Присъда по НОХД №1280/2025 на Районен съд - Русе

МОТИВИ по НОХД № 1280/2025г. пo описа на Районен съд - Русе, ІХ н. с.

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт, с който е предала
на съд подсъдимата Г. Х. М., родена на **** година в град Русе, с българско
гражданство, с настоящ адрес ******, с основно образование, разведена, не
работи, ЕГН: **********, неосъждана, за престъпление по чл. чл. 183, ал. 1
НК а именно за това, че през периода от месец ноември 2019 г. до месец април
2025 г. включително, в град Русе, след като е била осъдена с Решение №
1618/17.10.2019г. по гр. д. № 2337/2019г. по описа на Районен съд - Русе,
влязло в сила на 12.11.2019г., да издържа свои низходящи - децата си - И. Л.
С., родена на 20.08.2004г., А. Л. С., родена на 10.05.2006г. и А. Г. А., роден на
30.07.2010г., чрез техния родител и законен представител - Л. С. М.,
съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две
вноски, а именно общо 155 вноски на стойност от 140 лева всяка, възлизащи в
общ размер от 21 700 лева, от които - 34 месечни вноски, считано до месец
08.2022г. на обща стойност 4 760 лева - за И. С.; 55 месечни вноски, считано
до месец 05.2024г. на обща стойност 7 700 лева - за А. С. и 66 месечни вноски,
считано до месец 04.2025г. на обща стойност 9 240 лева - за А. А.

Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК, в
хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.

В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата
напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствената съвкупност по
делото и извършената оценка на същата. Във връзка с индивидуализацията на
наказанието заема становище, че следва да бъде отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство, липсата на предходни осъждания, а като
отегчаващо продължителния период на бездействие, във връзка с изпълнение
на задълженията на подсъдимата. Предлага на същата да бъде наложено
наказание „Пробация“ при съвкупност на мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2
НК, които да са с продължителност осем месеца.
Защитникът на подсъдимата счита, че в хода на производството не са
установени отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, както и
че предложеното от представителя на държавното обвинение наказание, ще
постигне целите на чл. 36 НК.
Подсъдимата, упражнявайки правото си на лична защита и последна
дума, заявява, че ще изпълнява задълженията си за издръжка.

Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода на наказателното
производство гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК и като обсъди
становищата на страните, релевирани в хода и по реда на съдебните прения,
прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата Г. Х. М. е родена на **** година в град Русе, с българско
гражданство, с настоящ адрес ******, с основно образование, разведена, не
работи, ЕГН: **********, неосъждана
Подсъдимата Г. Х. М. и свидетелят Л. С. М. първоначално живеели на
съпружески начала. Впоследствие същите сключили граждански брак на
26.05.2011г. От съвместното им съжителство се родили общо четири деца - А.
Л. С., роден на 13.12.2002г., И. Л. С., родена на 20.08.2004г., А. Л. С., родена на
10.05.2006г. и А. Г. А., роден на 30.07.2010г.
С Решение № 1618/17.10.2019г. на Районен съд – Русе, постановено по
гр. дело № 2337 по описа на съда за 2019г., в сила от 12.11.2019г. бракът
между подсъдимата и свидетеля бил прекратен с развод, като родителските
права, по отношение на децата били предоставени на свидетеля Маринов, а
подсъдимата била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за всяко едно от
децата в размер на 140 лева.
Въпреки, че била осъдена да издържа своите низходящи, подсъдимата не
изпълнила това си задължение и на заплащала дължимата издръжка през
периода от месец ноември 2019г. до месец април 2025г. включително, за
децата И. Л. С., родена на 20.08.2004г., А. Л. С., родена на 10.05.2006г. и А. Г.
А., роден на 30.07.2010г., чрез техния родител и законен представител - Л. С.
М., в размер на общо 155 вноски на стойност от 140 лева всяка, възлизащи в
общ размер от 21 700 лева, от които - 34 месечни вноски, считано до месец
08.2022г. на обща стойност 4 760 лева - за И. С.; 55 месечни вноски, считано
до месец 05.2024г. на обща стойност 7 700 лева - за А. С. и 66 месечни вноски,
считано до месец 04.2025г. на обща стойност 9 240 лева - за А. А..
След извършена оценка на приобщените по делото доказателствени
източници, намиращи се в корелативно единство, както по между си, така и с
направеното от подсъдимата признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира, че от правна
страна следва да бъде изведен единствения възможен извод, а именно, че
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК
От обективна страна подсъдимата през периода от месец ноември 2019г.
до месец април 2025г. включително, в град Русе, след като е била осъдена с
Решение № 1618/17.10.2019г. по гр. д. № 2337/2019г. по описа на Районен съд
- Русе, влязло в сила на 12.11.2019г., да издържа свои низходящи - децата си -
И. Л. С., родена на 20.08.2004г., А. Л. С., родена на 10.05.2006г. и А. Г. А.,
роден на 30.07.2010г., чрез техния родител и законен представител - Л. С. М.,
съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две
вноски, а именно общо 155 вноски на стойност от 140 лева всяка, възлизащи в
общ размер от 21 700 лева, от които - 34 месечни вноски, считано до месец
08.2022г. на обща стойност 4 760 лева - за И. С.; 55 месечни вноски, считано
до месец 05.2024г. на обща стойност 7 700 лева - за А. С. и 66 месечни вноски,
считано до месец 04.2025г. на обща стойност 9 240 лева - за А. А..

Престъплението по чл. 183 НК е от категорията на т.нар. продължени
престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през
периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на
2

престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото
активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради
независещи от извършителя обстоятелства. За съставомерността на деянието е
достатъчно да е налице неизпълнение на две или повече месечни вноски,
каквото неизпълнение в случая е безспорно установено.
Задължението за издръжка е основно и безусловно задължение и
възниква за родителите от правопораждащият юридически факт от
категорията на юридическите събития, който в случая е раждането на дете. От
този момент, за всеки един от двамата родители възниква задължение да
издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на малолетно дете
не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се създават на
правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата са от
първостепенно значение във всички действия, отнасящи се децата, както и че
същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл. 3, т. 1
и чл. 18, т. 1 от Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма
на вината пряк умисъл. В съзнанието на същата са намерили отражение
всички елементи на състава на престъплението, за което е предадена на съд, а
именно, че е осъдена да издържа свои низходящи от първа степен, както и че
не е изпълнил задълженията си през инкриминирания период, като във волево
отношение, подсъдимата пряко е целяла настъпването на общественоопасните
последици на своето деяние и пряко е целял тяхното настъпване.
Не са налице предпоставките, за да бъде приложена разпоредбата на чл.
183, ал. 3 НК.

По вида и размера на наказанието:
За състава на престъплението, за което е предадена на съд подсъдимата
се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или
„Пробация“.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимата, съдът взе предвид по-високата степен на
обществена опасност, който разкрива конкретното деяние, с оглед
продължителния период от време, през който малолетните деца са били
лишени от необходимите им средства, за задоволяване на техни преки и
непосредствени нужди от първа необходимост за храна и облекло.
По отношение на обществената опасност на дееца, съдът намира същата
за ниска, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимата.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на
деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимата
обстоятелства, бяха отчетени критичното й отношение и признанието на
3

вината.
Отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства,
извън по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние не са
налице.
При отчитане на всички тези обстоятелства съдът намира, че
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата, следва да бъде
определено съобразно правилата на чл. 54 НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да обуславя
приложението на чл. 55 НК.
Разпоредбата на чл. 78а НК е неприложима в случая, тъй като не са
възстановени причинените от деянието имуществени вреди.
Съдът намира, че на подсъдимата следва да бъде определено като вид
наказание „Пробация“, с оглед всички обстоятелства, релевантни при
индивидуализация на наказанието.
По отношение на пробационните мерки, което същото следва да
включва, съдът намира, че следва да бъдат приложени задължителните мерки
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК - „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител,
два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“.
По отношение на срокът на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и
т. 2 НК, съдът намира, че същите следва да бъдат за срок малко над
минималния и под средата на предвидения в закона, а именно осем месеца, с
оглед тежестта, което разкрива конкретното деяние и смекчаващите
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства.
Съдът намира, че именно така определеното наказание, в пълнота ще
постигне целите на наказанието по чл. 36 НК по отношение на подсъдимата и
ще способства в най-пълна степен за нейното поправяне и превъзпитание.

По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ

4

Номер на акта:	105
Дата:	6 октомври 2025 г. (в сила от 22 октомври 2025 г.)
Съдия:	Ивайло Асенов Йорданов

Дело:	20254520201280
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 август 2025 г.

Присъда по НОХД №1280/2025 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите