№ 10649
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110109364 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/, с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 56730/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 5 765,00лв.,
представляващо дължими суми за продажба на кафе и консумативи, за които са
издадени следните фактури: 1/ **********/25.04.19-35.60лв.; 2/ **********/17.05.19-
132.00лв.; 3/ **********/21.06.19-80.00лв.; 4/ **********/06.07.19-204.00лв.; 5/
**********/11.07.19-196.50лв; 6/ **********/15.07.19-228.00лв.; 7/
**********/03.08.19- 889.49лв.; 8/ **********/10.08.19-436.00лв.; 9/
**********/17.08.19-472.00лв.; 10/ **********/19.08.19-166.01лв; 11/
**********/22.08.19 - 478.00лв.; 12/ **********/23.08.19- 744.00лв.; 13/
**********/30.08.19-438.00лв; 14/ **********/06.09.19-766.00лв.; 15/
**********/09.09.19-200.00лв;. 16/ **********/21.09.19-114.00лв.; 17/
**********/05.12.19- 186.00лв., ведно със законната лихва от 12.08.2021г. до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответното дружество е закупило от него стоки, за които са
издадени горепосочените фактури на сочената стойност, но не заплатил дължимата
цена за тях.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение. Претендира и разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът не му е доставял стоките, за които са
издадени фактурите. Евентуално счита, че не е ясно дали лицето, подписало
фактурите, е разполагало с представителна власт за това, като били налице сключени
сделки без представителна власт, които се явявали недействителни. Оспорва да е
налице и валидно облигационно правоотношение между страните поради липса на
1
съгласие за сключване на договори. Евентуално твърди, че част от сумите са
недължими поради плащане, а именно по фактура от 12.06.2020г., 26.06.2020г.,
25.06.2020г. и 27.07.2019г. Поддържа, че част от процесните фактури не са
осчетоводявани от ответника, не са включвани в дневника по ДДС и не е ползван
данъчен кредит по тях, поради което не е възникнало задължение за плащане по тях.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 327, ал.
1 ТЗ.
По делото са представени 17 бр. фактури, а именно: 1/ **********/25.04.19-
35.60лв.; 2/ **********/17.05.19-132.00лв.; 3/ **********/21.06.19-80.00лв.; 4/
**********/06.07.19-204.00лв.; 5/ **********/11.07.19-196.50лв; 6/
**********/15.07.19-228.00лв.; 7/ **********/03.08.19- 889.49лв.; 8/
**********/10.08.19-436.00лв.; 9/ **********/17.08.19-472.00лв.; 10/
**********/19.08.19-166.01лв; 11/ **********/22.08.19 - 478.00лв.; 12/
**********/23.08.19- 744.00лв.; 13/ **********/30.08.19-438.00лв; 14/
**********/06.09.19-766.00лв.; 15/ **********/09.09.19-200.00лв;. 16/
**********/21.09.19-114.00лв.; 17/ **********/05.12.19- 186.00лв. Фактурите са
издадени от ищцовото дружество със задължено лице – ответното дружество и са на
обща стойност от 5765,60лв. с ДДС. Предвиден е начин на плащане на сумите по
банков път с посочена банкова сметка.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадена, от която
се установява, че горепосочените 17бр. фактури са редовно и своевременно
осчетоводени от ищеца по счетоводна сметка 411 „Вземания от клиенти“ по партидата
на /фирма/. В счетоводството на ищеца няма отразени плащания по фактурите и
общата им стойност фигурира като крайно салдо в счетоводните регистри,
представляващо непогасено вземане на ищеца от ответника. Вещото лице посочва, че
15бр. от процесните фактури на обща стойност 5365,10лв. са редовно осчетоводени от
/фирма/ по сметка 401 „Задължения към доставчици“ по партидата на ищеца, включени
са в дневниците за покупки по ДДС, отразени са в съответните справки-декларации и
данните са подадени в НАП. Ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер
начисления по фактурите ДДС за тях. Единствено фактури № **********/06.07.19г. и
№ **********/11.07.19г. на обща стойност 400,50лв. не са осчетоводени при ответното
дружество. В заключението е посочено, че в счетоводството на ответника фигурира
незаплатено задължение към ищеца по 14 бр. фактури в общ размер 4887,10 лв., като е
отразено, че фактура **********/22.08.19г. на стойност 478лв. е заплатена на ищеца,
но на вещото лице не е представен платежен документ за плащане на задължението.
При горните фактически данни, съдът прави следните изводи:
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и
неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между
продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена,
без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Т. е. сключването
на договора може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени
средства.
В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта
фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за
2
породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му.
Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството /ЗСч. / реквизити във фактурата
само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като
поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не
следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да бъде
направена с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези относно
предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката
или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат
като признания за съществуването на облигационната връзка /виж например Решение
№ 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. дело № 454/2008 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 96 от
26.11.2009 г. на ВКС по т. дело № 380/2008 г., І т. о., ТК/.
На следващо място, съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна
практика – Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІI Т. О. на ВКС
Решение № 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Решение
№ 42 от 19.04.2010 Г. по т. д. № 593/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др., отразяването
на парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач,
възложител и т. н. / и ползването на данъчен кредит съобразно стойността, съставлява
извънсъдебно признание на задължението. Само по себе си отразяването на фактурата
в счетоводството на ответника, включването в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено
признание на задължението и доказват неговото съществуване. Следователно дори
фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити и да е оспорена в
процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в
нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с
извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита и
превеждането на дължимия във връзка с продажбата ДДС от купувача по сметка на
продавача.
В настоящия случай, видно от приетото по делото заключение по ССчЕ, 15 бр. от
процесните фактури (без фактури № **********/11.07.19г. и № **********/06.07.19г.)
на обща стойност 5365,10лв. са отразени в счетоводството и на двете дружества, като
фигурират по сметка 401 „Задължения към доставчици“ по партидата на ищеца в
счетоводството на /фирма/. Същите са включени в дневниците за покупки по ДДС,
отразени са в съответните справки-декларации и данните са подадени в НАП, като
ответното дружество е ползвало данъчен кредит за тях. От изложеното следва, че
страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало
правоотношение по договор за търговска продажба, по което ищецът е продал и
осъществил доставка на стоките, посочени в процесните 15бр. фактури, като същите са
предадени от ищеца и получени от ответника, с което за последния е възникнало
задължение за заплащане стойността на получените стоки.
Неоснователно е направеното от страна на ответника оспорване за лиспа на
представителна власт на лицето, положило подпис като „получател“ във фактурите.
Макар от подписите, положени върху фактурите, да не може да се направи извод, че
лицата, които са ги подписали са били упълномощени от ответника да получат стоката,
той е узнал за техните действия, като знанието не се презюмира, а се установява по
безсъмнен начин от вписването на фактурите в дневниците за покупките и от това, че
за фактурите е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС /Решение № 30 от
8.04.2011г. на ВКС по т. д. № 416/2010г., I т. о., ТК; Решение № 46 от 27.03.2009г. на
ВКС по т. д. № 454/2008г., II т. о., ТК/.
Следва да се отбележи, че в счетоводството на ответника фигурира незаплатено
задължение към ищеца по 14бр. фактури в общ размер 4887,10лв., като е отразено, че
3
фактура **********/22.08.19г. на стойност 478лв. е заплатена на ищеца. В същото
време обаче не е представен платежен документ за заплащането на тази сума при
изготвяне на заключението по експертизата, а и в хода на съдебното производство.
Предвид това, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане в
размер на сумите по процесните 15бр. фактури за доставените стоки.
Фактури № **********/11.07.19г. на стойност 196,50лв. и фактура №
**********/06.07.19г. стойност 204лв. не са осчетоводени от ответното дружество.
Фактура № **********/11.07.19г. не носи и подпис на мястото за получател. При
липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната
стопанска операция, фактурите не могат да бъдат годни доказателства за извършени
фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за
облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за
търговски продажби /Решение № 62 от 25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2008 г., II т.
о./. Фактура № № **********/06.07.19г. на стойност 204лв. обаче носи подпис на
получател, като този подпис не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК да не принадлежи на
лицето, което се сочи за негов автор, а единствено, че това лице нямало представителна
власт. Видно е, че във всички фактури, включително 15бр. осчетоводени фактури, като
получател се сочи едно и също лице – И. И.. Както бе посочено по-горе, 15 от 17-те
фактури са осчетоводени от ответника и е ползван данъчен кредит за тях, тоест това
лице надлежно е получило стоките и е предало фактурите за по-нататъшната им
обработка. Ето защо, няма основание да се приеме, че този извод не следва да бъде
приложен и спрямо фактура № **********/06.07.2019г., която е получена за ответното
дружество от същото лице И. И.. С оглед на това, съдът приема, че и сумата по тази
фактура е дължима. Фактура № **********/11.07.2019г. обаче не носи подпис за
получател. Липсват и други доказателства, които да установят предаването на стоките
по нея. Същата не е осчетоводена от ответника, не е включена в дневниците по ДДС и
за нея не е ползван данъчен кредит. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване за наличието на продажбено правоотношение и изпълнението си по него, в
т.ч. предаването и приемането на стоките от представител на ответника. Доколкото
това не е сторено, включително чрез извънсъдебно признание на задължението
посредством осчетоводяването на фактурата и ползването на данъчен кредит от страна
на ответното дружество, съдът намира, че сумата по фактура № **********/11.07.19г.
на стойност 196,50лв. е недължима.
По делото не са ангажирани доказателства за плащане на задълженията по
горепосочените фактури. Приложените към отговора на исковата молба платежни
нареждания се отнасят за погасяване на задължения по други фактури, които не са част
от процесните. Вещото лице по ССчЕ също не е установило плащане на задълженията
по тях. Ето защо, възражението на ответника за погасяване на задълженията чрез
плащане е неоснователно.
По изложените съображения, исковете се явяват основателни и следва да бъдат
уважени за сумата в общ размер от 5569,10лв. и отхвърлени за разликата до 5765,60лв.,
която разлика се равнява на 196,50лв. и представлява дължимата по фактура №
**********/11.07.19г. сума.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 115,30 лв. за
платена държавна такса. Съразмерно на уважената част от исковете, следва да му се
присъди сумата от 111,37лв.
4
За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 115,32 лв. за
държавна такса, 450 лв. депозит за експертиза и 800 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност, което съдът
намира за основателно, предвид че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, проведени са две открити съдебни заседания, събрани са малък обем
доказателства, не са налице процесуални усложнения. Ето защо, същото следва да бъде
намалено на 700лв. От общия размер на сторените разноски в исковото производство –
1265,32лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъди сумата
от 1222,20лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете, но не е доказал направата на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ от /фирма/, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, срещу /фирма/,
ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
пo чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56730/2021г. по описа на СРС, а именно: 5569,10лв. с
ДДС, представляващи дължими суми за продажба на кафе и консумативи, за които са
издадени следните фактури: № **********/25.04.19г.; № **********/17.05.19г; №
**********/21.06.19г.; № **********/06.07.2019г № **********/15.07.19г.; №
**********/03.08.19г.; № **********/10.08.19г.; № **********/17.08.19г.; №
**********/19.08.19г.; № **********/22.08.19г.; № **********/23.08.19г.; №
**********/30.08.19г.; № **********/06.09.19г.; № **********/09.09.19г;. №
**********/21.09.19г.; № **********/05.12.19г., ведно със законната лихва от
12.08.2021г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
5569,10лв. до пълния предявен размер от 5765,60лв., която разлика представлява
дължима сума по фактура № **********/11.07.19г. на стойност 196,50лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от
111,37лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 1222,20лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5