№ 5444
гр. С, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110146782 по
описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът – М. СТ. СТ., твърди, че по силата на договор за изработка, сключен с
ответника, е извършил ремонтни дейности на къща на ответника, намираща се в гр.
ххх. Твърди, че по възлагане на ответника е извършил ремонт на къщата на стойност
5731,14 лв., съгласно протокол от 06.04.2021 г., ремонт на къщата на стойност 6693,60
лв., съгласно протокол от 01.06.2021 г., ремонт на покрива на къщата на стойност
14431,17 лв., съгласно протокол от 01.06.2021 г., ремонт на веранда на стойност
6480,80 лв., съгласно протокол от 01.06.2021 г., както и в имота са останали закупени
материали на стойност 2629,59 лв., съгласно протокол за складова наличност към
02.06.2021 г. Общата стойност на извършените ремонтни дейности и вложени
материали възлиза на сумата в размер на 35966,30 лв., като ответникът е заплатил
възнаграждение само за част от същите до сумата в размер на 31023,60 лв. Ето защо,
претендира сумата в размер на 4942,70 лв. - разлика между дължимо възнаграждение в
полза на изпълнителя и платеното от възложителя. Претендира законната лихва, както
и разноските по делото.
Ответникът – И.И. С., оспорва иска с твърдението, че не е бил в договорни
отношения с ищеца М. СТ. СТ., а с дружеството „фирма“ ЕООД, което е
материалноправно легитимирано да получи плащане за извършените ремонтни
дейности в имота на ответника. Твърди, е изпълнил изцяло задълженията си по
1
договора, като е заплатил дължимото възнаграждение за всички договорени и реално
извършени от посоченото дружество в имота му строителни дейности. Ето защо, моли
искът да бъде отхвърлен, като претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
налице договор за изработка, по силата на който ищецът се е задължил да извърши
ремонтни дейности в имот на ответника, намиращ се в гр. ххх, срещу договорено
между страните възнаграждение, че е изпълнил възложената работа съобразно
договореното между страните, както и че ответникът е приел работата или е налице
неоснователен отказ на последния да приеме работата.
При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
На първо място, по делото следва да се установи, дали между страните е налице
договор за изработка, по силата на който ищецът се е задължил да извърши ремонтни
дейности в имот на ответника, намиращ се в гр. ххх, срещу договорено между страните
възнаграждение. По делото е представена оферта за ремонт на къща, намираща се в гр.
ххх, от „фирма“ ЕООД, включваща разрушителни работи, възстановителни работи,
подробно описани в офертата по вид и цена, както и направа на веранда, на обща
стойност 46700,78 лв. Офертата е подписана от ищеца М.С. като представител на
„фирма“ ЕООД, като върху същата е поставен печат с инициали на посоченото
дружество. Представена е и оферта за ремонт на покрив на къща, намираща се в гр.
ххх, от „фирма“ ЕООД, както и приемо-предавателен протокол от 06.04.2021 г. във
връзка с извършени ремонтни дейности, в който изрично е посочено, че изпълнител на
същите е дружеството „фирма“ ЕООД, представлявано от М.С.. По делото също така е
представена интернет кореспонденция между М. СТ. СТ., от електронна поща
„**********************@***.**“, и И.И. С., от електронна поща
„************@*****.***“, във връзка с изпълнението и заплащането на възложените
ремонтни дейности на къщата на ответника, намираща се в гр. ххх.
На базата на посочените доказателства съдът намира за доказано по делото, че
ответникът, в качеството на възложител, е възложил на „фирма“ ЕООД, в качеството
на изпълнител, представлявано от ищеца М. СТ. СТ., извършването на ремонтни
дейности по къща на ответника, намираща се в гр. ххх, по вид и срещу цена, съгласно
оферти на „фирма“ ЕООД, приложени по делото. Посочения извод се налага поради
обстоятелството, че офертата за ремонт на процесната къща, собственост на ответника,
изхожда от „фирма“ ЕООД, чрез ищеца М. СТ. СТ. като представител на посоченото
дружество, комуникацията между страните по правоотношението е извършвана от М.
СТ. СТ. от електронна поща с инициали на дружеството „фирма“ ЕООД, част от
2
възложената работа е приета с протокол, подписан от името и за сметка на „фирма“
ЕООД, в качеството на изпълнител на работата. Следователно, „фирма“ ЕООД се явява
изпълнител по договор с ответника за ремонт на къщата на ответника, намираща се в
гр. ххх № х, поради което „фирма“ ЕООД е активно материалноправно легитимирано
да претендира плащане за изпълнените строителни дейности.
С оглед събраните доказателства съдът счита, че ищецът М. СТ. СТ. не е страна
по процесния договор за изработка, а е действал като представител на „фирма“ ЕООД,
поради което претенцията му за заплащане на цена за извършени строителни дейности
се явява неоснователна само на това основание.
Предвид обстоятелството, че съдът достигна до извода, че между страните не е
налице договор за изработна, то не следва да бъдат обсъждани събраните по делото
доказателства, имащи значение за доказване на изпълнените дейности по договора,
съответно – дали същите са заплатени в пълен обем.
С оглед посоченото съдът счита, че ищецът няма право на възнаграждение във
връзка с процесния договор, поради което искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото само ответникът има право на разноски. Същият
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между
ответника и адв. Х., е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.,
което следва да бъде заплатено по банков път при подписване на договора. Съгласно т.
1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков
път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. По делото не са представени доказателства за реално заплащане
на договореното адвокатско възнаграждение по банков път в полза на процесуалния
представител на ответника, поради което съдът счита, че не следва да се ангажира
отговорността на ищеца по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
3
предявен от М. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „КБ I“ ххх, срещу ИЛ. ИВ.
СТ., ЕГН ххх, със съдебен адрес: гр. С, ул. ххх за осъждането на ответника да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 4942,70 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.08.2021 г., до погасяването, представляваща
незаплатена част от дължимо възнаграждение за ремонт на къща на ответника,
намираща се в гр. ххх.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4