№ 415
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20211100900803 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Д.“ АД твърди, че с ответника имат установени трайни търговски
отношения въз основа на рамков договор от 16.05.2016 г. за доставка на стоки
– кофички за кисело мляко с различна вместимост от полистирол. Твърди, че
за периода от 21.05.2018 г. до 15.10.2018 г. е доставял на ответното дружество
стоки, предмет на договора във връзка с което са издадени 11 броя фактури,
както следва: № **********/21.05.2018 г. на стойност 6499.99 лева; №
**********/15.06.2018 г. на стойност 6937.84 лева; № **********/06.07.2018
г. на стойност 3968.34 лева; № **********/18.07.2018 г. на стойност 5760.34
лева; № **********/03.08.2018 г. на стойност 5330.65 лева; №
**********/22.08.2018 г. на стойност 3716.23 лева; № **********/31.08.2018
г. на стойност 3588.10 лева; № **********/07.09.2018 г. на стойност 3165.70
лева; № **********/26.09.2018 г. на стойност 4154.98 лева; №
**********/02.10.2018 г. на стойност 1320.16 лева и №
**********/15.10.2018 г. на стойност 3716.23 лева. Всяка една от така
извършените доставки е придружена и от експедиционна бележка и приемо-
предавателен протокол, подписани от представител на купувача. Твърди, че
1
ответникът не е заплатил сумите по тези фактури на обща стойност от
43307.93 лева, поради което претендира тяхното заплащане. Посочва, че в
анекс към рамковия договор, подписан на 25.01.2018 г, страните уговарят
плащането на отделните доставки да се извършва по банков път в срок от 45
дни от датата на фактурата за конкретната доставка. Ето защо моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 43307.93 лева лева главница, ведно
със законната лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба
до окончателното плащане, както и сумата от 12908.31 лева, представляваща
дължимата по фактурите законна лихва за период, съответно от датата, на
която настъпва падежа на всяка една от фактурите /45 дни от датата на
издаване на съответната фактура/ до датата на исковата молба /11.05.2021 г./.
Претендира направените по делото разноски. В молба от 02.07.2021 г. ищецът
посочва и своя банкова сметка, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от
ГПК
Препис от исковата молба е връчен на ответника „Е.Т.“ ЕООД, като в срока
по чл. 367, ал. 1 ГПК не е подаден отговор. Ответникът не взема становище
по исковете и в хода на съдебното производство.
Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
На 16.01.2020 г. по електронната партида на ответника в Търговския
регистър е вписана промяна в правната му форма от дружество с ограничена
отговорност в еднолично дружество с ограничена отговорност.
От представения по делото договор за покупко-продажба № 26/16.05.2016
г. се установява, че страните постигат съгласие ищецът да продава на
ответника PS кофички с различна вместимост, бели и с печат по проект на
купувача, срещу цени за съответната вместимост на опаковката, посочени в
приложение № 1 към договора, което приложение също е приложено по
делото. Ответникът се е задължил да закупува минимално месечно
количество кофички и други опаковки, като собствеността на стоката
преминава върху купувача в момента на подписване на приемо-предавателен
протокол и/или на търговска фактура от купувача на продавача, като за всяка
отделна доставка се издава оригинална фактура, която придружава стоката.
Срокът на договора е една година, като в чл. 18 е предвидено автоматично
продължаване за всяка следваща година, при липса на писмено изявление за
2
прекратяване.
С анекс към договора, подписан на 25.01.2018 г., страните уговарят срок за
плащането на отделните доставки, а именно 45 дни от датата на фактурата за
всяка доставка.
В изпълнение на задълженията по гореописания договор, ищецът е издал
на ответника следните фактури: № **********/21.05.2018 г. на стойност
6499.99 лева; № **********/15.06.2018 г. на стойност 6937.84 лева; №
**********/06.07.2018 г. на стойност 3968.34 лева; № **********/18.07.2018
г. на стойност 5760.34 лева; № **********/03.08.2018 г. на стойност 5330.65
лева; № **********/22.08.2018 г. на стойност 3716.23 лева; №
**********/31.08.2018 г. на стойност 3588.10 лева; № **********/07.09.2018
г. на стойност 3165.70 лева; № **********/26.09.2018 г. на стойност 4154.98
лева; № **********/02.10.2018 г. на стойност 1320.16 лева и №
**********/15.10.2018 г. на стойност 3716.23 лева. тези фактури са
подписани от представител на купувача, като към всяка фактура има и
издадени експедиционна бележка и приемо-предавателен протокол з
асъответната доставка, подписани също от представител на купувача.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че
между страните по делото съществува облигационно правоотношение въз
основа на договора от 16.05.2016 г. /липсват доказателства за изрично
отправено писмено изявление за прекратяване на договора, поради което
следва да се приеме, че същият е автоматично продължен след изтичане на
уговорения в него срок/, по което ищецът е изпълнил задължението си да
достави на ответника процесните стоки, на цена и в количество, посочени в
процесните фактури.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не
установи да е платил на ищеца претендираната в настоящето производство
цена на стоките. Правилата за разпределение на доказателствената тежест
задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и
пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са се
осъществили.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за главницата за
основателен и доказан за сумата от 43307.93 лева лева, като следва да бъде
уважен за предявения размер.
Задължението за заплащане на цената за доставената стока възниква в
3
момента на предаване на стоката – арг. от чл. 327, ал. 1 ТЗ. В случая страните
са уговорили друг срок за изпълнение на задължението за заплащане на
цената, а именно 45 дни от датата на фактурата за всяка доставка. Предвид
установеното от съда, че ищецът е извършил процесните доставки,
обективирани във фактурите, то задължението на ответника да заплати
цената им възниква 45 дни след датата на фактурата и за поставянето му в
забава не е необходимо изпращането на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Следователно искът за присъждане на лихва за забава върху вземанията
по процесните фактури е основателен за периода от 45 дни от датата на
издаване на съответната фактура до датата на исковата молба. Съдът следва
да го определи размера на дължимата лихва по реда на чл. 162 от ГПК по своя
преценка и съобразно представената от ищеца и неоспорена от ответника
справка по чл. 366 от ГПК относно начина на изчисляване на лихвата.
Поради това съдът намира, че предявеният иск за лихва е основателен за
предявения размер от 12908.31 лева.
При този изход на производството ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
които възлизат на 2248.65 лева за заплатена държавна такса по исковете.
Ищецът не е представил доказателства за други извършени от него във
връзка с настоящето производството разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „******* да заплати на „Д.“ АД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ, сумата от 43307.93 лева /четиридесет и
три хиляди триста и седем лева и 93 ст./, представляваща дължимата цена на
доставени от „Д.“ АД на „Е.Т.“ ЕООД стоки по договор от 16.05.2016 г., във
връзка с които доставки са издадени фактури № № **********/21.05.2018 г.;
**********/15.06.2018 г.; **********/06.07.2018 г.; **********/18.07.2018 г.;
**********/03.08.2018 г.; **********/22.08.2018 г.; **********/31.08.2018
г.; **********/07.09.2018 г.; **********/26.09.2018 г.; **********/02.10.2018
г. и **********/15.10.2018 г., ведно със законната лихва от 11.05.2021 г. до
4
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „******* да заплати на „Д.“ АД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 12908.31 лева /дванадесет хиляди деветстотин и
осем лева и 31 ст./, представляваща лихва за забава върху дължимите суми
по фактурите, обективиращи доставките на стоките, за период, съответно от
датата, на която настъпва падежа на всяка една от фактурите /45 дни от
датата на издаване на съответната фактура/ до 11.05.2021 г.
ОСЪЖДА „„Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „******* да заплати на „Д.“ АД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по производството в размер на 2248.65 лева
/две хиляди двеста четиридесет и осем лева и 65 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5