Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.
София, 16.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 460 по описа за 2021г. и взе предвид
следното:
Производството
е по предявен от М.Б.Е. иск за признаване за установено по реда на чл. 29, ал.
1 ЗТРРЮЛНЦ, че вписването на адреса гр. София, ж.к. *****, ул. ********като
адрес на управление на „Р.М.Г.“ ЕООД по партидата на дружеството в търговския
регистър представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
Ответното
дружество, уведомено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не взема становище по иска.
Нотариалният
акт, представен с исковата молба, установява право на собственост на ищеца
върху апартамент на процесния адрес гр. София, ж.к. *****, ул. ********а оттам
и правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.
Вписването
на въпросния адрес като адрес на управление на ответното дружество от датата на
регистрацията му до настоящия момент се установява по реда на чл. 23, ал. 6,
вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от записите по партидата на дружеството в търговския
регистър.
Като
основание на иска за признаване за установено, че вписването на адреса
представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, са заявени твърдения, че
ищецът в качеството му на упълномощен адвокат е подал заявлението за вписване
на ответното дружество с процесния адрес на управление, като между ищеца и
едноличния собственик на капитала на дружеството е била налице уговорка ищецът
и негови служители да получават съобщения до дружеството на посочения адрес, но
тази уговорка е отпаднала с промяната на собствеността върху капитала на дружеството,
вписана на 17.06.2019г., като след посочената дата дружеството не осъществява
дейност от посочения адрес и на адреса няма служители на дружеството или други
лица, овластени да получават съобщения до дружеството.
Описаните
обстоятелства, дори да се приемат за установени от доказателствата по делото,
не могат да обусловят основателност на предявения отрицателен установителен
иск.
Адресът
на управление на дружество с ограничена отговорност представлява елемент от
статута на дружеството, който е част от задължителното съдържание на
дружествения договор (учредителния акт при еднолични дружества с ограничена
отговорност) и съгласно чл. 115, т. 1 ТЗ и чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ се определя
от учредителите на дружеството или от общото събрание на съдружниците
(респективно от едноличния собственик на капитала на дружеството съгласно чл.
114, ал. 3 ТЗ и чл. 147, ал. 2 ТЗ).
Вписването
на адреса на управление на дружество с ограничена отговорност в търговския
регистър представлява вписване на последиците от решението за учредяване на
дружеството, респективно от решение на общото събрание или едноличния
собственик на капитала за промяна на учредителния акт на дружеството в частта
му, с която е определен адресът на управление (аргумент от изричния текст на
разпоредбите на чл. 119, ал. 2 ТЗ и чл. 140, ал. 1 и 2 ТЗ), поради което може
да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла
на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ именно и само в хипотезите, при които вписаният адрес
на управление не е съответен на действителното съдържание на актовете на
върховния орган на дружеството по чл. 115, т. 1 ТЗ и чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ
(респективно чл. 114, ал. 3 ТЗ и чл. 147, ал. 2 ТЗ) или е съответен на
съдържанието на тези актове, но по исков ред бъде установена нищожност на самите
актове (изрично в този смисъл мотивите към т. 3 от тълкувателно решение №1 от
06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г. на ВКС, ОСГК).
Обстоятелството,
че дружеството не осъществява дейност от вписания адрес на управление, освен че
по съображенията по-горе поначало не квалифицира вписването на адреса като
вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, представлява
и изрично предвидено в закона основание за уведомяване на дружеството чрез
фингирано връчване по реда на чл. 50, ал. 2 и 4 ГПК, който е предвиден с
цитираните разпоредби и препращащата разпоредба на чл. 50 ЗННД като последна възможност
за връчване на изявления до дружеството с процесуални или материалноправни
последици (респективно като гаранция за правата на третите лица, произтичащи от
тези последици), но би се оказал неприложим в случай, че вписването на адреса
на управление на дружеството бъде обявено за вписване на несъществуващо
обстоятелство и бъде заличено от търговския регистър по реда на чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ именно поради наличие на хипотезите на чл. 50, ал. 2 и 4 ГПК.
Обстоятелството,
че собственикът на недвижим имот с адрес, идентичен с вписания адрес на
управление на дружество с ограничена отговорност в търговския регистър, е
оттеглил съгласието си имотът да се ползва от дружеството или съобщения до
дружеството да се получават в този имот, също не може да квалифицира вписването
на адреса на имота като адрес на управление на дружеството като вписване на
несъществуващо обстоятелство, тъй като съгласието на собственика поначало не е предвидено
в закона условие за вписване на съдържанието на дружествения договор по чл.
115, т. 1 ТЗ по партидата на дружеството в търговския регистър.
По
изложените съображения предявеният установителен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В
случай, че ищецът счита, че правото му на собственост върху апартамента на
процесния адрес е накърнено като последица от вписването на този адрес като
адрес на управление на ответното дружество, правото му на съдебна защита може
да бъде осъществено чрез иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Б.Е. с ЕГН ********** и адрес *** иск за признаване за установено по реда
на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че вписването на адреса гр. София, ж.к. *****, ул. ********като
адрес на управление на „Р.М.Г.“ ЕООД с ЕИК ***** по партидата на дружеството в
търговския регистър представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: