РЕШЕНИЕ
№ 12338
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110148333 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от А. Н. Т., ЕГН
**********, Д. Л. Б., ЕГН **********, Р. Л. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 53, ет. 2, представлявани от пълномощника
им адв.А., против И. Б. Д., ЕГН ********** и Д. И. Д., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 54А, вх. 3, ет. 5, ап. 23, чрез
адв.М., с искане да бъде признато за установено, че ищците са собственици на
основание давностно владение, реализирано в периода 18.04.2013 г. –
30.08.2023 г. на недвижим имот, представляващ реална част от поземлен имот
с идентификатор ПИ 14831.6605.4041 с площ от 189 кв. метра, защрихована с
червен цвят на приложената към исковата молба комбинирана скица,
заключена между точки 2,3,10,8,2 от същата скица, при граници на реалната
част: югозапад - ПИ 14831.6605.611, северозапад - ПИ 14831.6605.4041,
североизток – ПИ 14831.6605.4041, изток - път. Поземлен имот с
идентификатор 14831.6505.4041 е със съседи по кадастрална карта: ПИ
14831.6505.609, ПИ 14831.6505.5038, ПИ 14831.6505.611, ПИ 14831.6544.42,
ПИ 14831.6505.612, ПИ 14831.6505.5035, ПИ 14831.6505.598, ПИ
14831.6505.600, като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението
на имота /според допуснато изменение на иска от установителен в осъдителен
иск/.
1
В исковата молба са налице твърдения, че ищците са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор 14831.6605.611 с площ от 623 кв. м., находящ
се в с. Г., Столична община, район „Панчарево“, местност „Терасите“, при
граници съгласно издадената от АГКК скица: ПИ 14831.6605.609,
14831.6605.5038, 14831.6605.610, 14831.5544.42, 14831.6605.4041. Ищците
твърдят, че правото им на собственост върху процесния имот произтича по
реда на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по силата на което лицето Л. Ц. Б., ЕГН
**********, явяващ се наследодател на ищците Д. Л. Б., ЕГН: **********, Р.
Л. Б., ЕГН: **********, и съпругата му А. Н. Т., ЕГН: **********, са
придобили неурегулирано дворно място с площ от 600 кв.м, представляващо
реална част от имот с пл. № 611, нанесен през 1988 г. в кадастрален лист № Г-
9-7-В/Г от неодобрения план на гр. София, с. Герман, местност „Шамака“,
целият имот с площ от 1 220 кв. метра, при съседи на частта: север - ТОА
„Панчарево“, изток - път, юг - имот с пл. № 610, запад - нива. Твърдят, че за
описания имот бил издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот
по §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 112, том XXV, дело № 4900/1995 г., по описа
на Софийски районен съд /СРС/. Заявяват, че по силата на последваща
покупко-продажба по реда на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, горепосоченото лице
Л. Ц. Б. е придобил неурегулиран поземлен имот с площ от 23 кв. метра,
находящ се в землището на с. Герман, местност „Терасите“, представляващ
част от ПИ с идентификатор 14831.6605.611, с площ на целия имот от 623
кв.м. По отношение на частта от 23 кв.м е съставен Констативен нотариален
акт № 12, том II, peг. № 20137, дело № 169/2014 г. по описа на нотариус А. Н.,
peг. № 558. В тази връзка, Л. Ц. Б. е придобил реалната част от 23 кв. метра от
ПИ 14831.6605.611, след като бракът му с ищцата А. Н. Т. е бил прекратен.
Налице е твърдение, че в периода от 1978 г., когато на Л. Ц. Б. и А. Н. Т.
е било предоставено правото на ползване по силата на акт на Министерския
съвет върху място с площ от 800 кв. метра, същите са установили фактическа
власт върху посочения имот, като упражняването на владението върху
реалната част с площ от 189 кв.м. от ПИ с идентификатор 14831.6505.4041,
находящ се в с. Герман продължава да бъде упражнявано от страна на ищците
и към датата на депозиране на исковата молба. След като са закупили по реда
на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ мястото, на което преди са били ползватели по силата
на акт на Министерския съвет, Л. Ц. Б. и А. Н. Т. са продължили да
2
упражняват фактическа власт върху терен, надвишаващ по площ закупената
от тях реална част от имот с пл. № 611, кадастрален лист N2 Г-9-7-В в с.
Герман, район „Панчарево“. Твърдят, че наследодателят Л. Ц. Б. е починал на
20.01.2017 г., като същият е оставил за негови наследници по закон ищците Д.
Л. Б. и Р. Л. Б..
Твърдят, че след одобряването на кадастралната карта на с. Г., имотът,
притежаван от Л. Ц. Б. и А. Н. Т., е обособен като ПИ с идентификатор
14831.6605.611 с площ от 623 кв. метра, а земният участък, който са ищцата и
съпругът й продължили да ползват, надвишаващ установеното с титул за
собственост, попаднал в границите на съседния поземлен имот с
идентификатор 14831.6605.4041. Заявяват, че владяната от тях реална част от
съседния имот е с площ от 189 кв. метра, защрихована с червен цвят на
приложената към исковата молба комбинирана скица, заключена между точки
2,3,10,8,2, при граници на реалната част: югозапад - ПИ 14831.6605.611,
северозапад - ПИ 14831.6605.4041, североизток - ПИ 14831.6605.4041, изток -
път.
Налице е твърдение, че ответникът И. Б. Д. се легитимира като
собственик на поземлен имот с идентификатор 14831.6605.4041 с договор за
покупко- продажба от 13.09.2021 г., обективиран в нотариален акт № 47, том
V, per. № 10574, дело № 755/2021 г. по описа на нотариус С. Т., peг. № 065.
Прехвърлителната сделка е сключена с наследниците на А. А. Т. и С. А., в
чиито полза на чиито наследници било възстановено правото на собственост
върху новообразуван имот в кадастрален район 6105, имот № 4041, местност
„Терасите“, с площ от 1 170,50 кв.м., по силата на влязла в сила Заповед №
РД-64-212 от 10.12.2010 г. на кмета на Столична община - район „Панчарево“
по реда на земеделската реституция. Ищците заявяват, че от момента на
влизане в сила на посочената заповед, реституционната процедура била
приключила и за праводателите на ответниците била отпаднала фактическата
и правна пречка за предявяване на иск за защита на правото им на собственост
срещу упражняваното владение върху реална част от възстановения им имот.
Във връзка с горепосоченото, ищците считат установеното от тяхна
страна владение е осъществявано явно, трайно и необезпокоявано в
продължение на повече от десет години, в резултат на което към момента на
предявяване на настоящия иск в полза на ищците е изтекла придобивната
3
давност по чл.79, ал.1 от ЗС. Владението върху реалната част от ПИ
14831.6505.4041 е установено от Л. Ц. Б. и А. Н. Т. още през 1978 г., когато по
силата на постановление на Министерския съвет им е било предоставено
правото на ползване на място в с. Г. с площ от 800 кв.м., но придобивната
давност е започнала да тече едва след 18.04.2013 г., на която дата е влязла в
сила Заповед № РД-64-212 от 10.12.2010 г. на кмета на Столична община -
район „Панчарево“.
Поради обстоятелството, че фактическата власт върху процесната
реална част от ПИ е била установена чрез завладяване от страна на ищците,
ищците поддържат приложимостта на презумпцията на чл. 69 ЗС, според
която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Твърдят, че владението, установено от Л. Ц. Б.
и А. Н. Т. вече е било налице към момента, от който праводателите на
ответника са могли да защитят правото си на собственост чрез предявяване на
иск. Договорът за покупко-продажба от 13.09.2021г., обективиран в
нотариален акт № 47, том V, peг. № 10574, дело № 755/2021 г. по описа на
нотариус С. Т., peг. № 065, сключен между ответника И. Б. Д. и неговите
праводатели е деривативен способ за придобИ.е, поради което ответникът е
придобил имота ведно с установеното върху реална част от него владение в
полза на ищците. Ищците Д. Л. Б. и Р. Л. Б. правят волеизявление, че на
основание чл.82 от ЗС, към упражняваното от тях владение върху процесната
реална част от ПИ с площ от 189 кв.м. присъединяват и владението на техния
наследодател Л. И. Б..
Предвид горепосоченото, ищците правят искане да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по
силата на настъпило давностно владение на следния недвижим имот,
представляващ недвижим имот, представляващ реална част от поземлен имот
с идентификатор ПИ 14831.6605.4041 с площ от 189 кв. метра, защрихована с
червен цвят на приложената към исковата молба комбинирана скица,
заключена между точки 2,3,10,8,2 от същата скица, при граници на реалната
част: югозапад - ПИ 14831.6605.611, северозапад - ПИ 14831.6605.4041,
североизток – ПИ 14831.6605.4041, изток – път, като ответниците бъдат
осъдени да им предадат владението на имота /според допуснато изменение на
иска от установителен в осъдителен иск/.
4
Претендират сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответниците И. Б. Д., ЕГН: ********** и
Д. И. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: със съдебен адрес: гр. София,
ж.к. „Младост 1“, бл. 54А, вх. 3, ет. 5, ап. 23, чрез адв. М., с който отговор
оспорват предявения иск като неоснователен.
Ответниците заявяват, че не оспорват обстоятелството, че ищците са
собственици на поземлен имот с идентификатор 14831.6605.611, но оспорват
останалите твърдения в исковата молба. Поддържат, че ищците, респ.
наследодателя на двама от тях, а именно лицето Л. Б., никога не са
упражнявали владение върху каквато и да било реална част от поземлен имот
с идентификатор 14831.6505.4041. Считат, че дори някой от тях да е ползвал
част от имота или да е преминавал през него, то е било със знанието,
позволението и съгласието на действителните собственици, в условията на
търпимост. Заявяват, че ищците, респ. наследодателят на двама от тях, никога
не са манифестирали пред праводателите на ответниците намерения за своене
на реална част от имота им, не са нарушавали владението им и не са
оспорвали правото им на собственост върху целия поземлен имот.
На следващо място, ответниците твърдят, че на 13.09.2021 г., а именно в
деня на сключване на договора, с който същите са придобили собствеността
върху поземления имот с идентификатор 14831.6505.4041, обективиран в
Нотариален акт № 47, том V, дело № 755 от 13.09.2021 г. на нотариус С. Т.,
продавачите са предали на ответниците владението върху закупения от тях
недвижим имот в цялост. В тази връзка, ответниците поддържат, че именно от
горепосочената дата до момента на депозиране на отговора на искова молба,
осъществяват явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху целия
поземления имот с идентификатор 14831.6505.4041, включително върху
процесната реална част от имота с площ от 189 кв.м. Ето защо, дори ищците,
респ. наследодателя на двама от тях, а именно Л. Б., да са упражнявали в
някакъв момент владение върху процесната реалната част от имота, това
владение е прекъснато, считано от 13.09.2021 г. Според ищците, придобивната
давност е започнала да тече от 18.04.2013 г. Като се има предвид, че ищците се
позовават на недобросъвестно 10 годишно владение, същото трябва да е
5
осъществявано поне до 18.04.2023 г., за да е изтекла придобивната давност по
чл. 79, ал. 1 от ЗС. След като владението на ищците, дори да е упражнявано
такова, е прекъснато на 13.09.2021 г., придобивната давност не е изтекла.
Ответниците твърдят, че след придобИ.ето на собствеността върху
поземления имот с идентификатор 14831.6505.4041 с цитирания по-горе
нотариален акт, същите са упражнявали владение върху имота, включително
върху процесната реална част от него, като непосредствено след закупуването
на имота ответникът И. Д. е предприел действия по почистването му,
изнасянето и изхвърлянето на боклуци и отпадъци от него, включително в
процесната реална част. В тази връзка, още през есента на 2021 г. и всяка
следваща година по няколко пъти ответникът И. Д. е осъществявал косене на
целия поземлен имот 14831.6505.4041, включително на процесната реална
част от него, събиране на окосената трева, премахване на бурени и тръни и
изнасянето им от имота.
На следващо място, ответниците заявяват, че с Договор от 09.05.2022 г.
за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната мрежа,
сключен между „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД и И. Д., към
електрическата мрежа бил присъединен приемник на електрическа енергия,
находящ се в поземления имот с идентификатор 14831.6505.4041.
Твърдят, че с оглед означаване на границите на имота, по възлагане от
страна на ответника И. Д., правоспособното лице инж. С. И. С. е извършил
трасиране, означаване и координиране на поземлен имот с идентификатор
14831.6505.4041, обективирано в Протокол от 17.02.2022 г. Неразделна част от
протокола представлявал регистърът на координатните точки, маркирани на
място в имота с дървени колчета, които обозначават границите на имота.
Твърдят, че посочените колчета са налични и към момента и ответниците
ползват целия имот до обозначените граници, включително процесната реална
част, която попада в техния имот.
Налице е твърдение, че на 15.06.2022 г. ответникът И. Д. е подал в
Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) на СО заявление вх.№
САГ22-ГРОО- 1457/15.06.2022 г. с искане за разрешаване изработването на
проект за подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ) за
поземлен имот с идентификатор 14831.6505.4041. Със Заповед № САГ22-
РА53-136/13.09.2022 г., главният архитект на Столична община е разрешил да
6
се изработи проект за ПУП и е одобрил заданието за изработване на ПУП за
ПЗ. Видно от Обявление изх.№ РПН23- ДИ05-550-3/11.07.2023 г. проектът за
ПУП - ПЗ за поземлен имот с идентификатор 14831.6505.4041 е изготвен и
изложен в отдел „Устройство на територията и кадастъра“ при район
„Панчарево“.
Видно от Удостоверение изх.№ РР-12-697 (1) от 06.02.2023 г. на
Министерство на околната среда и водите, Басейнова дирекция „Дунавски
район“, по заявление на ответника, в регистъра на водовземните съоръжения
за подземни води на съоръжения за задоволяване на собствените потребности
на гражданите е вписано водовземно съоръжение от подземни води
(кладенец), находящо се в поземлен имот с идентификатор 14831.6505.4041.
Твърдят, че въпросното съоръжение се намира точно в процесната реална част
от поземления имот, за която ищците претендират изтекла придобивна
давност и че същото се ползва и стопанисва единствено от ответниците.
Заявяват, че на 17.03.2023 г. ответникът И. Д. е закупил външна тоалетна
от „Фреш Съпорт“ ООД, която е доставена и монтирана на 20.03.2023 г. точно
в процесната реална част от поземлен имот с идентификатор 14831.6505.4041
и се ползвала единствено от ответниците. Освен това, твърдят, че в процесната
реална част от имота същите поддържали и отглеждали засаждения от лук.
Що се отнася до твърденията на ищците, ответниците считат, че те са
наясно с въпроса относно собствеността върху поземлен имот с
идентификатор 14831.6505.4041, включително претендираната от тях реална
част и никога с никакви действия не са пречили или възпрепятствали
владението й от страна на ответниците, не са изявявали никакви претенции
спрямо някакви части от имота на ответниците, по никакъв начин не са
демонстрирали собственически намерения. От закупуването на поземления
имот през 2021 г. до момента, ответниците никога не са виждали нито в своя,
нито в съседния имот с идентификатор 14831.6505.611 ищците Д. Л. Б. и Р. Л.
Б., не ги познават и са узнали за съществуването им едва с получаването на
исковата молба. Излагат твърдение, че са виждали единствено ищцата А. Н. Т.,
която понякога посещава съседния имот с идентификатор 14831.6505.611. В
тази връзка, същите отбелязват, че ищцата стриктно спазва границите между
имотите, обозначени с колчета, като единствено е помолила ответника И. Д.
да й позволи да преминава през част от имота му, за да влиза в своя.
7
Ответниците са позволили временно на ищцата А. Т. да преминава през малка
част от имота им, докато бъде изграден вход откъм улицата, през който тя да
влиза директно в своя имот. Твърдят, че ищцата А. Т. никога не е предявявала
никакви претенции към ответниците относно границите между имотите,
винаги се е съобразявала с тези граници и явно е несъмнено е признавала
тяхната собственост, включително върху процесната реална част.
Предвид изложените в отговора на исковата молба аргументи,
ответниците молят да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявения иск, с който се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на реална част с площ от 189 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 14831.6505.4041, защрихована с черен цвят на приложената
към исковата молба комбинирана скица. Обективирано е искане за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в полза на същите.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС (след
допуснато изменение на иска от установителен в осъдителен иск).
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
С Определение № 22328 от 30.05.2024 г., постановено по реда на чл.140
от ГПК, съдът е признал за безспорно в отношенията между страните и
ненуждаещо се от доказване в процеса обстоятелството, че ищците са
собственици на поземлен имот с идентификатор 14831.6605.611 с площ от 623
кв. м., находящ се в с. Герман, Столична община, район „Панчарево“,
местност „Терасите“, при граници съгласно издадената от АГКК скица: ПИ
14831.6605.609, 14831.6605.5038, 14831.6605.610, 14831.5544.42,
14831.6605.4041.
С молба с вх.№ 338781 от 24.10.2024 г., ищците са формулирали искане
на основание чл. 214 от ГПК за изменение на иска, като същият да бъде
считан за предявен на основание чл. 108 от ЗС, вместо такъв по чл. 124, ал. 1
от ГПК. Посоченото искане произтича от обстоятелства, за които се твърди, че
са възникнали след предявяването на иска, изразяващи се в предприети от
8
страна на ответниците действия, с които същите са отнели възможността на
ищците да упражняват фактическа власт върху процесната част от поземления
имот с идентификатор 14831.6605.4041, както и върху собствения им
поземлен имот с идентификатор 14831.6605.611, който не представлява
предмет на настоящия спор. В посочената молба, ищците отбелязват, че
гореспоменатите действия от страна на ответниците представлявали
самоволно поставяне на верига с катинар на двукрила метална порта и на
малка пътна врата, служещи за достъп на ищците до спорната реална част,
както и премахване на ограда от телена мрежа и метални колове, ограждаща
процесната част, съществувала на терен преди 1978 г. и заварена от ищцата А.
Т. и съпруга й когато са получили право на ползване върху имот с площ от 800
кв.м. по силата на акт на Министерския съвет.
С Определение № 52302 от 30.12.2024 г., съдът е намерил, че са налице
предпоставките на чл. 214, ал. 1 от ГПК за допускане на изменение на
предявения иск чрез преминаване от установителен към осъдителен, поради
което е определил искът да се счита предявен на основание чл. 108 от ЗС.
Видно от приложения по делото на Констативен нотариален акт № 112,
том XXV, дело № 4900/1995 г., по описа на нотариус В. М., при Софийски
районен съд /СРС/, /л. 9 от делото/, се установява, че на 21.11.1995 г., съгласно
разпоредбите на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §5, ал.5 от ПЗРППЗСПЗЗ, лицето
Любомир Цветанов Б., ЕГН **********, е бил признат за собственик на
предоставения му с Удостоверение от 15.05.1978 г. за ползване недвижим
имот, представляващ неурегулирано дворно място с площ от 600 кв.м,
съставляващо реална част от имот с пл. № 611, нанесен през 1988 г. в
кадастрален лист № Г-9-7-В/Г от неодобрения план на гр. София, с. Герман,
местност „Шамака“, целият имот с площ от 1 220 кв. метра, при съседи на
частта: север - ТОА „Панчарево“, изток - път, юг - имот с пл. № 610, запад -
нива.
Видно от приложения по делото на Констативен нотариален акт № 12,
том II, рег.№ 20137, дело № 169/2014 г., по описа на нотариус А. Н., рег.№ 558
на НК, с район на действие Софийски районен съд /СРС/, /л. 10 от делото/, се
установява, че на 04.09.2014 г., лицето Л. Ц. Б., ЕГН **********, е бил
признат за собственик на основание покупко-продажба съгласно §30, ал.5 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ на следния недвижим имот, представляващ неурегулиран
9
поземлен имот, с площ от 23 кв.м, находящ се в землището на с. Герман,
местност „Терасите“, представляващ част от ПИ с идентификатор
14831.6605.611, с площ на целия имот от 623 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска.
Към исковата молба е приложена скица № 15-661040-19.06.2023 г. за
поземлен имот с идентификатор 14831.6605.611, /л.111 от делото/, от която е
видно, че лицето Л. Ц. Б. е записан като собственик на същия.
Видно от приложено по делото Удостоверение от 15.05.1978 г., издадено
от кметство – с.Герман, по силата на Постановление № 76 на Министерския
съвет, /л. 12 от делото/, се установява обстоятелството на предоставено право
на ползване на лицето Любомир Цветанов Б. върху имот с площ от 800 кв.м.,
находящ се в землището на с.Герман, местност „Шамака“.
По делото е приета Заповед № РД-46-16 от 28.06.2012 г. на кмета на
район „Панчарево“, /л. 13 от делото/, с която е одобрен Протокол №
463/28.05.2012 г. на Техническа служба на район „Панчарево“ за извършена на
основание §31, ал.2 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на
ППСПЗЗ оценка по молба с вх.№ 7000-463/21.05.2012 г. от ползвателя Л. Ц. Б.
за дозакупуване на 22,65 кв.м. ид.ч. от имот № 611, кадастрален район № 6105,
местност „Терасите“, землище с.Герман, район „Панчарево“, Столична
община.
По делото е приложен и Оценителен протокол № 463 от 28.05.2012 г. по
§4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, издаден на основание Заповед № РД-15-330/02.11.2005 г.
на Областен управител на обл. София-град, /л.14 от делото/, от който е видна
общата стойност в размер на 544 лв. на горепосочените 22,65 кв.м. ид.ч. от
имот № 611, кадастрален район № 6105, находящи се в местност „Терасите“,
землище с.Герман, район „Панчарево“, Столична община , за чийто ползвател
е посочено лицето Любомир Цветанов Б..
Видно от приложена по делото Заповед № РД-46-04 от 28.03.2013 г. на
кмета на район „Панчарево“, /л. 15 от делото/, на основание §4к, ал.7 от
ПЗРЗСПЗЗ, чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4а, ал.1 ПЗРЗСПЗЗ се
установява правото на лицето Любомир Цветанов Б. да придобие право на
собственост върху част ор новообразуван имот извън строителните граници с
идентификатор 14831.6605.611, местност „Терасите“, землище с. Герман, с
площ от 23 кв.м. ид.ч.
10
Видно от приложено по делото Удостоверение за наследници с изх.№
РИС23-УГ51-3656 от 03.05.2023 г., издадено от Столична община – район
„Искър“, /л.16 от делото/, се установява, че лицето Л. Ц. Б., ЕГН **********,
починал на 20.01.2017 г., видно от посочен Акт за смърт № 0347/14.06.2017 г.,
съставен в Столична община – район „Искър“, е оставил за свои наследници
по закон сина си Р. Л. Б., ЕГН ********** и дъщеря си Д. Л. Б., ЕГН
**********, от което обстоятелство следва и надлежната активна легитимация
на ищците в настоящото производство.
Към исковата молба е приложен Нотариален акт № 47, том V, рег.№
10574, дело № 755/2021 г.. по описа на нотариус С. Т., рег.№ 065 на НК, с
район на действие Софийски районен съд /СРС/, /л.17-л.19 от делото/, според
който на 13.09.2021 г. ответникът И. Б. Д., в качеството му на купувач, е
придобил на основание покупко-продажба правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 14831.6505.4041, находящ се в с.Герман,
местност „Терасите“, Столична община – район „Панчарево“.
С оглед представена от страна на ищците Заповед № РД-64-212 от
10.12.2010 г., издадена от кмета на Столична община - район „Панчарево“
/л.20 от делото/, се установява, че на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ, чл.
28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ, въз
основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти за местност
„Терасите“, землище на с. Герман, одобрен със Заповед № РД-15-330 от
02.11.2005 г. на областния управител на област София-град, Заповед № РД-09-
3440/18.06.2008 г. на кмета на Столична община, Решение № 3145/12.04.1993
г. на ПК-Панчарево, по заявление № 605А/10.02.1992 г. по чл. 11 от ЗСПЗЗ и
скица по молба с вх.№ 94-Б-91/11.05.2007 г., издадени в полза на Б. Д. А.,
правото на собственост върху новообразуван имот в кадастрален район 6105,
имот № 4041, местност „Терасите“, с площ от 1 170,50 кв.м. било
възстановено в полза на наследниците А. Т. и С. А. Според обективирано
отбелязване в долния ляв ъгъл на лицевата част на представената заповед,
последната е влязла в законна сила на 18.04.2013 г.
Видно от Акт за женитба № 1044 от 27.09.1965 г. /л.22 от делото/, се
установява обстоятелството за сключен граждански брак между ищцата А. Н.
Т. и лицето Л. Ц. Б.. Посоченият акт съдържа отбелязване за прекратяване на
брака с влязло в сила Решение от 15.12.1999 г., по гр.д.№ 1030/1999 г., по
11
описа на Софийски районен съд /СРС/.
По делото е приложено Контролно заснемане на поземлен имот с
идентификатор 14831.6505.611 /л.23 от делото/.
Според приложено по делото Удостоверение за данъчна оценка №
**********/18.10.2023 г., издадено по искане с вх.№ **********/18.10.2023 г.
от Столична община – отдел ОП „Панчарево“ на ищцата А. Н. Т., /л.48 от
делото/, данъчната оценка на ПИ с идентификатор 14831.6505.4041, с площ от
189 кв.м., находящ се в с. Г., е на стойност 849,30 лв.
Видно от Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх.№
РМЛ23-ВК08-1506/2023г. от 17.10.2023 г., издадено от Столична община –
район „Младост“, /л.53 от делото/, и от Препис-извлечение от Акт за сключен
граждански брак, издаден въз основа на Акт за сключен граждански брак №
754 от 04.09.2004 г., /л. 69 от делото/, се установява, че между ответниците в
настоящото производство е налице сключен граждански брак, който е бил
валиден и към момента на закупуването на поземлен имот с идентификатор
14831.6505.4041, от което обстоятелство се установява, че същият е придобит
от същите в режим на съпружеска имуществена общност и следва надлежната
им пасивна легитимация като необходими другари в настоящото
производство.
От страна на ответницата по делото е представен Договор за
присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа
мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД от 09.05.2022 г. /л.101-
л.103 от делото/, с който ответникът И. Д. е бил присъединен към
електрическата мрежа приемник на електрическа енергия, находящ се в
поземления имот с идентификатор 14831.6505.4041.
Видно от приложен към отговора на искова молба Протокол от
17.02.2022 г. /л.104 от делото/, се установява обстоятелството за извършено
трасиране, означаване и координиране на поземлен имот с идентификатор
14831.6505.4041, по кадастрална карта на с. Герман, с цел означаване на
границите на имота. Неразделна част от посочения протокол представлява
регистърът на координатните точки, маркирани на място в имота посредством
дървени колчета.
Със Заповед № САГ22-РА53-136/13.09.2022 г., /л.105 – л.109 от делото/,
главният архитект на Столична община е разрешил да се изработи проект за
12
подробен устройствен план (ПУП) и е одобрил заданието за изработване на
ПУП за план за застрояване (ПЗ) за поземлен имот с идентификатор
14831.6505.4041 по заявление с вх.№ САГ22-ГРОО-1457/15.06.2022 г. с искане
на ответника И. Д.. Последният е бил уведомен за изготвения проект за ПУП и
ПЗ по отношение на горепосочения имот посредством Обявление с изх.№
РПН23-ДИ05-5503/11.07.2023 г., издадено от кмета на Столична община –
район „Панчарево“ /л.110 от делото/.
Видно от Удостоверение с изх.№ РР-12-697 (1) от 06.02.2023 г. /л.112 от
делото/ за вписване в регистъра на водовземните съоръжения за подземни
води, за застрояване (кладенец), издадено от Министерство на околната среда
и водите, басейнова дирекция „Дунавски район“ удостоверява, че
съоръжението е вписано в Регистъра на водовземните съоръжения за подземни
води за задоволяване на собствени потребности от гражданите по чл.118г,
ал.3, т.5 от Закона за водите.
Към делото е приложена Фактура № **********/20.03.2023 г. /л.113 от
делото/, от която е видно, че ответникът е закупил “бокс“, представляващ
външна тоалетна от „Фреш съпорт“ ООД, във връзка с която на същия е била
начислена и такса за транспортни разходи за доставка и прибиране.
От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което съдът
възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че правото на собственост на ищците по отношение на поземлен
имот с идентификатор 14831.6605.611 произтича по реда на §4, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като от 1978 г. на ищцата А. Т. и лицето Л. Б. било предоставено право
на ползване върху имот с площ от 800 кв.м., находящ се в землището на с. Г.,
местност „Ш.“ по силата на акт на Министерски съвет, което обстоятелство е
било обективирано и в приложено по делото Удостоверение от 15.05.1978 г.,
издадено от кметство – с.Герман. Според вещото лице, съгласно кадастралния
план на местността, изготвен след 1980 г., процесният имот е попадал в
К.Л№Г-9-7-В/Г и поради това същата представлява реална част от поземлен
имот с идентификатор 14831.6605.611 с около 1 800 кв.м.
По отношение на ответниците, вещото лице е констатирало, че с
Нотариален акт № 47, том V, рег.№ 10574, дело № 755/2021 г.. по описа на
нотариус С. Т., рег.№ 065 на НК, с район на действие Софийски районен съд
13
/СРС/, /л.17-л.19 от делото/, ответникът И. Д. се легитимирал като собственик
на поземлен имот с идентификатор 14831.6505.4041, находящ се в с. Г.,
местност „Терасите“, Столична община – район „Панчарево“.
От извършен оглед и замерване на място, вещото лице по съдебно-
техническата експертиза е установило, че в процесния имот е съществувала и
е била обработвана определена част с контур: 3-10-8-2-3, което обстоятелство
може наложи извод, че се касае именно за цялото предоставено за ползване с
горепосоченото удостоверение място с площ от 800 кв.м.
Вещото лице е установило още и наличие на координационни точки,
маркирани с дървени колчета, модерна външна тоалетна и водовземно
съоръжение (кладенец).
С оглед приетото като доказателство по делото Решение № ПО-10-01 от
31.01.2025 г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към МЗХ, Областна
дирекция „Земеделие“ – София – град /л.188 от делото/, се установява
наличието на промяна в предназначението на поземлен имот с идентификатор
14831.6505.4041, находящ се в с.Герман, местност „Терасите“, Столична
община – район „Панчарево“ от земеделска земя в имот за неземеделски
нужди. Решението е влязло в сила на 05.02.2025 г., видно от отбелязване в
долния ляв ъгъл на документа.
Във връзка с гореспоменатата промяна на предназначението на
процесния имот, от страна на ответниците са представени и приобщени към
доказателствения материал по делото Скица на поземлен имот № 15-
214908/07.02.2025 г. от АГКК, /л.189 от делото/, от която е видно, че поземлен
имот с идентификатор 14831.6505.4041 е претърпял промяна в отбелязаното
трайно предназначение на територията, а именно същата е урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, както и План за
застрояване на посочения имот по КККР в с.Герман, местност „Терасите“,
район „Панчарево“ /л.187 от делото/.
В рамките на настоящия процес са събрани гласни доказателства чрез
разпит на трима свидетели.
От разпита на свидетеля Т. Б., познат на ищцата, е установено, че
същият е познава имота от началото на 80-те години и го е посещавал когато
има нужда от някакви ремонтни дейности или пренос на багаж. Твърди, че в
имота се влиза през малка порта, разположена от страната на улица, а до нея
14
има и голяма метална порта, през която би могъл да влезе автомобил. Заявява,
че входната врата е била поставена през 80-те години от съпруга на ищцата А.
Т., а именно от лицето Л. Б.. Свидетелят заявява, че от едната страна на имота
е разположен имот на съсед с фамилно име В., а от другата страна, явяваща се
в противоположната посока, има мрежа с колци, като твърди, че оградните
мрежи са били поставени от Любомир Б.. Заявява, че ищцата стопанисвала
имота през 1981 г.-1982 г., а преди спорният участък да бъде разоран, в същия
е имало насаждения, като ягоди и овощни дръвчета. Твърди, че към момента
са разположени колчета по средата на имота и при предходно посещение,
заедно с ищцата Т., последните не са успели да влязат в имота, тъй като на
вратата е имало вързани синджири, което наложило свидетелят да отреже
мрежата точно до голямата порта на съседа В.. Свидетелят твърди, че в имота
има кладенец, намиращ се в близост до входната врата, който е бил правен от
ищцата и съпруга й. Твърди, че не е наясно някой да е създавал пречки за А. Т.
да използва имота и не е виждал никого в съседство, освен съседа В..
При преценката на показанията на свидетеля Б., съдът намира, че
същите не следва да бъдат кредитирани в частта, в която същият е заявил, че
ищцата А. Т. е стопанисвала имота в периода 1981 г.-1982 г., тъй като същите
касаят период извън исковата претенция и са неотносими към настоящото
производство.
От разпита на свидетеля В. В., съсед на ответниците и намиращ се в
близост до процесния имот, се установи, че в периода от 2018 г. до момента
същият пребивава основно в това жилище и познава съседите, явяващи се
ответници в настоящото производство. Твърди, че след закупуването на имота
от тяхна страна, същите започнали да го почистват. Заявява, че в имота има
стара ограда, която е била поставена в миналото от ищцата Т. и съпруга й, но
след установяване на владение от страна на ответниците, последните я
премахнали. Твърди, че ответниците заварили стар кладенец в имота, в
резултат на което И. Д. го почистил и инициирал процедура по узаконяването
му. Освен това, свидетелят твърди, че ответниците премахнали заварени
останки от бетонови колове и лозата, както и намиращите се там стари
дървета, изсъхнали бурени и т.н., прокарали ток и вода, поставили химическа
тоалетна и засадили лук. Заявява, че нововъведените вследствие на
геодезическото заснемане граници, респ. поставената от страна на
ответниците ограда, следват точно по границата с имота на ищцата Т.. По
15
отношение на местоположението на входната врата, свидетелят твърди, че
същата се намира на южната граница на поземлен имот с идентификатор
14831.6605.611. Заявява, че не е виждал никой друг да ползва процесния имот,
освен ответниците, а ищцата единствено е преминавала през техния имот.
Твърди, че след като ответникът И. Д. разбрал, че ищцата А. Т. е предявила
иск срещу него и съпругата му по отношение на имота, той заключил вратите
и поставил катинар, за да ограничи преминаването на ищцата през своя имот.
Свидетелят твърди, че не е виждал ищцата Т. да обработва процесния имот.
По отношение на лицето Л. Б., свидетелят твърди, че го познава, но не го е
виждал от около 20 г., тъй като лицето е заминало за Канада. Твърди, че
познава децата на А. Т., но не е виждал сина й поне от 4-5 години, тъй като
последният също заминал за Канада през 1989 г. По отношение на предходно
разпитания свидетел, а именно св. Т. Б., твърди, че го е видял в имота на
ищцата Т. за пръв път преди 2-3 месеца, когато същият е направил пролука в
имота на ищцата, като преди това никога не го е виждал.
От разпита на свидетелката М. М., разпитана в качеството й на
приятелка и съседка на ответниците, е установено, че същата познава
ответниците от 20 години, като същата има лични впечатления от процесния
имот, тъй като е била наясно със закупуването му и последващите действия,
предприемани от страна на ответниците в тази връзка. Твърди, че след
закупуването на имота, ответниците са го почистили и са засадили лук.
Твърди, че е наясно с обстоятелството, че имотът е бил заснет от геодезисти,
след което са били поставени колчето, обозначаващи точните граници на
имота. Твърди, че по същото време, а именно през 2022 г., ответниците са
инициирали и процедура по узаконяване на парцела, присъединяване към
електроснабдителна мрежа и узаконяване на кладенец. Свидетелката заявява,
че същата е посещавала имота поне два пъти месечно и през цялото време в
периода от закупуването на имота от страна на ответниците, последните са се
грижили за неговата поддръжка и са имали достъп до целия имот. Твърди, че
ответникът И. Д. е поставил ниска бетонова ограда, следваща горепосочените
колчета, като в имота е имало и останки от стара метална ограда, както и че
същият поставил химическа тоалетна в долната част на двора.
По отношение на релевираното от страна на ищците възражение за
наличие на противоречия в показанията на св. Б. и св. В., съдът намира, че по
отношение на обстоятелството, отнасящо се до запознанството на двамата
16
свидетели, св. В. категорично е отговорил, че е видял св. Б. за пръв път преди
няколко месеца когато същият е направил „пролука“ в оградата на имота,
което обстоятелство кореспондира с показанията, дадени от самия св. Б., който
е потвърдил извършването на това действие в подобна времева рамка, без да
конкретизира кога за пръв път е видял св. В.. Съдът намира останалите
несъответствия в показанията на свидетелите за несъществени, а доколкото
съдът преценява доказателствената стойност на всеки от тях съвкупно с
останалите събрани и приети по делото доказателства, намира, че същите
следва да бъдат кредитирани при постановяване на крайния акт по делото.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищците следвало да установят при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно правото
си на собственост по отношение на процесния недвижим имот –
осъществяване на владение през процесния период, намерението за своене на
този имот, както и изтичането на твърдения период от време, както и че
ответниците оспорват собствеността и владеят имота без правно основание, а
ответниците следвало да докажат фактите, от които произтичат възраженията
им.
В хода на производството се установи, че ищците са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор 14831.6605.611 с площ от 623 кв. м., находящ
се в с. Герман, Столична община, район „Панчарево“, местност „Терасите“,
при граници съгласно издадената от АГКК скица: ПИ 14831.6605.609,
14831.6605.5038, 14831.6605.610, 14831.5544.42, 14831.6605.4041. Същите
основават правото си на собственост върху посочения имот по реда на §4а,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по силата на което лицето Любомир Цветанов Б., ЕГН
**********, починал на 20.01.2017 г., видно от посочен Акт за смърт №
0347/14.06.2017 г., съставен в Столична община – район „Искър“,
наследодател на ищците Д. Л. Б., ЕГН: **********, Р. Л. Б., ЕГН: **********,
и съпругата му А. Н. Т., ЕГН: **********, са придобили неурегулирано
дворно място с площ от 600 кв.м, представляващо реална част от имот с пл. №
611, нанесен през 1988 г. в кадастрален лист № Г-9-7-В/Г от неодобрения план
на гр. София, с. Г., местност „Ш.“, целият имот с площ от 1 220 кв. метра, при
17
съседи на частта: север - ТОА „Панчарево“, изток - път, юг - имот с пл. № 610,
запад – нива.
Горното обстоятелство се потвърждава от приетия като доказателство по
делото Констативен нотариален акт № 112, том XXV, дело № 4900/1995 г., по
описа на нотариус В. М., при Софийски районен съд /СРС/, /л. 9 от делото/, от
който се установява, че на 21.11.1995 г., съгласно разпоредбите на §4а, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и §5, ал.5 от ПЗРППЗСПЗЗ, лицето Л. Ц. Б., ЕГН ********** е
бил признат за собственик на предоставения му за ползване с Удостоверение
от 15.05.1978 г. недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място с
площ от 600 кв.м, съставляващо реална част от имот с пл. № 611, нанесен през
1988 г. в кадастрален лист № Г-9-7-В/Г от неодобрения план на гр. София, с.
Г., местност „Ш.“, целият имот с площ от 1 220 кв. метра, при съседи на
частта: север - ТОА „Панчарево“, изток - път, юг - имот с пл. № 610, запад -
нива.
Съдът намира за установено по делото и обстоятелството, касаещо
последващата покупко-продажба по реда на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз
основа на която горепосоченото лице Л. Ц. Б., ЕГН ********** е придобило
съгласно §30, ал.5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ неурегулиран поземлен имот с площ от
23 кв. метра, находящ се в землището на с. Г., местност „Терасите“,
представляващ част от ПИ с идентификатор 14831.6605.611, с площ на целия
имот от 623 кв.м., по отношение на която е съставен Констативен нотариален
акт № 12, том II, peг. № 20137, дело № 169/2014 г. по описа на нотариус А. Н.,
peг. № 558, с район на действие Софийски районен съд /СРС/, /л. 10 от
делото/.
Във връзка с горното, следва да се отбележи, че с приемането на ЗСПЗЗ
се създава възможност за възстановяване на собствеността върху земеделски
земи, които преди това са били предоставени за ползване на трети лица с
актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет. По силата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ правото на
ползване се прекратява, като на бившите ползватели, които отговарят на
условията на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, се дава възможност да изкупят
земята при определени условия и в определени срокове.
С оглед представена и приета като доказателство по делото Заповед №
РД-64-212 от 10.12.2010 г., издадена от кмета на Столична община - район
18
„Панчарево“ /л.20 от делото/, се установява, че на основание §4к, ал.7 от
ПЗРЗСПЗЗ, чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр.1-во от
ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти за
местност „Терасите“, землище на с. Герман, одобрен със Заповед № РД-15-330
от 02.11.2005 г. на областния управител на област София-град, Заповед № РД-
09-3440/18.06.2008 г. на кмета на Столична община, Решение №
3145/12.04.1993 г. на ПК-Панчарево, по заявление № 605А/10.02.1992 г. по чл.
11 от ЗСПЗЗ и скица по молба с вх.№ 94-Б-91/11.05.2007 г., издадени в полза
на Б. Д. А., правото на собственост върху новообразуван имот в кадастрален
район 6105, имот № 4041, местност „Терасите“, с площ от 1 170,50 кв.м. било
възстановено в полза на наследниците А. Т. и С. А. Според обективирано
отбелязване в долния ляв ъгъл на лицевата част на представената заповед,
последната е влязла в законна сила на 18.04.2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това. Следователно при иск по чл. 108 от ЗС е необходимо да се докаже, че
ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във
владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта
без основание.
Ищците основават правото си на собственост на изтекла придобивна
давност. Съгласно чл. 77 ЗС, вещните права се придобиват чрез правна сделка,
по давност или по друг начин, определен в закона. Законодателят е уредил
придобивната давност като способ за придобИ.е на вещни права в чл. 79 ЗС,
която норма регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС, когато е налице обща 10-
годишна придобивна давност, и допълнително добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС, а именно кратка 5-годишна
придобивна давност /в този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК и Тълкувателно решение № 10 от
5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., ОСГК/. За да е налице владение,
годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на
фактическа власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да няма случаен
характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта по начин,
19
препятстващ евентуално владение на други лица за период по-дълъг от шест
месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е
явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/
и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за
това, че я държи за себе си/.
Съобразно установения с § 1 от Заключителните разпоредби на Закона за
допълнение на Закона за собствеността (последна ред. ДВ бр. 7/2018 г. в сила
от 31.12.2017 г.) мораториум, за периода 01.06.2006 г. - 31.12.2022 г. давността
върху имоти частна общинска собственост спира да тече. По отношение на
обективираното в исковата молба твърдение, че ищцата е придобила правото
на собственост върху спорната реална част от 189 кв.м. от процесния
недвижим имот по силата на изтекла придобивна давност, съдът намира, че от
съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че ищците
не са придобили по давност процесния имот, тъй като в периода от 18.04.2013
г. до 13.09.2021 г. същите са упражнявали фактическа власт върху имота общо
8 години, 4 месеца и 26 дни, след което същата е била отнета от страна на
ответниците, които са придобили имота на годно правно основание.
На следващо място по отношение на правното основание на
ответниците да владеят имота, съдът намира следното. Ответниците
основават своето право на собственост върху поземлен имот с идентификатор
14831.6505.4041, находящ се в с.Герман, местност „Терасите“, Столична
община – район „Панчарево“, в която част попада и процесния участък от 189
кв.м. на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 47,
том V, рег.№ 10574, дело № 755/2021 г., по описа на нотариус С. Т., рег.№ 065
на НК, с район на действие Софийски районен съд /СРС/, /л.17-л.19 от
делото/.
Предвид горното, съдът намира, че по делото се установява по несъмнен
начин обстоятелството, че ответниците осъществяват владение върху
процесната част от поземлен имот с идентификатор 14831.6505.4041 към
датата на сключването на договора за покупко-продажба, обективиран в
горепосочения нотариален акт, а именно 13.09.2021 г., към която дата същите
са установили владение върху процесния имот. Упражняването на фактическа
власт върху същия се установява, от една страна, от представените по делото
писмени доказателства, видно от които ответниците са предприели действия
20
за присъединяване на обекта към разпределителната електрическа мрежа на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, извършено е трасиране,
означаване и координиране с цел означаване на границите на имота,
установени са координатните точки, във връзка с което са били поставени
дървени колчета и ограда по границите на имота, инициирана е процедура по
промяна в предназначението на имота, както и за вписване в регистъра на
водовземните съоръжения за подземни води за застрояване (кладенец),
поставена е външна тоалетна и е било извършено почистване на имота.
Действията на ответниците се потвърждават и от събраните по делото гласни
доказателства, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се в частта
относно владението на ответниците в периода след осъществената сделка за
покупко-продажба на имота, а за означаването на границите на имота чрез
поставяне на дървени колчета свидетелства и приетата и неоспорена по делото
съдебно-техническа експертиза.
Съгласно приложения по настоящото дело Препис-извлечение от Акт за
сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за сключен граждански
брак № 754 от 04.09.2004 г., /л. 69 от делото/, между ответниците в
настоящото производство е налице сключен граждански брак, който е бил
валиден и към момента на закупуването на поземлен имот с идентификатор
14831.6505.4041 и доколкото съпрузите не са избрали режим на имуществени
отношения, е придобит от същите в режим на съпружеска имуществена
общност, макар в посочения нотариален акт да е вписан единствено
ответникът И. Д.. С Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по т. д. №
3/2016 г. на ОСГК на ВКС е прието, че по предявен от или срещу съпрузите
иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, съпрузите са необходими другари в процеса, от което
следва че двамата са титуляри на правото на собственост върху процесния
имот.
Доколкото по делото се установи, че ответниците са титуляри на правото
на собственост върху процесния недвижим имот на основание договор за
покупко-продажба на същия, обективиран в Нотариален акт № 47, том V, рег.
№ 10574, дело № 755/2021 г., по описа на нотариус Стилиян Тютюнджиев, рег.
№ 065 на НК, с район на действие Софийски районен съд /СРС/, /л.17-л.19 от
делото/, видно от който на 13.09.2021 г. лицето И. Д. Б., в качеството му на
купувач, е придобил поземлен имот с идентификатор 14831.6505.4041,
21
находящ се в с.Герман, местност „Т.“, Столична община – район „Панчарево“,
в която част попада и процесния участък от 189 кв.м. и предвид
обстоятелството, че имотът се намира във владение на ответниците от
13.09.2021 г., а по отношение на ищците в хода на настоящото производството
не се установи наличието на изтекла в тяхна полза придобивна давност,
предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС се явява неоснователен,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и изричните претенции на страните, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответниците. Установява
се, че същите са сторили съдебно-деловодни в размер на 1 300 лв.,
представляващи депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. Т., ЕГН **********, Д. Л. Б., ЕГН
**********, Р. Л. Б., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. С., ул.
„А.“ № 53, ет. 2, представлявани от пълномощника им адв.А., срещу И. Б. Д.,
ЕГН ********** и Д. И. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София,
ж.к. „Младост 1“, бл. 54А, вх. 3, ет. 5, ап. 23, чрез адв.М., осъдителен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, с който се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че ищците са титуляри на правото
на собственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор ПИ
14831.6605.4041 с площ от 189 кв. метра, защрихована с червен цвят на
приложената към исковата молба комбинирана скица, заключена между точки
2,3,10,8,2 от същата скица, при граници на реалната част: югозапад - ПИ
14831.6605.611, северозапад - ПИ 14831.6605.4041, североизток – ПИ
14831.6605.4041, изток - път. Поземлен имот с идентификатор
14831.6505.4041 е със съседи по кадастрална карта: ПИ 14831.6505.609, ПИ
14831.6505.5038, ПИ 14831.6505.611, ПИ 14831.6544.42, ПИ 14831.6505.612,
ПИ 14831.6505.5035, ПИ 14831.6505.598, ПИ 14831.6505.600, с актуален
статут след промяна на трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, находящ се в с. Г.,
местност „Т.“, Столична община – район „П.“, на основание изтекла
22
придобивна давност, както и да им бъде предадено владението на процесната
реална част от имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците А. Н. Т., ЕГН
**********, Д. Л. Б., ЕГН **********, Р. Л. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С., ул. „А.“ № 53, ет. 2, представлявани от пълномощника им адв.А.,
да заплатят на И. Б. Д., ЕГН ********** и Д. И. Д., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. С., ж.к. „Младост 1“, бл. 54А, вх. 3, ет. 5, ап. 23, чрез адв.М.,
сума в размер на 1 300 лв., представляваща съдебни разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23