РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІI-А състав в открито заседание на 07.10.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
При
секретар Емилия Вукадинова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.ч.гр.д. № 2035 по описа за 2021 г. ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по две жалби срещу
действията на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 на КЧСИ по изп. дело № 1873/2018г. – извършен опис
на недвижим имот на 19.11.2020г.
1. Жалба вх. N. 30137/18.11.2020г. по описа на ЧСИ Б. подадена от
длъжника И.Д., идентична с жалба вх. N. 290454/20.11.2020г.
по опис на СГС.
2. Жалба вх. N. 291309/23.11.2020г. по опис на СГС депозирана от Д.Д.-
трето за изпълнението лице-на описания имот.
И
двете жалби са насочени срещу действия на ЧСИ по извършване на опис на недвижим
имот, в който се твърди да живеят и двете жалбоподателки и този имот да е
съсобствен помежду им, както и да съставлява единственото им жилище.
В
жалбата на И.Д. са изложени и аргументи за защита на нейното дете, за което
също жилището е единствено и жалбоподателката го отглежда сама с оглед смъртта на
бащата. Изложени са и аргументи за възможност взискателя да се удовлетвори чрез
запор на трудово възнаграждение на И.Д. и съответно прекомерност на действията
на ЧСИ, както и за надхвърляне на размера на таксите над установения в чл. 73а ГПК размер.
СГС
след преценка на материалите по приложеното изпълнително дело и оплакванията в
жалбите намира същите за неоснователни.
Жалбата
на длъжника е допустима доколкото се съдържат твърдения, че се касае за единствено
жилище. Същевременно обаче от самият изпълнителен лист се установява, че се
касае за задължение от непозволено увреждане, което води до неприложимост на
правилата за несеквестируемост на единствено жилище с оглед на изричната норма
на чл. 445, ал. 2 от ГПК.
Ирелевантни
са оплакванията свързани с детето на длъжницата Денева. Защитата на интереса на
детето на един длъжник не се поставя от закона над защитата на кредитор по вземане
за непозволено увреждане срещу родителя. В законодателството съществуват
способи за защита на интереса на детето.
Освен
това видно от протокола за опис-такъв е извършен само на част от имота- на
сутеренен етаж. Сградата има още два жилищни етажа, в които, както и при
сутерена, длъжника е съсобственик е има правото да ги ползва.
Неоснователни
са оплакванията за липса на действия срещу другия солидарен длъжник. От
материалите по делото се установява, че такива са предприети (запори на банкови
сметки и на трудово възнаграждение още преди прехвърляне на делото от ЧСИ Б.на
ЧСИ Б.), но предвид множество други запори не може да бъде удовлетворено
вземането на конкретния взискател. След смъртта на първоначалния солидарен
длъжник е конституиран негов наследник. Открит е работодател, но видно от
справката от НАП размера на трудовото възнаграждение не надхвърля минималната
заплата и е несеквестируем. Освен това ЧСИ няма правата по чл. 18 от Закона за
ЧСИ. Без искания от взискателя не би могъл да действа. Взискателя по едно
солидарно задължение може да иска изпълнение от всеки от длъжниците без да е
задължен за някаква поредност при принудителното изпълнение. Евентуалната
недобросъвестност на взискателя (ако хипотетично се приеме, че другия длъжник е
имал имущество което да се осребри, но взискателя не желае да изпълнява срещу
него) не е от значение за законосъобразността на действията на ЧСИ спрямо друг
длъжник по делото (И.Д.).
Неоснователно
е оплакването, че има и други способи за изпълнение, които могат да бъдат
приложени- запор на трудов доход. От материалите по делото се установява, че
върху възнаграждението на длъжника Д. има предходни запори и не може да се
удовлетвори вземането на взискателя.
При
липса на други доходи и имущество не може да се говори за несъразмерност на
изпълнителните действия.
Жалбата
на съсобственика недлъжник също е недопустима. Безспорно е по делото, че
изпълнение е насочено върху една втора идеална част от имота описан в
нотариалните актове. За да има качеството на трето лице по смисъла на чл. 435,
ал. 4 съответния субект трябва да се намира във владение на имота, който е
възбранен към деня на възбраната и към който е насочено принудително изпълнение
и да заявява самостоятелни права върху предмета на изпълнението. В случая
предмет на изпълнение е ½ ид. част от описания имот, която идеална част
е собственост на длъжника И.Д., а Д.Д. не е твърдяла да има самостоятелни права
върху нея. Ето защо и нямайки качеството на трето лице по чл. 435, ал. 4 ГПК тя
няма и право на жалба срещу действията на ЧСИ по описване на имота. Нейните права
на собственост не са нарушени. На публична продан евентуално ще бъде изнесена
идеалната част от правото на собственост на длъжницата, а не целия имот (чл.
508 ГПК). Като недлъжник по делото по отношение на съсобственика не намират
приложение разпоредбите на ГПК за правото на жалба.
Воден от горното и на
основание чл. 437 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх. N. 30137/18.11.2020г. по описа на ЧСИ Б. подадена от
длъжника И.Д., идентична с жалба вх. N. 290454/20.11.2020г. по опис на СГС,
депозирана по изп. дело № 1873/2018г. срещу действия на ЧСИ по извършване опис
на недвижим имот на 19.11.2020г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх. N. 291309/23.11.2020г. по опис на СГС депозирана от Д.Д.
по изп. дело № 1873/2018г. срещу действия на ЧСИ по извършване опис на недвижим
имот на 19.11.2020г.
Решението
в частта, с която се оставя без уважение жалбата на И.Д. не подлежи на обжалване. В частта по
жалбата на Д.Д., решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на Д.Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.