№ 5
гр. Радомир, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730100293 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 29.02.2024 г., около 10,00 ч. ищецът вървял по
ул.“Кракра“ в посока планински масив „Голо бърдо“, като между дом № 16 и магазин за
хранителни стоки усетил остра болка в задната част на прасеца на левия крак и като
погледнал видял, че го е захапало безстопанствено куче. Животното било кафяво на цвят,
около 20 кг. Ищеца твърди, че хората пред магазина се развикали в опит да му помогнат,
като той също се е разкрещял, дръпнал се е назад и е усетил как зъбите на кучето разкъсват
кожата му. И така в продължение на десетина секунди, като е извикал от болка и кучето го
пуснало. След инцидента панталона на ищеца бил окървавен и разкъсан, а в областта на
ухапването, изпитвал силна пареща болка, треперел от нерви и уплаха и посетил ЦСМП —
Перник, филиал Радомир, раната му била обработена, бил превързан и ваксиниран против
тетанус. Посочва, че вследствие на инцидента претърпяла множество болки и страдания
както по време на увреждането, така и по време на лечението. Търпял болки и страдания не
е можел да върви нормално и да изпълнява трудовите си ангажименти и домашни
задължения като след инцидента няколко дни приемал болкоуспокояващи.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на
4000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено
куче на 29.02.2024 г. в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 29.02.2024 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Твърди, че от страна на Община Радомир са взети необходимите мерки за намаляване
1
популацията на бездомните кучета, като на 08.06.2023 г. е подписан договор за изпълнение
на услугата „Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на община
Радомир“ с д-р А. В. и по силата на договора д-р В. се е задължила срещу заплащане да
залавя, транспортира, кастрира, маркира, ваксинира и обезпаразитява безстопанствените
кучета на територията на общината.Ответника оспорва иска и по размер, като твърди, че
размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание ищеца чрез упълномощен представител, адв.П. поддържа иска и
моли за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № . г. се установява,
че след извършен преглед на ищеца, е констатирано, че същия има четири редици от
линейни, овални и точковидни охлузвания по страничната повърхност в областта на лява
подбедрица, като описаните увреждания са получени по механизма на действие на твърди,
тъпи, в т. ч. островърхи предмети, каквито биха могли да бъдат и кучешките зъби и могат да
бъдат получени по време и начин, както съобщава прегледаното лице. По своята
медикобиологична характеристика по съвкупност са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалата.
От страна на ответника по делото са представени договор № 342/08.06.2023 г. за
изпълнение на услуга: „Овладяване популацията на бездомните кучета на територията на
община Радомир“, сключен между Община Радомир и д-р А. П. В., доклад за изпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя по договора, както и доклад от д-р А. В. от
12.03.2024 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Б.
С., от чиито показания се установява, че на 29.02.2024 г. свидетеля заедно с ищеца тръгнали
на разходка към хижа „Орлите, като имали уговорена среща пред магазин за хранителни
стоки в ж.к. „А.“ в гр.Радомир. Сочи, че ищеца идвайки към него видял как кафяво на цвят
куче, около 20 кг. се спуснало към ищеца и го захапало по левия крак. Свидетелят е
категоричен, че кучето е бездомно и се е случвало да напада и други хора. След инцидента
ищеца е бил стресиран, пиел хапчета, куцал и две седмици не ходел на работа.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза
се установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на ищеца
относно извършени прегледи на 29.02.2024 г. и 01.03.2024 г. са отразени следните
травматични увреждания: четири повърхностни разкъсно – контузни наранявания в областта
на лява подбедрица. В медицинската документация са налице данни за това, че е било
назначено медикаментозно лечение с ПХО и ТАП 1 амп.
2
Според вещото лице описаните увреждания в областта на лява подбедрица е
възможно да са получени в резултат от ухапване от куче – от действието на островърхи
предмети, каквито представляват кучешките зъби и отговарят да са получени по начин и по
време, за които се съобщава в исковата молба. Уврежданията в областта на ляв долен
крайник са осъществили критериите на медико – биологичния признак „болка и страдание“.
Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на около една-
две седмици. В резултат от уврежданията пострадалия е търпял физически болки и
страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите
часове и дни след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на
възстановителния период. След зарастването си раните няма да оставят ръбци, които
представляват козметичен дефект.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото
съдебно – медицинска експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в
чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности
лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява
агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността
на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние
(действие или бездействие), с което виновно е причинил на ищеца неимуществена вреда в
претендирания размер за претърпени болки и страдания вследствие на причинено
увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна
повреда, изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция,
страдания и неприятни изживявания. Следва да се установи и причинна връзка между
3
вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват конкретните
лица, осъществили деянието (така т. 7 от ППВС № 7/1959 г.), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД
като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът
намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки
на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или
животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на вреди
вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на
общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е
последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната
недостатъчност, или безрезултатност. Ето защо са без значение представените от ответника
доказателства за дейностите на ответната община в изпълнение на задълженията ù по ЗЗЖ.
Основание за отговорността ù е бездействието, довело до причиняване на вреди,
независимо, че ответната община може да е предприела различни мерки и действия, които
обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка по настъпване
на вредите.
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна
територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищеца. Съдът не приема направеното
от ответника възражение, че не следва да носи отговорност поради доказване на
предприетите от община Радомир мерки по отношение грижата за безстопанствените
животни. Така предприетите мерки не освобождават ответника от отговорност при
неупражнен достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и
непредотвратяване на агресивното им поведение. В случая категорично се установи, че на
процесната дата ищеца е бил нападнат и ухапан от куче, което е било безстопанствено.
Вследствие на нападението същия е получил физически увреждания, подробно описани в
медицинските документи, приети по делото. На ищеца е причинено страдание, като
оздравителният период е бил около една-две седмици. Според възприетото в съдебната
практика, безстопанствени животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от
своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място,
дори те да бъдат хранени от хората от квартала - решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело №
2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по делото гласни доказателствени средства се
установява, че описаното от ищеца куче е познато на свидетеля Б. С., като твърди, че
същото няма собственик. Ето защо, съдът приема, че действително в случая се касае за
безстопанствено животно, поради което отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД
следва да бъде ангажирана при доказаното до момента на ухапването на ищеца бездействие
на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им по чл. 41 - 56 от Закона
за защита на животните и § 5 от ПЗР на същия закон. С оглед изложеното, съдът приема, че
всички елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.
4
За определяне на справедливия размер на обезщетение съдът съобрази, че се касае за
физическа травма, свързана с разкъсно-контузна рана в областта на левия долен крайник.
Нараняването освен физическо страдание е причинило и стрес, провокиран от инцидента.
Продължителността на оздравителния период на физическото нараняване е около една-две
седмици, като състоянието на стрес, предизвикано у ищеца, се установява от показанията на
разпитания свидетел. Следва да се вземе предвид още и силната болка и негативни емоции,
които е изпитал ищеца непосредствено след нараняването. Не без значение при определяне
на справедливия размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди са
и фактите, че по отношение на физическата му травма е налице пълно оздравяване, с
изключение на козметичен дефект. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства води
до извода, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
следва да бъде определено в размера на сумата от 2500,00 лева. Тази сума би репарирала
адекватно и в най-пълна степен търпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед на
продължителността им и създадените неудобства от получените увреждания.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищеца доказва направени разноски в размер на 800,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, 200 лева възнаграждение за вещо лице и 160 лева държавна такса. От така
посочената сума ответната община следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 719,20
лева съразмерно с уважената част от иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета К. Г. С. ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Радомир, ж.к. „М.“, бл. ., ет. ., ап. . сумата от 2 500,00 лева (две хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за причинени ù неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 29.02.2024 г., в гр.
Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
29.02.2024 г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 1500,00 лева (хиляда и петстотин лева)
до пълния предявен размер от 4000,00 лева (четири хиляди лева), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета К. Г. С. ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Радомир, ж.к. „М.“, бл. ., ет. ., ап. . сумата в размер на 719,20 лева седемстотин и
деветнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща направени разноски по делото.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6