О П
Р Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр.София, 08 октомври 2020 г.
Софийски
окръжен съд, наказателно отделение – първи въззивен
състав, в закрито съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА в.н.ч.х.д. № 380 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частният тъжител И.Д.И.,
подадена чрез повереника му – адвокат М.Н. срещу присъда № 8/02.06.2020 г. на
Районен съд – гр.Б., постановена по н.ч.х.д. № 658/2018 г. по описа на същия
съд.
В жалбата си,
изцяло бланкетна по своето съдържание, частният тъжител единствено е заявил
искане пред въззивния съд за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова осъдителна
такава, без да е изложил каквито и да било доводи и твърдения в този смисъл.
Посочил е също, че досежно оплакванията си срещу обжалваният съдебен акт, ще
развие съображенията си в тази насока, след изготвяне на мотивите към този акт.
Съдия от Районен съд - Б. е разпоредил съобщаването на
подалият жалбата тъжител, чрез повереника му, че с оглед изготвяне на мотивите
към обжалвания съдебен акт, следва да валидизира така подадената от него въззивна
жалба - в седмодневен срок от поканата да допълни доводите и оплакванията си в
жалбата, като посочи неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва
да се съберат и проверят от въззивната инстанция, както и да внесе по сметка на
СОС държавна такса за обжалването.
За тези указания на районния съд, частният тъжител И.И. е
бил уведомен на датата 18.08.2020 г., чрез упълномощения му повереник – адвокат
Н.. В така предоставеният му срок, тъжителят не е привел въззивната жалба в
съответствие с изискванията за реквизитите й, поставени в чл.320 ал.1 НПК, за
което изрично е бил поканен от първостепенния съд /единствено е изпълнил
указанието на съда за внасяне на държавна такса/.
При това положение, първоинстанционният съд вместо да
изпълни процесуалните си задължения, касаещи извършването на проверка по реда
на чл.320 ал.1 НПК относно подадената въззивна жалба, е приел същата за редовна
и я е изпратил на въззивния съд за разглеждане.
Единствено обаче валидно подадените протести и жалби –
тези, при чието предявяване са спазени всички изисквания на
наказателно-процесуалния закон, сезират въззивния съд за започване на
производство по въззивна проверка на постановената първоинстанционна присъда.
Вярно е, че съгласно едно от основните начала на въззивното производство -
въззивният съд не е обвързан от основанията, посочени от подателя на жалбата
и/или протеста, и е задължен изцяло да провери правилността на атакуваната
присъда. В този смисъл изискванията на закона за съдържанието на въззивната
жалба и протест не са особено високи – достатъчно е да се посочи съдът, до
който се подават, от кого се подават и какво искане се прави, освен ако се
поддържа, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка и
непълнота на доказателствата, в който случай изрично следва да се посочат
неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и
проверят от въззивната инстанция. По-високи изисквания обаче се поставят към
протеста и въззивната жалба на частния обвинител, при делата от частен характер
– частния тъжител, когато оспорването на присъдата е насочено към влошаване
положението на подсъдимия, какъвто е и настоящия случай. За да са в състояние
да преодолеят забраната за влошаване положението на подсъдимия, такива протести
и жалби трябва изрично да конкретизират и обосноват съответно искане, като
рамките на това искане обвързват въззивния съд /Р. №153/1992 г. на 1 н.о., Р.№
528/1996 г. на 2 н.о. ВС/. При това следва изрично да се подчертае, че искането
за утежняване положението на подсъдимия, следва да е конкретизирано в срока по
чл.319 ал.1 от НПК или в допълнението към жалбата и/или протеста, депозирано в
предоставения им от съда седмодневен срок. След тези срокове, прокурора
съответно частния обвинител разполагат с право с писмени изложения само да
допълват развитите от тях доводи, но не и да правят нови искания във вреда на
подсъдимия.
В случая, неизпълнението на указанията на съда от страна
на подалият жалбата тъжител, в дадения му от съда срок, съдържа фактическа
презумпция за десезиране на настоящата съдебна инстанция от предизвиканата инстанционна
проверка. Липсва процесуална възможност за въззивния съд, след като констатира невалидността
на осъществяване на правото на жалба и/или на правомощието за протест, да ги
върне на подателя, доколкото упражняването на това правомощие е предоставено с
разпоредбата на чл.323 ал.1 НПК изцяло на съответния съдия от първоинстанционния
съд. Поради двустепенния характер на контрола при обжалване или протест срещу
съдебен акт, компетентен за извършване на проверката за тяхната годност,
съответно да постанови връщането им, е първостепенния съд /съдия-докладчик/,
когато се касае за въззивно обжалване и въззивния съд /съдия-докладчик/, когато
става въпрос за касационно обжалване. В този смисъл т.2 от ТР № 5/2018 г. на
ОСНК на ВКС.
С оглед на гореизложените съображения, настоящият
въззивен състав намира, че съдебното производство пред СОС следва да се
прекрати, а делото да се върне на Районен съд – гр.Б. за извършване на проверка
по реда на чл.320 ал.1 НПК относно подадената въззивна жалба и евентуално
изпълнение на процедурата по чл.323 от НПК, поради което
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по в.н.ч.х.д.№ 380/2020 година по описа на Софийски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на РС гр.Б. за
изпълнение на дадените указания в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.