Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77 15.04.2011г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди
и единадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 133 по описа за 2010г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1
във вр. с чл.215 и чл.216, ал.6 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Я.А.Д., Л.Е.Г., Д.А.Д., Е.Х.Д.,
Р.Х.С., С.Д.С. и С.П.С.,***, против Заповед № ДК 10-6/ 09.03.2010г. на
Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /PДHCК/ - Югоизточен
район. С обжалваната заповед на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, е отхвърлена
като неоснователна подадената от Я.А.Д., Л.Е.Г., Д.А.Д., М.К.К., Е.Х.Д., Р.Х.С.
и С.Д.С. жалба срещу Разрешение за строеж № РС - И 23/ 12.01.2010г., издадено
от началник отдел “Архитектура и градоустройство” при Община Стара Загора, оправомощен със Заповеди № 1433/ 03.06.2008г. и №
РД-25-1918/ 17.08.2008г. на Главния архитект на община Стара Загора, за “Офис”
/остъкляване на тераса на офис №1/, строеж пета категория, находящ се в УПИ VІІ
5482, кв.286 по плана на гр.Стара Загора, с административен адрес ул. “Пейо
Яворов”№ 41, с възложители М.п.М. и Л.Н.Т.. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че съгласно
одобреният през 2003г. проект на сградата – “3,4 етажна, 10 фамилна жилищна
сграда с обекти за ООД – две ателиета, магазин за промишлени стоки, офис, склад
и четири гаража”, не е било предвидено изграждането на тераса към офис № 1 /за
остъкляването на която е издадено атакуваното разрешение за строеж/. Поддържат,
че оспорената заповед е постановена при неправилно установена фактическа
обстановка, довела до неправилна правна квалифакация
на фактите. Направено е искане за отмяна на Заповед № ДК10 – 6/ 09.03.2010г. на
Началника на РДНСК – Югоизточен район.
Ответникът по жалбата – РДНСК – Югоизточен
район, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Поддържа, че Разрешение за строеж № РС - И 23/ 12.01.2010г. е издадено при спазване изискванията на закона.
Ответниците по жалбата – М.П.М. и Л.Н.Т.,
чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено
становище, оспорва жалбата като неоснователна. По съществото на спора с
подробно изложени доводи обосновава, че правилно и законосъобразно в
производството по чл.216 от ЗУТ Началникът на РДНСК – Югоизточен район е
отхвърлил като неоснователна жалбата срещу издаденото Разрешение за строеж № РС-И
23/ 12.01.2010г.
Ответниците по жалбата – С.П.В., Н.С.Н.,
Г.А.М. и П.Г.В., редовно и своевременно призовани, не се явяват в съдебно
заседание и не изразяват становище по осователността
на оспорването.
Заинтерисованата
страна – М.К.К. – редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със заявление вх. № 94-М-1193/ 28.12.2009г. до
Главния архитект на община Стара Загора, М.П.М. и Л.Н.Т. са направили искане за
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за
строеж за обект – остъкляване на тераса в УПИ VІІ 5482, кв286 по плана на
гр.Стара Загора, ул.”Пейо Яворов”№ 41, с идентификатор № 68850.504.5482.1.18. Към
заявлението е приложен технически проект с обяснителни записки и становища по
части „Архитектурна” и „Строителни конструкции”. На 08.01.2010г. представения проект е одобрен
от Гл.архитект на община Стара Загора. Издадено е Разрешение за строеж № РС -
И 23 от 12.01.2010г. от Началник отдел “Архитектура и градоустройство”
при община Стара Загора, съгласно което
на М.П.М. и Л.Н.Т. е разрешено да извършат строителство на ОФИС /остъкляване на
тераса на офис №1, строеж пета категория/, находящ се в УПИ № VІІ 5482 от
кв.286 по плана на гр.Стара Загора, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68850.504.5482.1.18 по кадастрална карта, с административен
адрес: ул.”Пейо Яворов”№ 41. Със съобщение изх. № 94 – М – 1193/ 13.01.2010г.,
на основание чл.149, ал.1 от ЗУТ, собствениците в етажната собственост в
жилищната сграда, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Пейо Яворов”№ 41, са
уведомени за издаденото разрешение за строеж. С вх. № 94-М-1193/ 25.01.2010г. в
община Стара Загора са постъпили възражения, подадени от Я.А.Д., Л.Е.Г., Д.А.Д.,
М.К.К., Е.Х.Д., Р.Х.С. и С.Д.С. - собственици на апартамент в сградата, в която
се намира преустройвания обект - тераса. Възраженията са изпратени по компетентност
на Началника на РДНСК – Югоизточен район. Със Заповед № ДК 10 – 6/ 09.03.2010г.
на Началника на PДHCК – Югоизточен район, на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, е
отхвърлена като неоснователна подадената жалба срещу издаденото от Началник
отдел “Архитектура и градоустройство” при община Стара Загора Разрешение за
строеж № РС-И 23 от 12.01.2010г. за
строителство на Офис /остъкляване на тераса на офис № 1 – строеж пета
категория/. От фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че не
са констатирани допуснати нарушения на действащата нормативна уредба при
одобряването на проекта и издаването на разрешението за строеж – спазени са
изискванията на чл.186, ал.1, т.7 от ЗУТ и допуснатото преустройство
/остъкляване на тераса/ не засяга съществено общите части на сградата.
Направеното от жалбоподателите оплакване, че с
техническия проект, въз основа на който е издадено процесното
РС реално се предвижда изграждане на пристройка, а не преустройство на тераса,
е прието за неоснователно с мотив, че площта на терасата е била изпълнена по
време на строителството на жилищната сграда с обекти за ОСД – две ателиета,
магазин за промишлени стоки, офис, склад и четири гаража.
По делото е
представена образуваната административна преписка по издаване на оспорената
заповед в т.ч. преписката по издаденото от Началник отдел “Архитектура и
градоустройство” при община Стара Загора Разрешение за строеж № РС -
И 23 от 12.01.2010г.
От приетия като
доказателство по делото нотариален акт № 26, том VІІІ, рег.№ 13348, дело № 1199
от 2009г. се установява, че ответниците по делото М.П.М. и Л.Н.Т. са придобили
чрез покупко-продажба самостоятелен обект в сграда – Офис № 1 от жилищна
сграда, находяща се в гр.Стара Загора, ул.”Пейо Яворов”№ 41, със застроена площ
на офиса от 17,88кв.м., състоящ се от: офис-зала, санитарно помещение и балкон,
който самостоятелен обект е с идентификатор № 68850.504.5482.1.18 по
кадастрална карта.
Съгласно
представените нотариални актове с №175/ 2003г, №111/ 2004г., №121/ 2004г., №
123/ 2004г., №125/ 2004г., №194/ 2004г. и №114/ 2006г., лицата, по жалба на
които е образувано производството по реда на чл.216 от ЗУТ пред РДНСК – Югоизточен
район са заинтересовани лица по см. на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ като собственици
на апартаменти в жилищната сграда, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Пейо
Яворов” № 41, в която сграда се намира преустройвания обект /остъкляване на
тераса на офис № 1/, за което е издадено оспореното Разрешение за строеж № РС -
И 23 от 12.01.2010г.
По делото са назначени и изслушани две
/единична и тройна/ съдебно-технически експертизи, с представени и приети като
писмени доказателства първоначално и допълнителни заключения. От заключенията
се установява, че съгласно одобрената проектна документация във връзка с
издаването на разрешението за строеж, е предвидено остъкляване на тераса пред
офис № 1, което да бъде изпълнено с алуминиева дограма. От допълнителното
заключение на тройната експертиза и уточнения на вещите лица, дадени в с.з., проведено
на 16.03.2011г. се установява, че по проекта за изграждане на жилищната сграда
/част “Строителни конструкции” – кота -2,72м./, одобрен на 01.12.2003г., е
предвидена плоча на кота -2,72 пред офис №1, с размери: широчина – 1,50м. и
дължина до чупката на първото стъпало – 4,27м.. Предвиденото остъкляване
обхваща 3м. от дължината на плочата /4,27м./, като петното за остъкляване е
по-тясно от широчината на офис №1 заради съществуващ улук, който не влиза в
остъкляваната част. В одобрения проект за издаване на РС № РС-И-23/
12.01.2010г. е предвидена врата с размери 100/200см. за изход от предвиденото
остъкляване, без с размери да е фиксирано точното й място по фасадата на
остъкляването, поради което тя би могла да се изпълни в най-източния край на
остъкляването и отварянето й навън по никакъв начин не би могла да пречи на
влизащите в жилищната сграда. Вещите лица, изпълнили двете експертизи, са
категорични, че одобреният проект – остъкляване на тераса пред офис №1 не
представлява съществена промяна на фасадата на сградата, поради нищожната си
площ в сравнение с разгърнатата площ на фасадата на сградата. Според експерта,
изготвил единичната експертиза, площта на процесната
тераса, чието остъкляване е разрешено с издаденото РС, не е включена в площта
на офиса, описан в нотариален акт №26/2009г. В този нотариален акт офиса,
представляващ самостоятелен обект в сграда, се състои от офис-зала, санитарни
помещения и балкон с обща застроена площ от 17,88кв.м. Според изчисленията,
направени от вещото лице застроената площ в размер на 17,88кв.м. съответства единствено
на квадратурата на офис-залата и санитарното помещение, поради което е приело,
че процесната тераса не е част от офис №1. Този извод
експерта обосновава и с приложения по делото одобрения проект, въз основа на
който е било издадено РС № 725/ 11.12.2003г. за
изграждане на “Жилищна сграда на 3,4 етажа с ОСД и гаражи в кв.286, УПИ VІІ
8341”, от който е видно, че липсват каквито и да е обозначения относно
принадлежността на терасата към офис № 1 - няма предвидена врата от офиса към
терасата, тя не е щрихована като прилежащите към апартаментите балкони на чертежа,
нито е отделена графично от общата входна площадка на сградата. Освен това
вещото лице е категорично, че площадката пред офис №1 не представлява балкон,
както е посочено в НА № 26/ 2009г., тъй като не
е налице изискването на чл.90 от Наредба № 7/ 22.12.2003г., предвиждащо, че
балконите трябва да са на височина най-малко 3,2м над нивото на тротоара,
когато външната лития на застрояване съвпада с уличната регулационна линия, и
най-малко 2,3м. над терена, когато са наддадени в границите на урегулирания поземлен
имот. Предвид височината на която се
намира процесната площадката над терена /108см. в
най-високата й част/, същата следва да се определи като “тераса” съгласно
легалната дефиниция на §5, т.59 от ЗУТ.
При така установената
по делото фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Оспорването,
като направено в законово установения срок по чл. 215, ал.4 във вр. с чл.216, ал. 6 от ЗУТ, от легитимирани лица и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените
в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира жалбата за
основателна.
Заповед
№ ДК 10-6/ 09.03.2010г. е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган по чл.216, ал.5 от ЗУТ - Началника на РДНСК Югоизточен
район, в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми
по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Обжалваният административен акт обаче е
постановен в нарушение на приложимия материален закон.
Наведените в жалбата доводи и мотивите на административния органобосновават извод за спор относно характера и статута на обекта, за който е
издадено разрешението за строеж, с оглед приложението на нормата на чл.185,
ал.1, т.2 от ЗУТ. По силата на тази норма, не се изисква съгласието на
останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени
обекти, помещения или части от тях, когато не се отнемат общи помещения и площи
или части от тях и не се променя предназначението им. За да е приложима тази
хипотеза при извършване на преустройство на собствен обект в сграда в режим на
етажна собственост е необходимо да се установяват следните отрицателни
обстоятелства: 1. да не се отнемат общи помещения и площи от тях и 2. да не се
променя предназначението им. Когато не се констатира тяхната кумулативна
даденост, прилагането на изключението по чл.185, ал.1, т.2 от ЗУТ е недопустимо
и съгласно ал.2 на същата правна норма е необходимо решение на общото събрание
на собствениците, взето по установения ред и изрично писмено съгласие на всички
собственици – непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части
– съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.
Разрешение за строеж №РС-И 23/ 12.01.2010г., предмет на производството пред
началника на РДНСК– Югоизточен район е издадено от надлежно оправомощения
началник на отдел “Архитектура и градоустройство”при Община Стара Загора за
строеж “ОФИС” /остъкляване на тераса на офис №1/, находящ
се в жилищна сграда с обекти ОСД и гаражи с административен адрес гр.Стара Загора,
ул.”Пейо Яворов”№41. От представения по делото нотариален акт № 26, том VІІІ, рег.№ 13348, дело 1199 от 2009г. се установява, че
възложителите на строежа М.П.М. и Л.Н.Т. са собственици на офис №1, състоящ се от офис-зала, санитарно
помещение и балкон с обща застроена площ от 17,88кв.м. Съобразно изслушаното по
делото заключение на единичната СТЕ, което
като неоспорено от страните, обективно и
аргументирано изложено, съдът изцяло кредитира, площта на обекта /тераса/, за
който е издадено обжалваното разрешението за строеж, не е включена в площта на
офис №1 – 17,88кв.м., посочена в НА № 26/ 2009г. Видно от приложения по делото
проект за изграждане на “Жилищна сграда 3,4 етажа с ОСД и гаражи” с адрес
ул.”Пейо Яворов”№ 41, одобрен на 01.12.2003г. /лист 38 и 39 от делото/ процесната тераса пред офис №1 представлява част (1.50м/3.00м)
от площадка с парапет на кота -2,72 с размери 1.50м/4,27м /в този смисъл е и
заключението на тройната СТЕ/. В проекта за изграждане на жилищната сградата
липсва графично отразяване, от което да бъде направен извод за принадлежност на
терасата към офис №1. Точно обратното – липсата на излаз от офиса към терасата,
доколкото не е предвидена врата към терасата, а единствено прозорец с размери
122/112см, както и общия достъп до тази тераса, поради липсата на преграждане
към общата входна площадка на сградата, могат да обосноват единствено
заключение, че терасата на кота -2,72 с размери 1-50/4,27м не е била
проектирана като част от офис №1. Всички тези обстоятелства дават основание да
се заключи, че терасата пред офиса №1 е обща част на етажната собственост на жилищната сграда и
с предвиденото й остъкляване реално се заема и затваря част от общото
пространство. Като не е съобразил изложените по-горе доводи и е потвърдил
издаденото разрешение за строеж, началникът на РДНСК – Югоизточен район е постановил
материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Доколкото в
случая не е налице изключението по чл.185, ал.1, т.2 от ЗУТ, за извършването на
процесното преустройство се изисква нотариално
заверена декларация – съгласие от всички
етажни собственици /арг.чл.185, ал.2 от ЗУТ/. От материалите по делото не се установява
такава да е налице, липсват дори и твърдения в тази насока. Ето защо издаденото
разрешение за строеж за преустройство на обща част на сграда в режим на етажна
собственост, без съгласието на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата, дадено по реда на чл.185, ал.2 от ЗУТ, е незаконосъобразно и също
следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
обжалваната заповед и оставеното с нея в сила Разрешение за строеж № РС - И 23 от 12.01.2010г. издадено от Началник отдел
“Архитектура и градоустройство” при Община Стара Загора, като издадени в
противоречие с материалноправни разпоредби, са
незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени.
С оглед
изхода на делото направеното от пълномощниците на жалбоподателите Д.А.Д. и Е.Х.Д. искане за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.
143, ал.1 от АПК ДНСК
гр.София бъде осъдена да заплати
жалбоподателя Д.А.Д. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор
за правна защита и съдействие № 007817/ 01.03.2011г. и на жалбоподателя
Е.Х.Д. сумата от 390 /триста и деветдесет/ лева, от които 240лв. внесено възнаграждение за вещо лице и 150лв. заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно
договор за правна защита и съдействие № 11884/ 30.06.2010г. Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № ДК 10 – 6/ 09.03.2010г. на Началника на
Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район и потвърденото с нея Разрешение за строеж № РС -
И 23 от 12.01.2010г. издадено от Началник
отдел “Архитектура и градоустройство” при Община Стара Загора, с което на М.П.М.
и Л.Н.Т. е разрешено да извършат строителство на Офис /остъкляване на тераса на
офис №1, строеж пета категория/, находящ се в УПИ № VІІ 5482 от кв.286 по плана
на гр.Стара Загора, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.504.5482.1.18 по кадастрална карта, с административен адрес ул.”Пейо
Яворов”№ 41, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ гр.София
да заплати на Д.А.Д. ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ гр.София
да заплати на Е.Х.Д. ***, сумата от 390 /триста и деветдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: