№ 205
гр. Велико Търново , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000106 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260050/15.12.2020 година по т. д. № 74/2019 година на Окръжен
съд Плевен Гаранционният фонд е осъден да заплати на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж. обезщетения за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. С. Н. при пътнотранспортно
произшествие на 4.11.2015 година в размер на по 50 000 лева за всяка една от тях, заедно с
дължимата компенсаторна лихва, считано от 8.11.2015 година до окончателното изплащане
на сумите, на основание чл. 288, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането (отм.), във
връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение претенциите на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж. за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди над посочените суми до претендираните по 200 000
лева са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати на П. В. Н.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. С. Н. при
пътнотранспортно произшествие на 4.11.2015 година в размер на 100 000 лева, заедно с
дължимата компенсаторна лихва, считано от 8.11.2015 година до окончателното изплащане
1
на сумата, на основание чл. 288, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането (отм.), във
връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение претенцията на П. В. Н. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над 100 000 лева до претендираните 200 000 лева е отхвърлена като
неоснователна.
Със същото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати държавна такса в
размер на 8 000 лева по сметка на Окръжен съд Плевен.
С посоченото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати на адвокат С.Ч.
възнаграждение в размер на 7 590 лева на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, точка 2
от Закона за адвокатурата.
Със същото решение Гаранционният фонд е осъден да заплати на ЕЛ. В. Н., СТ.
В. Ж. по 62.50 лева – разноски за вещо лице съобразно уважените части от исковете.
С посоченото решение ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н. са осъдени да заплатят на
„Дженерали застраховане“ АД сумата 475 лева – деловодни разноски.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С.Ч. – пълномощник на
ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н., против Решение № 260050/15.12.2020 година по т. д. №
74/2019 година на Окръжен съд Плевен. Във въззивната жалба се излага, че решението е
частично неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, и е необосновано.
Определените обезщетения за неимуществени вреди са занижени по размер и не са
справедливи. Съдебният акт не е съобразен със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, дадени с Постановление на
Пленума на Върховния съд № 4/1968 година. Разпоредбата на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите е приложена формално. Съставът на Окръжен съд Плевен
правилно е очертал обема на релевантните обстоятелства – ищците са от кръга лица, които
имат право на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на В. С. Н.,
починал при пътнотранспортно произшествие на 4.11.2015 година; претърпените от тях
страдания и скръб са довели до значителни морални болки и психически сътресения. Не са
отчетени съвсем точно тежкото психическо състояние на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н.,
тяхната мъка от необратимата загуба, стресиращата и коренна промяна на техния живот.
Първостепенният съд не е взел предвид всички релевантни за определяне на обезщетенията
фактори. Недооценено е обстоятелството, че между ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н. и
пострадалия е съществувала силна връзка, характеризираща се с искреност, обич и
разбирателство. Първостепенният съд не е отчел в пълна степен показанията на разпитаните
по делото свидетели за болезнения начин, по който жалбоподателите изживяват смъртта на
В. С. Н..
2
Мъката на П. В. Н. – съпруга на починалия, е непреодолима. Тя и В. С. Н. са
имали хармонични отношения повече от петдесет години. Нейната мъка е толкова голяма, че
е налице и физически срив. Свидетелите са потвърдили, че дори имунната система се е
предала, тя все още не може да се съвземе; не е същият общителен човек. Недооценени от
първостепенния съд са и изключително интензивните душевни сътресения на дъщерите на
починалия. Негативните емоции са влошили и здравословното състояние на ЕЛ. В. Н., СТ.
В. Ж.. Съставът на Окръжен съд Плевен не е съобразил, че жалбоподателките така и не са
преживели смъртта на своя обичан съпруг и баща. Въпреки напредналата си възраст В. С. Н.
полагал грижи за цялото си семейство, бил негова опора.
При постановяване на решението съдът не е съобразил нивата на
застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие. Не са взети предвид
икономическата конюнктура в страната, общественото възприемане на справедливостта на
всеки отделен етап от развитието на обществото. Рязкото отдалечаване от присъжданите от
други съдилища при подобни обстоятелства застрахователни обезщетения налага идеята за
правна несигурност и възможност за „изненади“, които допълнително потискат и стресират
хората, подложени на последиците от преживяно пътнотранспортно произшествие.
Изброени са съдебни решения, с които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди.
Не са отчетени средната месечна работна заплата за периода 2005 година – 2015 година;
минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; ежегодното увеличаване на застрахователните премии по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“; поскъпването на цената на живота, инфлационните
процеси, увеличаването на пазарната стойност на всички стоки от първа необходимост.
Направено е искане да се отмени Решение № 260050/15.12.2020 година по т. д. №
74/2019 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са отхвърлени претенциите за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди над уважения размер до
претендираните 200 000 лева за всеки ищец и да се постанови друго такова, с което да се
присъдят допълнителни обезщетения до размер на по 200 000 лева; да се присъдят сторените
от ищците в първоинстанционното производство разноски, включително за адвокатско
възнаграждение в пълен размер; да се присъди законна лихва от причиняване на
увреждането до окончателното изплащане на сумите; да се присъдят разноските за
въззивното производство, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
Гаранционен фонд, гр. София, в който са изложени аргументи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция не се е явил представител на
Гаранционния фонд и не е изразил становище по въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
3
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по Търговско дело № 74/2019 година на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявени от адвокат С.Ч. – пълномощник на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж.,
П. В. Н., против Гаранционен фонд, София, „Дженерали застраховане“ АД при условията на
евентуалност искове с посочени правни основания чл. 288, ал. 1, точка 1 от Кодекса за
застраховането (отм.); чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.). В исковата молба се
излага, че около 8.50 часа на 4.11.2015 година на пътя Плевен – Гривица лек автомобил
засича автобус, причинено е пътнотранспортно произшествие, при което настъпва смъртта
на В. С. Н. – баща на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., съпруг на П. В. Н., вследствие на което те търпят
неимуществени вреди. Налице са елементите от фактическия състав на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите. В. С. Н. пътувал в автобус марка „Сетра“, модел „Кесборер“, с
ДК № ЕН 68 ****, собственост на „Планета транс“ ЕООД по направление гр. Плевен – село
Гривица. При приближаване на спирката, на която трябвало да слезе, той станал от
седалката, за да се подготви за слизане и даде знак на шофьора. В този момент неизвестен
лек автомобил внезапно навлязъл в лентата за движение на автобуса, принудил водача на
последния рязко да спре, за да предотврати удар. В резултат на рязкото спиране В. С. Н.
изгубил равновесие, паднал по гръб като главата му се ударила в праг на метална лайсна.
Откаран е в спешно отделение, където е установено, че в резултат на инцидента е получил
обширен хематом на главата. Въпреки предприетото оперативно лечение и усилията на
лекарите В. С. Н. починал от тежката травма. Водачът на неизвестния лек автомобил е
нарушил чл. 20, ал. 1; чл. 21; чл. 25, ал. 1; чл. 26 от Закона за движението по пътищата.
Водачът на автобуса е нарушил чл. 5, ал. 1; чл. 24, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. По случая е образувано досъдебно производство № 327/2015 година по описа на
ОД на МВР Плевен (прокурорска преписка № 348/2016 година на Окръжна прокуратура
Плевен). Смъртта на В. С. Н. е настъпила в резултат на несъвместима с живота травма на
главата, намираща се в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. Водачите на
лекия автомобил и автобуса са извършили деянието при форма на вина непредпазливост.
Вследствие на инцидента, довел до смъртта на В. С. Н., неговите съпруга и
дъщери търпят неимуществени вреди – шок, мъка, тъга, стрес, потиснатост, безпокойство,
изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред
обстоятелствата, усещане за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло, загуба на
надежда, развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Гаранционния
фонд да заплати на ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н. обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на В. С. Н. в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 4.11.2015 година от по 200 000 лева на всяка една от тях; компенсаторна лихва
по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите от 8.11.2015 година до
4
окончателното изплащане на сумите; направените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение; при условията на евентуалност да осъди „Дженерали
застраховане АД да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди, причинени от
инцидента, от по 200 000 лева.
С Молба с вх. № 6386/3.06.2019 година адвокат С.Ч. – пълномощник на ЕЛ. В.
Н., СТ. В. Ж., П. В. Н., е уточнил основанията за ангажиране отговорността на
Гаранционния фонд и „Дженерали застраховане“ АД.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба
от „Дженерали застраховане“ АД, с който не се оспорва наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобус марка „Сетра“, модел „Кесборер“,
с ДК № ЕН 68 ****; оспорват се предпоставките за ангажиране отговорността на
дружеството за претърпените от ищците неимуществени вреди; при условията на
евентуалност е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия; наведен е
довод за погасяване по давност на претенцията за присъждане на законна лихва.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Гаранционния фонд, в който са развити съображения за недопустимост на претенциите
спрямо Гаранционния фонд; при условията на евентуалност са изложени аргументи за
нередовност на исковата молба, неоснователност на исковете, прекомерност на
претендираните обезщетения; изтъква се, че водачът на автобуса е самокатастрофирал;
релевирани са доводи за изключителна вина на В. С. Н., евентуално за наличие на
съпричиняване от негова страна.
Постъпили са допълнителни искови молби от адвокат С.Ч. – пълномощник на
ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н., с които е изразено становище по доводите на представителите
на Гаранционен фонд, „Дженерали застраховане“ АД.
Депозиран е отговор на допълнителната искова молба от Гаранционния фонд, с
който се поддържат съображенията и исканията, обективирани в отговора на исковата
молба.
В съдебно заседание пред първостепенния съд не се е явил представител на
Гаранционния фонд и не е изразил становище по претенциите.
С писмена молба представителят на „Дженерали застраховане“ АД оспорва
предявените при условията на евентуалност против дружеството искове.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
5
Решение № 260050/15.12.2020 година по т. д. № 74/2019 година на Окръжен съд
Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н. против Гаранционния фонд
искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди са с правно основание чл. 288,
ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Безспорно е, че на 4.11.2015 година В. С. Н., починал на 8.11.2015 година, е
пътувал в автобус марка „Сетра“, модел „Кесборер“, с ДК ЕН 68 ****, който се е движил по
направление гр. Плевен – село Гривица.
Пред въззивната инстанция не се оспорват изводите на първостепенния съд, че
причина за инцидента на 4.11.2015 година е нарушение на правилата за движение по
пътищата от страна на водача на неустановен лек автомобил, син на цвят, който е предприел
маневра за изпреварване на автобуса, рязко е навлязъл в лентата за движение в
непосредствена близост пред движещия се автобус и водачът на последния е предприел
действия за рязко спиране с оглед избягване на удар в лекия автомобил. Водачът на
неустановения лек автомобил е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 4 и чл. 25, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата. Вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има
водачът на неустановения лек автомобил, който е извършил маневра за изпреварване на
автобуса. Водачът на автобуса е предприел моментални действия според своето виждане за
рисковата ситуация с цел да избегне удар с другото моторно превозно средство. Смъртта на
В. С. Н. е настъпила вследствие уврежданията, получени при инцидента. Не са наведени
доводи против заключението на състава на Окръжен съд Плевен за липса на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на В. С. Н..
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смърт, от
значение са възрастта на увредения, неговото обществено положение, отношенията му с
близките, които претендират обезщетение за неимуществени вреди, други обстоятелства.
При определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да
се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент. Лимитите на застраховане нямат самостоятелно
значение, но се съобразяват при отчитане на конкретните икономически условия – те са
индиция за тях. Към 4.11.2015 година, когато е настъпило пътнотранспортното
произшествие, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди
6
вследствие увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице е 2 000 000 лева
(чл. 266, точка 1, буква „а” от Кодекса за застраховането – отм.). Минималната работна
заплата за страната към датата на инцидента е 380 лева.
П. В. Н. е съпруга на В. С. Н., починал на 8.11.2015 година, а ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж.
са негови дъщери. Към момента на пътнотранспортното произшествие В. С. Н. е бил на
осемдесет години, П. В. Н. на седемдесет и шест години, ЕЛ. В. Н. на петдесет и една
години, СТ. В. Ж. на четиридесет и една години.
Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите В. Д. Н., В. М. Р., Р. С. Т. за
претърпените от ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н. неимуществени вреди вследствие смъртта на
В. С. Н. в резултат на инцидента, настъпил на 4.11.2015 година, чиито показания са описани
в обжалвания съдебен акт.
С оглед продължителността и интензитета на претърпените неимуществени
вреди от ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н. вследствие смъртта на В. С. Н. в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 4.11.2015 година, неговата възраст и
обществено положение, възрастта на наследниците му, начина на осъществяване на деликта,
социално-икономическите условия в страната при настъпване на вредите и към настоящия
момент, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и
претендиращите обезщетения реални житейски отношения, установени в процеса, съдът
смята, че следва да се определи обезщетение на всеки един от ищците, както следва: ЕЛ. В.
Н. – 50 000 лева, СТ. В. Ж. – 50 000 лева, П. В. Н. – 100 000 лева. ЕЛ. В. Н. и СТ. В. Ж. са
били съответно на петдесет и една години, четиридесет и една години към момента на
инцидента и са живеели отделно от своите родители. Не се установява по надлежния ред да
е налице причинна връзка между смъртта на В. С. Н., настъпила на 8.11.2015 година, и
твърдените заболявания на ЕЛ. В. Н., П. В. Н.. Внезапната кончина на В. С. Н. е
предизвикала емоционален срив у съпругата му и неговите дъщери, оставила е отпечатък
върху техния живот. Смъртта на член от семейството винаги е тежък удар за близките.
Размерът на обезщетенията – по 50 000 лева за ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., 100 000 лева за П. В. Н.,
съответства на обстоятелствата и фактите, имащи значение за неговото определяне в
съответствие с принципа на справедливост, доказани в производството, а именно:
установените от показанията на разпитаните свидетели връзки на близост, уважение и
взаимопомощ между ищците и техния наследодател, мъката от неочакваната му смърт, но
също така възрастта на пострадалото лице към момента на инцидента, както и факта, че ЕЛ.
В. Н., СТ. В. Ж. са пълнолетни и самостоятелни със свои семейства, поради което не зависят
от непосредствените му грижи и издръжка, биха могли по-зряло да приемат последиците от
неговата смърт. Липсват данни за по-голяма близост между В. С. Н. и неговите дъщери,
която да обуславя присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер
от посочения.
Не са налице предпоставки за определяне на обезщетения за неимуществени
7
вреди в по-висок размер от упоменатия. Съобразно реално претърпените от ЕЛ. В. Н., СТ. В.
Ж., П. В. Н. неимуществени вреди, доказани в хода на процеса, конкретните икономически
условия в страната, съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, съдът намира, че доводите на процесуалния
представител на жалбоподателите за занижаване на размера на присъдените обезщетения с
оглед съдебната практика са неоснователни. Обезщетението по чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите се определя според спецификата на всеки конкретен случай,
като липсва нормативно установено задължение съдът да се съобразява с размера на
обезщетенията, присъдени по други подобни спорове. Недопустимо е прякото вземане
предвид на отсъдените обезщетения за неимуществени вреди по различни дела и съответно
поддържане на доводи за противоречиво прилагане на регламентирания от закона принцип
за справедливост. При определяне на размера на обезщетението първостепенният съд е
обсъдил в съвкупност всички релевантни факти и обстоятелства.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените от ЕЛ. В. Н., СТ. В.
Ж., П. В. Н. искове с правно основание чл. 288, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането
(отм.) за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. С.
Н. в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 4.11.2015 година, причинено
по вина на неустановен водач на моторно превозно средство, са основателни и доказани до
размер съответно на 50 000 лева, 50 000 лева, 100 000 лева. В останалата част – за разликата
до 200 000 лева, претенциите по чл. 288, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането (отм.) са
неоснователни и недоказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260050/15.12.2020 година по т. д. № 74/2019 година на Окръжен съд Плевен
в обжалваните части е правилно – при постановяването му първостепенният съд не е
допуснал нарушение на императивни материалноправни норми, във въззивната жалба не са
изложени оплаквания, които да обуславят неговата неправилност, поради което на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в полза на ЕЛ. В. Н., СТ. В.
Ж. не следва да се присъждат разноски, а на адвокат С.Ч. – адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ЕЛ. В. Н., СТ. В. Ж., П. В. Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на
Гаранционния фонд сумата 100 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260050/15.12.2020 година по т. д. № 74/2019
година на Окръжен съд Плевен в обжалваните части.
ОСЪЖДА ЕЛ. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, *******, СТ. В. Ж.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, **********, П. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Плевен, ул. „П. Р. Славейков“ 62, ет. 8, ап. 37, със съдебен адрес: София, ******** – адвокат
С.Ч., да заплатят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев” 2, сумата 100 (сто) лева – възнаграждение за
защита от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9