Решение по дело №8039/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260587
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20194430108039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е

                                                       

                            гр. Плевен,  17.   12.  2020 год.

                           

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

        

         Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на трети декември  през две хиляди и двадесета година в състав:

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при секретаря  Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията  ЗАМФИРОВА  гр.  д.  8039    по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

               

                Делото е образувано по подадена искова молба от   ******ЕИК/БУЛСТАТ ***, против  ***.,  ЕГН **********,  с  правно основание чл. 415   от  ГПК и цена на иска 728, 14 лв.

          В срока по чл. 131 от ГПК     е депозиран писмен отговор от ответната страна.

                В   публичното  съдебно  заседание:  ИЩЕЦЪТ ***,  редовно призован, не се явява представител. ******. се представлява от ***., назначена за ***.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

         По делото не е доказано безспорно, че  между страните има сключен договор  и се намират в облигационни отношения.

         ***не дължи исканата от ***сума на основание чл. 62 от Закона за Защита на Потребителите: Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. (2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. (3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.

         Претендираните от ищеца суми в размер 728. 14 лв, главница 645.71 лв,  ведно със законните лихви върху главницата, като и разноски в размер на 82,43 лева, всички суми са завишени и са в голям размер, ***не ги дължи. Претендираните от ищеца суми, са погасени по давност на основание чл. 111 от ЗЗД. По отношение на сградната инсталация - на която е начислена сума в размер на 289. 23 лв. Тази сума е завишена и ***не я дължи.

         Характеристиката на сградната инсталация като етажна собственост:

         По отношение на физическата и поддръжка всеки е длъжен да участва съгласно делът си/ чл. 41 от ЗС/, тъй като тя се явява акцесорна част към самия имот.

         По отношение на ползването - сградната инсталация се характеризира с факта, че същата може да не се ползва, да се ползва от едно лице, да се ползва от две и повече лица, да се ползва от всички - без това да нарушава правата на другите съсобственици.

         По отношение на предназначението си - служи само и единствено по нея да се пренесе флуид с определени параметри до отоплителните тела.          Желателно е загубите от енергия по тези тръби да е по - малка.

         Затова се подменят металните тръби с полипропиленови или полиетиленови с медна или алуминиева вложка и върху тях се поставя тръбна изолация - най-често микропореста гума.

         От гореизложеното е видно, че подходът и уредбата в Закона за енергетиката, касаещ сградната инсталация е изцяло погрешен и в противоречие на неприкосновеността на частната собственост регламентирана в чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Дори и със Закон не може да се задължи едно лице да ползва своя / съсобствена вещ.

         Ползването като вещно право на собствеността е неприкосновена от една страна и е  право, а не задължение на собственика на вещта.

         Разпределянето на загубите от ползването на сградната инсталация върху собственост е „ данък" и е недопустим данък в полза на ***.

         От друга страна е нарушена правната норма отразена в чл. 32 от Конституцията на Р България и чл. 8 от  ЕКЗПЧОС.  Чл.  8 от ЕКЗПЧС

За да е налице продажба по смисъла на чл. 183 от ЗЗД,  вещта трябва да е индивидуализирана,  т.е. определена по количество и качество. Тъй като отчитането е сезонно едва след него при изравнителната сметка има  реална продажба. От друга страна,  ищецът не е представил писмен документ, от който да е видно, че ***е съгласен на авансово плащане по сделката - защото при тези прогнозни дялове месечните плащания са именно такива.

         След като сметките са по прогнозни дялове, те не са реални и върху тях не се дължи лихва. В този смисъл е и РЕШЕНИЕ № 5973 / 10. 05. 2010 г. на 5 чл. Състав на ВАС, където е постановено, че начисляване на лихви върху прогнозни сметки е нищожно.

         Освен това,  по закон мораторна  / наказателна / лихва, в т. ч. за забава, може да се налага само върху действително доказани пропуснати ползи, а не върху прогнозни сметки, тъй като в тях цифрите и данните не са действителни. Т. е.  изчисляването на лихви по неликвидни суми е в разрез с чл. 86 от ЗЗД, което е и потвърждение в правната норма на чл. 154, изр. второ. В този смисъл разпоредбата в чл. 33, ал. 1 от Общите условия е противозаконна и противоречи на практиката на ВАС, 5 чл. състав, по силата на ЗСВ е със задължителна сила както за съдилищата, така и за административните органи.

         Поради  гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения  иск като неоснователен, тъй като задължението  е погасено по давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД. Няма сключен договор със ***и на основание чл.62 от Закона за Защита на Потребителите ***не дължи исканата от ***сума в размер 728. 14 лв, главница  645, 71 лв,  ведно с законните лихви върху главницата, като и разноски в размер на 82. 43 лева, всички суми са завишени и са в голям размер, ***не ги дължи. По отношение на сградната инсталация - на която е начислена сума в размер на 289.23лв, тази сума е завишена и ***не я дължи.

         Поради  гореизложеното,  следва да се отхвърли  така предявената искова претенция, като неоснователна и недоказана.

         При този изход на делото, разноските по делото се  възлагат на ищеца.     

         Водим от горното,  Плевенският районен съд

                                              

                                               Р     Е     Ш    И:

                 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от ******ЕИК/БУЛСТАТ ***,  със седалище и адрес на управление:*** ***,         представлявано от ***- ******против  ***.,  ЕГН **********,*** ***,  с  цена на иска 728, 14 лв.

 

         Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от получаване обявлението до страните, че е изготвено.

                                                                                                                            

                                                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: