№ 145
гр. Харманли, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20255630200413 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Л. И., с ЕГН **********, от гр. Х. ул. В. П. № **
против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №5090036/17.07.2021г. на ОДМВР -
Хасково, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен, поради
изтекла погасителна давност. Посочва Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на
ВКС и ВАС в което се приело, че е недопустимо административните нарушения да се
установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се
създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със
значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните
нарушения, биха били поставени в по-тежко правно положение от извършителите на деяния
с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против
личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности - давност за
преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният орган да
реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение, и давност
за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна
санкция, намират приложение и в административно-наказателния процес. От принципа, че
извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-
неблагоприятно положение от извършителите на престъпления, и от принципа за
1
субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в
административно-наказателния процес (чл. 11 от ЗАНН) следва, че нормите на давността,
уредени в НК намират съответно приложение и в административно-наказателния процес във
всеки случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.
Посочва, че съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., по т. д.
№1/2014 г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС и чл. 80, ал.1, т. 5 от НК,
приложима по препращане от чл. 11 от ЗАНН, давността за нарушението е три години, а
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е 4 години и половина, съгласно чл. 81, ал. 2 НК
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и
то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След извършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. По арг. от чл. 80,
ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършване на нарушението - в случая от
17.07.2021г. По арг. от чл. 81, ал. 2 от НК и съгласно установената съдебна практика,
давността се прекъсвала със съставянето на АУАН, издаването на НП или ЕФ,
предприемането на действия за тяхното връчване и от самото връчване на НП, ЕФ. От всяко
прекъсване на давността започва да тече нова тригодишна давност. Относно ЕФ, чл. 189 ал.
5 предвиждал, че електронният фиш се връчвал на лицето по чл. 188 ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от
министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. Едва след връчване електронния фиш подлежи на обжалване и може да
влезе в сила и се смята за влязло в сила НП - чл. 189, ал. 11 ЗДвП. За действието по връчване
на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, поради
което следвало субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за
връчване на ЕФ фиш тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години. При липса
на датата на издаване на ЕФ / чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не предвижда такъв реквизит/, следва да
се приеме, че давността е започнала да тече от датата на деянието. От датата на извършване
на нарушението /17.07.2021 г. / до датата на връчване на ЕФ /20.07.2025 г. / изминали повече
от три години /дори повече от 4 години/. При тези обстоятелства, изтеклата към 20 юли
2025г. 3- тригодишна давност за преследване по чл. 81, ал. 2 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр.
чл. 11 от ЗАНН, имало за последица отпадане на възможността, спрямо евентуалния
нарушител да може да бъде завършено започналото административно наказателно
преследване с реализиране на отговорността му за вмененото му административно
нарушение, което обуславяло отмяна на обжалвания Електронен Фиш Серия К № 5090036
на ОДМВР гр. Хаково, като единствена законосъобразна последица.Предвид горното моли
съдът да отмени Електронен Фиш Серия К №5090036 издаден от ОДМВР гр. Хасково. Към
жалбата представя договор за правна защита и съдействие от 30.07.2025г. с адв.М. К..
В съдебно заседание, жалбоподателят И. Л. И., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна ОДМВР – Хасково, редовно призована, не се явява, не се
представлява. В съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка
2
излага становище описаните обстоятелства в жалбата да не се вземат предвид от съда и
същата да не бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 17.07.2021г. в 09.49 часа в гр.Харманли по ул.“Районна“ до РПЦ Харманли в
посока на движение от град Харманли към град Любимец при ограничение на скоростта за
населено място до 50км в час, И. Л. И., с ЕГН ********** при управление на МПС лек
автомобил „НИСАН РОГ“ с рег.№РВ****НА е извършил нарушение за скорост, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 526, което отчело, че автомобилът
се движи със скорост от 68 км/ч при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, т.е. с 18
км/ч превишена стойност на скоростта, след приспаднат толеранс от -3км в час в полза на
водача.
Електронния фиш е издаден въз основа на снимка и справка за собственост на
заснетото МПС.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване
на обжалвания ел. фиш.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, относно използването на мобилни камери за установяване на нарушения
на ограниченията на скоростта, тъй като е използвано автоматизирано техническо средство и
система /АТСС/ и за установеното и заснето нарушение не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, поради което в съответствие с процесуалния ред към процесната дата е издаден
електронния фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба.
Процесният фиш отговаря на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи, от одобрен образец е със Заповед №
8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи, както е със задължителното
съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - посочена е териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
3
Системата за контрол на скоростта - TFR1-M 526 отговаря на изискването на § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП - АТСС - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
В случая става въпрос за преносима - мобилна система за контрол, установяваща
нарушението на скоростта в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Участието на контролния орган се свежда до позициониране,
включване, задаване на ограничението на скоростта на движение и изключване на
системата, която е автоматизирана и не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Видно от Протокол №1-53-20/29.09.2020г.
от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M съответства на одобрения тип,
което означава, че към датата на заснемане на нарушението и засичане на скоростта на
движение – 17.07.2021 г. е технически изправна да засича и заснема скоростта на движение
на МПС.
Според протокол за използване на АТСС системата от 17.07.2021г. е позиционирана
в гр. Харманли по ул. "Районна" до РПЦ-Харманли с посока на движение от гр.Хасково към
гр.Любимец, с въведено ограничение от 50 км/ч., без пътен знак, стационарен режим, с
начало на работа 09.00 часа и край в 12.00 часа. Протоколът е с нужното законово
съдържание по Наредбата, съставен е от лице с полицейски правомощия, при съответната
компетентност.
На съда не са необходими специални знания, за да намери, че контролирания участък
за скорост отговаря на изискванията на § 6, т. 49 от ДП на ЗДвП - "Населено място" е
застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни
пътни знаци. Процесният участък е в чертите на населеното място - гр. Харманли по ул.
"Районна" до РПЦ-Харманли, което означава, че по правилата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
максимално допустимата скорост на движение е 50км/ч. Затова, при засечената скорост на
движение от 68 км/ч. и с отчетения толеранс от 3%, т. е. водачът се е движил с превишена
скорост от 18 км/ч., над максимално допустимата от 50 км/ч., за каквото нарушение е
наказан с електронния фиш.
В съответствие с изискванията на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е издаден ел. фиш на
собственика на МПС, който е жалбоподателя според справката за собственост. Той не
оспорва това обстоятелство, както и не посочва лице, на което е предоставил управлението
на автомобила на датата на нарушението. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Г. не е
предоставил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Това дава основание на
съда да приеме за категорично доказано, че жалбоподателят е бил водач на МПС към датата
4
на установяване на нарушението с АТСС и той е извършил деянието по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Следва да се отбележи че, при липса на основание за съставяне на АУАН, а са
налице основания за издаване на ел. фиш, означава, че са неприложими и сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, отнасящи се до съставянето на АУАН и издаване на НП. Законовата
препратка по чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за
неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на НП и
по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура,
по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. Такава е и
константната практика на АССГ, например в Решение № 7679/17.12.2021 г. по адм. д. №
7879/2021 г., Решение № 7443/21.12.2020 г. по адм. д. № 8928/2020 г., Решение №
7679/17.12.2021 г. по адм. д. № 7879/2021 г. и др.
Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС,
възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност се погасява по
давност при наличие на основанията по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 81, ал. 3 от НК, предвид
на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. В конкретиката на казуса, означава, че ако в
рамките на три години от извършване на нарушението, установено с АТСС, не бъде издаден
ел. фиш или не бъдат предприети действия за преследване на нарушителя, тогава
наказателното преследване се погасява по давност, т. е. възможността И. И. да бъде
санкциониран се изключва с изтичане на относителната давност от три години или
абсолютната давност от четири години и половина от датата на извършване на деянието. В
тежест на административния орган е да докаже предприетите действия за наказване на
нарушителя чрез издаване на ел. фиш и неговото връчване, с цел да се установят такива
обстоятелства, които водят на спиране или прекъсване на давността.
По делото единствено е посочено, че след издаване на ел. фиш, който с оглед, че е за
нарушение, установено с АТСС и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдът приема, че е
издаден на датата на нарушението – 17.07.2021 г., фишът е връчен на 20.07.2025 г., което
означава, че в периода от 17.07.2021 г. до 20.07.2025 г. спрямо жалбоподателя не са били
предприемани мерки по реализиране на административнонаказателната отговорност. Така,
до датата на връчване на фиша е изтекла относителната давност от три години от датата на
извършване на деянието, поради което ел. фиш следва да бъде отменен.
При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско
възнаграждение по Договор за правна помощ и процесуално представителство.Предвид
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на
АНО,съда установи,че то е под минималния размер съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и следва да се присъди
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,а въззиваемата страна – ОДМВР - Хасково, следва да
бъде осъдена, да заплати на жалбоподателя претендираните разноски.
Водим от горното съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К №5090036/17.07.2021г. издаден от ОД на МВР
- Хасково, с който на И. Л. И.,с ЕГН ********** от гр. Х. ул. В. П. № ** на основание чл.189
ал.4 във вр.чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 50.00лв., за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на И. Л. И. с ЕГН ********** от гр. Х.
ул. В. П. № ** сумата от 300,00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-гр.Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6