№ 869
гр. Бургас, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100501028 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг чрез
адвокат Георги Иванов Зайков от САК, с адрес за съобщения и призоваване:
гр. София, р-н Оборище, ул. “Бачо Киро“ № 5, вх. А, ет.4, ап.14, против
Решение № 2247/02.11.2023 г., постановено по гр.дело № 207/2023 г. по описа
на Районен съд – Бургас, в частта с която съдът е отхвърлил исковете на
въззивника против В. Ю. Т., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх.
*, ет. *, за приемане за установено, че ответникът дължи на дружеството
сумата от 124,98 лв., представляваща неустойка при прекратяване по т.11,
б.“а“ от договор за мобилни услуги от 16.12.2019 г. с мобилен номер
+359*********, 421,68 лв., представляваща неустойка при прекратяване по
т.11, б.“б“ от договор за мобилни услуги от 16.12.2019 г. с мобилен номер
+359********* за устройство Samsung Galaxy S 10 Plus 128GB White, 230,47
лв., представляваща дължими лизингови вноски за периода 25.04.2020 г.-
24.07.2020 г. по договор за лизинг от 11.06.2018 г.за Apple iPhone X 64GB
1
Silver, 32,03 лв., представляваща неустойка при прекратяване по Раздел ІІІ,
т.3, б. „а“ от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
11.06.2018 г. с мобилен номер +359*********, 8,79 лв., представляваща
неустойка при прекратяване по Раздел ІІІ,т.3,б. „а“ от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 11.06.2018 г. с мобилен
номер +359********* за Apple iPhone X 64GB Silver, ведно със законните
лихви върху главниците, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК
на 10.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми
има издадена по ч. гр. д. № 6434/2022 г. по описа на БРС Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3076/11.10.2022 г.,
като неоснователен. Присъдил е разноски, съобразно уважената част.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивното дружество, което намира решението за неправилно и
немотивирано. Излага оплаквания в три точки, като твърди, че БРС не е
кредитирал всички доказателства, представени по делото, включително и
представената покана, вследствие на което е нарушил съдопроизводствените
правила. Възразява срещу решението за отхвърляне на иска за сумата 230,47
лв., дължима лизингова вноска, както и за сумата от 961,04 лв., по отношение
но която счита, че липсва произнасяне на съда. Излага подробни съображения.
Моли съда за отмяна на решението в отхвърлителната му част и
удовлетворяване на предявените претенции, както и за присъждане на
направените разноски за три инстанции.
Постъпила е и частна жалба от същия въззивник против определение
№ 7100/15.12.2023 г. по гр. д. № 207/2023 г. по описа на БРС, с което е
оставена без уважение молбата на „Йеттел България“ ЕАД за допълване на
решението по чл.250 от ГПК. Моли съда за отмяна на акта, допълване на
решението и произнасяне по цялото искане.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна В. Ю. Т., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **,
вх. *, ет. *, чрез особен представител по делото адвокат Бойко Темелков, с
адрес: гр. Бургас, ул. “Климент Охридски“ № 1, ет.3, с който счита подадената
жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно и
законосъобразно. Излага съображения в пет точки. Моли съда да отхвърли
жалбата, като потвърди атакуваното решение. Подал е и отговор срещу
2
частната жалба на дружеството, като счита атакуваното определение за
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция с правно основание
чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79, 92 и чл. 86 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално производството по делото е започнало по подадено от
въззиваемото дружество срещу въззивника заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като Районен съд-Бургас със заповед №
3076/11.10.2022 г. по ч. гр. д. № 6434/2022 г. е разпоредил длъжникът да
заплати на кредитора сумата от 263.36 лв., представляваща неплатени месечни
абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, дължими по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359 ********* от 16.12.2019 г. и
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359 ********* от 11.06.2018 г.; 1191.51 лв. – сбор от изискуеми
лизингови вноски по договори за лизинг от 16.12.2019 г. и от 11.06.2018 г.;
587.48 лв. – договорна неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги и за лизинг по вина на абоната, законната лихва
върху всяка от горепосочените суми, начислена за периода от 10.10.2022 г. до
окончателното им изплащане, както и 90.85 лв. – разноски по делото.
Видно от приложените по делото доказателства и исковата молба на
въззивника, същият претендира от длъжника сума от 629.38 лв. – задължение
за предходни периоди, дължими лизингови вноски от 825.44 лв. за периода
25.07.2020 – 24.08.2020 г. по договор за лизинг от 07.05.2020 г., начислени
неустойки в общ размер от 587.48 лв., като тези суми са разбити по вземания и
периоди.
За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е
счел, че всички претенции, с изключение на удовлетворените, съответно от
133.30 лв., представляващи абонаментни такси и потребление за отчетен
период от 25.04.2020 г. до 24.07.2020 г. по договор за мобилни услуги от
3
16.12.2019 г. с мобилен №+359********* и сумата от 130.01 лв.,
представляваща абонаментни такси и потребление за същия период по
допълнително споразумение между страните от 11.06.2018 г. мобилен
№+359*********, ведно със законната лихва върху всяка от горепосочените
главници до окончателното им изплащане, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 10.10.2022 г., представляват неустойки по
смисъла на чл.92 от ЗЗД и, че в тежест на ищеца е установяване на виновно
поведение от страна на длъжника и прекратяване на договорите по вина на
потребителя преди изтичане на техните срокове. Първоинстанционният съд
правилно е приел, че постигнатите уговорки между страните не изключват
приложението на разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗЗД, според която, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичане на срока ще смята договора за развален. Правилен е изводът на БРС,
че тъй като се касае за двустранен договор и длъжникът не е изпълнил
задължението си поради причини за които той отговаря, то по смисъла на
чл.87 от ЗЗД за кредитора е била налице възможност за разваляне на договора,
а не за прекратяването му. Извършил е тълкуване на подписаните между
страните договори и установявайки, че в случая кредиторът е следвало да
развали договорите, а данни за това липсвали, счита, че претенциите касаещи
неустойки са неоснователни поради което ги е отхвърлил.
Настоящата съдебна инстанция намира направените от
първоинстанционният съд изводи за законосъобразни, поради което и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция
досежно постановеното решение № 2247/02.11.2023 г.
Като не е развалил договорите по смисъла на чл.87 от ЗЗД кредиторът
не може да се ползва от уговорените неустойки по договорите, тъй като
последните не са свързани с неизпълнение на задълженията, а са последици от
разваляне на договорните отношения между страните. Въззивникът сочи, че е
прекратил договорите между страните като се позовава на „последна покана
за доброволно плащане“ от 26.07.2020 г., от текста на която обаче съдът не
установява с поканата кредиторът да е развалил /прекратил/ процесните
договори. В този смисъл постановеното от първоинстанционният съд решение
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
4
Не така стоят нещата с подадената частна жалба от „Йеттел България“
ЕАД против определение № 7100/15.12.2023 г., с което съдът е оставил без
уважение молбата на частният жалбоподател по чл.250 от ГПК. Съобразно
разпоредбата на чл.250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Съдът се
произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия
ред. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд се е произнесъл с
определение, а не с решение по молбата по чл.250 от ГПК, което е
неправилно. От друга страна, оставяйки без уважение молбата, съдът де факто
я е оставил „без разглеждане“. Това е така, тъй като той не се е произнесъл по
самото искане, а в мотивната част на определението си е посочил, че неговото
определение от 24.07.2023 г., представляващо проекто-доклад по делото, е в
съответствие с петитума на исковата молба и уточнителните такива от
31.01.2023 г. и 17.02.2023 г. Видно от петитума на подадената искова молба и
последвалите молби на въззивника, посочени по-горе, сумата от 961.04 лв. –
дължими лизингови вноски за периода 25.04.2020 г. – 24.08.2020 г. по договора
за лизинг, посочена в молбата от 31.01.2023 г. не присъства в диспозитива на
постановения съдебен акт. При това положение, настоящата съдебна
инстанция намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото върнато на БРС за произнасяне по молбата по чл.250 от ГПК.
Районният съд следва да се произнесе с решение по молбата по чл.250 от ГПК,
като или я удовлетвори, или я отхвърли, а ако прецени, че не са изпълнени
разпорежданията на първоинстанционният съд, с които е оставил исковата
молба без движение – да прекрати производството по делото.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че следва да
потвърди обжалваното решение №2247/02.11.2023 г. и отмени определение
№7100/15.12.2023 г., постановени по гр. д. №207/2023 г. по описа на БРС.
Въззиваемият е представляван от особен представител и с оглед
резултата по въззивното обжалване, разноски на въззивника не се дължат.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2247/02.11.2023 г., постановено по
гр.дело № 207/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
5
ОТМЕНЯВА определение № 7100/15.12.2023 г., постановено по гр.д. №
207/2023 г. на БРС.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за произнасяне по молбата по
чл.250 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6