№ 60
гр. Бургас, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Благой Г. Потеров
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600154 по описа за 2021 година
С определение №260 от 25.06.2021г. по ЧНД №595/2021г. Бургаският
окръжен съд определил на осъдения З. ЮС. ЮС. общо наказание лишаване
от свобода за срок от една година по влезлите в сила съдебни актове по
НОХД №12/2021г., НОХД №24/2021г. и НОХД № 28/2021г., всички на
Районен съд – гр. Поморие и по НОХД №492/2021г. на Окръжен съд - Бургас.
На основание чл.24 от НК увеличил определеното общо наказание лишаване
от свобода с шест месеца. Постановил определеното общо и увеличено
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи
при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал от
определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода по който и да е от актовете,
включени в съвкупността. На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от
определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода времето,
през което осъденият З.Ю. е бил задържан по ЗМВР и НПК, по който и да е
от актовете, включени в съвкупността.
Постановеното определение е обжалвано от служебния защитник на
1
осъдения З.Ю. в частта, с която е постановено увеличение на общото
наказание една година лишаване от свобода с шест месеца с оплаквания за
незаконосъобразност. Жалбата съдържа аргументи, които в по-голямата им
част са неотносими към предмета на настоящия спор – определяне на общо
наказание за извършени в условията на съвкупност престъпления и неговото
увеличение, а касаят индивидуализацията на наказанията и тяхната
справедливост, които са решени с влезли в сила съдебни актове и не могат да
се преразглеждат в това производство. Независимо от това, следва да се
отбележи, че в подкрепа на оплакването си срещу завишаването на
определеното общо наказание служебният защитник заявява, че кражбите, за
които е осъден З.Ю., макар и извършени в условията на повторност, са с
ниска степен на обществена опасност, осъденият е спомогнал за разкриване
на обективната истина и е съдействал за връщането на отнетите вещи. Смята,
че с извършеното групиране на наказанията не е спазен принципът за най-
благоприятно положение на осъденото лице – налице е възможност за
определяне на общо наказание в размер на по-тежкото - една година лишаване
от свобода. Счита, че така определеното общо наказание е достатъчно за
постигане на основната цел на санкцията – да се поправи и превъзпита
осъдения. Моли въззивният съд да измени първоинстанционното
определение, като отмени частта му, с която е постановено увеличение на
определеното общо наказание лишаване от свобода с шест месеца.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – гр. Бургас оспори основателността на въззивната
жалба и пледира същата да не се уважава. Счита, че атакуваното определение
е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Твърди, че първоинстанционният съд правилно и в съответствие с чл.23 –
чл.25 от НК е сформирал процесната съвкупност и правилно е определил
настоящото общо наказание в размер на една година лишаване от свобода.
Намира за неоснователно искането на осъдения и неговия защитник за отмяна
на определението в частта му, с която на основание чл.24 от НК е
постановено увеличение на общото наказание една година лишаване от
свобода с шест месеца. Подчертава, че позоваването в жалбата на принципа
за най-благоприятно групиране на наказанията е неоснователно, тъй като в
случая той е неприложим. Пояснява, че въпросният принцип се прилага при
2
три или повече осъждания в случаите, в които някои от престъпленията са
едновременно в отношение на съвкупност и когато са налице различни
варианти за групиране на наказанията. Изтъква, че с обжалваното
определение не е извършено групиране на наказанията в различни
съвкупности, а е налице определяне само на едно общо наказание по четири
отделни съдебни акта, по които наложените наказания се групират в една
съвкупност. Отбелязва, че престъпленията – предмет на четирите съдебни
акта не се намират едновременно в отношение на съвкупност и рецидив,
поради което не са налице предпоставките за прилагане на принципа за
благоприятност. Обръща внимание, че доводите на защитника за липса на
висока степен на обществена опасност на отделните деяния, включени в
съвкупността, за оказано съдействие на осъдения за разкриване на
обективната истина и за връщане на откраднатите вещи са неотносими, тъй
като посочените обстоятелства са били взети предвид при
индивидуализацията на отделните наказания и не следва да се обсъждат в
настоящото производство. Изтъква, че за да се приложи разпоредбата на
чл.24 от НК, следва да се направи извод, че определеното общо наказание не
може да постигне целите по чл.36 от НК, поради което следва да се завиши.
Позовава се на трайно установената съдебна практика, като цитира
Постановление №4/1965г. и Постановление №1/1978г. на Пленума на
Върховния съд, които не са отменени, решение №429/1993г. на Първо н. о. на
ВКС, решение №192/17.04.2013г. по н. н. №592/2013г. на Първо н. о. на ВКС,
в които се приема, че положителната оценка за приложимост на правната
норма на чл.24 от НК е задължителна, като съдилищата следва да преценят в
контекста на установените факти дали определеното във всеки конкретен
случай най-тежко общо наказание е достатъчно да поправи и превъзпита
дееца, т. е. дали ще постигне целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК.
Посочва, че съдебната практика изисква за приложението на чл.24 от НК
преценка на цялостната престъпна дейност на дееца и степента му на
обществена опасност, т. е. броя, вида и обществената опасност на отделните
престъпления, продължителността на периода, през който са осъществени,
подбудите и мотивите за извършването им, проявената престъпна упоритост,
като не следва да се игнорират и предходни престъпни прояви на осъденото
лице. В казуса намира възраженията на защитата срещу приложението на
чл.24 от НК за неоснователни. Мотивира висока степен на обществена
3
опасност на осъдения З.Ю., като анализира удостовереното с приложената по
делото справка за съдимост, която установява, че същият е осъден с 16 броя
съдебни актове, групирани в различни съвкупности, като след всяко
ефективно изтърпяно наказание лишаване от свобода е продължил
престъпната си дейност. Специално подчертава, че след поредното си
излизане от затвора осъденият З.Ю., за период от три месеца, е извършил
нови четири престъпления, които са тежки умишлени и с висока степен на
обществена опасност и които са включени в настоящата съвкупност. Въз
основа на тях прави извод, че осъденият е лице с трайно установени
престъпни навици, което демонстрира липса на всякакво желание да се
поправи и превъзпита, а това налага засилване на наказателната репресия.
Като изтъква липсата на доказателства за започнал поправителен и
превъзпитателен процес у осъденото лице, смята, че определеното общо
наказание от една година лишаване от свобода е явно несправедливо, поради
което за постигане целите по чл.36 от НК съдът правилно го е увеличил с
шест месеца. По тези съображения предлага въззивният съд да потвърди
определението в обжалваната му част.
Служебният защитник на осъдения З. ЮС. ЮС. поддържа въззивната
жалба и моли за нейното уважаване. Смята, че разпоредбата на чл.24 от НК
следва да намери приложение по изключение – когато наложените за
отделните престъпления от съвкупността наказания не могат да постигнат
целите по чл.36 от НК, като в този смисъл цитира решение №192 по н. д.
№85/2009г. на ВКС. Категоричен е, че в настоящия случай не следва да се
увеличава определеното общо наказание на основание чл.24 от НК, защото
осъденият З.Ю. е извършил престъпленията в кратък период от време,
възстановил е стойността на отнетите вещи, с изключение на тези по едно от
деянията, подписал е споразумения с прокурора, одобрени от съдилищата.
Въз основа на тези обстоятелства прави извод за по-ниска степен на
обществена опасност на деянията и дееца. Като се позовава и на младата
възраст на осъдения З.Ю., заслужаваща снизхождение, моли въззивният съд
да измени първоинстанционното определение, като отмени частта, с която е
постановено увеличение на общото наказание с шест месеца лишаване от
свобода.
Осъденият З.Ю. се присъедини към пледоарията на своя защитник и
4
помоли определеното му общо наказание от една година лишаване от свобода
да остане в този размер и да не се увеличава с шест месеца.
Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на осъдения, който
има право на такава против постановеното определение, съгласно чл.341, ал.1
вр. с чл.318, ал.6 от НПК и в петнадесетдневния срок за обжалване,
предвиден в чл.319, ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани от първата и
въззивната инстанции и провери атакуваното определение по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло съгласно чл.314, ал.1 вр. чл.341, ал.1 от
НПК, направи извода, че жалбата е неоснователна.
Бургаският окръжен съд, съблюдавайки правилата на процеса, е
изследвал относимите към делото обстоятелства, извършил е всички
процесуални действия, необходими за обективното, всестранното и пълно
изясняване на фактите по делото, анализирал е събраните доказателства, въз
основа на които обосновано е приел за установени следните факти:
С присъда №260004/09.03.2021г., влязла в сила на 24.03.2021г., по НОХД
№12/2021г. на Районен съд – гр. Поморие осъденият З.Ю. е бил признат за
виновен в извършване в периода мес. ноември до 18.12.2020г. на
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26 от НК, за което му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, при
първоначален строг режим.
С определение №2600012/22.04.2021г. за одобряване на споразумение по
НОХД №24/2021г. на Районен съд – гр. Поморие, осъденият З.Ю. е бил
признат за виновен в извършване на 10.01.2021г. на престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода срок от шест месеца.
С присъда №260009/22.04.2021г., влязла в сила на 07.05.2021г., по НОХД
№28/2021г. на Районен съд – гр. Поморие осъденият З.Ю. е бил признат за
виновен в извършване на 03.01.2021г. на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28 от НК, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален
5
строг режим.
С определение от 10.06.2021г. по НОХД №492/2021г. Окръжен съд –
Бургас е одобрил споразумение, с което осъденият З.Ю. е бил признат за
виновен в извършване на 15.10.2020г. на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1
от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, при първоначален строг режим.
Освен посочените по-горе четири престъпления, включени в настоящата
съвкупност, осъденият З.Ю. е осъждан с други 12 влезли в сила съдебни акта -
присъди и определения за одобряване на споразумения за общо 12
престъпления, съставляващи кражби по чл.194, ал.1, чл.194, ал.3 и чл.195,
ал.1 от НК. За тези деяния са му били налагани предимно наказания лишаване
от свобода с различен размер, за две от деянията му са наложени наказания
пробация, като едното от тях е заменено с лишаване от свобода поради
виновно неизпълнение на пробационните мерки.
Въз основа на тези обосновани фактически констатации окръжният съд е
направил законосъобразен правен извод, че в случая са налице
предпоставките на чл.23 и чл.25 от НК за определяне на осъдения Ю. едно
общо наказание за извършените от него четири престъпления, за които е бил
осъден с актовете по цитираните по-горе четири наказателни дела и които се
групират в една съвкупност. Посочените законови разпоредби изискват
лицето да е извършило няколко отделни престъпления, но преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, за да се определи за тези деяния
едно общо наказание.
В казуса, както правилно е приела първата инстанция, осъденият Ю. е
извършил четири престъпления - предмет на разглеждане по НОХД
№12/2021г., НОХД №24/2021г., НОХД №28/2021г., трите на Районен съд – гр.
Поморие и по НОХД №492/2021г. на Окръжен съд – Бургас - преди да е бил
осъден с влязла в сила присъда или определение, одобряващо споразумение,
за което и да е от тези деяния. С оглед на това, правилен е изводът на съда, че
в случая са изпълнени законовите изисквания на чл.23 – чл.25 от НК за
кумулиране на наказанията на осъдения и за определяне на едно общо
наказание за описаните по-горе четири престъпления, извършени в условията
на реална съвкупност. Съблюдавайки цитираните норми, регламентиращи, че
6
общото наказание за всички престъпления, включени в съвкупността, следва
да е най-тежкото, окръжният съд правилно е определил на осъдения Ю. за
четирите престъпления – предмет на разглеждане по цитираните наказателни
дела и включени във формираната съвкупност, общо наказание една година
лишаване от свобода, тъй като и за четирите деяния от процесната
съвкупност е било наложено такова по вид наказание, но с различни размери
– трикратно една година лишаване от свобода и шест месеца лишаване от
свобода. Очевидно най-тежкото, с оглед неговия размер, е наказанието от
една година лишаване от свобода, каквото е било наложено на осъдения Ю.
за престъпленията по НОХД №12/2021г. и НОХД №28/2021г. на Районен съд
– гр. Поморие, както и по НОХД №492/2021г. Окръжен съд – Бургас, поради
което съдът правилно е определил именно това наказание като общо
наказание за четирите деяния от процесното множество.
Въззивният съд провери обстойно обжалваното определение в
атакуваната му част, с която на основание чл.24 от НК е било увеличено
общото наказание една година лишаване от свобода с шест месеца и прецени,
че тази част на съдебния акт е обоснована и законосъобразна.
Съгласно утвърдената съдебна практика при решаването на въпроса за
необходимостта от приложението на посочения текст съдът преценява
цялостната престъпна дейност на осъденото лице, личната му обществена
опасност, обществената опасност на включените в съвкупността деяния,
техния брой, последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за
извършването им, вида, стойността на засегнатите обекти и настъпилите
общественоопасни последици.
В конкретния случай, съобразявайки всички обстоятелства по повод
извършените от осъдения Ю. престъпления, предмет на разглеждане по
четирите дела от съвкупността, първоинстанционният съд правилно е
констатирал, че в казуса е приложима правната норма на чл.24 от НК, която
предвижда възможност в идентична хипотеза, когато наложените наказания
са от един и същи вид, съдът да увеличи общото най-тежко наказание най-
много с една втора, като така увеличеното наказание да не надминава сбора
от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния
вид наказание.
7
В съответствие с посочения законов текст и установената по
приложението му съдебна практика, преценявайки характера на
престъпленията, извършени от осъдения Ю. и включени в съвкупността – три
кражби, две от които в условията на повторност и една в условията на
продължавано престъпление, както и държане на високорискови наркотични
вещества с цел разпространение, наложените за тях наказания лишаване от
свобода и тяхната обща продължителност – три години и шест месеца,
времето на извършване на четирите престъпления – в рамките на по-малко от
три месеца, краткия времеви период от осем месеца, изминал от
освобождаване на осъдения от затвора и до момента на извършване на
настоящите деяния, както и високата степен на обществена опасност на
осъдения, трайно утвърдените му престъпни навици и предишно изтърпяните
от него наказания пробация и лишаване от свобода без окончателен
поправителен ефект, първостепенният съд законосъобразно и обосновано е
счел, че определеното общо наказание от една година лишаване от свобода е
недостатъчно за постигане целите по чл.36 от НК, поради което следва да се
завиши с шест месеца лишаване от свобода. Така, размерът на общото
наказание лишаване от свобода, което осъденият Ю. ще следва да изтърпи,
възлиза на една година и шест месеца. Този размер на определеното от
първоинстанционния съд общо наказание е правилно и справедливо
преценен, той ще осигури по-продължителна изолация на осъдения в
условията на пенитенциарно заведение, при която може да се очаква
положителен резултат на неговото поправяне и превъзпитание. Освен това,
налагането на наказания за отделните престъпления от съвкупността при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, включително при
условията на чл.55 от НК или с одобрено от съда споразумение, не
представлява законова пречка за прилагане на разпоредбата на чл.24 от НК и
съобразно с нея да се завиши размера на определеното на основание чл.23 от
НК общо наказание.
Заявените от защитника на осъдения Ю. доводи за несъобразяване на
постановеното увеличение на санкцията с младата възраст на осъдения – на
21 години, с факта на възстановяване на причинените от престъпленията
имуществени вреди чрез връщане на откраднатите вещи, с оказаното от
осъдения съдействие за разкриване на обективната истина, с липсата на
8
междувременно настъпили обстоятелства, утежняващи наказателноправното
му положение, с доброто му поведение в затвора, са несъстоятелни. Младата
възраст и репарирането на имуществените вреди се ценят като смекчаващи
обстоятелства в дейността по индивидуализация на наказанието, а другите
посочени обстоятелства биха имали значение за изменение на режима за
изтърпяване на наказанието в по-лек или за постановяване на условно
предсрочно освобождаване на осъдения. Въпросните обстоятелства обаче са
ирелевантни при решаване на въпроса дали да се увеличи на основание чл.24
от НК определеното общо най-тежко наказание или да се запази неговия
размер. Генералната и най-вече индивидуалната превенция на наказанието
налагат в случая увеличаване на определеното общо най-тежко наказание от
една година лишаване от свобода с максималния възможен размер от шест
месеца, както е решил първият съд.
Изложените съображения мотивираха въззивната инстанция да прецени
като неоснователно искането на жалбоподателя за неприлагане на
коментираната разпоредба на чл.24 от НК и поради това отказа да измени
обжалваното определение чрез отмяна на постановеното завишаване на
общото наказание лишаване от свобода.
Неоснователно е оплакването на защитника във въззивната жалба за
неправилно прилагане на принципа за „най-благоприятно групиране на
наказанията”. Правилно първоинстанционният съд не се е занимал с въпроса
за най-благоприятно групиране на наказанията, който често се поставя при
определяне на общо наказание при условията на чл.25 вр. чл.23 от НК,
защото въпросният принцип за „най-благоприятно групиране на наказанията”
се прилага тогава, когато се формират повече от една съвкупности от
престъпления и се определя повече от едно общо наказание или пък извън
общото наказание за формираната съвкупност остава едно или повече
наказания за изтърпяване отделно от общото наказание. В хипотеза, каквато е
настоящата и в която се касае само за една единствена съвкупност от
престъпления и за нея се определя само едно общо наказание, което е най-
тежкото от наложените за отделните престъпления от съвкупността, не
възниква нужда да се преценява кое е най-благоприятното за осъдения
групиране на наказанията. Това е така, защото практически е възможно едно
единствено групиране на наказанията, наложени за престъпленията от
9
единствената формирана съвкупност и се определя само едно общо
наказание, което е най-тежкото от наложените за отделните деяния.
Определяйки на осъдения общо и съответно увеличено наказание
лишаване от свобода за четирите престъпления - предмет на разглеждане по
процесните наказателни дела - първата инстанция правилно се е произнесла и
по въпроса за изпълнението на общото наказание, съгласно чл.25, ал.4 от НК.
Като е отчела вида на определеното общо наказание – лишаване от свобода и
факта на изтърпяно вече такова наказание, без да са изминали пет години,
съблюдавайки нормата на чл.57, ал.1, т.2, б. “б“ от ЗИНЗС, правилно е
постановила общото наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
В унисон с нормите на чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК съдът правилно е
приспаднал от срока на общото и увеличено наказание лишаване от свобода
изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността, както и времето,
през което осъденият Ю. е бил с взета спрямо него мярка за неотклонение
задържане под стража по което и да е от четирите наказателни дела, включени
в съвкупността.
Предвид изложеното въззивната инстанция намери, че обжалваното
определение е обосновано и законосъобразно. То е постановено в съгласие с
разпоредбите на чл.23, чл.25 и чл.24 от НК и с установената в тази насока
трайна съдебна практика. Налице са условията на закона за кумулиране на
наказанията на осъдения Ю. по цитираните по-горе четири наказателни дела и
за увеличаване на определеното общо наказание лишаване от свобода с шест
месеца.
Мотивиран от горното, въззивният съд прие, че следва да потвърди
изцяло първоинстанционното определение.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260 от 25.06.2021г. по ЧНД
№595/2021г. на Бургаския окръжен съд.
10
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11