълномощник. По делото нямало данни
какво е това лице и какви са били правата му да сключва каквито и да било
договори и допълнителни споразумения от името на ответника с ищеца по
6
делото. Особеният представител оспорва и тези допълнителни споразумения
подписани от пълномощник, като счита, че пълномощникът не бил имал
представителната власт да сключва такива с ищеца.
По горните съображения, моли съда да се произнесе.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК,
във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, с които се претендират вземания
за мобилни услуги (абонаментни такси) и неустойки по сключени между
страните договори за мобилни услуги.
Налице са процесуалните предпоставки за надлежно упражняване
правото на иск по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, а исковата молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Установява се от представените писмени доказателства и не се спори,
че между страните са сключени три договора за предоставяне на мобилни
услуги. С Договор № ********* от 22.04.2013г. на ответника е предоставен
мобилен телефонен апарат N. ***, а с Допълнително споразумение №
********* от 13.10.2020г. му е предоставен мобилен телефонен апарат A.
*******D. G..
Не се спори, че договорите са прекратени едностранно от ищеца,
поради неплащане на задълженията по тях.
Съдът намира исковата претенция в частта, касаеща неплатените
абонаментни такси за предоставени мобилни услуги за основателна. Размерът
и основанието на задълженията се доказаха от ищеца посредством
представените по делото фактури, както и от приетата съдебно-счетоводна
експертиза. Касае се за вземане, произтичащо от абонамента такса, която се
дължи независимо от потреблението, и при липса на доказателства за
плащане, който факт не се твърди, а и доказването му е в тежест на ответника,
то искът за заплащане на сумата от 142.96 лева – дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода
01.07.2021 г. – 31.08.2021 г., за което са издадени фактури №
**********/01.08.2021 г. и № **********/01.09.2021г., се явява основателен и
доказан в пълен размер.
Съдът не споделя възражението за нищожност на процесните
договори и допълнителни споразумения поради нарушаване на Закона за
електронните съобщения, тъй като размерът на шрифта е по-малък от 10
пункта. От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установи,
че шрифтовете в представените в оригинал Договор за мобилни услуги №
*********/05.10.2017г., Договор за мобилни услуги № *********/22.08.2019г.
и приложения към тях, са от типа „Arial Narrow“ и размерът им варира от 9 pt
до 10,2 pt. ЗЕС обаче не поставя изискване за шрифт, а такова е предвидено в
7
чл.43 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни
съобщения. Става въпрос за подзаконов нормативен акт, издаден от Комисията
за регулиране на съобщенията (обн. ДВ. бр.24 от 4 март 2008г.), чието
нарушаване не би могло да се приеме, че влече нищожност на договорите за
мобилни услуги.
Неоснователно е и възражението, че по делото не са представени
Общите условия на мобилния оператор, при които са сключени процесните
договори. Същите са приложени по заповедното производство /първоначално
образувано пред СРС – л.41 – л.45/
Съдът намира, че искът за неустойки, равняващи се на три месечни
абонаментни такси по договорите за мобилни услуги следва да бъде
отхвърлен, като съображенията за това са следните:
Ответникът, като страна по процесните договори има качеството на
потребител по смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е
задължен да следи както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и на основание чл. 7 ал.3 от ГПК относно наличието на
неравноправни клаузи в договорите, по смисъла на ЗЗП, които се признават за
недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор
резултат.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин.
Нищожността и неравноправността на неустоечната клауза в
Договорите за мобилни услуги произтича от начина на уговаряне на
неустойката – в размер на до три стандартни месечни абонамента за всяка
една СИМ карта/номер. Така уговорената неустойка съдът намира за
необосновано висока, доколкото мобилният оператор едностранно определя
месечните абонаменти такси, които не подлежат на индивидуално договаряне.
Така потребителят трябва да заплати като неустойка трикратната абонаментна
месечна такса без да получава насрещна престация, т.е. без да ползва услугите
на оператора. Операторът, от своя страна, би получил очакваната и уговорена
печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока,
предвид предсрочното му прекратяване. Съдът намира така уговорената
неустойка за установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с
нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните
клаузи. Вредата от неизпълнение на задължението на длъжника не е
съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при
удовлетворяване на интереса му от заплащане на разликата между
8
договорената и определената от него стандартна абонаментна такса до края на
срока на договора. По този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът
остава задължен за заплащане на част от месечните абонаментни такси, без да
може да ползва установените в договора услуги. Така установена, клаузата за
неустойка, като нищожна и установена в противоречие с добрите нрави, не
поражда задължение за потребителя на мобилни услуги.
Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение, по
силата на който доставчикът се задължава да предостави определени услуги, а
потребителят да заплаща договорената между страните цена. При
неизпълнение задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати
договора, т.е. да го развали поради неизпълнение, като развалянето действа
занапред, доколкото двете насрещни престации се основават една на друга.
Потребителят дължи цена за предоставените услуги до момента на разваляне
на договора, а доставчикът занапред се освобождава от задължението на
предоставя услугата. Действително, търговецът има право на неустойка за
вредите от развалянето на договора по вина на контрахентна си, но следва да
се държи сметка за обратната възможност, която в случая не е налице, а
именно - потребителят по договор за мобилни услуги не може едностранно да
се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. Съгласно чл.
143 ал. 2 т. 6 от ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на
търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя,
както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато
сам прекрати договора. Поради изложеното следва да се приеме, че
неустоечната клауза като неравноправна не поражда задължение за
потребителя, поради което искът в тази част следва да се отхвърли като
неоснователен.
Във връзка с предоставените с договорите мобилни устройства N.
***и A. *******D. G. се претендират и неустойки, определени като разлика
между цената на устройствата по договорите /твърди се, че тя е
преференциална/ и реалната цена на същите.
От една страна, няма доказателства, че цената на устройството
съгласно ценовата листа на мобилния оператор отговаря на цената за същия
продукт при други търговци, нито дали ищецът е реализирал продажби на
тази цена, т. е. позоваването на предоставена на потребителя „преференциална
цена“ не отговаря както на общото изискване за добросъвестност, така и на
специалните изисквания на ЗЗП.
От друга страна, по процесните договори страните са постигнали
съгласие единствено относно основанията за едностранното прекратяване
отстрана на дружеството – доставчик, но не и относно формата на изявлението
и реда за уведомяване на другата страна, поради което следва да намери
приложение общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото не се твърди
наличие на обстоятелствата по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на
9
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по един
двустранен договор, кредиторът може да го развали, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще
смята договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението
трябва също да се направи писмено. В тежест на кредитора е да установи
отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение
за разваляне на договора и, че тя е достигнала до знанието му. По настоящото
дело не са представени доказателства, от които да се установи, че ищецът е
отправил писмена покана до длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните им отношения
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Поради това съдът приема, че
процесните договори за не са били валидно прекратени предсрочно, съответно
претендираните вземания за неустойки не са били изискуеми. При наличие на
договорна клауза за неустойка, такава се дължи при поискване от изправната
страна по договора, т. е. изискуемостта на вземането възниква от датата на
поканата до неизправната страна по договора, каквато в случая няма
отправена до длъжника.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за неустойки
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска. В исковото производство
ищецът е реализирал разноски в размер на 1205 лева – 25 лева за заплатена
държавна такса, 480 лева за адвокатско възнаграждение, 300 лева за депозит за
вещо лице по изготвената ССчЕ и 400 лева за особен представител на
ответника. Съразмерно с уважената част от иска му се следват разноски в
размер на общо 461.97 лева.
Следва на ищеца да се присъдят и разноските по ч. гр. д. № 1778/2023
г. съразмерно с уважената част от иска – 193.60 лева от общо сторени разноски
в размер на 505 лева.
По искане на особения представител на ответника е назначена СТЕ,
като възнаграждението на вещото лице в размер на 475 лева е заплатено от
бюджета на съда. Следва тази сума да бъде присъдена в полза на РС Карлово,
съобразно отговорността на страните за разноски, както следва – 292.90 лева
от ищеца и 182.10 лева от ответника.
На особения представител адв. М. Р. следва да се издаде разходен
касов ордер за определеното възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
А. Г. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Б., обл. П., ул. „С.“ № *,
ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град С., район „М.“ ж.к. „М.“ *, Б. П. С., сграда *, със законни
представители: Д. К. К. и М. С. следните суми, за които по ч. гр. д.
№1778/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, а именно:
- дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги, за периода 01.07.2021 г. – 31.08.2021 г., за което са
издадени фактури № **********/01.08.2021 г. и № **********/01.09.2021 г;
- законната лихва за забава върху вземането, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 10.07.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.“
ж.к. „М.“ *, Б. П. С., сграда *, със законни представители: Д. К. К. и М. С. иск
за признаване за установено, че А. Г. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес:
гр. Б., обл. П., ул. „С.“ № *дължи на ищцовото дружество сумата от 229.94
лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно
със законната лихва върху сумата, за което по ч. гр. д. №1778/2023 г. по описа
на РС Карлово е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. Г. П., ЕГН: **********,
с настоящ адрес: гр. Б., обл. П., ул. „С.“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.“
ж.к. „М.“ *, Б. П. С., с. *, със законни представители: Д. К. К. и М. С.
разноските по делото в размер на общо 1710.00 лева, от които 505.00 лева –
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №1778/2023 г. по описа на
РС Карлово и 1205.00 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Б., обл. П.,
ул. „С.“ № *ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Карлово сумата от 182.10 лева –
възнаграждение за вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза, заплатено от бюджета на съда.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град С., район „М.“ ж.к. „М.“ *, Б. П. С., сграда *, със законни
представители: Д. К. К. и М. С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Карлово
сумата от 292.90 лева – възнаграждение за вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза, заплатено от бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на назначения на ответника особен представител –
адв. М. Р. от АК П., РКО за сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева).
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните пред О. с.
– П. в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ
12