Р
Е Ш Е
Н И Е № 1784
гр. Пловдив, 25.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Стефка Костадинова и прокурор Росен Каменов, като разгледа докладваното
адм.д. № 1784 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на С.И.П., ЕГН
**********,***, против ОД на МВР гр.Пловдив, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 700 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за производство по ЗАНН /600 лв. първоначално
+ 100 лв. на основание чл.7, ал.8 от НМРАВ/, ведно със законна лихва от датата
на влизане в сила на съдебното решение за отмяната на НП – 11.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. В СЗ
процесуален представител поддържа иска, като го намира доказан по основание и
размер и моли същият да бъде изцяло уважен. Претендира и направените по настоящото
дело разноски.
Ответникът
- Областна дирекция на МВР - Пловдив, в писмен отговор чрез процесуален
представител оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение
за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан. Прави възражение за
намаление на претендираните разноски по АНД № 13/2019г.
по описа на Районен съд - Карлово и по
настоящото дело. Претендира разноски.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска.
Видно от изисканото и приложено АНД № 13/2019 г. по описа на РС - Карлово
срещу ищеца е било издадено НП, което е
било обжалвано и отменено. Решението е влязло в сила като необжалвано.
Представени са договори за правна защита и съдействие /л.19 – гръб
и л.45 от АНД № 13/2019 г. по описа на РС - Карлово/, с договорено
възнаграждение в размер на общо 700 лв., като изрично е отбелязано, че сумата е
заплатена. Представен е и договор за правна защита и
съдействие /л.4- гръб от настоящото
дело/, с договорено и платено възнаграждение в размер на 400 лв., за
оказване на правна защита и съдействие за настоящото производство по ЗОДОВ, за
което изрично е отбелязано, че същото е заплатено.
При тези доказателства съдът намира, че в
разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността,
въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени
вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера
на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото
НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на административен
орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за
търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените
разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по
тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е съдържанието
на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от
увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт,
увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните
за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът
не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми
не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното
наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение
за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издаването му.
Размерът на исковата претенция обаче съдът намира
прекомерен, поради което искът следва да бъде уважен до размера от 400 лв. –
300 лв. първоначално договорено и платено възнаграждение и 100
лв. договорено и
платено възнаграждение на основание чл.7, ал.8 от НМРАВ. Съгласно мотивите
на тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на
ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Предвид това и с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, справедливият размер на обезщетението
за претърпени имуществени вреди е в размер на 400,00 лева, а именно минималният
размер за процесуално представителство, защита и съдействие, съгласно чл.18,
ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тази сума от 400,00 лева е дължима ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната на НП – 11.06.2019
г., до нейното окончателно изплащане. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая от ищеца са
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 400 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на тези
разноски. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния
предвиден размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. С оглед изложеното
и предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, и извършените от
процесуалния представител процесуални действия, възражението на ответника е
основателно и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъда намален до
минималния предвиден от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.
При
този изход на делото, съобразно своевременно направеното искане и съобразно
намаления от съда размер на обезщетението следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца и разноски по настоящото дело, в размер на 228,57 лв.,
съразмерно на уважената част от иска, а разноски на ответника не се дължат, по
аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да заплати
на С.И.П., ЕГН **********,***, обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на
400 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната на НП – 11.06.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния му предявен размер от 700 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да
заплати на С.И.П., ЕГН **********,***,
разноски в размер на 228,57 лв., съразмерно на уважената част от
иска.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: