РЕШЕНИЕ
№ 17493
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110141978 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД против „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД
искове: по чл. 411 КЗ - с претенция за възстановяване на сума в размер на
767,35 лв., претендирана като невъзстановен остатък от регресно вземане за
застрахователно обезщетение (в пълен размер 1194,29 лв.), което се твърди, че
е било изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка
„Каско” за щети на автомобил „Пежо партнер“ срег.№ РВ СА, причинени от
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач
на автомобил „Ауди А6“ РВ СМ при пътно-транспортно произшествие от
21.11.2018 г. в гр. Пловдив, както и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва за забава за периода от датата на завеждане на исковата молба
/27.07.2023 г./до окончателното изплащане, както и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД – за
обезщетение в размер на 240,83 лв. за забава за посочен период – от 26.07.2020
г. до 26.07.2023 г.
От името на ответника се оспорва сочения от ищеца механизъм, както и
се оспорва причинно-следствената между произшествието и част от щетите -
по джанта предна дясна. Твърди, че извършено плащане на сума в размер на
441,94 лв. /техническа грешка в определението за насрочване с доклада на
съда относно посоченото там 414,94 лв./ е съответно на действителната
стойност на щетите, за които е налице причинно-следствената връзка с
произшествието.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Извършеното от ответника преди образуване на делото частично
погасяване на регресното вземане на ищеца представлява извънсъдебно
признание на ответника за всички правно релевантни обстоятелства относно
възникването и съществуването на регресно вземане на ищеца към ответника,
с изключение на размера на застрахователното обезщетение, респ. размер на
регресното вземане, съответно – причинно-следствената връзка между
твърдените от ищеца щети и посоченото ПТП.
Действителният спор е относно вида и остойностяването на щетите.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното
застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не може
да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието. От неоспореното заключение на изготвената съдебна авто-
техническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на
разходите за отремонтиране на увредения автомобил възлиза на 1 465,50 лв.
Платеното от ищеца в размер на 1194,29 лв. застрахователно обезщетение не
надвишава стойността на действително претърпените вреди и изискването на
чл. 386, ал. 2 КЗ е спазено. Следва, че правото на регрес е до размера на
сумата 1194,29 лв., а с включени 15 лв. – ликвидационни разноски – 1 209,29
лв. След приспадане на доброволно погасената от ответника сума в размер от
441,94 лв., дължимият остатък е в размер на 767,35 лв., колкото и се
претендира.
От страна на ответника не е оспорено приетото заключение на
съдебната авто-техническа експертиза, от което се установява, че всички
щети, посочени в Описа на ищеца, в т.ч. и предна дясна джанта са в причинно-
следствената връзка с произшествието.
От разпоредбите на чл. 412, ал. 1 и ал. 3 КЗ следва, че срокът за
плащане на ответника като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” е 30-дневен от получаването на Регресна покана, придружена с
надлежен документ, удостоверяващ настъпването на произшествието. В
случая няма преки доказателства за дата, на която ответникът е получил
Регресната покана на ищеца, но от изходящия номер на товарителницата, с
която е била изпратената поканата, следва, че същата е получена още през м.
7.2019 г. Лихви се претендират от 2020 г., от което следва, че 30-дневният срок
е бил изтекъл към посочената начална дата на забавата - 26.07.2020 г. От тази
дата и до 26.07.2023 г. при извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления и
относно законна лихва върху неплатената сума в размер на 767,35 лв.,
претендираните от ищеца в размер на 240,83 лв. лихви за забава в размер на
законната лихва за забава за посочения период са в установения от съда
действително следващ се размер.
2
Следва, че исковете са изцяло основателни.
С оглед изхода на спора претенцията на ищеца за съдебни разноски се
явява основателна в пълен размер - за 620 лв. /100 – дт; 100 – юрк; 320 лв. –
САТЕ/.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК-...........” АД с ЕИК ...........да заплати на „..................”
АД, ЕИК ........., на основание чл. 411 КЗ, сумата 767,35 лв. - невъзстановен
остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение (в пълен размер
1194,29 лв.), изплатено от „ .......................” АД, в качеството му на
застраховател по застраховка „Каско” и за щети на автомобил „Пежо партнер“
срег.№ РВ .................СА, причинени от застрахования при „ОЗК-.................”
АД по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил „Ауди А6“
РВ .................. СМ при пътно-транспортно произшествие от 21.11.2018 г. в гр.
Пловдив, и с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
за забава за периода от датата на завеждане на исковата молба /27.07.2023 г./до
окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД обезщетение в размер
на 240,83 лв. за забава в периода от 26.07.2020 г. до 26.07.2023 г. , както и
сумата 620 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3