№ 665
гр. Монтана, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630102122 по описа за 2025 година
Разглеждат се установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл.22 от ГПК.
Ищецът Ц. Т. Г., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.М*********** е предявил срещу ,,*********‘‘ООД, ЕИК:
************** със седалище и адрес на управление: гр.******,
бул.,,******** установителен иск за признаване за установено, че
сключеният между страните Договор за потребителски кредит №
764344/15.11.2022 г. е недействителен, поради неточно посочен в него
размер на Годишен процент на разходите/ ГПР/.
В исковете молба се излагат пространни съображения за
недействителност на Договора, както и на отделни негови клаузи.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК, като ответникът
подава писмен отговор, в който на първо място прави искане за обединяване
на настоящото производство с гр.д.№ 2121/2025 г. по описа на РС-Монтана,
което има сходен предмет, което искане съдът намира за неоснователно. На
следващо място се излагат подробни съображения относно
неоснователност на предявения иск, предвид което ответникът моли съда да
го отхвърли.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона
1
и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане,
като предявен от и срещу надлежна страна в производството, с допустимо
искане. Разгледан по същество, искът е основателен.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени,.
Не е спорно по делото и е видно от приобщените писмени
доказателства, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№ 764344/15.11.2022 г. със следните параметри:
-Размер на кредита: 800лв.;
- Размер на погасителна вноска: 3х26,70 лв. и 7х130,04 лв.;
- Ден за плащане: четвъртък;
- Вид вноска: месечна;
- Годишен процент на разходите/ГПР/: 48,40%;
- Брой вноски:10;
- Фиксиран лихвен процент: 40,05%;
-Дата на първо плащане:15.12.2022 г.;
-Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция- по избор на
кредитополучателя;
- Дата на последно плащане: 15.09.2023 г.;
- Такса за усвояване: 0 лв.
- Обща сума за плащане: 990,38 лв.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.
Съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.Съгласно Чл. 143 от
2
ЗПК:. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Легалната дефиниция на понятието потребител е дадено в §13, т.1 от Закона за
защита на потребителите: "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.‘‘. Безспорно ответницата притежава това правно
качество, респективно разпоредбата на чл. 7, ал.3 от ГПК намира приложение
в процесния казус.
На следващо място съдът служебно следи и за клаузи, противоречащи
на добрите нрави, съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение
№ 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от
11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от
10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о..
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите
по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС, а
съгласно ал.5 на същата разпоредба, ако това изискване не е спазено,това ще
доведе до нищожност на договора. В процесния случай, посоченото ГПР по
договора, като посочен размер от 48,40%, съдът намира за некоректно посочен
от кредитора. Това е така, тъй като в посоченият процентен размер на ГПР не
е включено вземането за неустойка, посочено в чл. 11, ал.1 от Договора в
размер от 889,62 лв. Това вземане несъмнено представлява т.нар. ,,скрита
лихва‘‘ и е уговорено изцяло във вреда на потребителя, неправомерно
оскъпявайки кредита, без да цели да обезщети кредитора, тъй като вреди за
него не настъпват и от неизпълнение на задължението на кредитополучателя
да даде обезпечение по кредита. Индиция за това е и обстоятелството, че
вземането за т.нар.,,неустойка‘‘ е разсрочено и се дължи от на месечни вноски
заедно с главното вземане. Предвид изложеното, реалният размер на ГПР по
3
кредита заедно с неустойката, която е следвало да се посочи като разход по
кредита и да се включи в процентният размер на ГПР съществено надвишава
размерът, предвиден в чл. 19, ал.4 от ЗПК от петкратният размер на законната
лихва, което води до недействителност на цялото заемно правоотношение.
Предвид гореизложеното, установителният иск като изцяло основателен
и доказан, следва да се уважи от съда.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от него деловодни разноски
от 75,20 лв.- за внесена държавна такса.
На следващо място, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАДв. в
полза на пълномощника на ищеца-адв. Г., осъществил безплатна адвокатска
защита, следва да се присъди претендираното от него адвокатско
възнаграждение от 585,60 лв. с ДДС в цялост, тъй като размерът на
възнаграждението отговаря на минималния размер по Наредбата.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 124,
ал.1 от ГПК, вр. 19, ал.4 и ал.5 от ЗПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: Ц. Т. Г., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.М*********** и ,,*********‘‘ООД, ЕИК:
************** със седалище и адрес на управление: гр.******,
бул.,,********, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит
№ 764344/15.11.2022 г. е недействителен, , поради неточно посочен в
него размер на Годишен процент на разходите/ ГПР/.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,*********‘‘ООД, ЕИК:
************** със седалище и адрес на управление: гр.******,
бул.,,******** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Т. Г., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр.М*********** сумата от 75,20 лв. деловодни разноски за платена
държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв.
,,*********‘‘ООД, ЕИК: ************** със седалище и адрес на
управление: гр.******, бул.,,******** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., вписан
в АК-Ловеч с № ********** с адрес: гр.******* сумата от 585,60 лв. с ДДС-
4
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на
ищцата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5