№ 162
гр. Бургас, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120204950 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Я. И. Г. с ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 23-0769-001582/29.08.2023г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че липса на субективна страна и уважителни причини за това да не бъде
регистриран автомобила.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. * от АК-Бургас, който излага доводи във връзка с липсата на съставомерност.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 21.11.2023г., а жалбата е депозирана на
27.11.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 19.12.2022 г. по силата на договор за замяна № 19560/19.12.2022 г. на Нотариус №
196, жалбоподателят придобил лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № *.
На 20.12.2022 г. Г. подал заявление за регистрация на автомобила в Сектор „Пътна
полиция“ в гр. Бургас, но поради следи от заличаване по номер на двигателя, не е била
1
извършена регистрация, а е била образувана преписка рег. № 769р-16364/2022 г.
На 20.02.2023 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
На 08.04.2023 г., около 14.30 часа, жалбоподателят управлявал горепосочения лек
автомобил в гр. Бургас, по бул. „Димитър Димов“ в посока ул. „Атансовско езеро“, като
била спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“. След справка се
установило, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради което св. С. Р. съставил
АУАН № 0537232, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от
него.
Материалите били изпратени на Районна прокуратура- Бургас, като с постановление
от 23.06.2023 г. било отказано образуването на досъдебно производство, като било
посочено, че липсва субективната страна на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК.
Въз основа на прекратителното постановление на БРП, на 29.08.2023г. било издадено
и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по
случая и решил, че с поведението си Г. е осъществил състава на нарушението по чл. 140,
ал.1, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. На практика, жалбоподателят не спори по така
установените факти, а по правната им оценка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган , а АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В чл. 140, ал. 1
от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се предвижда санкция за
управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО санкционна разпоредба. И в
АУАН, и в НП ясно е посочено, че лицето управлява МПС, което не е регистрирано, като
2
регистрацията на същото е била служебно прекратена на 20.02.2023 г. Иначе казано,
посочени са всички съставомерни признаци на вмененото деяние.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира
автомобила на свое име.
В конкретния случай автомобилът е бил собственост на лицето Я. Г., който е следвало
да го регистрира, но не е успрял да стори, тъй като се е наложило извършването на
допълнтелна проверка. Регистрацията е била прекратена служебно, като не се установява
собственикът да е уведомяван за това.
Иначе казано, налице са всички признаци на нарушението от обектива страна.
Съставът намира, че е налице и виновно поведение. За да е налице административно
нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е.
подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава
на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно
указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от административния орган
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на
регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като
не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се
отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива
задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм.
и доп. - ДВ, бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от другите
случаи на служебно прекратяване на регистрацията.
Служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира
закупеният автомобил, в предвидените срокове. Ето защо, Г., управлявайки собствения си
автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с
предвидените от закона последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма
на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както
при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай
разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината.
В този смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
му нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност, на посоченото основание.
В горепосочения смисъл е и съдебната практика- Решение № 767 от 17.07.2023 г. по
к. адм. н. д. № 774 / 2023 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение №
644 от 20.06.2023 г. по к. адм. н. д. № 823/2023 г. на XVI състав на Административен съд
3
– Бургас, Решение № 445 от 05.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 145 / 2022 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 464 от 25.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 495 /
2021 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас, Решение № 290 от 24.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 121 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и други.
Наложената от АНО санкция е в минимално предвидения от закона размер, като съдът
няма възможност да я определи в по-нисък размер.
Правният ред се основава на презумпцията за знание на законите и добросъвестното им
спазване от субектите, които, осъществявайки дадена дейност, са длъжни да са запознати с
правната й регламентация. Така и управлението на МПС, което е източник на повишена
опасност е подробно регламентирано и се очаква от всеки правоспособен водач да го
познава.
Не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като съгласно чл. 189з. (ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл.
28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, т.е. нарупенията по ЗДвП
не са маловажни.
Не се установяват изключващи отговорността или вината обстоятелства, както и
каквито и да е други обстоятелства, които да изключват съставомерността на извършеното
от Г..
Не може да обоснове отпадане на отговорността обстоятелството, че жалбоподателят е
представил на 20.12.2022 г. автомобила за регистриране в Сектор „Пътна полиция“ гр.
Бургас. Именно там е станало ясно, че за момента автомобилът няма да бъде регистриран на
негово име, тъй като ще се извърши проверка във връзка със следи от заличаване по
двигателя. Освен това, логично е през януари месец (както е посочено в жалбата) служители
да са му казвали, че може да управлява автомобила си, тъй като все още не е бил изтекъл
двумесечния срок от придобиването му, след изтичането на който регистрацията
автоматично се прекратява. Извън това, доводите, че някой устно заявил нещо не могат в
случая да доведат до отпадане на отговорността на жалбоподателя, тъй като не е ясно кога,
кой и какво е казал, а и в край на сметка релевантното е какво гласи законът. Следователено,
след като на 20.12.2022 г. е отказана пререгистрацията на автомобила, Г. е следвало да бъде
наясно, че регистрацията ще бъде прекратена след два месеца, в случай че проверката не е
завършила до тогава. Същият е могъл и е бил длъжен да се съобрази с това правило и да
извърши съответната проверка преди да управлява автомобила си.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
4
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-001582/29.08.2023г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на Я. И.
Г. с ЕГН: ********** за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Я. И. Г. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР- гр. Бургас
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5