Определение по дело №1059/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 312
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 17 октомври 2019 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20191630201059
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 5 юли 2019 г.

Съдържание на акта

№ 312 / 1.10.2019 г.

      ПРОТОКОЛ

 

гр. МОНТАНА, 01.10.2019г.

 

 Районен съд - гр. Монтана, ІІ-ри наказателен състав в публично съдебно заседание на 01.10.2019 г. в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР СЕМОВ

                                                                             

при участието на секретаря Тодора Владинова и прокурора ........... сложи за разглеждане НЧХД №1059 по описа за 2019г., докладвано от съдията СЕМОВ.

На именното повикване в 11.00 часа се явиха:

 

ТЪЖИТЕЛЯТ П.Д.П., известен, се явява лично и с адв. И. М. от АК – Монтана.   

ПОДСЪДИЯТ Г.И.П., известен, се явява лично и с адв. Н. В. от АК – София.

АДВ. М. – Да се даде ход на делото, ако няма спогодба.

АДВ. В. – Да се даде ход на делото. Представям пълномощно и договор за правна защита и съдействие в оригинален вид.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДАВА възможност на адв. В., като защитник на подсъдимия, да изложи становище във връзка с предявената тъжба, приетия граждански иск и желанието на тъжителя да се спогодят.

АДВ. В. – Тъжбата е неоснователна. Изложеното в нея не отговаря на истината. Не се подкрепя от доказателствата, включително от последващото представено доказателство – решение на ОЗ „Земеделие” и ПК, което не е окончателно решение по смисъла на ЗСПЗЗ и удостоверява, че посочения имот не е възстановен на тъжителя и към днешна дата.

Предявеният граждански иск също е неоснователен.

Относно желанието за спогодба - не сме чули какво искат. Нека го заявяват в съдебно заседание.

АДВ. М. – Искаме да се спогодим. Това са двама първи братовчеди и имотите са възстановени на техните родители. Нещата стигнаха до там, че другата страна иска да продължи делото. Жалбата подадена от Г. не е основателна, тъй като е подадена след нашата молба, след нанесения удар, така че оспорвам предявената жалба, която е със срок като насрещна такава, след времето, когато сме подали тъжбата.

Тъжбата е основателна. Деянието, което е извършено е налице. Има представено медицинско удостоверение, от което е видно къде е ударено лицето и резултатите от това. И двете страни са били, само двамата са били и ако продължим делото ще лъжем съда, което за мен не е приятно и ако е възможно да се спогодят, тъй като виновен е Г., затова че е допуснал нарушение. Виновен е и П., че се е появил в този момент, но предизвикан Г. го е ударил. Не е кой знае какво извършеното, но е налице една лека телесна повреда и съдът трябва да пристъпи като справедлив орган, да прецени обстоятелствата, мястото, където е било извършено. Някои са чули отстрани викове, но на мястото не е присъствал човек. Доказателствената тежест опира до съда само на медицински документи, от които е видно, че е нанесен удар.

По отношение на гражданския иск, който претендираме, аз при спогодба предложих да се уважат разноските с адвокатския хонорар и останалото да се опрости. Ние държим да се спазват изискванията на закона. Като размер претендираме около 400 лева – 300 лева адвокатски хонорар, болките и страданията и 40 лева медицинските разноски, 60 лева допълнителен разход за свидетели общо 400 лева претендираме и сме съгласни да се спогодим. Просто ми е обидно при такива дела да унижаваме съда и да търсим под вола теле. Ясно е, че е нанесен такъв удар. Човекът е ходил в бърза помощ. Какво е било преди това, какво е казано не може да се докаже, защото не е имало свидетели.

АДВ. В. - Подзащитният ми не е съгласен, тъй като е невиновен. Налице са основанията на чл.12 от НК при така направеното изявление от адв. М.. Искам да обърна внимание на адв. М., че следва да обясни на клиента си, че мястото, където се е случило събитието е на доверителя ми, че той няма възстановен имот на това място към тази дата. Решението представено по делото не удостоверява собственост върху имот, за да бъде установен на място. Процедурата по това решение на ПК не е завършена от нейния доверител, така че той там няма имот, а е влязъл в имота на доверителя ми и го е нападнал и го е заплашил. Налице е неизбежна отбрана, като ал.4 на чл.12 от НК дава възможност да не се накаже деецът, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана. По делото е представен амбулаторен лист от специалист УНГ за загубата на гласа на доверителя ми и уплахата, която е получил и ако желае да направи споразумение, то тогава никой на никой да не дължи нищо. Неговата съпруга, за да дойде от Италия като свидетел е похарчила 112 евро, това са 220 лева за път. За да се защити срещу тъжбата неговата съпруга също прави разход. Предложението ни е никой на никой нищо да не дължи и да няма осъдителна присъда.

ПОДСЪДИМИЯТ – Съгласен съм, стига да не съществува името ми като съден. Моят баща и неговия баща са братя.

АДВ. М. – От изложените съображения на доверителя ми и подзащитния на колежката е видно, че същите са съгласни да се спогодят, като разноските по делото да се поемат от всяка страна п отделно, без да се дължат един на друг. Вашето становище г-н Съдия, оказа въздействие на двамата и поддържам становището на ответната страна, че кръвта вода не става и двамата трябва да се разберат, да се чувстват като братя, а не като врагове. Поддържам становището да се прекрати делото при следните параметри:

Не желаем разноски и желаем разноските, които е направил доверителят ми да останат за него. Приемаме изцяло при това положение предложението на подсъдимия и защитника му.

АДВ. В. – Съгласни сме с така постигнатото споразумение между двете страни делото да бъде прекратено, като никой на никой да не плащат разноски и обезщетения.

СЪДЪТ приема, че е налице условие да се прекрати производството по делото, тъй като пострадалият и подсъдимият се помириха. Условията на помирението са допустими, не противоречат на закона и морала, поради което няма пречка наказателното производство по делото да се прекрати.

Съгласно постигнатото помирение страните не си дължат обезщетение, не си дължат и суми за разноски.

НА ОСНОВАНИЕ горното и чл. 289, ал.1 вр. с чл.24, ал.5, т.3 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД №1059/2019г. по описа на МРС на основание чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.5, т.3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 15-дневен срок от днес пред МОС.

           ПРОТОКОЛЪТ приключи в 11.20 часа и бе изготвен в съдебно заседание.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

           СЕКРЕТАР: