№ 9546
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110130151 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„.....................“ АД, ЕИК ....................., с адрес: АДРЕС срещу Н. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, с която са предявени обективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 203
от ЗВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в общ размер на 3 268,35 лева.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание по
чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 203 от ЗВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на права на вземания на ищеца „.....................“ АД, ЕИК
..................... срещу Н. Р. Г., ЕГН ********** за сумата от 3 117,30 лв., представляваща
задължение за доставена и потребена вода за обект, находящ се в АДРЕС с открит
клиентски № ............ за периода от 05.07.2019 г. до 08.10.2020 г. ведно със законна
лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 151,05
лв. за периода от 05.07.2019 г. до 08.10.2020 г., за които суми е образувано ч.гр. дело №
3260/2021г. по описа на СРС, ГО, 154 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни материални права при
твърденията да са налице възникнали договорни отношения за предоставяне на „В и К“
услуги за битови нужди. Твърди, че между него и ответника в качеството му на
намател било налице валидно облигационно отношение с предмет на доставка на „В и
К“ услуги до имот с адрес: АДРЕС. Твърди още, че въз основа на относимата
нормативна уредба, по смисъла на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, действали публично известни общи условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите с оператор ищеца. Твърди още, че ответникът в
качеството си на наемател, притежавал качеството на „потребител“ на „В и К“ услуги
1
за горепосочения имот. Поддържа още, че за процесния период били действали и
Общите условия за предоставяне на „В и К“ услуги, публикувани на посочените в
исковата молба интернет страница и адрес.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 3260/2021г., по описа на
Софийски районен съд, 154 състав. Искането е уважено и в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение по отноношение на Н. Р. Г., ЕГН ********** за сумата
3 117,30 лв., представляваща задължение за доставена и потребена вода за обект,
находящ се в АДРЕС, за периода от 05.07.2019 г. до 08.10.2020 г. ведно с мораторната
лихва в размер на 151,05 лв. за периода от 05.07.2019 г. до 08.10.2020 г., и 115,37 лв.
разноски по делото, а именно: 65,37 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
В законоустановения срок, с оглед задължението си по реда на чл. 415 от ГПК и
съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на заявителя, че
разполага с възможността, да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на
заповедта за изпълнение. Ищецът е подал в срока по чл. 415 от ГПК настоящият иск с
предмет процесното вземане. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да
признае за установено, че ответникът Г. има непогасени задължения към него в размер
на 3 117,30 лв. – представляваща стойността на извършената по-горе услуга за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в посочения имот за периода
05.07.2019г. – 08.10.2020 г. и сумата от 151,05 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 05.07.2019 г. до 08.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.01.2021
г. Претендира направените разноски от двете фази на производството.
Ответникът Н.Г., чрез назначения й от съда особен представител, в лицето на
адв. П. П. в определения от закона едномесечен срок е подала писмен отговор, с който
оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Оспорва качеството си на
потребител, както и че между страните са били налице валидни облигационни
отношения по повод продажбата/покупката на вода на посочения адрес. Възразява за
изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца. При условията на
евентуалност прави възражение за прихващане при наличие на задължение за връщане
на надплатени суми в предишни периоди, подлежащи на връщане или компенсация до
размера на по – малкото задължение. Оспорва редовността на отчетите, както и
изправността на отчетените уреди. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти, че спорните права на вземания са възникнали в твърдения обем, въз основа на
правоотношения, които обвързват страните и създават задължение за доставчика да
престира стока и/или услуга в размер на процесните суми, както и че е фактурирал
същата съобразно действащите през процесния период нормативни изисквания, което
да обвързва ответника и съобразно което по отношение на него да е възникнало
задължение да заплати на процесната сума.
Ответникът при разпределената му доказателствена тежест следва да докаже
погасяването на претендираното от ищеца вземане.
2
С оглед релевираното от ответника твърдение за настъпване на правопогасяващ
факт - давност, ищецът следва да установи фактите, свързани със спиране или
прекъсване на течението на погасителната давност за съдебно предявената главница и
лихви.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главно
вземане и изпадане в забава на ответника.
При така разпределената доказателствена тежест съдът, намира иска за
неоснователен и недоказан.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които да се установява,
че между него и Н. Р. Г. е било налице облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на В и К услуги по отношение на сочения в исковата молба имот. По
делото е издадено съдебно удостоверение на ищеца до Столична община – район „Л.“,
съобразно указанията на съда, дадени с доклада на делото. Удостоверението не е
получено от ищеца.
Следователно в настоящия случай се явява недоказана една от кумулативните
предпоставки за предявяване на исковата претенция. С оглед на това обстоятелство и
без да обсъжда останалите предпоставки, настоящият състав приема, че предявеният
иск 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 203 от ЗВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то акцесорната
претенция за лихви се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.....................” АД, ЕИК ....................., срещу Н. Р.
Г., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с адрес на особения й представител адв. П. П.
от САК: АДРЕС искове с правно основание за признаване за установено в отношенията
между страните, че Н. Р. Г. дължи на „.....................” АД сумата от 3 117,30 лв. (три
хиляди сто и седемнадесет лева и 30 ст.), представляваща стойност на доставена и
потребена вода в имот с клиентски № ............, находящ се на адрес: АДРЕС за периода
от 05.07.2019 г. до 08.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.01.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 151,05 лв. (сто петдесет и един лева и 05 ст.),
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от
05.08.2019 г. до 08.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 3260/2021 г. по описа на СРС,
154 състав, като недоказан в хода на процеса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3