№ 178
гр. Смолян, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500040 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№2163/12.11.2020г. от С. СЛ. Т.
чрез адв. В.С. против решение №20129/08.10.2020г. по гр.д. №25/2020г. по
описа на районен съд гр.Златоград с което е отхвърлен предявеният от С. СЛ.
Т., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР, осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1 т. 3
ЗМВР, за присъждане на сумата от 1 561,68 лева., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
230,23 часа за периода 01.10.2016г. - 30.06.2019г., получен след
преизчисляване на положения нощен труд по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата като е осъден да заплати на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР,
сумата от 100 лв. – разноски за производството, представляващи юриск
възнаграждение.Намира ,че обжалваното решение е незаконосъобразно
постановено при недостатъчно и неправилно изяснена фактическа
обстановка ,неправилно тълкуване на закона и анализ на доказателствата и
погрешно третирана доказателствена тежест и неправилно прилагане на
материалния и процесуален закон.Моли въззивния съд да обърне внимание
,че не са обсъдени ключови доводи на доверителя му освен това намира ,че
изложените мотиви на съда са в противоречие със закона .Поради това моли
съда да се произнесе като отмени обжалваното решение и уважи
1
предявените искове .Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№2511/30.12.2020г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението „ МВР ,представлявана от главен комисар Николай Николов
чрез юриск.Стоянов който намира ,че обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано постановено и моли съда да го потвърди като
излага подробни доводи и съображения.Представил е писмена защита в която
поддържа ,че по отношение на изготвеното заключение от вещото лице,
същото не следва да бъде кредитирано, тъй като изчисленията по него са
извършени на несъществуващо правно основание. Твърди ,че претенцията на
ищеца е основана на неточно и неправилно тълкуване на ЗМВР и на
недоказани в хода на делото твърдения, че при полагане на нощен труд от
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР работещи на сменен режим,
следва количеството часове нощен труд да се преизчислява с коефициент
1,143 и че същите са извънреден труд и за тях се дължи допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл твърди ,че ищеца не е
представил доказателства, които са в негова тежест по отношение на
основанието, от което произтича вземането му по предявеният иск в това
число и по отношение на размера на дължимото вземане при наличие на
такова основание. Счита че в настоящото производство от ищеца не са
доказани твърденията за празнота в нормативната уредба във връзка с
изложената претенция, както и за възможността за субсидиарно прилагане на
КТ и НСОРЗ, поради поставяне в по-неблагоприятно положение на
служителите полагащи нощен труд в МВР.Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. Нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР
установява 8 часова продължителност на нощния труд, полаган от
работещите на смени държавни служители, чиито служебни правоотношения
са уредени от специалния ЗМВР. В нормативната регламентация намира ,че
не е налице празнота и възможност за запълването и посредством нормите на
КТ и подзаконовите актове по прилагането му. Счита ,че нито в ЗДС, нито в
ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в тези
закони случаи КТ се прилага „съответно”, а напротив, във всички случаи, в
които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на
тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни
норми.За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са
установени 8-, 12- или 24-часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от
Кодекса на труда е записано, че максималната продължителност на работна
смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа,
като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа,
а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време. Твърди ,че в настоящия случай ищецът полага
труд при работна смяна от 24 часа определена по ЗМВР, а максималната
продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е 12
часа. Това само по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и
2
НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут
е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с
разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Именно поради
спецификата на работата на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, счита че законодателят е установил по-голяма нормална
продължителност на работното време за тази група служители от тези по КТ,
която е обща и еднаква както през деня, така и през нощта, а именно 8 часа.
Това различие е обусловено от основните функции на МВР установени в чл.
2, ал. 1 от ЗМВР и няма как да бъде направен аналог с общата разпоредба за
нормалната продължителност на работното време за работниците и
служителите по трудови правоотношения. Прилагането и на НСОРЗ намира
,че не е възможно, поради същите причини.Самият законодател е ограничил
действието и прилагането на наредбата в чл. 2, ал. 3, където изрично е
записано, че: „наредбата не се прилага за служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а
от Кодекса на труда.“. Оттук счита ,че може да се направи извод, че същата е
и неприложима за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
чийто статут е уреден със специален закон.Намира ,че с оглед спецификата на
служебните правоотношения на държавните служители в МВР са предвидени
редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за
прослужено време (чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР), размер на основния платен
годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим
на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280
часа за година по чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР и други. Тези трудови и социални
права, които законодателят е въвел за тази група служители счита ,че са
резултат именно от специалият им статут, който се различава от общия. В
тази връзка твърденията изложени от ищеца за нарушени конституционни
права и гаранции намира ,че не кореспондират с реалното положение. Счита
,че тази група от служители е поставена в по-благоприятно положение от
служителите, за които се прилага само КТ.Видно от приложените и приети
като доказателства платежни бележки, задължението на ответника за
заплащане на положеният нощен труд е напълно и своевременно изпълнено, а
превръщането на часовете нощен труд в дневен такъв и приравняването им в
извънреден е в противоречие с нормите на действащото законодателство и
при уважаване на такава претенция ще се стигне до заплащане на труд, който
реално не е положен.Твърди ,че ищеца не обосновава и не доказва
претенцията си за заплащане на извънреден труд. За да се твърди, че е налице
положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът
действително да е работил извън установеното за него работно време по
график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан
ежемесечно, видно от платежните бележки. Намира ,че по делото няма
доказателства, от които да следва извода, че ищеца е полагал нощен труд
извън рамките на установеното за него работно време. Безспорно се установи,
че не са налице отработени часове над нормата съобразно разпоредбите на
3
ЗМВР и трудът от ищеца е полаган в рамките на установеното за служителя
работно време.Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието
съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си,счита ,че е
недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143
да служи за формиране на извънреден труд.За работещите по трудово
правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Сочи ,че в този смисъл
е решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.д.№ 405/2011 г., ГК., IV г.о. на
ВКС.Намира ,че извънреден е този труд, който се полага от служителя по
разпореждане или без, със знанието и без противопоставянето на
работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно
време. Полагането на нощен труд в рамките на установеното работно време
не се явява извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа
не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефицент - в случая
равен на 1, а се заплаща като нощен по смисъла на заповед № 81213-
791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи.Счита ,че ЗМВР прави
ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане
на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179,
ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5
на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно,
което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на
смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от
изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд,
като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за
нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работиМоли в
тозисмисъл въззивния съд да се произнесе Претендира разноски за
въззивната инстанция ,представляващи юриск.възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на С.
СЛ. Т. .
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят С.С.
Т. редовно призован , не се явява . Постъпило е писмено становище от
пълномощника му адв Вихрен Бъчваров ,който моли съда да отмени
обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано и уважи
предявените искове , ведно с всички законни последици по представен списък
на разноски по чл.80 ГПК.
Въззиваемият ГД „Пожарна безопасност и защита на населението „
–МВР гр.София редовно призован , не изпраща представител.Постъпила е
писмена защита от юриск.Стоянов , който моли съда да потвърди
4
обжалваното решение като законосъобразно и обосновано Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
пълномощника на С. СЛ. Т. .
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , срещу съдебен акт , който
подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е изцяло о снователна по следните
съображения:
Пред районен съд –Златоград е бил предявен от С.С. Т. осъдителен иск
с правно основание чл. 178, ал. 1 т. 3 ЗМВР, за присъждане на сумата от 1
561,68 лева ., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 230,23 часа за периода 01.10.2016г. -
30.06.2019г., получен след преизчисляване на положения нощен труд по реда
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ) с коефициент 1,143, и акцесорен иск за законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата и разноски.Ищецът С.С. Т. твърди в исковата си молба ,
че за периода 01.10.2016г.-30.06.2019 г. е полагал труд в гр. Златоград на
длъжност младши експерт в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" /РДПБЗН/-Смолян - структурно подчинена на Главна
дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /ГДПБЗН/ в МВР,
поради което същият е със статут на държавен служител. Сочи, че за
процесния период е полагал труд на 24-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време. Излага подробни правни съображения, че
положения от него нощен труд в часовете от 22.00 ч. до 06.00 ч., следва да
бъде преобразуван по реда на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), като при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Позовавайки се на разпоредбата на чл.
140, ал. 1 и ал. 2 КТ, ищецът счита, че коефициентът за преобразуване се
определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели
на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Сочи
още, че заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след
преобразуването му са уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от
НСОРЗ, което ги прави различни правни институти, като двете плащания се
дължат кумулативно и независимо едно от друго, вследствие на факта, че
служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е
по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. Сочи, че в ЗМВР също изрично е
разграничено заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179,
като счита, че разликата между номиналния брой часове нощен труд за
тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явява
своеобразен наднормен труд, за който следва да се прилага съответната
часова ставка като за извънреден труд. Ищецът изрично уточнява, че не
5
претендира нито допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд,
което е в размер на 0,25 лева на час, нито допълнително възнаграждение за
полагане на извънреден труд като разлика между сбора на реално
отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния
период, а претенцията му представлява допълнително възнаграждение за
своеобразния извънреден труд от надхвърлянето на дължимите
нормочасове след преобразуване на часовете положен нощен труд към
дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови
норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на
МВР. Липсата на законова регламентация на материята извежда от факта, че
до началото на м.април 2015 г. е имало изрична разпоредба за
преобразуването му при изчисляване на работното време, но след въвеждане
в правния мир на нова наредба относно работното време тази методика е
останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага
общата такава. При тези твърдения ищецът моли ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 1 561,68 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за своеобразен извънреден труд от наднормочасове в размер
на 230,23 часа за целия процесен период 01.10.2016г. - 30.06.2019г., получен
след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сума за периода 01.10.2016 г. – 30.06.2019 г.,
Смолянският окръжен съд констатира ,че безспорно е установено по
делото от служебна бележка от 25.02.2020г. ,че ищеца С. СЛ. Т. е държавен
служител в МВР, като е полагал труд по служебно правоотношение с
ответника на длъжност командир на екип в районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“-Златоград, към РД „Пожарна
безопасност и защита на населението“-Смолян при ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението“-МВР.
От назначената ,изслушана , приета и неоспорена пред първата
инстанция СИЕ се установява, че съгласно съставените протоколи Образец 6
за отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа, времето на
разположение и положения нощен труд по време на официалните празници,
за процесния период 01.10.2016 г. – 30.06.2019 г., ищецът е положил 1 610
часа нощен труд, който е заплатен изцяло по 0,25 ст./час съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи.След
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за
превръщането му в дневен труд в Таблица 2 вещото лице е посочило ,че
ищеца следва да получи за 230,32 часа сума в размер на 1 600,97 лева
.Разликата в часовете между преизчисления коефициент 1 143 и отчетения
по протоколи образец 6 ,нощен труд вещото лице установява ,че не са
заплащани от работодателя като извънреден труд .
Смолянският окръжен съд в настоящия си състав намира ,че следва да
бъде отменено изцяло обжалваното решение като незаконосъобразно и
необосновано и да бъде постановено друго,с което да бъдат уважени
главният и акцесорен иск на С.С. Т. от с.Старцево като бъде осъдена
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „ МВР
6
гр.София да му заплати сумата от 1 561,68 лева , представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за своеобразен извънреден труд от
наднормочасове в размер на 230,23 часа за целия процесен период
01.10.2016г. - 30.06.2019г., получен след преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска 28.01.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.Съображенията за това са следното.
Съгласночл.176 ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения, сред които, съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР,
е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се
определя на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР от министъра на вътрешните
работи. Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се
прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 и
06. 00 часа за отчетния период. Действалите през исковия период от време
наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение
на ВАС от 11.07.2016 г. по адм. Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила
от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело №
8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с
коефициент, аналогичен на чл.31, ал.2 от предходната наредба от 2014 г. При
липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно
отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване,
следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време
/7 часа/. Противното разбиране ,изразено в мотивите на решението , че в
действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се
съдържа текст, който да предвижда при заплащането на положен нощен труд
да се прилага увеличение с коефициент 1,143, т.е., 7 часа нощен труд да се
приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се
равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните служители в
системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите
държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №
1144/2018 г. на ВКС както и решение №14/27.03.2012г. по гр.д. №405/2011г.
на ВКС ІV гр.о/, което е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно
7
разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР. В решението е посочено, че положителният
отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите на ответника по жалба , че положеният от ищеца
нощен труд следва да бъде заплатен допълнително само с по 0,25 лева на час.
На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения
за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за
изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл.179,
ал.1 и ал.2 ЗМВР). Съгласно т.1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и
отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., за всеки отработен час
през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 часа, на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
0,25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл.8 от
НСОРЗ, съгласно което, за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лв. Същевременно в НСОРЗ е налице следващата разпоредба – на чл.9,
ал.2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на
положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл.8 и чл.9, ал.2
НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. /В
този смисъл е Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г.,
IV г. о., ГК/. Ето защо приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за
всеки отработен час през нощта. В чл.188, ал.2 ЗМВР е посочено, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00
ч., се ползват със специалната закрила по КТ, т. е., би могло да се приеме
директно препращане и към чл. 140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този
текст), приложимо и за органите по пожарна безопасност и защита на
населението, тъй като следва да се приеме, че единият от елементите на
8
специалната закрила по КТ е установената намалена, в сравнение с дневната,
продължителност на работното време през нощта. Ако не се приеме
гореизложеното във връзка с приложението на чл.188, ал.2 ЗМВР, то
празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия
на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз основа на
изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба на
трудовите правоотношения в тази насока. В случая следва да се отчете, че
жалбоподателя е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1, т.1 от
ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на
държавните служители, чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. ЗДС и ЗМВР, както и двете цитирани по-
горе наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг
специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин, различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с тези, спрямо които се прилагат
правните разрешения, предвидени по Кодекса натруда. Определеният
максимален брой часове нощен труд от 8 часа, съгласно чл.187, ал. 3,
изречение последно ЗМВР, Наредба № 8121з[1]592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР. В чл.187, ал. 3, изречение последно ЗМВР
е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. От тълкуването на същата не би
могло да се направи извод, че тя определя продължителността на нощния
труд по ЗМВР, която да е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по
трудово правоотношение, което да налага приложението на коефициент 1, а
не на коефициент 1,143. Всъщност нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. От друга
страна, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (така е посочено и в чл. 2, ал. 1 от
трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба
налага аналогични правни изводи на тези по приложението на чл.136, ал.1-3
КТ, според които нормалното работно време е установено за работния ден и
за работната седмица, като за работния ден то е продължителността му в
рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна
- 40 часа, като продължителността на работния ден е установена с оглед на
дневната, а не на нощната част от денонощието. Работното време се дели на
два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на
денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през
9
нощната част на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната
регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.В писмо изх. № 94-НН-198
от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че когато нормалната продължителност
на работното време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната продължителност на
работнотовреме е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143,
като целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че, когато той работи 7 часа през нощта, да
получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в тези случаи
служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на
работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период
отвреме, който в процесния случай е тримесечен
В конкретния случай ищецът не е поискал увеличение на исковите
претенция съобразно заключението на вещото лице,поради това въззивния
съд уважава исковете , така както са били предявени
На основание чл.78,ал.1 ГПК ще следва да бъде осъдена ГД Пожарна
безопасност и защита на населението „-МВР София да заплати в полза на С.
СЛ. Т. разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 880 лева по
представени списъци както следва - 480 лева адв. възнаграждение за
първата инстанция и 400 лева адв. възнаграждение за въззивната
инстанция.Направеното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
е неоснователно ,тъй като делото е с фактическа и правна сложност ,
пълномощника на въззиваемия е изготвил писмен отговор на въззивната
жалба и писмена защита ,поради което жалбоподателят следва да понесе
всички разноски за двете съдебни инстанции.
Ще следва да бъде осъден жалбоподателя ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението „ –МВР гр.София да заплати в полза на районен съд
Златоград разноски общо в размер на 362,47 лева ,от които 62,47 лева
държавна такса за районен съд Златоград и 300 лева възнаграждение за вещо
лице по назначена СИЕ ,а в полза на окръжен съд Смолян държавна такса в
размер на 31,23 лева .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №20129/08.10.2020г. по гр.д. №25
/2020г. по описа на районен съд гр.Златоград , като незаконосъобразно и
необосновано и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението „ МВР –гр.София да заплати в полза на С. СЛ. Т. ,ЕГН-
********** ,сумата от 1 561,68 /хиляда петстотин шестдесет и един лев и
шестдесет и осем стотинки / лева , представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за извънреден труд от наднормочасове в размер на 230,23
10
часа за целия процесен период 01.10.2016г. - 30.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -28.01.2020г до
окончателното изплащане на сумата и разноски за двете съдебни инстанции
в размер на 880 /осемстотин и осемдесет /лева
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението „ –МВР
гр.София да заплати в полза на районен съд Златоград разноски общо в
размер на 362,47 /триста шестдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки
/лева , ,а в полза на окръжен съд Смолян - държавна такса в размер на
31,23/тридесет и един лев и двадесет и три стотинки / лева .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11