Определение по дело №473/2019 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер 329 Дата 05.08.2019 година

 

 

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

в закрито съдебно заседание разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 473 по описа за 2019 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

 

Обжалвано е Определение № 185 от 11.02.2019 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 164/2018 г., с което производството по това дело е било спряно, „до приключване с влезли в сила съдебни актове на производствата по т. д. № 169/2018 г. и т. д. № 324/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

 

1.       Искът е по чл. 694, ал. 2 ТЗ и има за предмет съществуването на вземане за обезщетение в размер на сумата 2 053160.80 лева, за забавено плащане на главница, чието самостоятелно съществуване обаче, е предмет на иск, предявен от друг кредитор на същия длъжник (чл. 694, ал. 3 ТЗ) по вече висящото т. д. № 169/2018 г. За кредитора по чл. 694, ал. 3 ТЗ е без значение, дали приетото вземане на другия кредитор е било предмет на влязло в сила съдебно решение (чл. 298, ал. 1 ГПК), а евентуалното несъществуване на вземането за главница би предопределило и последицата – несъществуване на вземането за лихви.

Затова спирането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е било обосновано и на осн. чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 271 ГПК, в тази му част обжалваното определение – като правилно – също ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272) и към мотивите на Старозагорския окръжен съд.

 

2.       Второто твърдяно вземане на „Е. Х. Л.“ АД,  чието съществуване е предмет на иска, е за връщането на цена, платена на длъжника по сключено между тях Споразумение от 05.03.2014 г, ведно с обезщетение за забавено плащане на тази главница – за периодите от 09.03.2014 г. до 25.10.2016 г. и от тази дата – до окончателното плащане на главницата, но и съществуването на това вземане за същата главница (платената и подлежаща на връщане цена) е било оспорено – този път от синдика, с отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, по който иск е било образувано и понастоящем висящо т. д. № 324/2017 г.

Изводът сега е, че евентуалното уважаване на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, за кредитора „Е. Х. Л.“ АД би имало последицата по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, което ще е от значение не само за основанието на вземането му против длъжника „П.Х.“ АД, но и за правата на останалите кредитори по чл. 721, във вр. с чл. 722 ТЗ.

Затова спирането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и в този случай е било обосновано и на осн. чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 271 ГПК, в тази му част обжалваното определение – като правилно – също ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272) и към мотивите на Старозагорския окръжен съд.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 185 от 11.02.2019 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 164/2018 г.

 

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в седмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.